Изпариха се 220 млн. лв. прогнозни приходи
Има два налога у нас, които съществуват единствено поради политически дебелоглав. Без връзка със хубавичко икономическа логичност. Те явно са в ущърб и на жителите, и на бизнеса.Но последователите на грубия фискализъм в Министерството на финансите отхвърлят да ги отстранен. Събираемостта им е десетократно под плануваната, а са и доста скъпи сами по себе си, тъй като административните разноски за събирането им са голословно огромни. Единият фискален шедьовър е налог „ Лихва “ - свидната рожба на екс министър Симеон Дянков, финансовият гуру на премиера Борисов от първия му кабинет. Другият е налог „ Уикенд “ - той е заслуга не неговия правоприемник - сегашният финансист № 1 Владислав Горанов. Хазната би трябвало да събира вкупом над 220 млн. лева годишно от двата данъка. Но действително се оказа,че прогнозите за тях са равени с взор към луната.
Само 6.1 млн. лева са събрани от налог „ Лихва “ за предходната година. Но това е към половината от събраните 11 млн. лева през 2018 година. Това оповестиха особено за "БАНКЕРЪ “ специалистите от Финансовото министерство.. Постъпленията от налога "Лихва ", който беше въведен посредством противоречиви законови промени от 1 януари 2013 година, понижават стремително. За 2013 година от този данък в хазната са постъпили 82.4 млн. лева, за 2014 година приходите се свиват до 65.7 млн. лева, а за 2015 година - до 52 млн. лв.. През идващите години спадът продължава, само че публични данни за приходите от него няма.
Когато Симеон Дянков вкара ставката oт 10%, която влeзe в cилa oт 1 янyapи 2013 година c пpoмeни в Зaĸoнa зa дaнъцитe въpxy дoxoдитe нa физичecĸитe лицa (ЗДДФЛ), той самоуверено оповести, че чака
приходите да са над 120 млн. лева годишно
Тези упования, както е известно, не се оправдаха. И в края на 2013 година беше решено ставката да се понижава c по 2% вcяĸa гoдинa. Πpи тaзи cxeмa в paмĸитe нa пет години дaнъĸът тpябвaшe дa спадне до нулата.
B ĸpaя нa 2014 година тогавашният финансов министър от кабинета "Орешарски " - Петър Чобанов предложи на Народното събрание дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo по това време бeшe 8 %. Ето за какво пpeз 2015 година дaнъчнaтa cтaвĸa се закотви на това равнище и стои на него и до през днешния ден. А на облагане към този момент подлежат и приходите от безсрочните влогове.
Набеденият за сериозен приходоизточник на хазната налог върху лихвите се "издъни ". Министерството на финансите признава, че данъкът върху лихвата по депозитите не е оправдал упованията.
И какво от това? Народонаселението си заплаща. И дори претръпна.
По сходен метод стои въпроса и с налог „ Уикенд “. Скромната сума от 33 млн. лв. е събрала хазната от него за 2019-а. А съгласно консервативните прогнози на финансовото ведомство предстоящите доходи от налог "уикенд " в хазната трябваше да са
най-малко 100 млн. лева годишно
Такива бяха сметките през 2015-а, когато Народното събрание гласоподава промени в режима на прилагане на данъчен заем за недвижими парцели и коли, които се употребяват както за служебни, по този начин и за персонални цели. Като прилагане за „ персонални потребности “ беше несъмнено потреблението на активи на предприятието, за които е приспаднат напълно или отчасти данъчен заем от страна на притежателя, на служащите и чиновниците. Или на трети лица -за цели, разнообразни от самостоятелната икономическа активност на данъчно задълженото лице. В определението беше включено и даването на услуга за персоналните потребности на данъчно задълженото лице, на притежателя, на служащите и чиновниците или за цели, разнообразни от самостоятелната икономическа активност на данъчно задълженото лице, разясни счетоводният специалист Божана Страхилова.
Веднага след приемането на рестрикциите потегли развой по прекачване на фирмените леки коли във притежание на физическите лица - притежатели на компаниите. Така разноските за любовниците, примерно, започнаха да се заплащат от физическото лице - ухажор, а не от компанията, която е любовно неутрална, само че данъчно е все по-съпричастна. Това е и насмешливото пояснение на резултата от въвеждането на новия налог, от който
страната печели алегорично, само че тормози компаниите действително
Всички фирмаджии, които събираха касови бележки - фактури за гориво и за други разноски за колите си от началото на годината, с цел да ги включат като разход на ръководените от тях компании, започнаха да ги изхвърлят. Преди това този разход се признаваше от данъчните органи с презумпцията, че колата се употребява за фирмени действия, като върху този разход на компанията се начисляваше 10% налог. Тази елементарна система умря.
Десетки хиляди хора от компаниите постъпиха по следния метод: автомобилът, употребен примерно 3-4 години и към този момент задоволително амортизиран, се трансферира на физическо лице (мениджър,собственик), заплаща се Данък добавена стойност върху остатъчната му стойност и всичко завършва. Ако някой желае да впише като разход на компанията си зареждането и поддръжката на персоналната кола, това към този момент може да стане единствено посредством контракт за наем сред него и юридическото лице. При това в края на годината физическото лице ще би трябвало да заплати 10% върху приходите си от наема, само че пък компанията ще изпише разноски, с което ще понижи финансовия си резултат и надлежно и налога върху облагата си. Само че данъчните постоянно могат да нападат такива покупко-продажби с презумпцията, че са сред свързани лица и че изискванията по контракта са подчинени на тези връзки.
Така че най-чистия ход си остава заплащането на омразния налог “уикенд”. Той е мразен от хората във компаниите освен тъй като накърнява правото им на прилагане на дадена движимост - примерно на лека кола за фирмени цели, само че и заради трудно сложното пресмятане на данъка. По отношение на изчисляването на налога, съгласно данъчните, най-логичното, както демонстрира и името му, е през петте работни дни на седмицата да се води, че дадената движимост, в тази ситуация фирменият автомобил, се употребява за служебни цели. В двата почивни пък да се знае, че даже и да не мръдне от гаража, колата е употребена за персонални или фамилни цели. Разбира се, с изключение на за време на прилагане става дума и за пробег.
Ако някой сметне какъв брой разноски има към администрирането на този налог, може да се окаже, че и той, сходно на налог “наследство” преди години, би трябвало да отпадне.
Но не би.
Само 6.1 млн. лева са събрани от налог „ Лихва “ за предходната година. Но това е към половината от събраните 11 млн. лева през 2018 година. Това оповестиха особено за "БАНКЕРЪ “ специалистите от Финансовото министерство.. Постъпленията от налога "Лихва ", който беше въведен посредством противоречиви законови промени от 1 януари 2013 година, понижават стремително. За 2013 година от този данък в хазната са постъпили 82.4 млн. лева, за 2014 година приходите се свиват до 65.7 млн. лева, а за 2015 година - до 52 млн. лв.. През идващите години спадът продължава, само че публични данни за приходите от него няма.
Когато Симеон Дянков вкара ставката oт 10%, която влeзe в cилa oт 1 янyapи 2013 година c пpoмeни в Зaĸoнa зa дaнъцитe въpxy дoxoдитe нa физичecĸитe лицa (ЗДДФЛ), той самоуверено оповести, че чака
приходите да са над 120 млн. лева годишно
Тези упования, както е известно, не се оправдаха. И в края на 2013 година беше решено ставката да се понижава c по 2% вcяĸa гoдинa. Πpи тaзи cxeмa в paмĸитe нa пет години дaнъĸът тpябвaшe дa спадне до нулата.
B ĸpaя нa 2014 година тогавашният финансов министър от кабинета "Орешарски " - Петър Чобанов предложи на Народното събрание дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo по това време бeшe 8 %. Ето за какво пpeз 2015 година дaнъчнaтa cтaвĸa се закотви на това равнище и стои на него и до през днешния ден. А на облагане към този момент подлежат и приходите от безсрочните влогове.
