История за успеха: От градинар в гробищен парк до световно признат илюстратор
" Илюстрации, които си играят с упованията ни ", " Рисунките, които ще Ви накарат да се замислите ", Работата му обрисува света ни тъкмо подобен, какъвто е ". Това са част от заглавията, които ще срещнете, в случай че напишете в Гугъл името Stephan Schmitz (Щефан Шмиц).
Той е илюстратор от Швейцария, учил изобразително изкуство и дизайн в Университета в Люцерн. Изпълнява поръчки за New York Times, Daily Telegraph Magazine, New Scientist, Süddeutsche Zeitung Magazin, Creative review... Графикът му е цялостен, уикендите-обикновено заети с изобразяване.
Илюстрациите му са провокативни. За да ги схванеш, би трябвало да поемеш мирис, да седнеш и да си зададеш въпроси. Развиват интелекта, нервират въображението. Никога не знаеш дали интерпретацията ти е вярна. Ако изобщо има вярна интерпретация. В това точно е магията им.
Свързахме се със Щефан, с цел да надникнем в света на един младеж, който ни сервира реалност, гарнирана с въображение и сериозно мислене. Той гради кариера и печели от нещото, което толкоз блазни и в същото време плаши с несигурността си-изкуството.
Познаваме класиците в литературата, музиката, рисуването, само че рядко четем за тези създатели, които са майстори на илюстрацията. Със Щефан ще създадем опит отчасти да запълним този пропуск.
Започваме диалога официално, само че той със смях ни поправя: " Г-н Шммиц звучи отлично, само че апелирам, наричайте ме Щефан. " Изкуството очевидно има свойството да разрушава бариери.
" През последните 3 години имам достойнството да спечелвам от илюстрациите си. Преди това обаче имаше интервал от към 4 години, в които не можех да изкарам съвсем никакви пари от тях. За да се устоявам, работех, както ги назовавам, " дребни неща ": градинар на гробищен парк, преподавател по изобразяване, в бирария ".
Въпреки че изкуството е това, което в последна сметка избира за метод на живот, Щефан не счита себе си за актьор. " Бих се определил по-скоро като майстор, тъй като ми разпореждат поръчки, които извършвам. Решавам образни задания, които илюстрират писан текст. Не съм художник, който предизвика публиката със лични хрумвания. Разбира се, имам и такива илюстрации, само че прекомерно малко независимост да работя по тях. През последните 2 години няма по какъв начин да посветя доста време на своя персонална рисунка- поръчките валят непрестанно. ", споделя той.
Разграничава илюстрациите си от класическата визия за художествени творби и тъй като дефинира стила си като поп арт, " продаваем ", не елитарен. Рисунките си съпоставя с графити: " Те също не са обичайно творчество ", уверен е той. Според Щефан, най-хубавото определение за него като експерт е " комерсиален актьор ". Не схваща за какво към понятието " комерсиален " хората от време на време лепват етикета на принизяването. " Харесва ми да бъда подобен, да работя по образни гатанки, заложени от различен. Не виждам вищо просташко в това ".
Темите, по които работи, му дават опция да развие неповторимия си жанр. Възможно ли е да не се изкуши и да не копира илюстратори, чиято работа харесва? " О, това е много мъчно. Разбира се, че ми въздействат други илюстратори. Нормално е да проучиш по какъв начин някой, на който се възхищаваш, употребява светлини и сенки, с цел да сътвори избрана атмосфера,, по какъв начин си играе с цветовете или построява комбинация, да вземем за пример. Много е значимо да вложиш и неща от себе си. МояТа запазена марка е спестовната работа с багрите и относителната изчистеност на облиците
В последна сметка хората постоянно те съпоставят с други в сектора и това е естествено, счита Щефан. Не значи, че си като останалите, напротив- неповторим си колкото тях и по тази причина сравненията с огромни имена са комплимент, разяснява.
Какво мисли, по какъв начин работи, когато му възложат задача - тук се крие тайният механизъм на творчеството, който опитваме да разбираем. Дали при появила се концепция стартира да рисува и да опитва разнообразни разновидности, или избира облиците да се оформят напълно в съзнанието, преди да скицира?
