Melissa, включи климатика
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Още по тематиката
По чорапите посрещат
Христо Петков, съосновател на Stinky Socks, пред " Капитал "
28 юли 2017
В началото бе betahaus
Александър Михайлов, съосновател и шеф на betahaus София пред " Капитал "
7 юли 2017
Страстта на Любомир Янчев към технологиите и програмирането стартира още от гимназиалните му години, когато изобретяването на дребни новаторски планове взима превес над образователния материал. Именно като училищен план за националния конкурс " Млади гении " се ражда и концепцията за мъдро устройство, което да ръководи разнообразни домашен уреди. Четири години по-късно и след редица промени на продукта Янчев ръководи една от най-бързо разрастващите се започващи компании в България – MClimate (бивша Melissa Climate). Заедно с екип от над 20 души създават интелигентното устройство Melissa за дистанционно управление на климатици посредством управление на температурата и разхода на силата по ефикасен метод. Компанията е в развой на разработка на още редица интелигентни артикули за ръководство на дома, които напълно скоро ще бъдат пуснати на пазара.
Янчев дефинира работата си като собствен приоритет и най-голяма пристрастеност, а създаването на нови артикули и позиционирането им на пазара са измежду обичаните му отговорности. Именно поради мощното му предпочитание за рационализиране и упоритост за развиване той беше определен за един от 12-те финалисти в тазгодишния конкурс за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation, в който се включиха рекордните над 70 участници.
Как и по кое време се роди концепцията за компанията MClimate?
Всичко стартира преди близо четири години, когато още учех в гимназията, само че това да последвам материала в учебно заведение беше последният ми интерес. Предпочитах да си създавам странични училищен планове за надпревари. Именно поради това в този миг визията за бъдещето ми беше след 12-и клас да преподавам информатика, тъй като още тогава водех лекции в " Телерик академия ".
Всяка година участвах в надпреварите и представях дребен план, последната година обаче желаех да направя нещо по-грандиозно. Реших, че желая да имам домакински помощник, някой, който да ме освободи от отговорностите у дома, като дали съм спрял климатика, дали съм изключил бойлера, дали съм спрял лампата или би трябвало ли да я включа, когато няма никой у дома. Именно това беше и планът ми – посредством гласови команди системата Melissa можеше да светва лампи и да прави кафе. Представих го на надпреварата " Млади гении ", където завоювах първо място.
Как концепцията се трансформира в бизнес?
Получихме финансиране. Първо в нас повярва фондът Rosslyn Capital, който влага 400 хиляди евро. През това време кандидатствахме и към фонда Eleven, откъдето ни споделяха, че е прекомерно рано за инвестиция, само че след това ни финансираха с 200 хиляди евро. Приеха ни и в hub:raum - акселератора на Deutsche Telekom, откъдето също ни споделиха, че е прекомерно огромна лъжица за нашата уста и се върнахме в България, чудейки се върху какво да се фокусираме. След като тествахме какво би се продавало най-добре, взехме решение да се фокусираме върху климатиците. Направихме няколко листовки и един подправен първообраз и започнах да го представям на дистрибуторите на климатици. Част от тях даже заплатиха за бройки и въпреки че им споделих, че след месец ще получат устройството, това се случи 11 месеца по-късно, като преди този момент към този момент им бях върнал парите. Просто желаех да видя, че някой ще ми даде пари за това.
Какъв е бизнес проектът ви?
Ние сътворяваме самото устройство и го продаваме. Парите, които получаваме, са въз основата единствено покупка – купуваш си Melissa и компанията се зарежда. Сега обаче започваме да опитвам с модел, при който клиентите заплащат непосредствено към нас спомагателна сума на месечна база, с цел да получат спомагателни функционалности, да вземем за пример да не им замръзва климатикът.
На какъв стадий от развиването са другите артикули – за нагревател, бойлер и контакт?
Един от главните правила на компанията ни е, че пускаме продуктите на пазара, преди действително да сме ги създали. Устройството Vicki за радиатори като артикул още не е подготвен, нямаме подобен, който да работи в офиса ни, имаме единствено огромни прототипи, които нямат общо с крайния артикул. Но сме го пуснали на уеб страницата и всеки, който си поръча, му връщаме парите незабавно и споделяме, че ще се свържем с тях, когато имаме подготвен артикул. Както и първоначално, желая да видя дали хората са склонни да го купят. Това ми оказва помощ да взема решение да направя огромна инвестиция и да платя големи суми на подизпълнители за всеобщо произвеждане. Vicki ще излезе публично през октомври. Имаме и Bobbie за бойлери, който ще излезе през септември. Ще продължаваме да създаваме и още устройства. Насочили сме се и към решения за сигурност, като сензори за придвижване, пушек, течове, отворени порти и прозорци.
К ак се развива компанията сега?
За миналата година направихме близо 500 хиляди лева оборот, а тази година сме планували към 100% органически растеж единствено на устройството за климатици Melissa. От там нататък следва продажба на останалите артикули. Някои от тях фактически се забавят, само че държа да съм сигурен, че всичко ще е бъде качествено направено.
Общо екипът ни е формиран от към 20 души. Имаме търговци в Бержемон, Мадрид, Ню Делхи. Просто на някои пазари желаят да има представител, който приказва техния език. Всичките ни програмисти обаче са от България. Все още мажоритарен дял от компанията притежаваме създателите й, само че това е ясно, че ще се промени скоро, само че не е проблем. Рано или късно всяка компания минава в ръцете на акционерите.
На кои пазари главно реализирате продажби?
Едва към 5% от продажбите ни са в България, най-вече продаваме в скандинавските страни – Финландия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Дания и Норвегия. Там са към 40% от продажбите. В Израел са към 6-7% и останалите са дребни проценти по света.
Кои са съперниците ви и с какво се различавате от тях?
Интересно е, че българският пазар е толкоз дребен, а има три компании. Имаме съперници за решението за бойлери, само че главно виждам тези, с които се съпернича за устройството за климатиците. Производствената ни цена по отношение на тази на немския ни съперник е 12 пъти по-ниска. Той продава устройството си два пъти по-скъпо от нас. Имат да вземем за пример екран с 200 светодиода, единствено те са по-скъпи от цялото ми устройство с опаковката му. На една естонска компания, която е измежду най-дългогодишните на пазара, успяхме да вземем всички дистрибутори за климатици. Направиха разработка за интелигентен контакт, като го пуснаха на цена от 79 евро, а нашият коства 29 евро. Ясно е крайният консуматор какъв избор ще направи.
Имаше интервал, в който следвахме другите. Сега ние пускаме доста повече функционалности и те ги копират. Затова и продължаваме непрекъснато да вършим нововъведения.
Какви са отговорностите ви в компанията?
Занимавам се с финанси, обмисляне, поръчки на разнообразни детайли за устройствата. Главните ми отговорности в ролята ми на изпълнителен шеф са да синхронизирам продажбите и бизнес проекта с създаването. Отговарям и за създаването на новите артикули, материалите за тях, качването им на уеб страницата, търсенето на продажби и концептуализацията на продукта. Най-много несъмнено ми харесва продуктовият мениджмънт - да чувам пазара, да знам какво желае той, да създавам хрумвания, да виждам както от маркетинг позиция, по този начин и от инженерна позиция кои функционалности са подобаващи за продуктите ни и какъв брой би нараснало това цената.
Кои са най-големите компликации и провокации в този бизнес?
Търсенето на гений е най-сложното. Да намерим верните хора, които да паснат към културата на екипа ни, по едно и също време с това и да реализират задоволително положителни резултати. Сложно намираме не толкоз известни специалности. Не е мъчно да намерим програмист или маркетинг експерт, само че за не толкоз рекламирани специалности като инженер или експерти, които пишат програмен продукт за съответно устройство, там е доста комплицирано. Самият пазар е строшен – намерихме си един човек и ни го откраднаха, тъй като му предложиха два пъти по-висока заплата. Пазарът в България е доста сложен.
Ако не работехте в MClimate с какво друго щяхте да се занимавате?
Сигурно щях да стана програмист, даже в този момент оказвам помощ с разнообразни неща на екипа ни от разработчици в компанията. Още преди да стартира да отивам на ученическите надпревари за планове, вървях на надпревари за логаритми – за няколко часа би трябвало да се изчислят няколко комплицирани алгоритмични задания. Затова и имам подобен вид мислене, с което мога да бъда потребен на екипа.
