Без йерархия
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Профил
Лиселот Мунк е изпълнителен шеф на " Фадата ". Мунк е отпред на компанията от септември 2018 година, като се отличава с отворен метод на работа, в който се пробва да понижи " дистанцията сред мениджмънта и чиновниците ". Тя има общо 25 години опит в софтуерната промишленост, като преди да застане отпред на " Фадата ", е била шеф в DXC и изпълнителен шеф на TIA Technology.
Компанията
" Фадата " е основана през 1990 година и дава софтуерни решения за застрахователни компании, като главният й артикул е INSIS (Insurance Integrated System). Преди да бъде купена от непознати вложители, притежатели бяха шест физически лица в България. През 2015 година мажоритарният дял беше добит от английската компания за застрахователни услуги Charles Taylor и фонда за дялови вложения The Riverside Company. В момента звената за разработки и обслужване на клиенти са основани в София. За 2018 година българското сдружение е отчело доходи от
21.8
млн. лева
Това я прави 17-ата по величина софтуерна компания в България съгласно класацията на " Капитал " за най-големите софтуерни компании в страната. Към края на 2018 година компанията има малко над
170
чиновници в България, а огромната цел пред нея е световно разгръщане с главен фокус Европа.
Как взехте решението да застанете отпред на " Фадата "?
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък - В тази промишленост съм от доста години и познавам от дълго време " Фадата " - като име в бизнеса и като конкуренция. Познавах компанията, познавах и продукта. И от позиция на него, което е измежду най-важните неща, това е едно от най-хубавите решения на пазара. Така че, когато ми беше препоръчана позицията на изпълнителен шеф, мислих към 24 часа, преди да реша да приема офертата. Предизвикателството пред мен е да трансформира компанията в световна, като стартираме с Европа и преминем към останалата част от света, с цел да може компанията да се трансформира в стандарта в промишлеността. Другото предизвикателство е, че пристигам от Дания, само че в този момент ръководя компания в България, която има офис в Германия, само че в никакъв случай не е била в родната ми страна.
Кое е най-голямото предизвикателство пред задачата ви да увеличите мащаба на компанията?
- Трудно е да се каже, тъй като няма единствено едно предизвикателство. Трябва да разберем трендовете на пазара и да ги превърнем в решения.
Как бихте определили първите си 10 месеца отпред на компанията?
- Преди всичко беше огромна смяна да дойда да пребивавам в София, както беше и огромна смяна да застана отпред на " Фадата ". Бях добре призната от всички сътрудници. Сега, когато съм тук от известно време, знам повече неща за културата и метода на работа на българите. Работим в тиха среда, хората не демонстрират доста страсти. София е елементарен град, в който да живееш, в който да се включиш. Има доста повече независимост в България, в сравнение с в Дания, където има процеси и системи за всичко. Тук разчиташ повече на себе си, само че с това идва и повече независимост. Взех вярното решение.
Преди това сте работили в DXC в Германия. Каква е разликата в правенето на бизнес там и тук?
- Не съм сигурна, че особено в моята сфера – застраховането – има огромна разлика. Основната разлика е по какъв начин да управляваш хората си. В това германците са доста разнообразни от българите, само че разлики има на всички места. За мен е по-лесно да ръководя датски екип. Разликите сред Дания, Германия и България са доста. Бих откроила най-много една съществена разлика – дистанцията сред мениджмънта и чиновниците. Българите одобряват това разстояние като нещо обикновено. Служителите постоянно питат мениджърите си за всичко и чакат утвърждение за всичко. Аз пристигам от просвета, където е противоположното – в случай че мениджърът не ми каже да спра, просто не преставам с работата си. За мен беше мъчно да науча и схвана този метод на мислене, само че въпреки всичко даването на задания е част от работата ми. Затова постоянно споделям на екипа си, че би трябвало да бъдат повече самодейни. Когато видят нещо, което би трябвало да се свърши, просто да го свършат. Няма потребност да чакат аз да го видя и да им кажа. Това е двупосочна улица – учим се едни от други, с цел да станем по-добри.