" Веднага очертавам, с цел да ревизира дали това, което ми хрумва, наподобява добре. Случва се да си кажа " Аха, ще стане отлично ", а в действителност когато го видя нарисувано, да се окаже неуместно.Или пък противоположното. Не можеш да седнеш под дървото и да чакаш вдъхновението да те удари свише. Трябва да го провокираш, работейки. Да изследваш опциите на тематиката, по която рисуваш. За какво се сещаш, когато четеш текста, който би трябвало да илюстрираш? Кои са главните детайли в него? Нахвърли ги, след това ги комбинирай по разнообразни способи, виж на какъв декор ще ги разположиш, в какъв подтекст? ", изрежда Щефан.
Наистина звучи като поминък с отработени стъпки, освен това изискващ моментните настроения да бъдат овладяни. " Те не въздействат на илюстрациите ми. Мога да съм в неприятно въодушевление и да ми дойдат страхотни хрумвания. Разбира се, в случай че съм в положително и имам повече време, е по-лесно, само че всичко зависи най-много от тематиката на публикацията, по която работя ", споделя Щефан.
Докато обмисля илюстрациите, има потребност от тишина. " Тогава не чувам музика, би било прекомерно разсейващо. Едва когато приключвам рисунката, си пущам фрагменти от комедийни шоута. Понякога чувам пънк рок, дет метъл, немски хип поп ". Иска изцяло да се отдава на рисуването. Ето за какво музиката не е наложителен детайл от атмосферата в студиото му.
Знае, че е приключил креативния развой, когато една илюстрация се е получила по едно и също време провокативна и лесна за разбиране. " Стремя се, когато някой я огледа, незабавно да може да вникне в смисъла й, в която и страна да се намира. Трябва обаче и да изненадва. Постигам това, като рисувам сякаш ежедневни сюжети, само че постоянно " обърнати ", не копия на действителността. " Естетиката също е от значение- с цел да се запомни, е нужно обликът да сграбчва окото, да бъде хубав, безапелационен е той.
Как неговите критерии устоят теста на оня, който прави поръчката? Склонен ли е да прави взаимни отстъпки, в случай че визиите им се разграничават? " Случват се разминавания, когато считам, че дадена илюстрация би изглеждала по-добре по метода, по който си я представям аз, а не по този начин, както я желае поръчителят. В последна сметка обаче ми заплащат, с цел да правя услуга. Доверявам се на артистичните шефове на изданията, с които работя, тъй като допускам, че те познават добре своята публика, знаят по какъв начин тя би разкодирала облиците и какво би я привлякло ", споделя Щефан. Ако доста държи на своята версия, я създава настрана и я прибавя към портфолиото си или я пуска за продажба.
Има обаче поръчки, които изрично не би извършил. " в никакъв случай не бих работил за крайнодесни политически сили или клиенти, които проповядват дискриминация по какъвто и да било симптом ". Не рисува за другари и родственици, тъй като изисква доста време, старания и...пари. " Не бих желал да спечелвам на техен тил ".
Най-трудната му поръчка е била за немско списание. Темата- химикалите в пакетирането на храни. " Арт шефът единствено повтаряше: " Не знам какво не ми харесва, само че би трябвало да промениш нещо. " Имах 30 скици с хрумвания и 2 вариации на илюстрация. Все не бяха задоволително положителни за него. Накрая ги разгласиха, само че непрестанно трябваше да трансформирам илюстрациите. Можеш да изискваш доста, в случай че плащаш добре, само че с тази поръчка казусът не бе подобен. Получих 300 евро на илюстрация и това е най-ниското заплащане, на което съм податлив. Повече не съм работил с въпросното издание. "
Щефан ме изненадва прелестно, тъй като признава, че е елементарно за илюстратора да упрекна клиента си за неуспеха на дадена рисунка. Думите му подсказват сериозно мислене освен към поръчителя, само че и към изпълнителя- към себе си: " От една страна, поръчките лимитират творчеството. От друга, посредством точно на тях през днешния ден имам в портфолиото си илюстрации, които другояче не бих могъл да обрисувам ".
Работи по огромна поръчка за швейцарско издание и усеща, че това го подтиква да дава максимума от себе си. " За новогодишното си издание желаят 20 илюстрации за 20 разнообразни публикации. Доста е стресиращо. До момента мисля, че имам 6 доста положителни, а останалите смятам, че са на задоволително високо равнище за издание (дано и клиентът мисли като мен). Без тази поръчка в биографията ми щеше да има 6 страхотни илюстрации по-малко. "
Работата по лична самодейност също е монета с 2 страни. " Имам доста повече независимост, не ме притискат периоди. Именно по тази причина обаче работя прекомерно постепенно. Хубаво е, когато няма заложена от различен тематика, няма подтекст, с който си задължен да се съобразиш. Именно тези са най-хубавите ми илюстрации. Карат те да се смееш, да плачеш или просто да се замислиш ", разсъждава Щефан.