Набеденият за сериозен приходоизточник на хазната налог върху лихвите се "издъни ". Министерството на финансите признава, че данъкът върху лихвата по депозитите не е оправдал упованията.
И какво от това? Народонаселението си заплаща. И дори претръпна.
По сходен метод стои въпроса и с налог „ Уикенд “. Скромната сума от 33 млн. лв. е събрала хазната от него за 2019-а. А съгласно консервативните прогнози на финансовото ведомство предстоящите доходи от налог "уикенд " в хазната трябваше да са
най-малко 100 млн. лева годишно
Такива бяха сметките през 2015-а, когато Народното събрание гласоподава промени в режима на прилагане на данъчен заем за недвижими парцели и коли, които се употребяват както за служебни, по този начин и за персонални цели. Като прилагане за „ персонални потребности “ беше несъмнено потреблението на активи на предприятието, за които е приспаднат напълно или отчасти данъчен заем от страна на притежателя, на служащите и чиновниците. Или на трети лица -за цели, разнообразни от самостоятелната икономическа активност на данъчно задълженото лице. В определението беше включено и даването на услуга за персоналните потребности на данъчно задълженото лице, на притежателя, на служащите и чиновниците или за цели, разнообразни от самостоятелната икономическа активност на данъчно задълженото лице, разясни счетоводният специалист Божана Страхилова.
Веднага след приемането на рестрикциите потегли развой по прекачване на фирмените леки коли във притежание на физическите лица - притежатели на компаниите. Така разноските за любовниците, примерно, започнаха да се заплащат от физическото лице - ухажор, а не от компанията, която е любовно неутрална, само че данъчно е все по-съпричастна. Това е и насмешливото пояснение на резултата от въвеждането на новия налог, от който
страната печели алегорично, само че тормози компаниите действително
Всички фирмаджии, които събираха касови бележки - фактури за гориво и за други разноски за колите си от началото на годината, с цел да ги включат като разход на ръководените от тях компании, започнаха да ги изхвърлят. Преди това този разход се признаваше от данъчните органи с презумпцията, че колата се употребява за фирмени действия, като върху този разход на компанията се начисляваше 10% налог. Тази елементарна система умря.
Десетки хиляди хора от компаниите постъпиха по следния метод: автомобилът, употребен примерно 3-4 години и към този момент задоволително амортизиран, се трансферира на физическо лице (мениджър,собственик), заплаща се Данък добавена стойност върху остатъчната му стойност и всичко завършва. Ако някой желае да впише като разход на компанията си зареждането и поддръжката на персоналната кола, това към този момент може да стане единствено посредством контракт за наем сред него и юридическото лице. При това в края на годината физическото лице ще би трябвало да заплати 10% върху приходите си от наема, само че пък компанията ще изпише разноски, с което ще понижи финансовия си резултат и надлежно и налога върху облагата си. Само че данъчните постоянно могат да нападат такива покупко-продажби с презумпцията, че са сред свързани лица и че изискванията по контракта са подчинени на тези връзки.
Така че най-чистия ход си остава заплащането на омразния налог “уикенд”. Той е мразен от хората във компаниите освен тъй като накърнява правото им на прилагане на дадена движимост - примерно на лека кола за фирмени цели, само че и заради трудно сложното пресмятане на данъка. По отношение на изчисляването на налога, съгласно данъчните, най-логичното, както демонстрира и името му, е през петте работни дни на седмицата да се води, че дадената движимост, в тази ситуация фирменият автомобил, се употребява за служебни цели. В двата почивни пък да се знае, че даже и да не мръдне от гаража, колата е употребена за персонални или фамилни цели. Разбира се, с изключение на за време на прилагане става дума и за пробег.
Ако някой сметне какъв брой разноски има към администрирането на този налог, може да се окаже, че и той, сходно на налог “наследство” преди години, би трябвало да отпадне.
Но не би.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