Щастливият свят на Семпе
Илюстрация
" От Бордо до Париж ", 1952 година I © J.J.Sempé
Увеличаване
" От Бордо до Париж ", 1952 година I © J.J.Sempé
Смаляване
Ако ви кажа " Няма нищо елементарно в другарството. Необходими са поверителност, невзискателност и лоялност ", за кого ще си помислите? Тези думи принадлежат на превъзходния художник Семпе, в сърцето на чието творчество е точно тематиката за другарството.
Жан-Жак е роден преди близо 88 години в малко градче наоколо до Бордо, във Франция. Да се обхване богатото му творчеството в няколко реда е съвсем толкоз непостижима задача, колкото и да се побере то в изложбената зала. Но таман с нея се е захванал преди месеци музеят Mer Marine в Бордо. Ретроспективната галерия " Семпе на независимост " (Sempé en liberté) отваря порти в края на май 2019 година с близо 300 истински рисунки на художника. Днес тя продължава своето странствуване в различен френски музей - Atelier Grognard, наоколо до Париж. В него тя ще остане до края на март под името " Семпе, пътят на един комичен художник " (Sempé, itinéraire d`un dessinateur d`humour). Изложбата предлага на посетителите обиколка във вселената, която Семпе гради към този момент повече от седемдесет години.
" Онова, което правех, беше криво-ляво, само че аз упорствах. " Семпе
Вселена, в която художникът изобразява дребните наслади във всекидневния ни живот и внася поетика в елементарното. Но най-много с деликатното си възприятие за комизъм преглежда, а от време на време и осмива живота, като се заиграва с несъразмерността на обстановките, в които попадат неговите герои, както и несъответствието сред мислите и думите им. Често пъти рисунките му ни напомнят какъв брой преходни и смешни са всекидневните ни грижи и какъв брой дребни са обособените индивиди.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Въпреки че изложбата е издигната по един типичен метод - проследявайки хронологично кариерата на Семпе, е любопитно да се спрем за малко на първата й част. Като че ли с цел да вкара по-добре фена в същината на тематиката, а може би и с цел да му помогне да се сложи по-лесно на мястото на художника, този първи раздел е наименуван " Автопортрет ". Рисунките, изобилстващи от самоирония, описват за всекидневието на един комичен художник, който всяка заран стартира работата си от празния бял лист. Серията е оповестена през 1963 година в списанията Elle и Paris-Match.
Изложбата продължава със секцията, наречена " От Бордо до Париж, Упражнения по жанр ". В нея се виждат първите рисунки, направени през 1950 година за районен вестник (Sud-Ouest), подписани с псевдонима DRO, приближаващ от британския to draw - рисувам. Той обаче просъществува едвам няколко месеца и бързо отстъпва място на същинското име на художника. Семпе обаче става Семпе с историите на Малкия Никола и приятелчетата му. Истории, с които израстват генерации деца във Франция и по света . Публикувани в четиридесет и пет страни, книжките са издадени в над петнадесет милиона екземпляра.
Илюстрация
Рисунка от албума " Musiques " I Éditions Denoël / Éditions Martine Gossieaux, 2017 © J.J. Sempé
Увеличаване
Рисунка от албума " Musiques " I Éditions Denoël / Éditions Martine Gossieaux, 2017 © J.J. Sempé
Смаляване
Всичко стартира през 1954 година с белгийския вестник " Комарът " (Le Moustique), в който понякога Семпе разгласява рисунките си. Един ден шефът на вестника го моли да сътвори воин за тяхното издание. В досието си художникът носел рисунки на малко момче, а името взел от реклама на виновността " Никола ", която видял по-рано денем на път към редакцията. Така стартират невероятните завършения на Малкия Никола, който обаче на този стадий от историята е единствено рисунка, от време на време с легенда от по няколко думи към нея. Докато един ден, паникьосан, шефът декларирал, че тези рисунки наложително би трябвало да бъдат превърнати в комикс. Единственият проблем е, че Семпе няма никакво предпочитание да прави комикси, тъй като не харесва комиксите. И тъкмо тук в историята се появява Рьоне Госини.
