За буквите, Мики Маус и Прасето на Кийт Харинг
Илюстрация
Кийт Харинг през 1989 година
Увеличаване
Кийт Харинг през 1989 година
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Преди доста, доста години, когато думата народна власт още носеше вяра, се случи да се смотавам напразно към Потсдамер плац в Берлин. Вече имаше стъклени небостъргачи, само че в подножието им, по остаряла социалистическа традиция, всичко приличаше на изоставена строителна площадка – трошляк, платна от кофраж, ръждясало арматурно желязо, а към него – прораснали плевели.
И в това забравено от всяка форма на изящност място внезапно нещо ме накара да спра. Две части метал, преплетени едно в друго и инсталирани върху циментова плоча. Нещото беше по едно и също време толкоз семпло и толкоз многозначително, че без да желая, му се усмихнах зад обектива на фотоапарата – по този начин, както се разминаваш с чужд и в този един момент на инцидентно срещнати погледи разбираш, че сте се харесали.
Илюстрация
The Boxers
Увеличаване
The Boxers
[Keith Haring Foundation] Смаляване
След тази преживелица мина много време, до момента в който схвана, че създател на желязната статуя в действителност не е някой талантлив неизвестен заварчик, а Кийт Харинг – едно от най-големите имена в американската поп просвета – същият, който покрива с рисунки близо 100 метра от Берлинската стена.
Харинг живее прекомерно малко (1958 – 1990) и умира, преди да навърши 32-годишна възраст от затруднения, свързани с боледуването му от СПИН. Но в дребното време, което има на тази земя, той съумява да я нашари с над 10 000 графити, да взе участие допълнително от 100 самостоятелни и групови изложения и да осъществя над 50 съществени артистични плана на четири континента - в Мелбърн, Сидни, Рио де Жанейро, Минеаполис, Ню Йорк, Париж, Западен Берлин, Пиза.
Житейският му път минава през доста кръстосан релеф. Роден е в Пенсилвания. Баща му е инженер и фен карикатурист. Като дете Кийт върви постоянно на черква дружно с родителите си. По-късно се увлича по евангелизма и стартира да обикаля на стоп страната, като продава рисувани тениски и опитва с най-различни опиати. Записва се да следва " Реклама и комерсиално изкуство ", само че след година му омръзва и се отхвърля. През 1978 година отпътува за Ню Йорк и стартира да учи изобразяване в School for Visual Arts и семиотика. За да се устоя, нощем работи като момче за всичко в разнообразни нощни питейни заведения. Рисунките му стартират да провокират гръмък публичен интерес, откакто при започване на 80-те изписва незаконно хиляди графити в станциите на метрото - всякога с риска да бъде неотложно задържан. Животът и творчеството му го срещат с актьори като Кристо, Анди Уорхол, Мадона, Вивиан Уестуд, Грейс Джоунс, които стават по едно и също време негови ментори, фенове и близки другари.
Рисунките на Харинг носят в себе си нещо детинско, взето сякаш назаем от облиците на Walt Disney, Looney Tunes, Bugs Bunny и Dr. Seuss. Но тематиките, които не му дават мира, нямат нищо общо с анимационните филмчета. Те покриват всичко, което тревожи човечеството през 80-те - расизма и режима на Апартейд, хомофобията, надигащата се зараза от СПИН, зависимостта от опиатите и нуклеарната опасност. Неговият финален приключен план е от юни 1989 година Това е стенописът Tuttomondo ( " Целият свят " ), заемащ 180 кв.м от фасадата на църквата " Св. Антоний " в Пиза - един великански плакатен апел за повече естетика и съгласие сред хората.
Макар в началото да е мощно повлиян от абстракционизма и Джаксън Полък, още с първите си графити в метрото Кийт Харинг се пренасочва към универсалния език на знаците. Както самият той изяснява: " Абстрактните картини наподобяват нелепи и безсмислени, показани в открити публични пространства. На улицата рисунките би трябвало да бъдат разбираеми за всички хора – по този начин както са пътните знаци. След толкоз занимания с доктрина на връзката, информация и изобразяване разбрах, че тъкмо този първичен код е моят език. "
Харинг рисува с подобен размах и експедитивност (и с каквото му попадне, и върху каквото му попадне), че публиката доста скоро стартира да разчита с лекост езика, на който й приказва. Повтарящите се знаци, които употребява, се трансформират в букви от писменост, на която той написа своите послания – писменост, която изкуствоведите проучват, а децата от детската градина просто четат по своему.
Илюстрация
Untitled Delphin, 1983
Увеличаване
Untitled Delphin, 1983
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Делфинът е знак на метаморфозата и на безконечното придвижване в кръг. Художникът вкарва този облик в композициите си след пътешестване до Бразилия, където е изключително известен митът за богинята – риба Йемайа. Тя непрестанно сменяла тялото си сред това на човек и на риба. Харинг интерпретира легендата като рецензия на Дарвиновата доктрина на еволюцията, която съгласно него постанова брутална йерархична конструкция на живота на земята.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1983
Увеличаване
" Без заглавие ", 1983
[Keith Haring Foundation] Смаляване
З латният телец е библейският облик, който обичайно се свързва с идолопоклонничеството. Харинг го доразвива и употребява постоянно, с цел да маркира тематики като всеобщите нервности, изкуствено предизвиканите публични мании и операции.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1982
Увеличаване
" Без заглавие ", 1982
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Илюстрация
" Без заглавие ", 1983
Увеличаване
" Без заглавие ", 1983
[Keith Haring Foundation] Смаляване
К учето – Знаците в писмеността на Харинг постоянно трансформират смисъла си според от подтекста, в който са сложени. Може би на никое място другаде това не се вижда толкоз елементарно, колкото при кучето, което той употребява и като собствен креативен подпис, с цел да подписва противозаконните си графити по стените.
Очертаният ходещ контур с необятно отворена уста от време на време е задъхан и отзивчив другар, а различен път – свиреп, хапещ звяр. На някои места се възприема като знак на справедливото отмъщение и отбрана против злото, а на други – като самото зло. " Моите кучета в действителност показват човешкото и животинското в природата ни. В разнообразни комбинации те символизират както човешката мощ, по този начин и силата на животинския инстинкт. Това е нещо, на което ме научи семиотиката на Бъроуз – еднакъв детайл в компанията на разнообразни други детайли трансформира своето значение " – изяснява Харинг. Самият Бъроуз от своя страна споделя, че по асоциация името на художника вечно ще остане обвързвано с подземната железница на Ню Йорк. Така както никой през днешния ден не би могъл да огледа слънчогледи, без да се сети за Ван Гог, по този начин и никой не би могъл да се разноски из метрото, без да си спомни Харинг.
Илюстрация
" Летящи чинии и пирамиди "
Увеличаване
" Летящи чинии и пирамиди "
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Летящата паница постоянно се появява като знак на пътуванията и връзката през пространството. Артистът обаче прибавя своя лична характерна интерпретация. За него тя отбелязва концепцията за различност. Тя е всеки човек, който се рее отвън границите на общоприетите и наложени от традицията правила. Според Харинг точно това са личностите, които задействат позитивната сила на обществото. Независимо от безапелационния му песимизъм във връзка с новите технологии, летящите чинии в рисунките му постоянно носят добрина и светлина там, където кацнат.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1982
Увеличаване
" Без заглавие ", 1982
[Keith Haring Foundation] Смаляване
М ики Маус – Връзката на Харинг с паметната мишка е комплицирана и спорна. От една страна, той я трансформира в портрет на своя идол и другар Анди Уорхол. От друга – тя въплъщава комерсиалния триумф и всеобщата просвета. Нерядко Мики е и директна отпратка към инфантилизирането на обществото и превръщането му в смирен потребител на сдъвкана и манипулативна информация от страна на медиите.
Илюстрация
" Без заглавие ", 9 април, 1985
Увеличаване
" Без заглавие ", 9 април, 1985
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Носенето на ръце е постоянно срещан композиционен детайл. Подобно на доста други, той се появява с изцяло противоположни смисли – от акт на уважение или сляпо славословие от страна на тълпата до подготвеност всяка персона да бъде раздрана и пожертвана в полза на болшинството.