Провокира ли действителността изобретателната му сила, дават ли му хрумвания избрани хора, места, предмети? " Образите изникват в главата ми, без да се постанова да върша нещо особено. Понякога виждам нещо, което може да се включи в рисунка, само че концепциите ми се развиват главно на работното бюро. Много постоянно те идват, когато се возя към у дома с рейса из Цюрих, с бира в ръка. " Ползва Гугъл за помощ, търси мнението на колежката си в студиото - Кристина.
Най-добрият съвет, който е получавал, е на майка му: " Тя все ми повтаряше да изучавам това, което ме влече най-вече. " Забрави за парите-ако следваш и работиш нещо, което обичаш, те рано или късно ще дойдат при теб ", споделяше. До огромна степен дължа триумфа си на нея. В университета пък научих какъв брой е значимо да рисуваш опростено, с изчистени линии. "
На собствен ред поучава тези, които мечтаят да трансфорат илюстрирането в метод на живот: " Помислете добре къде да се позиционирате на пазара - дали ще илюстрирате детски книжки, филми, публикации... След като го сторите, отговорете си на въпроса дали можете да постигнете професионалните стандарти в съответния сегмент. Ако сте сигурни в себе си, намерете си работа, която да ви заплаща сметките, само че и да ви оставя време за работа по партфолиото. После - рисувайте, рисувайте, рисувайте! Сравнявайки се с други илюстратори. Когато имате, да речем, 10 конкурентни илюстрации, разпространете ги. В ерата на обществените мрежи същински положителната работа мъчно ще остане незабелязана. Участвайте в състезания, пращайте рисунки на списания и вестници. Възползвайте се от всеки информационен канал! "
И по този начин, костват ли си всички тези десетки часове след работа на гробището, в учебното заведение, в бирарията, прекарани в изобразяване и бодърствуване, в вяра? " През последните години научих доста нови техники. Развивам се, само че постоянно желая да подобря към този момент нарисуваното. Никога не съм 100% удовлетворен и евентуално тъкмо това прави специалността ми толкоз забавна. Не бих я заменил за никоя друга! "
Автор: Велина Георгиева
Той е илюстратор от Швейцария, учил изобразително изкуство и дизайн в Университета в Люцерн. Изпълнява поръчки за New York Times, Daily Telegraph Magazine, New Scientist, Süddeutsche Zeitung Magazin, Creative review... Графикът му е цялостен, уикендите-обикновено заети с изобразяване.
Илюстрациите му са провокативни. За да ги схванеш, би трябвало да поемеш мирис, да седнеш и да си зададеш въпроси. Развиват интелекта, нервират въображението. Никога не знаеш дали интерпретацията ти е вярна. Ако изобщо има вярна интерпретация. В това точно е магията им.
Свързахме се със Щефан, с цел да надникнем в света на един младеж, който ни сервира реалност, гарнирана с въображение и сериозно мислене. Той гради кариера и печели от нещото, което толкоз блазни и в същото време плаши с несигурността си-изкуството.
Познаваме класиците в литературата, музиката, рисуването, само че рядко четем за тези създатели, които са майстори на илюстрацията. Със Щефан ще създадем опит отчасти да запълним този пропуск.
Започваме диалога официално, само че той със смях ни поправя: " Г-н Шммиц звучи отлично, само че апелирам, наричайте ме Щефан. " Изкуството очевидно има свойството да разрушава бариери.
" През последните 3 години имам достойнството да спечелвам от илюстрациите си. Преди това обаче имаше интервал от към 4 години, в които не можех да изкарам съвсем никакви пари от тях. За да се устоявам, работех, както ги назовавам, " дребни неща ": градинар на гробищен парк, преподавател по изобразяване, в бирария ".
Въпреки че изкуството е това, което в последна сметка избира за метод на живот, Щефан не счита себе си за актьор. " Бих се определил по-скоро като майстор, тъй като ми разпореждат поръчки, които извършвам. Решавам образни задания, които илюстрират писан текст. Не съм художник, който предизвика публиката със лични хрумвания. Разбира се, имам и такива илюстрации, само че прекомерно малко независимост да работя по тях. През последните 2 години няма по какъв начин да посветя доста време на своя персонална рисунка- поръчките валят непрестанно. ", споделя той.
