За свободата и оскотяването
Илко КАПЕЛЕВ
Сложно нещо е свободата... Ето, идва ми мислено, че Санчо Панса в никакъв случай не е бил свободен, тъй като в душата си непрекъснато е бил ангажиран с неопорочената си лоялност към своя стопанин. Все отново независимост ли е това да влизаш в " офанзива " против вятърни мелници с едно калпаво магаре и с окована душа... Всичко е в душата, драги ми Санчо!... Ако тя не е свободна, в иго са всички гънки на мозъка ти... доколкото ги имаш...
За страдание, 144 години след Освобождението от турско иго, ние не сме свободни - нито в душата си, нито в манталитета си. Тъкмо в противен случай, оскотяваме. Оскотяваме - освен това не толкоз постепенно, а прогресивно и рисково...
В наши дни от ден на ден " историци " от дребния екран се надпреварват да оспорват освободителната роля на нашия исторически избавител... Искат да срутен паметника на Цар Освободител, тъй като измежду неговата армия, която той изпратил да ни освобождава, имало и непознати военни елементи - финландци, румънци, поляци, сърби и прочие Трябвало да се има поради това (сякаш някой го отрича)... Ами там имало и българско опълчение (сякаш не се прекланяме пред паметта на българските опълченци всяка година). И изобщо, показват " фундаменталното " си мнение тези " историци ", трябвало най-сетне да се запитаме: Празник ли е Трети март или не?...
Обременени от " срама ", че тъкмо руснаците са ни освободили, от много реки принесоха вода някои лица, измежду които значително политици, с цел да окалят, да изопачат историческите обстоятелства. То през днешния ден изобщо не е съвременно да казваш, че някой те е освободил от иго. Още повече, в случай че този " някой " е Русия... Но ние няма по какъв начин да отречем, че сме били освободени. Има нещо, което се назовава национална памет. И ние би трябвало да я съхраним, като продължим да се прекланяме всяка година в деня на Освобождението пред паметниците на падналите за свободата ни.
Безкрайно цинично е да се твърди, че Александър Втори е изпратил своите солдати на война с аскера единствено от имперски ползи. Знаем от историята с какъв възторг от необятните национални маси в Русия е било посрещнато решението на императора за оповестяване на война на Турция. Картини от това време демонстрират по какъв начин ликуват руснаците, че техните солдати отиват на война за свободата на своята по-малка сестрица - България. Същевременно това решение не е било по никакъв начин леко, тъй като се е знаело с какви безчовечен компликации е обвързвано прехвърлянето на съветските войски на няколко хиляди километра и следствията от войната... Историческите обстоятелства са безапелационни: за свободата на България живота си дават над 200 хиляди съветски солдати.
" Ние не можем да си позволим Русия да се трансформира в наш зложелател! Европейската политика, ориентирана против Русия, няма бъдеще. " Тези думи, изречени от трибуната на 50-ата Мюнхенска конференция по сигурността от тогавашния немски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и представени от интернационалните организации, би трябвало да отрезвят всички ония медийни " тръбачи ", които сляпо и безпринципно насаждат ненавист против Русия. Моя благосклонност би перефразирал: Не можем да си позволим ние, българите, Русия да се трансформира в наш зложелател... Не за друго, а просто тъй като Русия още веднъж ще ни потрябва!
Русия е нашият натурален съдружник. Тя е най-голямата православна страна, православни сме и ние. Тя е най-голямата славянска страна, славяни сме и ние. Говорим на един език, свързват ни исторически мостове...
Другото са детайлности.
>
Сложно нещо е свободата... Ето, идва ми мислено, че Санчо Панса в никакъв случай не е бил свободен, тъй като в душата си непрекъснато е бил ангажиран с неопорочената си лоялност към своя стопанин. Все отново независимост ли е това да влизаш в " офанзива " против вятърни мелници с едно калпаво магаре и с окована душа... Всичко е в душата, драги ми Санчо!... Ако тя не е свободна, в иго са всички гънки на мозъка ти... доколкото ги имаш...
За страдание, 144 години след Освобождението от турско иго, ние не сме свободни - нито в душата си, нито в манталитета си. Тъкмо в противен случай, оскотяваме. Оскотяваме - освен това не толкоз постепенно, а прогресивно и рисково...
В наши дни от ден на ден " историци " от дребния екран се надпреварват да оспорват освободителната роля на нашия исторически избавител... Искат да срутен паметника на Цар Освободител, тъй като измежду неговата армия, която той изпратил да ни освобождава, имало и непознати военни елементи - финландци, румънци, поляци, сърби и прочие Трябвало да се има поради това (сякаш някой го отрича)... Ами там имало и българско опълчение (сякаш не се прекланяме пред паметта на българските опълченци всяка година). И изобщо, показват " фундаменталното " си мнение тези " историци ", трябвало най-сетне да се запитаме: Празник ли е Трети март или не?...
Обременени от " срама ", че тъкмо руснаците са ни освободили, от много реки принесоха вода някои лица, измежду които значително политици, с цел да окалят, да изопачат историческите обстоятелства. То през днешния ден изобщо не е съвременно да казваш, че някой те е освободил от иго. Още повече, в случай че този " някой " е Русия... Но ние няма по какъв начин да отречем, че сме били освободени. Има нещо, което се назовава национална памет. И ние би трябвало да я съхраним, като продължим да се прекланяме всяка година в деня на Освобождението пред паметниците на падналите за свободата ни.
Безкрайно цинично е да се твърди, че Александър Втори е изпратил своите солдати на война с аскера единствено от имперски ползи. Знаем от историята с какъв възторг от необятните национални маси в Русия е било посрещнато решението на императора за оповестяване на война на Турция. Картини от това време демонстрират по какъв начин ликуват руснаците, че техните солдати отиват на война за свободата на своята по-малка сестрица - България. Същевременно това решение не е било по никакъв начин леко, тъй като се е знаело с какви безчовечен компликации е обвързвано прехвърлянето на съветските войски на няколко хиляди километра и следствията от войната... Историческите обстоятелства са безапелационни: за свободата на България живота си дават над 200 хиляди съветски солдати.
" Ние не можем да си позволим Русия да се трансформира в наш зложелател! Европейската политика, ориентирана против Русия, няма бъдеще. " Тези думи, изречени от трибуната на 50-ата Мюнхенска конференция по сигурността от тогавашния немски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и представени от интернационалните организации, би трябвало да отрезвят всички ония медийни " тръбачи ", които сляпо и безпринципно насаждат ненавист против Русия. Моя благосклонност би перефразирал: Не можем да си позволим ние, българите, Русия да се трансформира в наш зложелател... Не за друго, а просто тъй като Русия още веднъж ще ни потрябва!
Русия е нашият натурален съдружник. Тя е най-голямата православна страна, православни сме и ние. Тя е най-голямата славянска страна, славяни сме и ние. Говорим на един език, свързват ни исторически мостове...
Другото са детайлности.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