Как бихте определили метода си на ръководство?
- Преди всичко, аз съм отворен човек. Говоря непосредствено на хората и чакам те да вършат същото, което, несъмнено, не всеки път се случва. Не одобрявам работата в йерархии, тъй като не считам, че е дейно. Да, в информационните си канали имаме йерархии, има потребност от тях и знам това. Но от оперативна позиция избирам клиентите ни да са в центъра, най-хубавите екипи да са допустимо най-близо до тях. Понякога това съм аз, от време на време това е някой различен. Не работя в йерархии и не мисля в йерархии. Обичам да работя дейно, с съответни цели, амбициозно, а не просто да приказваме какво ще се свърши през днешния ден. Ние сме част от системата, която прави света ни по-безопасен. Не знам дали сте наясно със седемте цели на Организация на обединените нации за света, само че една от тях е да имаме по-безопасен свят. И ние сме част от това - тъй като предлагаме системите ни за застраховки в страни, в които застраховането към момента не е част от културата. Дори в страни като Германия, където всеки е застрахован, предлагаме софтуерни решения. Обичам да ни преглеждам като част от по-голямата картина.
Как се отразява това по-открито държание върху чиновниците?
- Създадох конструкция, в която извозвам повече време с водачите на екипи и мениджъри. Това е един от методите, по които съм отворена към чиновниците. Друга процедура е така нареченото " кафе с изпълнителния шеф ", където в неофициална конюнктура приказвам с всички чиновници и им демонстрирам, че имам две уши, само че единствено една уста и мога да чувам. Разговорите са забавни – може да са за нещо малко, може да са за смяна в тактиката. За мен тези диалози са изключително приятни. Не знам дали носят желаната смяна, само че знам, че са смяна в вярната посока.
Смятате ли, че когато чиновниците ви излизат на кафе с вас, приказват искрено за това от какво са удовлетворени и какво не?
- Не съм сигурна. Очаквах, че хората няма да бъдат отворени още от първия ден. Затова и вършим тези срещи в доста неофициална конюнктура. Оказа се обаче, че те в действителност са отворени и това е нещо, от което съм удовлетворена. Има доста хора, които са просто удовлетворени от работата си в компанията и това е ужасно. Нали въпреки всичко това е задачата – да вървиш на работа и да си удовлетворен от нея. Има и хора, които дават доста положителни препоръки накъде да се фокусираме в бъдеще.
Как решихте, че това е най-хубавият метод за ръководство на една компания – с повече слушане и по-малко говорене?
- Ако погледна последните 20 години, постоянно съм била измежду най-хубавите екипи в промишлеността. В един миг осъзнах, че това не е просто шанс, а е обвързвано с метода, по който ръководя тези екипи. В компании като DXC имаше най-малко по един човек на месец, който ми се обажда да ме пита дали може да работи с мен, в моя екип, тъй като в тези огромни компании е значимо да работиш за сполучливите мениджъри. Така разбрах, че отвореният ми жанр дава на хората опция да иновират, да се усъвършенстват, само че и да схванат, че хората вършат неточности и това е обикновено. Така сътворих и екипи, които работят дейно. Смятам, че едната част е стилът ми на работа, а другата – характерът ми. Взимам всичко, което работи, и го въвеждам в една система, в една конструкция.
От външна позиция застрахователната промишленост не се трансформира изключително бързо. Така ли наподобява и от вътрешната страна?
- Разбирам за какво наподобява по този начин - тъй като промишлеността се приема за доста консервативна. И в прочут смисъл тя е такава по предписание, тъй като работи с опасности и има потребност да бъде консервативна. Компаниите в бранша желаят да бъдат сигурни, преди да стартират да вкарват нововъведения. Това, което виждам сега, е, че настоящите трендове трансформират трайно застрахователната промишленост. Очаквам през идващите пет до 10 години да забележим доста нови играчи, с нови бизнес модели - изцяло цифрови, с елементарни артикули, при които ще можеш да се застраховаш през телефона си. Убедена съм в това. Но даже и в този момент има доста нововъведения и вложения в застрахователния бранш, просто те не са изключително очевидно за хората извън.
