Хората се паникьосват повече от системата, отколкото от вируса
Илиян Василев е посланик, дипломат на България в Русия 2000-2006 година, специалист по интернационалните връзки, стопанска система, финанси, енергетика.
Г-н Василев, в случай че се вгледаме не в здравната, а в обществено-политическата тъкан на тематиката COVID-19, какво роди ръководството на страната от началото на рецесията преди 8 месеца?
Първото, което роди, е наследството на една непригодна здравна система. Второ, роди комплициране – вместо да се следва готовият проект за деяние при пандемии от 2006 година, направен по указания на СЗО, се потегли към импровизации. На всички беше ясно, че НОЩ е неплатежоспособен от позиция на пълномощията му. Цитираният пандемичен проект планува спешен щаб, отпред с вицепремиера на страната.
Все отново отговорността би трябвало да е в изпълнителната власт.
Логиката за реакции при рецесия допуска разнообразни министерства да бъдат ангажирани в противодействието. Ние тръгнахме по неверната диря. И попаднахме в матрицата на ръководството, в която се работи на правилото „ проба - неточност “.
Тази матрица работи освен в региона на опазването на здравето.
Именно. От тв-екраните Борисов оповестява какво желае или не желае и се държи като положителния цар. А той е водач - персонално би трябвало да поема отговорности и да признава направените неточности. В сходни обстановки политиките се построяват върху три съществени детайла. Най-напред е ранната диагностика и ранното различаване на рисковете. Втората част е компетентността - информацията да се трансформира в познание и оттова - в деяние, посредством отсяване на всичко излишно. Третата страна е най-важната - доверието, връзката на решенията. Защото при започване на нещо непознато никой няма „ златен ключ “.
„ Златен ключ “ няма, само че има „ златни хора “. Такъв е Чен Чиен Джен, който стана международната звезда в битката с вируса. Под негово управление Тайван - към този момент 200 дни, седем месеца! – няма нито един вътрешно инфектиран жител. Какво вършат там? Част от ограниченията са, че тестванията са изцяло безвъзмездни, а на изолираните се заплаща всичко – престоят в къщи, медицинските грижи, храната и всички останали персонални потребности. Има ли параленост с тези практики?
Как да ги сравним? Наш екип се свърза с професор от Южна Корея, който също цитира рецептата на Тайван. А ние още не сме си изяснили логаритъма на изолирането. Дълго се лутахме още при тестирането, а и до ден сегашен не тестираме всеобщо.
Тук също имаше „ две школи по въпроса “ – едните бяха единствено за PSR-тестове, а другите - и за бързи проби.
Ние нарушихме също логаритъма на диагностиката и лекуването, при който лекарят назначава диагнозата, а не лаборантът. Лабораторният разбор е единствено съображение. Липсваха и задоволително инфекционисти.
В щаба най-гласовит беше един миколог.
В НОЩ не участваха интензивно практикуващи лекари в региона на вирусите. Произведоха се доста страхове. Има прилика с банките – в случай че не се реагира задоволително рано на слуховете, системата рухва. Благодарение на философията, по която ръководи Борисов, първо се изчаква казусът да гръмне, след това се насаждат несъгласия в обществото – лекари против лекари, родители против учители и така нататък Всичко това е, с цел да се отвлече вниманието от същинските проблеми.
Без да се приема персонално, това е пожарникарския принцип – чакаш огънят да пламне и тичаш с пожарникарския маркуч, вместо превантивно да се отстраняват аргументите за възможните пожари.
Това е казусът. Вероятно към този момент сме изразходвали над 5 милиарда лв.. От тях най-малко 60-70% са отишли по пожарникарския принцип – парите са дадени, резултатът е подозрителен, а казусът остава. По предопределение ще си изхарчат най-много 10-20% от парите. Всичко друго е усвоено.
В информационното пространство непрекъснато хвърчат милиони и милиарди, а статистиката демонстрира следното: в Европа усреднено страните са заделяли по 10-12% от своя Брутният вътрешен продукт за битката с ковид, до момента в който у нас делът е към 2 %.
Понеже тези хора не схващат от ръководство, те търсят опора за дейностите си в някакви извадени от подтекста индикатори. Като настояват, да вземем за пример, че нашият Брутният вътрешен продукт не е паднал доста, че не сме доста задлъжнели. Първият и главен принцип е да не се гледа с какъв брой е паднал Брутният вътрешен продукт или какъв брой е дефицитът – сами по себе си тези данни не са измерител на рецесията. Важното е да съхраниш опцията на системата да се възроди и да излезе от рецесията по-силна.
Европейските специалисти пресметнаха, че нашият Брутният вътрешен продукт ще спадне със 7%, ние го пресметнахме на 3 %. Те предвидиха за България напредък 5% за 2021 година, ние предвиждаме 2 на 100. Тук някъде се крие играта с цифрите.