Писателят, който също работи в белгийския вестник, с удоволствие се причислява към начинанието и не след дълго първият комикс вижда бял свят. За зла неволя или може би за благополучие Госини бива уволнен от вестника, което поставя завършек на комикса, само че не и на съдействието сред двамата създатели. Три години по-късно Анри Амуру, редактор на френски вестник, им предлага да възобновят работата по Никола, само че под формата на илюстровани истории. " Госини пишеше текста въз основа на нашите мемоари от детството, а пък аз рисувах ", споделя Семпе. Моник, брачната половинка на тогавашния шеф на небезизвестното издателство Denoël, вижда оповестените рисунки и упорства той да се свърже с създателите им и да разгласява историята на дребното момче в книга. Ето по този начин през 1956 година се ражда първият албум.
Изложбата продължава с рисунките, които художникът прави за разнообразни френски списания като L`Express, Le Figaro или пък Le Nouvel Observateur и в частност Paris-Match, където до ден сегашен той е най-дългогодишният помощник и разгласява по една рисунка на всеки две седмици. Редом с рисунките, предопределени за пресата, Семпе открива насладата от измислянето на къси истории, които самичък илюстрова. Така се раждат албумите Monsieur Lambert, Âmes soeurs, Raoul Taburin.
Успехите на все по-често оповестените му рисунки разрешават на художника да заживее в центъра на Париж, където през деня обикаля на колело улиците и следи живота, а с рухването на нощта се отдава на огромната си пристрастеност - музиката, в частност тази, изпълнена онлайн в клубовете. В тях той среща и приятелите си, измежду които са Франсоаз Саган, Жак Тати, Жак Превер.
Илюстрация
Рисунка, възпроизведена на корицата на списание The New Yorker, 7.VI.2004 I © J.J. Sempé
Увеличаване
Рисунка, възпроизведена на корицата на списание The New Yorker, 7.VI.2004 I © J.J. Sempé
Смаляване
Неусетно Париж се трансформира в обичан фон за неговите истории, а работата му се трансформира и пред очите на фена стилът му се променя - линиите са все по-плавни, задният проект е все по-обмислен и подробен, появява се атмосфера. Хуморът към този момент не е единствената цел на рисунките. Отстъпва място на подтекста, което пък му разрешава да проучва по-задълбочено обществото. През булото на смеха обаче илюстрациите карат всеки, който ги гледа по-внимателно, да се замисли върху сложността на човешките връзки.
Малко по-малко в рисунките се появяват и нежността, лекотата и поетиката на акварела, а легендите към тях изчезват. Съсредоточеният наблюдаващ се трансформира последователно и във мъдрец. Може би таман това вижда господин Шоун, шеф на списание The New Yorker.
Илюстрация
От албума " Le Petit Nicolas " I © Imav éditions / Goscinny- Sempé
Увеличаване
От албума " Le Petit Nicolas " I © Imav éditions / Goscinny- Sempé
Смаляване
Така през 1978 година една от най-съкровените фантазии на Семпе се реализира - негова рисунка става корица на списанието. Оттогава до през днешния ден над 100 и дванадесет корици на The New Yorker са негово дело . Във всяка от тях художникът улавя насладата от дните в този несравним град, сред равнодушие и напрегнат, кипящ от сила живот, сред монументалните небостъргачи и забравените, скрити градини, сред джаз клубовете и чаените празненства.
Рисунките, направени за списание The New Yorker, тези в " Малкият Никола ", както и цялостното творчество на Семпе са въплъщение на чистата наслада от простите неща в всекидневието, на хубостта на баналното в съществуването на всеки дребен човек и, несъмнено, всичко това през призмата на деликатното, само че неотразимо възприятие за комизъм на създателя им.