Прасето на Кийт е постоянно едно щастливо и блажено усмихнато прасе, което доста наподобява на Porky Pig от Looney Tunes. Но доволството в усмивката му неприятно припомня за охолството на сития и за целите на едно искрено консуматорско общество. То по никакъв метод не провокира асоциации с животинския свят, в противен случай – акцентира стихийната урбанизация и откъсването на индивида от природата. Не инцидентно Харинг го рисува с известния откъс: " Всеки знае от кое място идва месото – то идва от магазина. "
Илюстрация
" Без заглавие ", септември 1982
Увеличаване
" Без заглавие ", септември 1982
[Keith Haring Foundation] Смаляване
П регръдката , по този начин както я вижда художникът, е не просто типичен жест на любов, деликатност и еротично привличане. Тя е на първо място поддръжка за другия, подобен какъвто е – без оглед на пол, цвят на кожата, вяра и полова ориентировка. Прегръдката е спокойното приемане на всичко, което сме, само че и на това, което в никакъв случай няма да успеем да бъдем. Тя е израз на дословната и метафорична непосредственост сред две обособени човешки същества и вярата, че бихме могли да оцелеем.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1982
Увеличаване
" Без заглавие ", 1982
[Keith Haring Foundation] Смаляване
П робитото тяло се появява за пръв път в творчеството на Харинг през декември 1980, в деня след убийството на Джон Ленън. По-късно той си спомня по какъв начин чува новината за покушението и първият облик, който се появява в съзнанието му, е този на човешка фигура с голяма дупка в стомаха. В годините по-късно този знак на физическа експанзия последователно се трансформира и придобива нов смисъл. Дупката се трансформира в символ за празнотата, която ни изпълва. Тя е писмен знак за битие, изчерпано от наличие.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1980
Увеличаване
" Без заглавие ", 1980
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Пръчката е още една от буквите в " писмеността " на Харинг, която може да бъде разчетена по радикално разнообразни способи. От една страна, тя е допустимо най-стилизираната пиктограма за оръжие, принуждение и ликвидиране, а от друга – тя е вълшебна и има магическа мощ, която предава на всичко, до което се допре. Пръчката е спусъкът, който привежда хората в придвижване и носи силата, помитаща всяко статукво. В последна сметка тя е колкото оръжие, толкоз и оръдие на смяната.
Пирамидата, нуклеарният реактор и компютърът , които се появяват дружно с пръчката, са маркери надлежно за предишното, сегашното и бъдещето на човешката цивилизация. Позиционирането им в центъра на рисунката загатва, че всичко в близост е подвластно на времето и всяка наслада, и всеки смут рано или късно доближават до своя натурален край. Всичко все в миналото свършва – даже и тъгата. Харинг от време на време се връща към тези знаци, като най-често рисува реактори и нуклеарни гъби, свързани с убеждението му, че нуклеарната опасност е най-реалистичният проект на човечеството да се самопогуби.
Илюстрация
" Неозаглавено "
Увеличаване
" Неозаглавено "
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Секс, сперма, вагина, пенис са все неща, които участват в доста от графитите на актьора и му отреждат място измежду най-провокативните поп икони. Най-общо те всички са намеци за раждането на нов живот и началото на нов цикъл. В някои от рисунките обаче пенисът се употребява като знак освен на мъжкото начало, само че и на хомосексуалността. Самият Харинг в никакъв случай не крие, че е гей. Клеймото, с което би трябвало да живее всеки, който се отклонява от обществените правила, е негова персонално изстрадана тематика. Може би по тази причина по този начин неуморно той притегля към нея вниманието на тези, които не би трябвало да живеят с сходна стигма.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1982
Увеличаване
" Без заглавие ", 1982
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Ч ислата доста постоянно са едро изписани и се набиват незабавно на очи. Те обаче в действителност не са натоварени с никаква особена символика и постоянно отбелязват само годината, в която е направена рисунката.
За прекомерно късия си живот Кийт Харинг съумява да разчертае хиляди километри линии, направени с тебешир, молив, туш, пъстър спрей и съвсем всичко друго, което би могло да остави диря върху повърхността. Самият той оставя отчетлива диря върху метода, по който се гледа на изкуството от улицата.
Много от паметните му рисунки през днешния ден се продават по аукционите на стойност близо 3 млн. $. Има нещо обезоръжаващо в тяхната открита обществена ангажираност в композиция с развихрената по детски фикция. Изправен пред тях човек мъчно може да реши дали да се разсмее, или да се хване за сърцето. И в последна сметка взема решение да свърши нещо положително. Както споделя Харинг: " Когато някой като мен затрупва света с толкоз доста рисунки, той би трябвало да е наясно с резултата, който те имат върху другите. Изкуството би трябвало да е нещо, което освобождава духа, предизвика въображението и побутва хората напред. То би трябвало не да манипулира човечеството, а да възпява човечността. "
На 16 март 2018 година музеят " Албертина " във Виена отвори порти за огромна ретроспективна галерия " Азбуката на Кийт Харинг ". Тя ще посреща гости до 24 юни 2018. Алтернативата е да се разноските към Потсдамер плац или из метрото на Ню Йорк.
