Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване :- Проливните дъждове и наводненията са

...
Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване :- Проливните дъждове и наводненията са
Коментари Харесай

Това е новият климат. Как да се справим?

Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
:

- Проливните дъждове и наводненията са едно от лицата на новия климат

- Държавата, бизнесите и хората ще би трябвало да се приспособяват към новата действителност

- Умните ограничения могат да понижат рисковете и минимизират вредите Част от тематиката Прогноза за времето
Борбата за всяка капка вода

Новият климат ще се отрази преди всичко на водата

Ефектът на бумеранга в енергетиката

Производството на ток ще бъде най-трудно, тъкмо кагто има най-голяма потребност от него.

Пътища в клопката на дъжда и жегата

Инфраструктурното строителство би трябвало да търси по-устойчиви на климатичните крайности материали.
Още по тематиката
Суша, потоп и още от същото

Как земеделието да се приспособява към климатичните промени
13 юли 2018
Дойде новото време

По-важните тематики, които ще намерите в новия брой на " Капитал "
13 юли 2018
Борбата за всяка капка вода

Новият климат ще се отрази преди всичко на водата
13 юли 2018
Финансирането за застрашени от климатичните промени страни е по-скъпо

Най-уязвимите разрастващи се страни са платили над 40 милиарда $ като спомагателни лихвени разноски
4 юли 2018
Глобалното стопляне ще докара до по-студени зими и по-топли лета

Системата от океански течения, която е жизненоважна за климата, отслабва, сочат проучвания
15 апр 2018
Малко след два часа сутринта във вторник дребният северозападен град Мизия с население едвам три хиляди души потъна във второ бедствено състояние за четири години. През август 2014 година минаващата отсам река Скът придойде след преливането на два прилежащи язовира, наводни няколкостотин къщи и аргументи гибелта на двама души. Градът се възвърне прекомерно постепенно и мъчно. Във вторник доста от тези старания бяха заличени. Нова приливна вълна заля Мизия - този път не от реката, а скатни води след дъждове в Кнежа и Оряхово потопиха града и отнесоха изцяло пътища и тротоари. Много от жителите още веднъж се разсъниха в къщи, затрупани с тонове тиня.

Мрачният юни с безкрайните порои е образно доказателство, че смяната в климата е не просто неизбежна, а към този момент е тук. За страни като България тя не значи нови арктически интервали, тропичен климат или потапяне на цялата територия под морското ниво. " Глобалното стопляне " не значи, че ще ни е по-топло. Новият климат наподобява на остарелия, само че с доста по-чести рискови феномени. Дъждовете, които Мизия вижда един път на 100 години, евентуално ще се случват на всеки 10, пет или две години. Ще вали по-рядко, само че доста по-интензивно. Високите температури и сухите интервали ще зачестят. Средната температура в София към този момент се е покачила с градус и половина от 2000 година Според разбори на общината за справяне с климатичните промени тя ще се повиши с най-малко още толкоз доникъде на века. Очакват ни повече наводнения, повече засушавания и повече температурни шокове.

Тази нова действителност ще значи промени за всички - градските и държавните управляващи, операторите на публични услуги като ВиК, проектирането на нова инфраструктура, планирането в земеделието, туризма или застраховките (виж повече на идващите страници). Засега доста от ограниченията остават заключени във официални тактики, проекти и документи, а бедствията не престават да застигат всички неподготвени. Както е видно от последните седмици, ще би трябвало бързо да променим режима на битие на градовете, инфраструктурата, ръководството, а и бизнеса към доста повече подготвеност за реакция и еластичност. От десетилетие " резистентност " е дъвка по научни конференции. В идващото десетилетие ще би трябвало да стане и всекидневно управление за ръководство на страни, компании и персонални активи.

Как ще ни се отрази

Промяната в климата ще промени градовете. В момента 200 милиона души в 350 града са изправени пред ежедневни температури от над 35 градуса за три месеца годишно. До 2050 година сходни жеги ще засягат над 1.6 милиарда души в 970 града, демонстрира проучване на нюйоркската Urban Climate Change Research Network. Това значи обостряне на към този момент наличните проблеми - презастрояване, недоизградени канализационни мрежи, неприятна настилка, остарели уреди. Екстремните проявления на климата ще слагат доста групи хора в риск. Наводненията ще обиден да вземем за пример хората в неравностойно състояние, засушаванията - тези със болести на дихателните пътища, а горещините - хората със сърдечно-съдови болести.

Градовете усилват климатичния проблем поради самия метод, по който са проектирани през днешния ден. Асфалтът, бетонът и тъмните покриви основават градски " острови на горещината ", чиито температури са с няколко градуса по-високи от околната им среда. София и сега е подобен образец. Същевременно градът не е и добре приспособен за превалявания. Над 60% от територията му, изключително в централните елементи, е с непропускливи настилки, които не разрешават естественото оттичане при натоварен дъжд. Наводнението на подлези и станции на метрото при такива условия е съвсем неизбежно. Реките Владайска, Суходолска, Перловска, Слатинска и Какач носят отпадни води от селата към София, 30% от жилищата в града са с амортизирана или недоизградена канализация, а 6.9% са без всякаква канализация. Всичко това е надалеч от съвършената подготовка за поройни дъждове.

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Какво можем да създадем

Не е наложително рисковото време, изключително в нашите географски ширини, да води до жертви и вреди. Просто управляващите ще би трябвало да станат специалисти в ръководство на рисковете. В доста случаи естествените произшествия могат да бъдат планувани и да се вземат нужните ограничения, филантропичната помощ (храна, здравно съоръжение, персонал) да дойде по-бързо и засегнатите да се върнат към естествения метод на живот. Всъщност това са трите стадия, които експертите по ръководство на бедствия (т.нар. disaster management) разпознават - подготовка, реакция и възобновяване. През 2011 година Япония беше наранена от едно от най-сериозните наводнения в цялата си история. След като четири години по-рано страната даде над 20 хиляди жертви вследствие на земетресение и цунами, държавното управление влага съществени суми в ръководство на риска. Така през 2015 година при близо 3 млн. души, инструктирани да се изтеглят, жертвите бяха седем.

" За да понижи риска, България на първо място би трябвало да влага в съответни национални проучвания в съответните области, както и в обучение и връзка. Глобалните климатични промени имат характерно локално изражение и по тази причина са нужни национални проучвания ", счита ръководителят на управителния съвет на Европейския институт за успеваемост на постройките и някогашен министър на околната среда и водите Юлиян Попов. " Това ще рече проучване на почвите, водите, растителността, строителните материали и, несъмнено, на климата и на реакциите на времето. Тези проучвания и модели в комбиниране с интернационалните проучвания ще ни дадат опция да планираме съответно градската среда, ограниченията в селското стопанство, залесяването, инфраструктурното строителство ", разяснява той.

Общата рамка е ясна: градеж на по-устойчиви на горещини и дъждове пътища; зелени градски площи и покриви, които да поемат спомагателните количества вода; нови градски водни площи и залесяване на рисковите крайградски и крайпътни хълмове. Задачата обаче наподобява сложна за страна, която не съумява да възвърне един град, преди да го засегне идващото злополучие.

Българските политици сега имат относително непосредствен небосвод и от тях надали може да се чакат превантивни дейности за толкоз огромни процеси, които ще се случват през идващите десетилетия. Това обаче не е мотив за обезсърчение. Бизнесите и хората имат задоволително благоприятни условия сами да се приспособяват към новата действителност. Трябва единствено да знаят какво ги чака и да възнамеряват с едно мислено, че рисковете стават повече. Когато вали, ще е доста. Когато не вали, ще е задълго. А когато е топло, постоянно ще е доста по-топло. Това е новият климат. Тези, които се приспособяват по-бързо - страни, бизнеси и хора, ще пострадат по-малко от него.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР