Има дни и седмици, в които ми идва в повече.

Има дни и седмици, в които ми идва допълнително. В повече работа, допълнително терзания, допълнително съществени размисли, допълнително мощни и тревожни страсти. Грешката в този миг идва от това, че вземам решение, че повода е в мен и стартирам да се напъвам още повече – да схвана за какво по този начин мисля, за какво по този начин усещам, за какво съм изтощена, за какво тонусът ми е слаб, за какво съм раздразнителна, за какво съм озадачена, разочарована, потисната… Изреждането на тези положения може да продължи и още. Колкото повече дефекти си намирам, толкоз по-непълноценно се усещам, това на собствен ред извиква нови неудовлетворения и по този начин до безспир. Какво да върша?

Отговорът е елементарен и явен: въпросът не е какво още да се прави, а какво да спре да се прави. Когато нещо идва допълнително, мозъкът и тялото го демонстрират и тогава точно е времето да се направи нещо или по-точно да се вземат ограничения да се спре нещо или повече неща. Трудно ни е да се отхвърляме от дейностите или пристрастеностите, на които считаме, че сме господари. Както сподели през вчерашния ден Мурад – тренерът ни по ръководство на планове, когато на масата ни се сервира още нещо в допълнение за осъществяване, друго нещо би трябвало да се махне оттова. Т.е. положителният експерт би трябвало да умее да се пазари – взимам и върша това, само че за сметка на нещо друго, от което дружно се отхвърляме.

Подобен принцип се пробвам да съблюдавам при извършването на покупки на облекла – нося няколко нови покупки вкъщи, само че за сметка на това експортирам от у дома същото или по-голямо количество остарели или омръзнали облекла. По едно време толкоз задобрях в тази процедура, че разчистих тавана и дрешника до степен да се удивлявам от радикалния си размах в изнасянето.

Обаче очевидно не умеем да вършим същото с прочувствения си свръх багаж и несъразмерната си ангажираност. Т.е. мъчно ни е да се отхвърляме от дейностите или пристрастеностите, на които считаме, че сме господари, стопани. Нагърбваме се с какво ли не, прибавяме задължения, а забравяме да се откажем от нещо. Прилагаме хватки за увеличение на персоналната си продуктивност в другите си функции на работещи, на родители, на подкрепящи родители. Но това не е упражнение до безкрайност. Каквото и да се прави, имаме своите предели. Затова по-ефективно ми се коства отказването от разнообразни действия. Например: