Хаосът може само да се задълбочи
Има дати, които се помнят. Помня да вземем за пример 4 март 1977 година - мрачно е, всичко се люлее, по малкия екран върви “Родени от революцията ”, а на поляната пред блока лелки по пеньоари треперят от мраз. Помня вечерта на 10 юли 1994 година - стотици крещят по булеварда, хора висят от прозорците на колите - звук, полуда, наслада.
Обаче надали до момента някой можеше да се похвали, че помни какво е правил цяла година. Сега към този момент е ясно - през 2020 година седяхме на дивана и по този начин спасявахме човешкия жанр. Разбира се, не цялата година. Без януари и февруари, когато правихме проектите си за годината, а Господ се забавляваше с нас.
Не одобрявам обобщенията от вида “демокрацията е в заплаха “, ”никога не е било толкоз зле/добре ”, “няма толкоз огромен шарлатанин като Х ”. Но 2020-а беше неповторима година и по тази причина тя изцяло заслужава всички ексцентрични избрания като - действителността се промени, ние не бяхме същите...
Напоследък редица политически “мислители ” - от Борисов, през Меркел и Макрон, та чак до Путин и Болсонаро, заговориха за излизане от рецесията, за
“връщане към нормалността ”
Към отминалите щастливи дни, в които стопанската система растеше, хората се трудеха с ария на уста, пълнеха кръчмите и моловете, допираха се и най-важното - кашляха си свободно - без да крият лицата си под някакви смешни маски. Даже се следи някаква прибързаност в бягството обратно - първата вълна не беше свършила, когато Бойко Борисов се разгласи за победител в борбата с вируса, отхвърли да предприеме някакви смислени превантивни ограничения и хвърли страната неподготвена във втората вълна, което докара до рекордна смъртност. Горе-долу сходни неща се следиха и в редица други страни, които взеха решение, че при пандемия са задоволителни " меките " ограничения.
Връщането към нормалността обаче е не просто мъчно, то е невероятно. Когато в една система ентропията пораства, то няма по какъв начин тя да се подреди - хаосът може единствено да се задълбочава.
С няколко случайни завъртания разбърквате кубчето на Рубик, само че в случай че продължите по този начин, то надали ще се самоподреди. След като преминахме през петте етапи на скръбта на Eлизaбeт Kюблep-Poc – oтpичaнe, яд, пaзapлъĸ, дeпpecия и пpиeмaнe, в този момент умерено би трябвало да приемем, че даже през лятото този вирус да изчезне, ние няма да се върнем към “нормалността “.
Работата е там, че когато приказваме за пандемия, имаме поради освен епидемиологичната обстановка, само че и психическите настройки от вида на “по-добре да подхваща защитни дейности, в сравнение с да пожертвам ” - това е водещият претекст, който ще докара човечеството до нова равновесна точка, която обаче няма да бъде същата като преди. Затова и заговорихме за “новото обикновено ”.
На първо място - стопанската система
Икономиката все в миналото ще се възвърне, несъмнено, само че методът, по който вършим бизнес, по който произвеждаме и по който продаваме и купуваме - надали. Не единствено поради здравето на служащите, само че и поради вероятните икономии - изцяло ще бъде преразгледана концепцията за работното място и офисните пространства - дефинитивно ще победи разбирането, че е значима продуктивността, а не работното време и работното място. Тези, които няма по какъв начин да свършат дадена работа от у дома, също ще пострадат - ще паднат жертва на технологиите. Новата вълна на безработица ще бъде евентуално по-ниска от тази напролет, само че загубата на работни места ще бъде по-устойчива. Ще стартира преориентация към нови бизнеси, нови технологии, а оттова - ще се търсят хора с нови умения.
Препълнените предколедно полупритворени магазини и площади не трябва да ни заблуждават - хората трайно започнаха да пазарят онлайн и няма връщане обратно. Разбира се, там, където “трябва око да види и ръка да пипне “, ще би трябвало да има и физически магазини, само че автоматизацията ще се трансформира в дирек на публичния живот. Ще стане дефинитивно ясно, че не министрите, а
IT-тата и систематичните админи ще поддържат света в придвижване
Туризмът още дълго време няма да се възвърне. Разбира се, след рухването на бариерите хората мигновено ще възпламенят колите или ще литнат към чужбина, само че страхът, че е допустима нова вълна, още дълго ще сковава желанието ни да пътуваме.