Как се трансформираха нещата във " Фадата " за последните 10 месеца, откогато сте изпълнителен шеф?
- Имаме ясна посока. Ние сме софтуерна компания. Това би трябвало да е ясно. Работим с нашите сътрудници, с цел да им помогнем да доставят своите услуги. Те би трябвало да знаят каква е нашата посока точно като софтуерна компания, която работи в застрахователната промишленост.
Често споменавате за опростяване на процесите, метода на работа и други. Това ли е вашият модел на работа?
- Да. Защото светът е задоволително комплициран. Ако желаеме да създадем смяна, тя би трябвало да е в посока по-просто, а не по-сложно. И това важи за всичко – от набирането на хора и създаването на програмен продукт, до метода, по който се продават застраховки. Трябва да създадем по-опростени решения, тъй като в случай че вършим комплицирани решения, въпросът става към кого са ориентирани тези решения. Затова моят фокус е върху детайлите, тъй като считам, че те са най-важните. Когато стартираме да обръщаме внимание на дребните елементи, тогава можем да създадем метода ни на ръководство на компанията, процесите ни, методът ни на работа с клиентите. Договорите в застрахователния бранш или IT промишлеността да вземем за пример са постоянно комплицирани. Това също са неща, които се надяваме да опростим, с цел да бъдем по-лесни за работа с други хора.
Промени ли се бизнес или капиталовият проект на компанията, откогато сте отпред?
- Бизнес проектът се промени, капиталовият – не. Моите цели за първата година са да бъдем по-самодостатъчни като компания и да нямаме потребност от външни вложения. Към този миг се оправяме с задачата. Нямаме потребност от нови вложители или пресен капитал от съществуващите вложители.
Казвате, че сте си сложили цел за първата си година отпред. Скоро тя ще завърши, тъй че каква е равносметката?
- Целите бяха изпълнени. Все отново става дума за календарна година, а не за фискална, която завършва през декември. Но изпълнихме проекта си и знам тъкмо какво ни следва.
Казахте, че огромната цел е да нараснете в мащаб. Какви са съответните цели?
- Бихме желали да растем като доходи с към 20-25% на година, само че в това време да пораства и рентабилността ни. Не става дума единствено за вложение в бърз напредък, само че и в облага. Ние сме компания в характерен бранш – когато подпишем контракт с клиент, той е доста постоянно за 20 години напред. Това не е нещо, от което можеш просто да излезеш, а е партньорство. Трябва да имаме задоволително облага, тъй че да можем да влагаме в развиването на продуктите си, и това е и наша отговорност към клиентите ни. В момента нашата цел е разрастването към Европа. Немският пазар е изключително значим, тъй като няма никоя друга страна в света, в която жителите да са по-застраховани, в сравнение с Германия. Те имат най-големите застрахователни компании в света, освен това не са малцина. Англия е различен огромен пазар, който е доста по-разнообразен по отношение на Германия. Скандинавия също е значим пазар за нас, както и Белгия, Холандия и Люксембург.
Интервюто взе Йоан Запрянов
Q&A:
Живеете в България от януари тази година. Какви са усещанията ви до този миг?
- Много ми харесва, тъй като има опция за деен живот през цялата година – ски през зимата, катерене напролет, море през лятото. Тук съм със брачна половинка си и се наслажаваме на един от най-интересните интервали в живота си. Децата ми към момента са в Дания, където имаме и къща, тъй че се връщам постоянно и там. Също по този начин търча всяка заран преди работа, с цел да мога, когато дойда тук, да бъда с чист разум.
За какво употребявате най-често смарт телефона си?
- Извън работата, пътувам доста. Затова и се срещам с местата, където ще пътувам, посредством аудиокниги. Слушам най-малко по две аудиокниги на месец. Може да са разнородни, в това число и художествена литература. Разбира се, употребявам го и за всевъзможен вид обществени мрежи – Twitter, Instagram, Фейсбук, LinkedIn. Сравнително дейна съм в множеството от тях, като изключим Twitter.
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Профил
Лиселот Мунк е изпълнителен шеф на " Фадата ". Мунк е отпред на компанията от септември 2018 година, като се отличава с отворен метод на работа, в който се пробва да понижи " дистанцията сред мениджмънта и чиновниците ". Тя има общо 25 години опит в софтуерната промишленост, като преди да застане отпред на " Фадата ", е била шеф в DXC и изпълнителен шеф на TIA Technology.
Компанията
" Фадата " е основана през 1990 година и дава софтуерни решения за застрахователни компании, като главният й артикул е INSIS (Insurance Integrated System). Преди да бъде купена от непознати вложители, притежатели бяха шест физически лица в България. През 2015 година мажоритарният дял беше добит от английската компания за застрахователни услуги Charles Taylor и фонда за дялови вложения The Riverside Company. В момента звената за разработки и обслужване на клиенти са основани в София. За 2018 година българското сдружение е отчело доходи от
21.8
млн. лева
Това я прави 17-ата по величина софтуерна компания в България съгласно класацията на " Капитал " за най-големите софтуерни компании в страната. Към края на 2018 година компанията има малко над
170
чиновници в България, а огромната цел пред нея е световно разгръщане с главен фокус Европа.
Как взехте решението да застанете отпред на " Фадата "?
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък - В тази промишленост съм от доста години и познавам от дълго време " Фадата " - като име в бизнеса и като конкуренция. Познавах компанията, познавах и продукта. И от позиция на него, което е измежду най-важните неща, това е едно от най-хубавите решения на пазара. Така че, когато ми беше препоръчана позицията на изпълнителен шеф, мислих към 24 часа, преди да реша да приема офертата. Предизвикателството пред мен е да трансформира компанията в световна, като стартираме с Европа и преминем към останалата част от света, с цел да може компанията да се трансформира в стандарта в промишлеността. Другото предизвикателство е, че пристигам от Дания, само че в този момент ръководя компания в България, която има офис в Германия, само че в никакъв случай не е била в родната ми страна.
Кое е най-голямото предизвикателство пред задачата ви да увеличите мащаба на компанията?
- Трудно е да се каже, тъй като няма единствено едно предизвикателство. Трябва да разберем трендовете на пазара и да ги превърнем в решения.
Как бихте определили първите си 10 месеца отпред на компанията?
- Преди всичко беше огромна смяна да дойда да пребивавам в София, както беше и огромна смяна да застана отпред на " Фадата ". Бях добре призната от всички сътрудници. Сега, когато съм тук от известно време, знам повече неща за културата и метода на работа на българите. Работим в тиха среда, хората не демонстрират доста страсти. София е елементарен град, в който да живееш, в който да се включиш. Има доста повече независимост в България, в сравнение с в Дания, където има процеси и системи за всичко. Тук разчиташ повече на себе си, само че с това идва и повече независимост. Взех вярното решение.
Преди това сте работили в DXC в Германия. Каква е разликата в правенето на бизнес там и тук?
- Не съм сигурна, че особено в моята сфера – застраховането – има огромна разлика. Основната разлика е по какъв начин да управляваш хората си. В това германците са доста разнообразни от българите, само че разлики има на всички места. За мен е по-лесно да ръководя датски екип. Разликите сред Дания, Германия и България са доста. Бих откроила най-много една съществена разлика – дистанцията сред мениджмънта и чиновниците. Българите одобряват това разстояние като нещо обикновено. Служителите постоянно питат мениджърите си за всичко и чакат утвърждение за всичко. Аз пристигам от просвета, където е противоположното – в случай че мениджърът не ми каже да спра, просто не преставам с работата си. За мен беше мъчно да науча и схвана този метод на мислене, само че въпреки всичко даването на задания е част от работата ми. Затова постоянно споделям на екипа си, че би трябвало да бъдат повече самодейни. Когато видят нещо, което би трябвало да се свърши, просто да го свършат. Няма потребност да чакат аз да го видя и да им кажа. Това е двупосочна улица – учим се едни от други, с цел да станем по-добри.
Как бихте определили метода си на ръководство?
- Преди всичко, аз съм отворен човек. Говоря непосредствено на хората и чакам те да вършат същото, което, несъмнено, не всеки път се случва. Не одобрявам работата в йерархии, тъй като не считам, че е дейно. Да, в информационните си канали имаме йерархии, има потребност от тях и знам това. Но от оперативна позиция избирам клиентите ни да са в центъра, най-хубавите екипи да са допустимо най-близо до тях. Понякога това съм аз, от време на време това е някой различен. Не работя в йерархии и не мисля в йерархии. Обичам да работя дейно, с съответни цели, амбициозно, а не просто да приказваме какво ще се свърши през днешния ден. Ние сме част от системата, която прави света ни по-безопасен. Не знам дали сте наясно със седемте цели на Организация на обединените нации за света, само че една от тях е да имаме по-безопасен свят. И ние сме част от това - тъй като предлагаме системите ни за застраховки в страни, в които застраховането към момента не е част от културата. Дори в страни като Германия, където всеки е застрахован, предлагаме софтуерни решения. Обичам да ни преглеждам като част от по-голямата картина.
Как се отразява това по-открито държание върху чиновниците?
- Създадох конструкция, в която извозвам повече време с водачите на екипи и мениджъри. Това е един от методите, по които съм отворена към чиновниците. Друга процедура е така нареченото " кафе с изпълнителния шеф ", където в неофициална конюнктура приказвам с всички чиновници и им демонстрирам, че имам две уши, само че единствено една уста и мога да чувам. Разговорите са забавни – може да са за нещо малко, може да са за смяна в тактиката. За мен тези диалози са изключително приятни. Не знам дали носят желаната смяна, само че знам, че са смяна в вярната посока.
Смятате ли, че когато чиновниците ви излизат на кафе с вас, приказват искрено за това от какво са удовлетворени и какво не?
- Не съм сигурна. Очаквах, че хората няма да бъдат отворени още от първия ден. Затова и вършим тези срещи в доста неофициална конюнктура. Оказа се обаче, че те в действителност са отворени и това е нещо, от което съм удовлетворена. Има доста хора, които са просто удовлетворени от работата си в компанията и това е ужасно. Нали въпреки всичко това е задачата – да вървиш на работа и да си удовлетворен от нея. Има и хора, които дават доста положителни препоръки накъде да се фокусираме в бъдеще.
Как решихте, че това е най-хубавият метод за ръководство на една компания – с повече слушане и по-малко говорене?
- Ако погледна последните 20 години, постоянно съм била измежду най-хубавите екипи в промишлеността. В един миг осъзнах, че това не е просто шанс, а е обвързвано с метода, по който ръководя тези екипи. В компании като DXC имаше най-малко по един човек на месец, който ми се обажда да ме пита дали може да работи с мен, в моя екип, тъй като в тези огромни компании е значимо да работиш за сполучливите мениджъри. Така разбрах, че отвореният ми жанр дава на хората опция да иновират, да се усъвършенстват, само че и да схванат, че хората вършат неточности и това е обикновено. Така сътворих и екипи, които работят дейно. Смятам, че едната част е стилът ми на работа, а другата – характерът ми. Взимам всичко, което работи, и го въвеждам в една система, в една конструкция.
От външна позиция застрахователната промишленост не се трансформира изключително бързо. Така ли наподобява и от вътрешната страна?
- Разбирам за какво наподобява по този начин - тъй като промишлеността се приема за доста консервативна. И в прочут смисъл тя е такава по предписание, тъй като работи с опасности и има потребност да бъде консервативна. Компаниите в бранша желаят да бъдат сигурни, преди да стартират да вкарват нововъведения. Това, което виждам сега, е, че настоящите трендове трансформират трайно застрахователната промишленост. Очаквам през идващите пет до 10 години да забележим доста нови играчи, с нови бизнес модели - изцяло цифрови, с елементарни артикули, при които ще можеш да се застраховаш през телефона си. Убедена съм в това. Но даже и в този момент има доста нововъведения и вложения в застрахователния бранш, просто те не са изключително очевидно за хората извън.