Кийт Харинг през 1989 година
Увеличаване
Кийт Харинг през 1989 година
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Преди доста, доста години, когато думата народна власт още носеше вяра, се случи да се смотавам напразно към Потсдамер плац в Берлин. Вече имаше стъклени небостъргачи, само че в подножието им, по остаряла социалистическа традиция, всичко приличаше на изоставена строителна площадка – трошляк, платна от кофраж, ръждясало арматурно желязо, а към него – прораснали плевели.
И в това забравено от всяка форма на изящност място внезапно нещо ме накара да спра. Две части метал, преплетени едно в друго и инсталирани върху циментова плоча. Нещото беше по едно и също време толкоз семпло и толкоз многозначително, че без да желая, му се усмихнах зад обектива на фотоапарата – по този начин, както се разминаваш с чужд и в този един момент на инцидентно срещнати погледи разбираш, че сте се харесали.
Илюстрация
The Boxers
Увеличаване
The Boxers
[Keith Haring Foundation] Смаляване
След тази преживелица мина много време, до момента в който схвана, че създател на желязната статуя в действителност не е някой талантлив неизвестен заварчик, а Кийт Харинг – едно от най-големите имена в американската поп просвета – същият, който покрива с рисунки близо 100 метра от Берлинската стена.
Харинг живее прекомерно малко (1958 – 1990) и умира, преди да навърши 32-годишна възраст от затруднения, свързани с боледуването му от СПИН. Но в дребното време, което има на тази земя, той съумява да я нашари с над 10 000 графити, да взе участие допълнително от 100 самостоятелни и групови изложения и да осъществя над 50 съществени артистични плана на четири континента - в Мелбърн, Сидни, Рио де Жанейро, Минеаполис, Ню Йорк, Париж, Западен Берлин, Пиза.
Житейският му път минава през доста кръстосан релеф. Роден е в Пенсилвания. Баща му е инженер и фен карикатурист. Като дете Кийт върви постоянно на черква дружно с родителите си. По-късно се увлича по евангелизма и стартира да обикаля на стоп страната, като продава рисувани тениски и опитва с най-различни опиати. Записва се да следва " Реклама и комерсиално изкуство ", само че след година му омръзва и се отхвърля. През 1978 година отпътува за Ню Йорк и стартира да учи изобразяване в School for Visual Arts и семиотика. За да се устоя, нощем работи като момче за всичко в разнообразни нощни питейни заведения. Рисунките му стартират да провокират гръмък публичен интерес, откакто при започване на 80-те изписва незаконно хиляди графити в станциите на метрото - всякога с риска да бъде неотложно задържан. Животът и творчеството му го срещат с актьори като Кристо, Анди Уорхол, Мадона, Вивиан Уестуд, Грейс Джоунс, които стават по едно и също време негови ментори, фенове и близки другари.
Рисунките на Харинг носят в себе си нещо детинско, взето сякаш назаем от облиците на Walt Disney, Looney Tunes, Bugs Bunny и Dr. Seuss. Но тематиките, които не му дават мира, нямат нищо общо с анимационните филмчета. Те покриват всичко, което тревожи човечеството през 80-те - расизма и режима на Апартейд, хомофобията, надигащата се зараза от СПИН, зависимостта от опиатите и нуклеарната опасност. Неговият финален приключен план е от юни 1989 година Това е стенописът Tuttomondo ( " Целият свят " ), заемащ 180 кв.м от фасадата на църквата " Св. Антоний " в Пиза - един великански плакатен апел за повече естетика и съгласие сред хората.
Макар в началото да е мощно повлиян от абстракционизма и Джаксън Полък, още с първите си графити в метрото Кийт Харинг се пренасочва към универсалния език на знаците. Както самият той изяснява: " Абстрактните картини наподобяват нелепи и безсмислени, показани в открити публични пространства. На улицата рисунките би трябвало да бъдат разбираеми за всички хора – по този начин както са пътните знаци. След толкоз занимания с доктрина на връзката, информация и изобразяване разбрах, че тъкмо този първичен код е моят език. "
Харинг рисува с подобен размах и експедитивност (и с каквото му попадне, и върху каквото му попадне), че публиката доста скоро стартира да разчита с лекост езика, на който й приказва. Повтарящите се знаци, които употребява, се трансформират в букви от писменост, на която той написа своите послания – писменост, която изкуствоведите проучват, а децата от детската градина просто четат по своему.