Дори и имотният пазар към този момент реагира - хората търсят вложения в къщи на село и заобикалят огромните блокове.
Очевидно е, че доста от нормалните ни дейности, методът, по който се показваме и споделяме, просто ще трансформират. Някои баналности ще изчезнат, други ще бъдат сведени до най-малко.
Дните ще не престават да се сливат, седмиците ще се редят бързо. Ще продължим да не се ръкуваме и да си приказваме през маски, тъй като ще открием, че маските ни пазят и от вируси, и от фини прахови частици, и от неприятни погледи. Няма да се допираме, тъй като докосването към този момент не е непосредственост, а експанзия.
Скрити в бункера си, ще продължим да приличаме на клошари, няма да използваме ютията още дълго време, а самобръсначката ще влиза в приложимост едвам когато не можеш да се траеш.
На напред във времето ще остане най-важното -
храната, медикаментите, превозът. Всичко останало ще продължи да е виртуално - онлайн обучение, онлайн конференции, виртуални диалози, даже и треньорът ни по спорт ще си остане виртуален.
Къщите, в които живеем, от ден на ден ще замязват на бункери, предопределени да изкараме дълъг интервал от време в цялостна самостоятелност от околния свят. Това ще продължи. Гостите ще бъдат нежелани. До светая светих ще бъдат допускани най-близките. Всеки различен ще продължи да бъде евентуална опасност. Светът ще се раздели на две - “вътре “, в дома, където е несъмнено и умерено, и ”навън ”, където се мотаят фебрилни и изцяло безотговорни хора. В този свят прекъсването на тока е апокалипсис,
нуждата да излезеш на открито - мъжество
Ще заживеем в свят, който не просто бързо, а стремително се цифровизира. Не става дума единствено за пулсовия оксиметър, с който ще се разхождате из хола. Скенерите за пръстови отпечатъци, камерите с лицево различаване, локализацията на телефоните ви, QR кодовете, термалните камери.... всички тези “екзотики ” ще станат действителност даже за тези, които към момента са аналогови хора.
Промените в битието на един тип водят до промени в битието на цялата екосистема. Въздухът ще се почисти, реките ще се избистрят, бездомните кучета ще се връщат на улиците. Последиците от неналичието на нашата обществена интензивност ще се видят скоро - някои ще бъдат положителни, някои - не. Някои предвиждат по-зелен свят, само че към този момент е сякаш явен паралелът сред несъответстващите дейности на обособени държавни управления както във връзка с битката с ковид, по този начин и във връзка с въвеждането на нова, зелена политика.
Важно е да се означи и друга предстояща смяна. Тъй като COVID-19 е световен фактор, ние реагираме на него световно - въпреки с друг интензитет, ние слагаме маски, използваме дезинфектанти, постановяваме отдалеченост, а скоро и ще си бием световно ваксини. Глобалната регулация ще продължи - последователно тя ще се наложи върху бизнеса, върху превоза и туризма и така нататък В това отношение светът ще се приближи до мегаструктури като Европейски Съюз - ще работи заедно, въпреки обособените му сегменти да губят отчасти суверенитет.
Някои неща няма да се трансформират
Подобни времена изкарват на напред във времето експертността, прагматичността, гъвкавата технокрация, само че и цели полета, цялостни с измамничество и неефективност, които подреждат действителността в лични, желани сюжети... Виждате това. За мен е значимо да отбележим, че в този световен опит се сравняваха държавни системи, а не идеологически системи на ръководство. Т.е. сравняваше се потенциалът на управленци да се оправят с рецесията, по-късно съответните ограничения и никой не си разреши да приказва, че либералите се оправят по-добре от комунистите, диктаторите от демократите и така нататък Бразилия и Русия реагираха мъчно, Сингапур и Хонконг се оправиха ослепително. Но има голяма разлика сред метода на Австрия и Съединени американски щати, сред Швеция и Финландия. Някъде отбраната на човешкия живот бе сложена пред скоби, някъде обществото бе оставено да се оправя единствено. Някои централизирани ограничения дадоха резултати, други не. Този опит се развива пред очите ни. Резултатите са забележими за всички. Това значи едно - че при сходна рецесия е значимо водачеството, а не идеологията. Това няма по какъв начин да се промени в бъдеще - постоянно сполучливи ще са решителните хора, които се ограждат с подготвеност и знаят правилния път.