Как се трансформираха нещата във " Фадата " за последните 10 месеца, откогато сте изпълнителен шеф?
- Имаме ясна посока. Ние сме софтуерна компания. Това би трябвало да е ясно. Работим с нашите сътрудници, с цел да им помогнем да доставят своите услуги. Те би трябвало да знаят каква е нашата посока точно като софтуерна компания, която работи в застрахователната промишленост.
Често споменавате за опростяване на процесите, метода на работа и други. Това ли е вашият модел на работа?
- Да. Защото светът е задоволително комплициран. Ако желаеме да създадем смяна, тя би трябвало да е в посока по-просто, а не по-сложно. И това важи за всичко – от набирането на хора и създаването на програмен продукт, до метода, по който се продават застраховки. Трябва да създадем по-опростени решения, тъй като в случай че вършим комплицирани решения, въпросът става към кого са ориентирани тези решения. Затова моят фокус е върху детайлите, тъй като считам, че те са най-важните. Когато стартираме да обръщаме внимание на дребните елементи, тогава можем да създадем метода ни на ръководство на компанията, процесите ни, методът ни на работа с клиентите. Договорите в застрахователния бранш или IT промишлеността да вземем за пример са постоянно комплицирани. Това също са неща, които се надяваме да опростим, с цел да бъдем по-лесни за работа с други хора.
Промени ли се бизнес или капиталовият проект на компанията, откогато сте отпред?
- Бизнес проектът се промени, капиталовият – не. Моите цели за първата година са да бъдем по-самодостатъчни като компания и да нямаме потребност от външни вложения. Към този миг се оправяме с задачата. Нямаме потребност от нови вложители или пресен капитал от съществуващите вложители.
Казвате, че сте си сложили цел за първата си година отпред. Скоро тя ще завърши, тъй че каква е равносметката?
- Целите бяха изпълнени. Все отново става дума за календарна година, а не за фискална, която завършва през декември. Но изпълнихме проекта си и знам тъкмо какво ни следва.
Казахте, че огромната цел е да нараснете в мащаб. Какви са съответните цели?
- Бихме желали да растем като доходи с към 20-25% на година, само че в това време да пораства и рентабилността ни. Не става дума единствено за вложение в бърз напредък, само че и в облага. Ние сме компания в характерен бранш – когато подпишем контракт с клиент, той е доста постоянно за 20 години напред. Това не е нещо, от което можеш просто да излезеш, а е партньорство. Трябва да имаме задоволително облага, тъй че да можем да влагаме в развиването на продуктите си, и това е и наша отговорност към клиентите ни. В момента нашата цел е разрастването към Европа. Немският пазар е изключително значим, тъй като няма никоя друга страна в света, в която жителите да са по-застраховани, в сравнение с Германия. Те имат най-големите застрахователни компании в света, освен това не са малцина. Англия е различен огромен пазар, който е доста по-разнообразен по отношение на Германия. Скандинавия също е значим пазар за нас, както и Белгия, Холандия и Люксембург.
Интервюто взе Йоан Запрянов
Q&A:
Живеете в България от януари тази година. Какви са усещанията ви до този миг?
- Много ми харесва, тъй като има опция за деен живот през цялата година – ски през зимата, катерене напролет, море през лятото. Тук съм със брачна половинка си и се наслажаваме на един от най-интересните интервали в живота си. Децата ми към момента са в Дания, където имаме и къща, тъй че се връщам постоянно и там. Също по този начин търча всяка заран преди работа, с цел да мога, когато дойда тук, да бъда с чист разум.
За какво употребявате най-често смарт телефона си?
- Извън работата, пътувам доста. Затова и се срещам с местата, където ще пътувам, посредством аудиокниги. Слушам най-малко по две аудиокниги на месец. Може да са разнородни, в това число и художествена литература. Разбира се, употребявам го и за всевъзможен вид обществени мрежи – Twitter, Instagram, Фейсбук, LinkedIn. Сравнително дейна съм в множеството от тях, като изключим Twitter.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