Разграничава илюстрациите си от класическата визия за художествени творби и тъй като дефинира стила си като поп арт, " продаваем ", не елитарен. Рисунките си съпоставя с графити: " Те също не са обичайно творчество ", уверен е той. Според Щефан, най-хубавото определение за него като експерт е " комерсиален актьор ". Не схваща за какво към понятието " комерсиален " хората от време на време лепват етикета на принизяването. " Харесва ми да бъда подобен, да работя по образни гатанки, заложени от различен. Не виждам вищо просташко в това ".
Темите, по които работи, му дават опция да развие неповторимия си жанр. Възможно ли е да не се изкуши и да не копира илюстратори, чиято работа харесва? " О, това е много мъчно. Разбира се, че ми въздействат други илюстратори. Нормално е да проучиш по какъв начин някой, на който се възхищаваш, употребява светлини и сенки, с цел да сътвори избрана атмосфера,, по какъв начин си играе с цветовете или построява комбинация, да вземем за пример. Много е значимо да вложиш и неща от себе си. МояТа запазена марка е спестовната работа с багрите и относителната изчистеност на облиците
В последна сметка хората постоянно те съпоставят с други в сектора и това е естествено, счита Щефан. Не значи, че си като останалите, напротив- неповторим си колкото тях и по тази причина сравненията с огромни имена са комплимент, разяснява.
Какво мисли, по какъв начин работи, когато му възложат задача - тук се крие тайният механизъм на творчеството, който опитваме да разбираем. Дали при появила се концепция стартира да рисува и да опитва разнообразни разновидности, или избира облиците да се оформят напълно в съзнанието, преди да скицира?
" Веднага очертавам, с цел да ревизира дали това, което ми хрумва, наподобява добре. Случва се да си кажа " Аха, ще стане отлично ", а в действителност когато го видя нарисувано, да се окаже неуместно.Или пък противоположното. Не можеш да седнеш под дървото и да чакаш вдъхновението да те удари свише. Трябва да го провокираш, работейки. Да изследваш опциите на тематиката, по която рисуваш. За какво се сещаш, когато четеш текста, който би трябвало да илюстрираш? Кои са главните детайли в него? Нахвърли ги, след това ги комбинирай по разнообразни способи, виж на какъв декор ще ги разположиш, в какъв подтекст? ", изрежда Щефан.
Наистина звучи като поминък с отработени стъпки, освен това изискващ моментните настроения да бъдат овладяни. " Те не въздействат на илюстрациите ми. Мога да съм в неприятно въодушевление и да ми дойдат страхотни хрумвания. Разбира се, в случай че съм в положително и имам повече време, е по-лесно, само че всичко зависи най-много от тематиката на публикацията, по която работя ", споделя Щефан.
Докато обмисля илюстрациите, има потребност от тишина. " Тогава не чувам музика, би било прекомерно разсейващо. Едва когато приключвам рисунката, си пущам фрагменти от комедийни шоута. Понякога чувам пънк рок, дет метъл, немски хип поп ". Иска изцяло да се отдава на рисуването. Ето за какво музиката не е наложителен детайл от атмосферата в студиото му.
Знае, че е приключил креативния развой, когато една илюстрация се е получила по едно и също време провокативна и лесна за разбиране. " Стремя се, когато някой я огледа, незабавно да може да вникне в смисъла й, в която и страна да се намира. Трябва обаче и да изненадва. Постигам това, като рисувам сякаш ежедневни сюжети, само че постоянно " обърнати ", не копия на действителността. " Естетиката също е от значение- с цел да се запомни, е нужно обликът да сграбчва окото, да бъде хубав, безапелационен е той.
Как неговите критерии устоят теста на оня, който прави поръчката? Склонен ли е да прави взаимни отстъпки, в случай че визиите им се разграничават? " Случват се разминавания, когато считам, че дадена илюстрация би изглеждала по-добре по метода, по който си я представям аз, а не по този начин, както я желае поръчителят. В последна сметка обаче ми заплащат, с цел да правя услуга. Доверявам се на артистичните шефове на изданията, с които работя, тъй като допускам, че те познават добре своята публика, знаят по какъв начин тя би разкодирала облиците и какво би я привлякло ", споделя Щефан. Ако доста държи на своята версия, я създава настрана и я прибавя към портфолиото си или я пуска за продажба.
Има обаче поръчки, които изрично не би извършил. " в никакъв случай не бих работил за крайнодесни политически сили или клиенти, които проповядват дискриминация по какъвто и да било симптом ". Не рисува за другари и родственици, тъй като изисква доста време, старания и...пари. " Не бих желал да спечелвам на техен тил ".
Най-трудната му поръчка е била за немско списание. Темата- химикалите в пакетирането на храни. " Арт шефът единствено повтаряше: " Не знам какво не ми харесва, само че би трябвало да промениш нещо. " Имах 30 скици с хрумвания и 2 вариации на илюстрация. Все не бяха задоволително положителни за него. Накрая ги разгласиха, само че непрестанно трябваше да трансформирам илюстрациите. Можеш да изискваш доста, в случай че плащаш добре, само че с тази поръчка казусът не бе подобен. Получих 300 евро на илюстрация и това е най-ниското заплащане, на което съм податлив. Повече не съм работил с въпросното издание. "
Щефан ме изненадва прелестно, тъй като признава, че е елементарно за илюстратора да упрекна клиента си за неуспеха на дадена рисунка. Думите му подсказват сериозно мислене освен към поръчителя, само че и към изпълнителя- към себе си: " От една страна, поръчките лимитират творчеството. От друга, посредством точно на тях през днешния ден имам в портфолиото си илюстрации, които другояче не бих могъл да обрисувам ".
Работи по огромна поръчка за швейцарско издание и усеща, че това го подтиква да дава максимума от себе си. " За новогодишното си издание желаят 20 илюстрации за 20 разнообразни публикации. Доста е стресиращо. До момента мисля, че имам 6 доста положителни, а останалите смятам, че са на задоволително високо равнище за издание (дано и клиентът мисли като мен). Без тази поръчка в биографията ми щеше да има 6 страхотни илюстрации по-малко. "
Работата по лична самодейност също е монета с 2 страни. " Имам доста повече независимост, не ме притискат периоди. Именно по тази причина обаче работя прекомерно постепенно. Хубаво е, когато няма заложена от различен тематика, няма подтекст, с който си задължен да се съобразиш. Именно тези са най-хубавите ми илюстрации. Карат те да се смееш, да плачеш или просто да се замислиш ", разсъждава Щефан.
Провокира ли действителността изобретателната му сила, дават ли му хрумвания избрани хора, места, предмети? " Образите изникват в главата ми, без да се постанова да върша нещо особено. Понякога виждам нещо, което може да се включи в рисунка, само че концепциите ми се развиват главно на работното бюро. Много постоянно те идват, когато се возя към у дома с рейса из Цюрих, с бира в ръка. " Ползва Гугъл за помощ, търси мнението на колежката си в студиото - Кристина.
Най-добрият съвет, който е получавал, е на майка му: " Тя все ми повтаряше да изучавам това, което ме влече най-вече. " Забрави за парите-ако следваш и работиш нещо, което обичаш, те рано или късно ще дойдат при теб ", споделяше. До огромна степен дължа триумфа си на нея. В университета пък научих какъв брой е значимо да рисуваш опростено, с изчистени линии. "
На собствен ред поучава тези, които мечтаят да трансфорат илюстрирането в метод на живот: " Помислете добре къде да се позиционирате на пазара - дали ще илюстрирате детски книжки, филми, публикации... След като го сторите, отговорете си на въпроса дали можете да постигнете професионалните стандарти в съответния сегмент. Ако сте сигурни в себе си, намерете си работа, която да ви заплаща сметките, само че и да ви оставя време за работа по партфолиото. После - рисувайте, рисувайте, рисувайте! Сравнявайки се с други илюстратори. Когато имате, да речем, 10 конкурентни илюстрации, разпространете ги. В ерата на обществените мрежи същински положителната работа мъчно ще остане незабелязана. Участвайте в състезания, пращайте рисунки на списания и вестници. Възползвайте се от всеки информационен канал! "
И по този начин, костват ли си всички тези десетки часове след работа на гробището, в учебното заведение, в бирарията, прекарани в изобразяване и бодърствуване, в вяра? " През последните години научих доста нови техники. Развивам се, само че постоянно желая да подобря към този момент нарисуваното. Никога не съм 100% удовлетворен и евентуално тъкмо това прави специалността ми толкоз забавна. Не бих я заменил за никоя друга! "
Автор: Велина Георгиева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