Обаче надали до момента някой можеше да се похвали, че помни какво е правил цяла година. Сега към този момент е ясно - през 2020 година седяхме на дивана и по този начин спасявахме човешкия жанр. Разбира се, не цялата година. Без януари и февруари, когато правихме проектите си за годината, а Господ се забавляваше с нас.
Не одобрявам обобщенията от вида “демокрацията е в заплаха “, ”никога не е било толкоз зле/добре ”, “няма толкоз огромен шарлатанин като Х ”. Но 2020-а беше неповторима година и по тази причина тя изцяло заслужава всички ексцентрични избрания като - действителността се промени, ние не бяхме същите...
Напоследък редица политически “мислители ” - от Борисов, през Меркел и Макрон, та чак до Путин и Болсонаро, заговориха за излизане от рецесията, за
“връщане към нормалността ”
Към отминалите щастливи дни, в които стопанската система растеше, хората се трудеха с ария на уста, пълнеха кръчмите и моловете, допираха се и най-важното - кашляха си свободно - без да крият лицата си под някакви смешни маски. Даже се следи някаква прибързаност в бягството обратно - първата вълна не беше свършила, когато Бойко Борисов се разгласи за победител в борбата с вируса, отхвърли да предприеме някакви смислени превантивни ограничения и хвърли страната неподготвена във втората вълна, което докара до рекордна смъртност. Горе-долу сходни неща се следиха и в редица други страни, които взеха решение, че при пандемия са задоволителни " меките " ограничения.
Връщането към нормалността обаче е не просто мъчно, то е невероятно. Когато в една система ентропията пораства, то няма по какъв начин тя да се подреди - хаосът може единствено да се задълбочава.
С няколко случайни завъртания разбърквате кубчето на Рубик, само че в случай че продължите по този начин, то надали ще се самоподреди. След като преминахме през петте етапи на скръбта на Eлизaбeт Kюблep-Poc – oтpичaнe, яд, пaзapлъĸ, дeпpecия и пpиeмaнe, в този момент умерено би трябвало да приемем, че даже през лятото този вирус да изчезне, ние няма да се върнем към “нормалността “.
Работата е там, че когато приказваме за пандемия, имаме поради освен епидемиологичната обстановка, само че и психическите настройки от вида на “по-добре да подхваща защитни дейности, в сравнение с да пожертвам ” - това е водещият претекст, който ще докара човечеството до нова равновесна точка, която обаче няма да бъде същата като преди. Затова и заговорихме за “новото обикновено ”.
На първо място - стопанската система
Икономиката все в миналото ще се възвърне, несъмнено, само че методът, по който вършим бизнес, по който произвеждаме и по който продаваме и купуваме - надали. Не единствено поради здравето на служащите, само че и поради вероятните икономии - изцяло ще бъде преразгледана концепцията за работното място и офисните пространства - дефинитивно ще победи разбирането, че е значима продуктивността, а не работното време и работното място. Тези, които няма по какъв начин да свършат дадена работа от у дома, също ще пострадат - ще паднат жертва на технологиите. Новата вълна на безработица ще бъде евентуално по-ниска от тази напролет, само че загубата на работни места ще бъде по-устойчива. Ще стартира преориентация към нови бизнеси, нови технологии, а оттова - ще се търсят хора с нови умения.
Препълнените предколедно полупритворени магазини и площади не трябва да ни заблуждават - хората трайно започнаха да пазарят онлайн и няма връщане обратно. Разбира се, там, където “трябва око да види и ръка да пипне “, ще би трябвало да има и физически магазини, само че автоматизацията ще се трансформира в дирек на публичния живот. Ще стане дефинитивно ясно, че не министрите, а
IT-тата и систематичните админи ще поддържат света в придвижване
Туризмът още дълго време няма да се възвърне. Разбира се, след рухването на бариерите хората мигновено ще възпламенят колите или ще литнат към чужбина, само че страхът, че е допустима нова вълна, още дълго ще сковава желанието ни да пътуваме.
Дори и имотният пазар към този момент реагира - хората търсят вложения в къщи на село и заобикалят огромните блокове.