Илюстрация
Untitled Delphin, 1983
Увеличаване
Untitled Delphin, 1983
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Делфинът е знак на метаморфозата и на безконечното придвижване в кръг. Художникът вкарва този облик в композициите си след пътешестване до Бразилия, където е изключително известен митът за богинята – риба Йемайа. Тя непрестанно сменяла тялото си сред това на човек и на риба. Харинг интерпретира легендата като рецензия на Дарвиновата доктрина на еволюцията, която съгласно него постанова брутална йерархична конструкция на живота на земята.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1983
Увеличаване
" Без заглавие ", 1983
[Keith Haring Foundation] Смаляване
З латният телец е библейският облик, който обичайно се свързва с идолопоклонничеството. Харинг го доразвива и употребява постоянно, с цел да маркира тематики като всеобщите нервности, изкуствено предизвиканите публични мании и операции.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1982
Увеличаване
" Без заглавие ", 1982
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Илюстрация
" Без заглавие ", 1983
Увеличаване
" Без заглавие ", 1983
[Keith Haring Foundation] Смаляване
К учето – Знаците в писмеността на Харинг постоянно трансформират смисъла си според от подтекста, в който са сложени. Може би на никое място другаде това не се вижда толкоз елементарно, колкото при кучето, което той употребява и като собствен креативен подпис, с цел да подписва противозаконните си графити по стените.
Очертаният ходещ контур с необятно отворена уста от време на време е задъхан и отзивчив другар, а различен път – свиреп, хапещ звяр. На някои места се възприема като знак на справедливото отмъщение и отбрана против злото, а на други – като самото зло. " Моите кучета в действителност показват човешкото и животинското в природата ни. В разнообразни комбинации те символизират както човешката мощ, по този начин и силата на животинския инстинкт. Това е нещо, на което ме научи семиотиката на Бъроуз – еднакъв детайл в компанията на разнообразни други детайли трансформира своето значение " – изяснява Харинг. Самият Бъроуз от своя страна споделя, че по асоциация името на художника вечно ще остане обвързвано с подземната железница на Ню Йорк. Така както никой през днешния ден не би могъл да огледа слънчогледи, без да се сети за Ван Гог, по този начин и никой не би могъл да се разноски из метрото, без да си спомни Харинг.
Илюстрация
" Летящи чинии и пирамиди "
Увеличаване
" Летящи чинии и пирамиди "
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Летящата паница постоянно се появява като знак на пътуванията и връзката през пространството. Артистът обаче прибавя своя лична характерна интерпретация. За него тя отбелязва концепцията за различност. Тя е всеки човек, който се рее отвън границите на общоприетите и наложени от традицията правила. Според Харинг точно това са личностите, които задействат позитивната сила на обществото. Независимо от безапелационния му песимизъм във връзка с новите технологии, летящите чинии в рисунките му постоянно носят добрина и светлина там, където кацнат.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1982
Увеличаване
" Без заглавие ", 1982
[Keith Haring Foundation] Смаляване
М ики Маус – Връзката на Харинг с паметната мишка е комплицирана и спорна. От една страна, той я трансформира в портрет на своя идол и другар Анди Уорхол. От друга – тя въплъщава комерсиалния триумф и всеобщата просвета. Нерядко Мики е и директна отпратка към инфантилизирането на обществото и превръщането му в смирен потребител на сдъвкана и манипулативна информация от страна на медиите.
Илюстрация
" Без заглавие ", 9 април, 1985
Увеличаване
" Без заглавие ", 9 април, 1985
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Носенето на ръце е постоянно срещан композиционен детайл. Подобно на доста други, той се появява с изцяло противоположни смисли – от акт на уважение или сляпо славословие от страна на тълпата до подготвеност всяка персона да бъде раздрана и пожертвана в полза на болшинството.
