Има два източника на доклади, свързани с извънземния разум –

Има два източника на отчети, свързани с извънземния разсъдък – псевдонаучни разкази, че извънземни са посещавали Земята въз основа на малко или никакви доказателства, и научни търсения без никакви триумфи. За рационалните хора, които слушат източници като НАСА, този систематичен крах може да направи някак елементарно загърбването на цялата концепцията за извънземни – като нещо, което въпреки и да не е напълно невероятно, е толкоз малко евентуално, че няма причина да се занимаваме с него.

Въпреки това има основателни аргументи, заради които не престават да се влагат пари и мозъчна сила в ТИЗР – Търсене на извънземен разсъдък. Ето шест от тях:

Отдавна знаем, че в галактиката има свръхестествен брой звезди, които в този момент се правят оценка на повече от 100 милиарда, да не приказваме за Вселената като цяло. Въпреки това животът (вероятно) изисква планети, а освен звезди. В един миг се смяташе, че планетите се образуват единствено при доста редки условия, което би сложило под съществено подозрение вероятностите за живот на други места.

След това, когато сегашният модел на планетарните системи стана преобладаващ, въпроси към момента остават. Може би планетите или най-малко земеподобните планети са доста редки по някаква причина, която не сме открили.

Въпреки това изобилието от данни от телескопите „ Кеплер “ и TESS, подкрепени от други способи за разкриване на планети, разкрива, че скалистите са в действителност доста постоянно срещани. В някои системи има най-малко 7, а може би и повече, които чакат да бъдат открити. Повечето, които сме разкрили до момента, са прекомерно покрай звездите си, с цел да бъдат идеални за живот, само че това е единствено тъй като на тези места планети се откриват по-лесно. Колкото по-дълго търсим, толкоз по-ясно става, че нашата вселена е цялостна с места, където би могъл да съществува живот, и съвсем несъмнено същото важи и за други галактики, а евентуално и за кълбовидните купове.

Дори в случай че единствено една от милиард галактики се окаже обитаема с човек, кадърен да построи галактически транспортен съд, това въпреки всичко значи, че не сме сами.

Все още не знаем по какъв начин тъкмо е почнал животът на Земята, въпреки да сме разкрили няколко халки от веригата. Следователно механически е допустимо зараждането на живот да е доста ексцентрично събитие, което се е случвало толкоз рядко, че в никакъв случай не е довело до появяването на различен тип, кадърен да развие комплицирани технологии.

Независимо от това знаем, че животът е почнал на Земята доста рано, евентуално толкоз рано, колкото би могъл да стартира, без да бъде покрит от великански галактически скали. Сравняват го с пазаруването на билет от лотария, за която не знаеш какви са възможностите: в случай че спечелите още при първото изтегляне, може да имате огромен шанс, само че по-вероятно е шансът да не е бил толкоз огромен.

Ако не е било толкоз мъчно животът да се развие тук, не би трябвало да е изключително мъчно и на доста други сходни планети.

След като животът еволюира на планетата ни, той развива изумителната дарба да заема някои от най-опасните ѝ ниши: от горещините и голямото налягане към (и под) хидротермалните извори, до смразяващия мраз на Антарктида, сушата на Атакама и свръхсолеността на някои пустинни басейни – даже в условия, които убиват 99,99 % от останалия живот, нещо все съумява да се настани.

Няма причина да мислим, че извънземният живот би бил по-малко адаптивен и устойчив. В подобен случай вероятностите за развиване и преуспяване на живот на други места наподобяват още по-добри. Възможно е животът да няма вродена наклонност да се развива към просветеност, само че колкото по-голямо е разнообразието, толкоз по-голям е шансът някои в последна сметка да тръгне в тази посока.

Търсим живот на други светове по-дълго, в сравнение с множеството ни читатели са живи. Това е предиздвикало някои хора да извърнат аналогията с лотарията, употребена нагоре. Ако участвате в лотария задоволително дълго и не печелите, може би не просто нямате късмет; може би възможностите са доста дребни или играта даже може да е фалшифицирана.

Проблемът с това умозаключение е, че в действителност не сме гледали толкоз деликатно. Повечето от напъните ни да открием живот отвън Слънчевата система биха били сполучливи единствено в случай че извънземните са или доста, доста близо (в галактически мащаби), или показват наличието си доста мощно, или изпращат известия непосредствено към нас. Няма причина да чакаме, че което и да е от тези неща е правилно, даже в случай че към този момент съществуват доста напреднали цивилизации.

Техниките, способни да откриват по-скромни сигнали или да ги улавят на по-големи дистанции, започнаха да се употребяват едвам от предходната година. Освен в случай че не чакаме да открием общества, най-малко толкоз напреднали като нас, на съвсем всяка обитаема канара, просто няма причина да чакаме да сме разкрили нещо.

Съществува и въпросът дали въобще сме употребявали вярно методите си. Възможно е Вселената да е цялостна с интелигентни диалози, а ние просто да не сме настроени на вярната периодичност (метафорично, само че може би и буквално). Търсенето ни на извънземна връзка припомня на вица, където човек си търси ключовете под улична лампа, тъй като там светлината е по-добра.

Справяме се малко по-добре от героя в тази история, който знае, че е изпуснал ключовете си на друго място, само че не си прави труда да търси в тъмното. В нашия случай радиочестотите, които бяха в центъра на нашето търсене на извънземни диалози, бяха определени частично тъй като имат някакъв смисъл. Вярно е обаче и това, че сме търсили най-вече по способи, които са евтини и (относително) лесни. Ако високоразвити типове поддържат връзка сред световете благодарение на лазери или нещо, което към момента не можем да си представим, към този момент няма по какъв начин да ги видим.

Очакванията за галактически пътувания се основават на много съмнителни догатки
Когато Ферми конструира известния си абсурд, той се чуди за какво извънземните към този момент не са ни посетили. Не знаем, само че оттогава хората са измислили доста пояснения, някои от които много правдоподобни, и единствено някои от тях изискват да няма извънземни.

Просто казано, космосът е огромен. Някога прекосяването на Атлантическия океан се е считало за епично странствуване, само че то е отнемало единствено 9 седмици, даже и с паянтовите кораби, които първи са го създали. Освен в случай че няма метод да се заобиколи бариерата на скоростта на светлинната, пътуването в космоса е пъти по-дълго и скъпо. Предположението, че съвсем незабавно щом някой изобрети галактическия полет, ще колонизира галактиката, се основава на убеденост за логиката на психиката на извънземните, която няма доста учредения. Възможно е междузвездните пътувания да са толкоз скъпи, че да се правят единствено в рискови обстановки.