" От Бордо до Париж ", 1952 година I © J.J.Sempé
Увеличаване
" От Бордо до Париж ", 1952 година I © J.J.Sempé
Смаляване
Ако ви кажа " Няма нищо елементарно в другарството. Необходими са поверителност, невзискателност и лоялност ", за кого ще си помислите? Тези думи принадлежат на превъзходния художник Семпе, в сърцето на чието творчество е точно тематиката за другарството.
Жан-Жак е роден преди близо 88 години в малко градче наоколо до Бордо, във Франция. Да се обхване богатото му творчеството в няколко реда е съвсем толкоз непостижима задача, колкото и да се побере то в изложбената зала. Но таман с нея се е захванал преди месеци музеят Mer Marine в Бордо. Ретроспективната галерия " Семпе на независимост " (Sempé en liberté) отваря порти в края на май 2019 година с близо 300 истински рисунки на художника. Днес тя продължава своето странствуване в различен френски музей - Atelier Grognard, наоколо до Париж. В него тя ще остане до края на март под името " Семпе, пътят на един комичен художник " (Sempé, itinéraire d`un dessinateur d`humour). Изложбата предлага на посетителите обиколка във вселената, която Семпе гради към този момент повече от седемдесет години.
" Онова, което правех, беше криво-ляво, само че аз упорствах. " Семпе
Вселена, в която художникът изобразява дребните наслади във всекидневния ни живот и внася поетика в елементарното. Но най-много с деликатното си възприятие за комизъм преглежда, а от време на време и осмива живота, като се заиграва с несъразмерността на обстановките, в които попадат неговите герои, както и несъответствието сред мислите и думите им. Често пъти рисунките му ни напомнят какъв брой преходни и смешни са всекидневните ни грижи и какъв брой дребни са обособените индивиди.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Въпреки че изложбата е издигната по един типичен метод - проследявайки хронологично кариерата на Семпе, е любопитно да се спрем за малко на първата й част. Като че ли с цел да вкара по-добре фена в същината на тематиката, а може би и с цел да му помогне да се сложи по-лесно на мястото на художника, този първи раздел е наименуван " Автопортрет ". Рисунките, изобилстващи от самоирония, описват за всекидневието на един комичен художник, който всяка заран стартира работата си от празния бял лист. Серията е оповестена през 1963 година в списанията Elle и Paris-Match.
Изложбата продължава със секцията, наречена " От Бордо до Париж, Упражнения по жанр ". В нея се виждат първите рисунки, направени през 1950 година за районен вестник (Sud-Ouest), подписани с псевдонима DRO, приближаващ от британския to draw - рисувам. Той обаче просъществува едвам няколко месеца и бързо отстъпва място на същинското име на художника. Семпе обаче става Семпе с историите на Малкия Никола и приятелчетата му. Истории, с които израстват генерации деца във Франция и по света . Публикувани в четиридесет и пет страни, книжките са издадени в над петнадесет милиона екземпляра.
Илюстрация
Рисунка от албума " Musiques " I Éditions Denoël / Éditions Martine Gossieaux, 2017 © J.J. Sempé
Увеличаване
Рисунка от албума " Musiques " I Éditions Denoël / Éditions Martine Gossieaux, 2017 © J.J. Sempé
Смаляване
Всичко стартира през 1954 година с белгийския вестник " Комарът " (Le Moustique), в който понякога Семпе разгласява рисунките си. Един ден шефът на вестника го моли да сътвори воин за тяхното издание. В досието си художникът носел рисунки на малко момче, а името взел от реклама на виновността " Никола ", която видял по-рано денем на път към редакцията. Така стартират невероятните завършения на Малкия Никола, който обаче на този стадий от историята е единствено рисунка, от време на време с легенда от по няколко думи към нея. Докато един ден, паникьосан, шефът декларирал, че тези рисунки наложително би трябвало да бъдат превърнати в комикс. Единственият проблем е, че Семпе няма никакво предпочитание да прави комикси, тъй като не харесва комиксите. И тъкмо тук в историята се появява Рьоне Госини.
Писателят, който също работи в белгийския вестник, с удоволствие се причислява към начинанието и не след дълго първият комикс вижда бял свят. За зла неволя или може би за благополучие Госини бива уволнен от вестника, което поставя завършек на комикса, само че не и на съдействието сред двамата създатели. Три години по-късно Анри Амуру, редактор на френски вестник, им предлага да възобновят работата по Никола, само че под формата на илюстровани истории. " Госини пишеше текста въз основа на нашите мемоари от детството, а пък аз рисувах ", споделя Семпе. Моник, брачната половинка на тогавашния шеф на небезизвестното издателство Denoël, вижда оповестените рисунки и упорства той да се свърже с създателите им и да разгласява историята на дребното момче в книга. Ето по този начин през 1956 година се ражда първият албум.
Изложбата продължава с рисунките, които художникът прави за разнообразни френски списания като L`Express, Le Figaro или пък Le Nouvel Observateur и в частност Paris-Match, където до ден сегашен той е най-дългогодишният помощник и разгласява по една рисунка на всеки две седмици. Редом с рисунките, предопределени за пресата, Семпе открива насладата от измислянето на къси истории, които самичък илюстрова. Така се раждат албумите Monsieur Lambert, Âmes soeurs, Raoul Taburin.
Успехите на все по-често оповестените му рисунки разрешават на художника да заживее в центъра на Париж, където през деня обикаля на колело улиците и следи живота, а с рухването на нощта се отдава на огромната си пристрастеност - музиката, в частност тази, изпълнена онлайн в клубовете. В тях той среща и приятелите си, измежду които са Франсоаз Саган, Жак Тати, Жак Превер.
Илюстрация
Рисунка, възпроизведена на корицата на списание The New Yorker, 7.VI.2004 I © J.J. Sempé
Увеличаване
Рисунка, възпроизведена на корицата на списание The New Yorker, 7.VI.2004 I © J.J. Sempé
Смаляване
Неусетно Париж се трансформира в обичан фон за неговите истории, а работата му се трансформира и пред очите на фена стилът му се променя - линиите са все по-плавни, задният проект е все по-обмислен и подробен, появява се атмосфера. Хуморът към този момент не е единствената цел на рисунките. Отстъпва място на подтекста, което пък му разрешава да проучва по-задълбочено обществото. През булото на смеха обаче илюстрациите карат всеки, който ги гледа по-внимателно, да се замисли върху сложността на човешките връзки.
Малко по-малко в рисунките се появяват и нежността, лекотата и поетиката на акварела, а легендите към тях изчезват. Съсредоточеният наблюдаващ се трансформира последователно и във мъдрец. Може би таман това вижда господин Шоун, шеф на списание The New Yorker.
Илюстрация
От албума " Le Petit Nicolas " I © Imav éditions / Goscinny- Sempé
Увеличаване
От албума " Le Petit Nicolas " I © Imav éditions / Goscinny- Sempé
Смаляване
Така през 1978 година една от най-съкровените фантазии на Семпе се реализира - негова рисунка става корица на списанието. Оттогава до през днешния ден над 100 и дванадесет корици на The New Yorker са негово дело . Във всяка от тях художникът улавя насладата от дните в този несравним град, сред равнодушие и напрегнат, кипящ от сила живот, сред монументалните небостъргачи и забравените, скрити градини, сред джаз клубовете и чаените празненства.
Рисунките, направени за списание The New Yorker, тези в " Малкият Никола ", както и цялостното творчество на Семпе са въплъщение на чистата наслада от простите неща в всекидневието, на хубостта на баналното в съществуването на всеки дребен човек и, несъмнено, всичко това през призмата на деликатното, само че неотразимо възприятие за комизъм на създателя им.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