Прасето на Кийт е постоянно едно щастливо и блажено усмихнато прасе, което доста наподобява на Porky Pig от Looney Tunes. Но доволството в усмивката му неприятно припомня за охолството на сития и за целите на едно искрено консуматорско общество. То по никакъв метод не провокира асоциации с животинския свят, в противен случай – акцентира стихийната урбанизация и откъсването на индивида от природата. Не инцидентно Харинг го рисува с известния откъс: " Всеки знае от кое място идва месото – то идва от магазина. "
Илюстрация
" Без заглавие ", септември 1982
Увеличаване
" Без заглавие ", септември 1982
[Keith Haring Foundation] Смаляване
П регръдката , по този начин както я вижда художникът, е не просто типичен жест на любов, деликатност и еротично привличане. Тя е на първо място поддръжка за другия, подобен какъвто е – без оглед на пол, цвят на кожата, вяра и полова ориентировка. Прегръдката е спокойното приемане на всичко, което сме, само че и на това, което в никакъв случай няма да успеем да бъдем. Тя е израз на дословната и метафорична непосредственост сред две обособени човешки същества и вярата, че бихме могли да оцелеем.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1982
Увеличаване
" Без заглавие ", 1982
[Keith Haring Foundation] Смаляване
П робитото тяло се появява за пръв път в творчеството на Харинг през декември 1980, в деня след убийството на Джон Ленън. По-късно той си спомня по какъв начин чува новината за покушението и първият облик, който се появява в съзнанието му, е този на човешка фигура с голяма дупка в стомаха. В годините по-късно този знак на физическа експанзия последователно се трансформира и придобива нов смисъл. Дупката се трансформира в символ за празнотата, която ни изпълва. Тя е писмен знак за битие, изчерпано от наличие.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1980
Увеличаване
" Без заглавие ", 1980
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Пръчката е още една от буквите в " писмеността " на Харинг, която може да бъде разчетена по радикално разнообразни способи. От една страна, тя е допустимо най-стилизираната пиктограма за оръжие, принуждение и ликвидиране, а от друга – тя е вълшебна и има магическа мощ, която предава на всичко, до което се допре. Пръчката е спусъкът, който привежда хората в придвижване и носи силата, помитаща всяко статукво. В последна сметка тя е колкото оръжие, толкоз и оръдие на смяната.
Пирамидата, нуклеарният реактор и компютърът , които се появяват дружно с пръчката, са маркери надлежно за предишното, сегашното и бъдещето на човешката цивилизация. Позиционирането им в центъра на рисунката загатва, че всичко в близост е подвластно на времето и всяка наслада, и всеки смут рано или късно доближават до своя натурален край. Всичко все в миналото свършва – даже и тъгата. Харинг от време на време се връща към тези знаци, като най-често рисува реактори и нуклеарни гъби, свързани с убеждението му, че нуклеарната опасност е най-реалистичният проект на човечеството да се самопогуби.
Илюстрация
" Неозаглавено "
Увеличаване
" Неозаглавено "
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Секс, сперма, вагина, пенис са все неща, които участват в доста от графитите на актьора и му отреждат място измежду най-провокативните поп икони. Най-общо те всички са намеци за раждането на нов живот и началото на нов цикъл. В някои от рисунките обаче пенисът се употребява като знак освен на мъжкото начало, само че и на хомосексуалността. Самият Харинг в никакъв случай не крие, че е гей. Клеймото, с което би трябвало да живее всеки, който се отклонява от обществените правила, е негова персонално изстрадана тематика. Може би по тази причина по този начин неуморно той притегля към нея вниманието на тези, които не би трябвало да живеят с сходна стигма.
Илюстрация
" Без заглавие ", 1982
Увеличаване
" Без заглавие ", 1982
[Keith Haring Foundation] Смаляване
Ч ислата доста постоянно са едро изписани и се набиват незабавно на очи. Те обаче в действителност не са натоварени с никаква особена символика и постоянно отбелязват само годината, в която е направена рисунката.
За прекомерно късия си живот Кийт Харинг съумява да разчертае хиляди километри линии, направени с тебешир, молив, туш, пъстър спрей и съвсем всичко друго, което би могло да остави диря върху повърхността. Самият той оставя отчетлива диря върху метода, по който се гледа на изкуството от улицата.
Много от паметните му рисунки през днешния ден се продават по аукционите на стойност близо 3 млн. $. Има нещо обезоръжаващо в тяхната открита обществена ангажираност в композиция с развихрената по детски фикция. Изправен пред тях човек мъчно може да реши дали да се разсмее, или да се хване за сърцето. И в последна сметка взема решение да свърши нещо положително. Както споделя Харинг: " Когато някой като мен затрупва света с толкоз доста рисунки, той би трябвало да е наясно с резултата, който те имат върху другите. Изкуството би трябвало да е нещо, което освобождава духа, предизвика въображението и побутва хората напред. То би трябвало не да манипулира човечеството, а да възпява човечността. "
На 16 март 2018 година музеят " Албертина " във Виена отвори порти за огромна ретроспективна галерия " Азбуката на Кийт Харинг ". Тя ще посреща гости до 24 юни 2018. Алтернативата е да се разноските към Потсдамер плац или из метрото на Ню Йорк.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