Какво бихте посъветвали младежите, които се двоумят да започват личен бизнес и да подхващат риска да основат компания?
Няма смисъл да се стартира компания просто поради концепцията да бъдеш бизнесмен. Няма такова неща като желая да си имам компания или желая да съм си началник. Трябва да си дадат сметка дали желаят да си отворят магазин на улицата или да основат компания, която да развият, разраснат и продадат за доста пари. Определено човек би трябвало да тръгне от някакъв негов проблем, с който се сблъскват и задоволително доста други хора към него, и по-късно постепенно и бавно, без да търси непознати пари, да се опита да откри решение на този проблем. Търсенето на непознати пари би трябвало да стартира, когато към този момент има някакъв генериран доход, както стана при нас. Видяхме, че продуктът се продава и тогава отидохме при вложители. Защото не е най-важното дали можеш да направиш даден артикул – в случай че не можеш ти, ще наемеш някоя консултантска организация и те ще го създадат - значимото е дали продуктът или услугата ще се продава. Това е и най-големият въпрос в бизнеса. Q&A
Как и успявате ли да балансирате сред професионалното и персоналното ви време?
Мисля, че съумявам, въпреки и мъчно. Приоритетът ми е работата и съгласно мен в обозримото бъдеще това ще продължава да бъде по този начин. Всеки ден е друг за мен. Аз имам два резервоара - единият е методът, по който всички одобряваме, че тече времето, а другият е прочувственият. Едно нещо може да успее да изцеди целия ми прочувствен контейнер, след което стартирам да върша механични задания.
Какви са заниманията ви?
Много дълги години упражнявах таекуондо – бях треньор, рефер и изпитващ за степени. Обаче стопирах, тъй като към този момент нямам време, защото отнемаше по 5-6 часа дневно. Ходя на фитнес, тъй като като си привикнал да тренираш цялостен живот, не може напълно да спреш с физическото натоварване. Понякога се качвам на каяк.
Какви софтуерни джаджи и устройства употребявате?
Телефон, компютър и моите устройства, несъмнено. Имам конфигурирано мъдро устройства за конвектор, за бойлер и Melissa за климатик.
Интервюто взе Сирма Пенкова
Увеличаване
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Още по тематиката
По чорапите посрещат
Христо Петков, съосновател на Stinky Socks, пред " Капитал "
28 юли 2017
В началото бе betahaus
Александър Михайлов, съосновател и шеф на betahaus София пред " Капитал "
7 юли 2017
Страстта на Любомир Янчев към технологиите и програмирането стартира още от гимназиалните му години, когато изобретяването на дребни новаторски планове взима превес над образователния материал. Именно като училищен план за националния конкурс " Млади гении " се ражда и концепцията за мъдро устройство, което да ръководи разнообразни домашен уреди. Четири години по-късно и след редица промени на продукта Янчев ръководи една от най-бързо разрастващите се започващи компании в България – MClimate (бивша Melissa Climate). Заедно с екип от над 20 души създават интелигентното устройство Melissa за дистанционно управление на климатици посредством управление на температурата и разхода на силата по ефикасен метод. Компанията е в развой на разработка на още редица интелигентни артикули за ръководство на дома, които напълно скоро ще бъдат пуснати на пазара.
Янчев дефинира работата си като собствен приоритет и най-голяма пристрастеност, а създаването на нови артикули и позиционирането им на пазара са измежду обичаните му отговорности. Именно поради мощното му предпочитание за рационализиране и упоритост за развиване той беше определен за един от 12-те финалисти в тазгодишния конкурс за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation, в който се включиха рекордните над 70 участници.
Как и по кое време се роди концепцията за компанията MClimate?
Всичко стартира преди близо четири години, когато още учех в гимназията, само че това да последвам материала в учебно заведение беше последният ми интерес. Предпочитах да си създавам странични училищен планове за надпревари. Именно поради това в този миг визията за бъдещето ми беше след 12-и клас да преподавам информатика, тъй като още тогава водех лекции в " Телерик академия ".
Всяка година участвах в надпреварите и представях дребен план, последната година обаче желаех да направя нещо по-грандиозно. Реших, че желая да имам домакински помощник, някой, който да ме освободи от отговорностите у дома, като дали съм спрял климатика, дали съм изключил бойлера, дали съм спрял лампата или би трябвало ли да я включа, когато няма никой у дома. Именно това беше и планът ми – посредством гласови команди системата Melissa можеше да светва лампи и да прави кафе. Представих го на надпреварата " Млади гении ", където завоювах първо място.
Как концепцията се трансформира в бизнес?
Получихме финансиране. Първо в нас повярва фондът Rosslyn Capital, който влага 400 хиляди евро. През това време кандидатствахме и към фонда Eleven, откъдето ни споделяха, че е прекомерно рано за инвестиция, само че след това ни финансираха с 200 хиляди евро. Приеха ни и в hub:raum - акселератора на Deutsche Telekom, откъдето също ни споделиха, че е прекомерно огромна лъжица за нашата уста и се върнахме в България, чудейки се върху какво да се фокусираме. След като тествахме какво би се продавало най-добре, взехме решение да се фокусираме върху климатиците. Направихме няколко листовки и един подправен първообраз и започнах да го представям на дистрибуторите на климатици. Част от тях даже заплатиха за бройки и въпреки че им споделих, че след месец ще получат устройството, това се случи 11 месеца по-късно, като преди този момент към този момент им бях върнал парите. Просто желаех да видя, че някой ще ми даде пари за това.
Какъв е бизнес проектът ви?
Ние сътворяваме самото устройство и го продаваме. Парите, които получаваме, са въз основата единствено покупка – купуваш си Melissa и компанията се зарежда. Сега обаче започваме да опитвам с модел, при който клиентите заплащат непосредствено към нас спомагателна сума на месечна база, с цел да получат спомагателни функционалности, да вземем за пример да не им замръзва климатикът.
На какъв стадий от развиването са другите артикули – за нагревател, бойлер и контакт?
Един от главните правила на компанията ни е, че пускаме продуктите на пазара, преди действително да сме ги създали. Устройството Vicki за радиатори като артикул още не е подготвен, нямаме подобен, който да работи в офиса ни, имаме единствено огромни прототипи, които нямат общо с крайния артикул. Но сме го пуснали на уеб страницата и всеки, който си поръча, му връщаме парите незабавно и споделяме, че ще се свържем с тях, когато имаме подготвен артикул. Както и първоначално, желая да видя дали хората са склонни да го купят. Това ми оказва помощ да взема решение да направя огромна инвестиция и да платя големи суми на подизпълнители за всеобщо произвеждане. Vicki ще излезе публично през октомври. Имаме и Bobbie за бойлери, който ще излезе през септември. Ще продължаваме да създаваме и още устройства. Насочили сме се и към решения за сигурност, като сензори за придвижване, пушек, течове, отворени порти и прозорци.
К ак се развива компанията сега?
За миналата година направихме близо 500 хиляди лева оборот, а тази година сме планували към 100% органически растеж единствено на устройството за климатици Melissa. От там нататък следва продажба на останалите артикули. Някои от тях фактически се забавят, само че държа да съм сигурен, че всичко ще е бъде качествено направено.
Общо екипът ни е формиран от към 20 души. Имаме търговци в Бержемон, Мадрид, Ню Делхи. Просто на някои пазари желаят да има представител, който приказва техния език. Всичките ни програмисти обаче са от България. Все още мажоритарен дял от компанията притежаваме създателите й, само че това е ясно, че ще се промени скоро, само че не е проблем. Рано или късно всяка компания минава в ръцете на акционерите.
На кои пазари главно реализирате продажби?
Едва към 5% от продажбите ни са в България, най-вече продаваме в скандинавските страни – Финландия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Дания и Норвегия. Там са към 40% от продажбите. В Израел са към 6-7% и останалите са дребни проценти по света.
Кои са съперниците ви и с какво се различавате от тях?
Интересно е, че българският пазар е толкоз дребен, а има три компании. Имаме съперници за решението за бойлери, само че главно виждам тези, с които се съпернича за устройството за климатиците. Производствената ни цена по отношение на тази на немския ни съперник е 12 пъти по-ниска. Той продава устройството си два пъти по-скъпо от нас. Имат да вземем за пример екран с 200 светодиода, единствено те са по-скъпи от цялото ми устройство с опаковката му. На една естонска компания, която е измежду най-дългогодишните на пазара, успяхме да вземем всички дистрибутори за климатици. Направиха разработка за интелигентен контакт, като го пуснаха на цена от 79 евро, а нашият коства 29 евро. Ясно е крайният консуматор какъв избор ще направи.
Имаше интервал, в който следвахме другите. Сега ние пускаме доста повече функционалности и те ги копират. Затова и продължаваме непрекъснато да вършим нововъведения.
Какви са отговорностите ви в компанията?
Занимавам се с финанси, обмисляне, поръчки на разнообразни детайли за устройствата. Главните ми отговорности в ролята ми на изпълнителен шеф са да синхронизирам продажбите и бизнес проекта с създаването. Отговарям и за създаването на новите артикули, материалите за тях, качването им на уеб страницата, търсенето на продажби и концептуализацията на продукта. Най-много несъмнено ми харесва продуктовият мениджмънт - да чувам пазара, да знам какво желае той, да създавам хрумвания, да виждам както от маркетинг позиция, по този начин и от инженерна позиция кои функционалности са подобаващи за продуктите ни и какъв брой би нараснало това цената.
Кои са най-големите компликации и провокации в този бизнес?
Търсенето на гений е най-сложното. Да намерим верните хора, които да паснат към културата на екипа ни, по едно и също време с това и да реализират задоволително положителни резултати. Сложно намираме не толкоз известни специалности. Не е мъчно да намерим програмист или маркетинг експерт, само че за не толкоз рекламирани специалности като инженер или експерти, които пишат програмен продукт за съответно устройство, там е доста комплицирано. Самият пазар е строшен – намерихме си един човек и ни го откраднаха, тъй като му предложиха два пъти по-висока заплата. Пазарът в България е доста сложен.
Ако не работехте в MClimate с какво друго щяхте да се занимавате?
Сигурно щях да стана програмист, даже в този момент оказвам помощ с разнообразни неща на екипа ни от разработчици в компанията. Още преди да стартира да отивам на ученическите надпревари за планове, вървях на надпревари за логаритми – за няколко часа би трябвало да се изчислят няколко комплицирани алгоритмични задания. Затова и имам подобен вид мислене, с което мога да бъда потребен на екипа.
Какво бихте посъветвали младежите, които се двоумят да започват личен бизнес и да подхващат риска да основат компания?
Няма смисъл да се стартира компания просто поради концепцията да бъдеш бизнесмен. Няма такова неща като желая да си имам компания или желая да съм си началник. Трябва да си дадат сметка дали желаят да си отворят магазин на улицата или да основат компания, която да развият, разраснат и продадат за доста пари. Определено човек би трябвало да тръгне от някакъв негов проблем, с който се сблъскват и задоволително доста други хора към него, и по-късно постепенно и бавно, без да търси непознати пари, да се опита да откри решение на този проблем. Търсенето на непознати пари би трябвало да стартира, когато към този момент има някакъв генериран доход, както стана при нас. Видяхме, че продуктът се продава и тогава отидохме при вложители. Защото не е най-важното дали можеш да направиш даден артикул – в случай че не можеш ти, ще наемеш някоя консултантска организация и те ще го създадат - значимото е дали продуктът или услугата ще се продава. Това е и най-големият въпрос в бизнеса. Q&A
Как и успявате ли да балансирате сред професионалното и персоналното ви време?
Мисля, че съумявам, въпреки и мъчно. Приоритетът ми е работата и съгласно мен в обозримото бъдеще това ще продължава да бъде по този начин. Всеки ден е друг за мен. Аз имам два резервоара - единият е методът, по който всички одобряваме, че тече времето, а другият е прочувственият. Едно нещо може да успее да изцеди целия ми прочувствен контейнер, след което стартирам да върша механични задания.
Какви са заниманията ви?
Много дълги години упражнявах таекуондо – бях треньор, рефер и изпитващ за степени. Обаче стопирах, тъй като към този момент нямам време, защото отнемаше по 5-6 часа дневно. Ходя на фитнес, тъй като като си привикнал да тренираш цялостен живот, не може напълно да спреш с физическото натоварване. Понякога се качвам на каяк.
Какви софтуерни джаджи и устройства употребявате?
Телефон, компютър и моите устройства, несъмнено. Имам конфигурирано мъдро устройства за конвектор, за бойлер и Melissa за климатик.
Интервюто взе Сирма Пенкова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