Очевидно е, че доста от нормалните ни дейности, методът, по който се показваме и споделяме, просто ще трансформират. Някои баналности ще изчезнат, други ще бъдат сведени до най-малко.
Дните ще не престават да се сливат, седмиците ще се редят бързо. Ще продължим да не се ръкуваме и да си приказваме през маски, тъй като ще открием, че маските ни пазят и от вируси, и от фини прахови частици, и от неприятни погледи. Няма да се допираме, тъй като докосването към този момент не е непосредственост, а експанзия.
Скрити в бункера си, ще продължим да приличаме на клошари, няма да използваме ютията още дълго време, а самобръсначката ще влиза в приложимост едвам когато не можеш да се траеш.
На напред във времето ще остане най-важното -
храната, медикаментите, превозът. Всичко останало ще продължи да е виртуално - онлайн обучение, онлайн конференции, виртуални диалози, даже и треньорът ни по спорт ще си остане виртуален.
Къщите, в които живеем, от ден на ден ще замязват на бункери, предопределени да изкараме дълъг интервал от време в цялостна самостоятелност от околния свят. Това ще продължи. Гостите ще бъдат нежелани. До светая светих ще бъдат допускани най-близките. Всеки различен ще продължи да бъде евентуална опасност. Светът ще се раздели на две - “вътре “, в дома, където е несъмнено и умерено, и ”навън ”, където се мотаят фебрилни и изцяло безотговорни хора. В този свят прекъсването на тока е апокалипсис,
нуждата да излезеш на открито - мъжество
Ще заживеем в свят, който не просто бързо, а стремително се цифровизира. Не става дума единствено за пулсовия оксиметър, с който ще се разхождате из хола. Скенерите за пръстови отпечатъци, камерите с лицево различаване, локализацията на телефоните ви, QR кодовете, термалните камери.... всички тези “екзотики ” ще станат действителност даже за тези, които към момента са аналогови хора.
Промените в битието на един тип водят до промени в битието на цялата екосистема. Въздухът ще се почисти, реките ще се избистрят, бездомните кучета ще се връщат на улиците. Последиците от неналичието на нашата обществена интензивност ще се видят скоро - някои ще бъдат положителни, някои - не. Някои предвиждат по-зелен свят, само че към този момент е сякаш явен паралелът сред несъответстващите дейности на обособени държавни управления както във връзка с битката с ковид, по този начин и във връзка с въвеждането на нова, зелена политика.
Важно е да се означи и друга предстояща смяна. Тъй като COVID-19 е световен фактор, ние реагираме на него световно - въпреки с друг интензитет, ние слагаме маски, използваме дезинфектанти, постановяваме отдалеченост, а скоро и ще си бием световно ваксини. Глобалната регулация ще продължи - последователно тя ще се наложи върху бизнеса, върху превоза и туризма и така нататък В това отношение светът ще се приближи до мегаструктури като Европейски Съюз - ще работи заедно, въпреки обособените му сегменти да губят отчасти суверенитет.
Някои неща няма да се трансформират
Подобни времена изкарват на напред във времето експертността, прагматичността, гъвкавата технокрация, само че и цели полета, цялостни с измамничество и неефективност, които подреждат действителността в лични, желани сюжети... Виждате това. За мен е значимо да отбележим, че в този световен опит се сравняваха държавни системи, а не идеологически системи на ръководство. Т.е. сравняваше се потенциалът на управленци да се оправят с рецесията, по-късно съответните ограничения и никой не си разреши да приказва, че либералите се оправят по-добре от комунистите, диктаторите от демократите и така нататък Бразилия и Русия реагираха мъчно, Сингапур и Хонконг се оправиха ослепително. Но има голяма разлика сред метода на Австрия и Съединени американски щати, сред Швеция и Финландия. Някъде отбраната на човешкия живот бе сложена пред скоби, някъде обществото бе оставено да се оправя единствено. Някои централизирани ограничения дадоха резултати, други не. Този опит се развива пред очите ни. Резултатите са забележими за всички. Това значи едно - че при сходна рецесия е значимо водачеството, а не идеологията. Това няма по какъв начин да се промени в бъдеще - постоянно сполучливи ще са решителните хора, които се ограждат с подготвеност и знаят правилния път.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