Може да паднеш и с 8%, само че на следващия ден да се възстановиш също по този начин внезапно. При нас са пропуснати години от базисните уроци по ръководство и стопанска система. Що се отнася до тематиката с антивирусните ограничения, не може, в случай че получиш инсулт, два дни да чакаш резултат от PSR, с цел да те лекуват, в случай, че всяка минута е съдбоносна. Също по този начин общоизвестен е фактът, че вируси не се лекуват с антибиотици. Хората се паникьосват повече от системата, в сравнение с от вируса.
Някога и студентите по медицина се майтапиха, че грип се лекува с антибиотици за една седмица, а без тях за седем дни.
Точно. Например, би следвало да се знае, че антибиотикът убива имунната система и на процедура отваря вратата на вируса да си свърши работата. Това не се ли знаеше още през март? Ситуацията споделя: спасявай се самичък, корабът е без кормчия. А основната дума е взаимност, това е главният капитал на едно общество. Как да има взаимност, когато държавните чиновници предизборно получават спомагателни пари за сметка на останалия народ? Кризата бушува, бизнесът пропада, а администрацията благоденства с парите от неговите налози.
Затова и лекарите се разбягаха из Европа. Проблемът е с 10-12 годишна отминалост, а чак в този момент се установи, че тази нереформирана система изнемогва.
Да, то не е станало през последните три месеца. И привилегиите работят: има лекари със заплати по 100 000 лева, има и с по хиляда. Социалната правдивост е мощно засегната, това е по-страшно за имунната система на обществото от самия вирус.
Проблемът с вируса бе политизиран от властта, само че той може да бъде решен и с политическо решение, което би трябвало да вземе обществото – избори, постоянни или предварителни. Вие излязохте с предложение обществото да излъчи поименно състава на един възможен длъжностен кабинет. Смятате ли това за изпълнимо?
До всеки настоящ министър можем да сложим името на най-малко десетина по-способни претенденти, да дадем листата на президента Радев и това да бъде една различна действителност. Проблемът е, че в тази кална пехливанска обстановка не е ясно какъв брой от тях ще одобряват предизвикването, даже да бъдат поканени. А тези хора биха могли да бъдат публичен репер.
Ако изборите бъдат извършени по сегашната система, по никакъв начин не е изключено те да дадат същия резултат. Не е ли време за опция? В това отношение изборите в Съединени американски щати демонстрираха, че едно разсрочено във времето гласоподаване по пощата може да даде неподозирана интензивност. А ние имаме милион и половина сънародници зад граница, които живо се интересуват от бъдещето на страната, само че нормално са изолирани от вота?
Очертават се избори в коронакриза. Неслучайно в Щатите 2/3 от жителите гласоподаваха по пощата. У нас при всички случаи би трябвало да се сътвори сигурна система за отдалечено гласоподаване. Иначе доста хора може въобще да не отидат до урните.
Разговора води: Емил Янев
Г-н Василев, в случай че се вгледаме не в здравната, а в обществено-политическата тъкан на тематиката COVID-19, какво роди ръководството на страната от началото на рецесията преди 8 месеца?
Първото, което роди, е наследството на една непригодна здравна система. Второ, роди комплициране – вместо да се следва готовият проект за деяние при пандемии от 2006 година, направен по указания на СЗО, се потегли към импровизации. На всички беше ясно, че НОЩ е неплатежоспособен от позиция на пълномощията му. Цитираният пандемичен проект планува спешен щаб, отпред с вицепремиера на страната.
Все отново отговорността би трябвало да е в изпълнителната власт.
Логиката за реакции при рецесия допуска разнообразни министерства да бъдат ангажирани в противодействието. Ние тръгнахме по неверната диря. И попаднахме в матрицата на ръководството, в която се работи на правилото „ проба - неточност “.
Тази матрица работи освен в региона на опазването на здравето.
Именно. От тв-екраните Борисов оповестява какво желае или не желае и се държи като положителния цар. А той е водач - персонално би трябвало да поема отговорности и да признава направените неточности. В сходни обстановки политиките се построяват върху три съществени детайла. Най-напред е ранната диагностика и ранното различаване на рисковете. Втората част е компетентността - информацията да се трансформира в познание и оттова - в деяние, посредством отсяване на всичко излишно. Третата страна е най-важната - доверието, връзката на решенията. Защото при започване на нещо непознато никой няма „ златен ключ “.
„ Златен ключ “ няма, само че има „ златни хора “. Такъв е Чен Чиен Джен, който стана международната звезда в битката с вируса. Под негово управление Тайван - към този момент 200 дни, седем месеца! – няма нито един вътрешно инфектиран жител. Какво вършат там? Част от ограниченията са, че тестванията са изцяло безвъзмездни, а на изолираните се заплаща всичко – престоят в къщи, медицинските грижи, храната и всички останали персонални потребности. Има ли параленост с тези практики?
Как да ги сравним? Наш екип се свърза с професор от Южна Корея, който също цитира рецептата на Тайван. А ние още не сме си изяснили логаритъма на изолирането. Дълго се лутахме още при тестирането, а и до ден сегашен не тестираме всеобщо.
Тук също имаше „ две школи по въпроса “ – едните бяха единствено за PSR-тестове, а другите - и за бързи проби.
Ние нарушихме също логаритъма на диагностиката и лекуването, при който лекарят назначава диагнозата, а не лаборантът. Лабораторният разбор е единствено съображение. Липсваха и задоволително инфекционисти.
В щаба най-гласовит беше един миколог.
В НОЩ не участваха интензивно практикуващи лекари в региона на вирусите. Произведоха се доста страхове. Има прилика с банките – в случай че не се реагира задоволително рано на слуховете, системата рухва. Благодарение на философията, по която ръководи Борисов, първо се изчаква казусът да гръмне, след това се насаждат несъгласия в обществото – лекари против лекари, родители против учители и така нататък Всичко това е, с цел да се отвлече вниманието от същинските проблеми.
Без да се приема персонално, това е пожарникарския принцип – чакаш огънят да пламне и тичаш с пожарникарския маркуч, вместо превантивно да се отстраняват аргументите за възможните пожари.
Това е казусът. Вероятно към този момент сме изразходвали над 5 милиарда лв.. От тях най-малко 60-70% са отишли по пожарникарския принцип – парите са дадени, резултатът е подозрителен, а казусът остава. По предопределение ще си изхарчат най-много 10-20% от парите. Всичко друго е усвоено.
В информационното пространство непрекъснато хвърчат милиони и милиарди, а статистиката демонстрира следното: в Европа усреднено страните са заделяли по 10-12% от своя Брутният вътрешен продукт за битката с ковид, до момента в който у нас делът е към 2 %.
Понеже тези хора не схващат от ръководство, те търсят опора за дейностите си в някакви извадени от подтекста индикатори. Като настояват, да вземем за пример, че нашият Брутният вътрешен продукт не е паднал доста, че не сме доста задлъжнели. Първият и главен принцип е да не се гледа с какъв брой е паднал Брутният вътрешен продукт или какъв брой е дефицитът – сами по себе си тези данни не са измерител на рецесията. Важното е да съхраниш опцията на системата да се възроди и да излезе от рецесията по-силна.
Европейските специалисти пресметнаха, че нашият Брутният вътрешен продукт ще спадне със 7%, ние го пресметнахме на 3 %. Те предвидиха за България напредък 5% за 2021 година, ние предвиждаме 2 на 100. Тук някъде се крие играта с цифрите.
Може да паднеш и с 8%, само че на следващия ден да се възстановиш също по този начин внезапно. При нас са пропуснати години от базисните уроци по ръководство и стопанска система. Що се отнася до тематиката с антивирусните ограничения, не може, в случай че получиш инсулт, два дни да чакаш резултат от PSR, с цел да те лекуват, в случай, че всяка минута е съдбоносна. Също по този начин общоизвестен е фактът, че вируси не се лекуват с антибиотици. Хората се паникьосват повече от системата, в сравнение с от вируса.
Някога и студентите по медицина се майтапиха, че грип се лекува с антибиотици за една седмица, а без тях за седем дни.
Точно. Например, би следвало да се знае, че антибиотикът убива имунната система и на процедура отваря вратата на вируса да си свърши работата. Това не се ли знаеше още през март? Ситуацията споделя: спасявай се самичък, корабът е без кормчия. А основната дума е взаимност, това е главният капитал на едно общество. Как да има взаимност, когато държавните чиновници предизборно получават спомагателни пари за сметка на останалия народ? Кризата бушува, бизнесът пропада, а администрацията благоденства с парите от неговите налози.
Затова и лекарите се разбягаха из Европа. Проблемът е с 10-12 годишна отминалост, а чак в този момент се установи, че тази нереформирана система изнемогва.
Да, то не е станало през последните три месеца. И привилегиите работят: има лекари със заплати по 100 000 лева, има и с по хиляда. Социалната правдивост е мощно засегната, това е по-страшно за имунната система на обществото от самия вирус.
Проблемът с вируса бе политизиран от властта, само че той може да бъде решен и с политическо решение, което би трябвало да вземе обществото – избори, постоянни или предварителни. Вие излязохте с предложение обществото да излъчи поименно състава на един възможен длъжностен кабинет. Смятате ли това за изпълнимо?
До всеки настоящ министър можем да сложим името на най-малко десетина по-способни претенденти, да дадем листата на президента Радев и това да бъде една различна действителност. Проблемът е, че в тази кална пехливанска обстановка не е ясно какъв брой от тях ще одобряват предизвикването, даже да бъдат поканени. А тези хора биха могли да бъдат публичен репер.
Ако изборите бъдат извършени по сегашната система, по никакъв начин не е изключено те да дадат същия резултат. Не е ли време за опция? В това отношение изборите в Съединени американски щати демонстрираха, че едно разсрочено във времето гласоподаване по пощата може да даде неподозирана интензивност. А ние имаме милион и половина сънародници зад граница, които живо се интересуват от бъдещето на страната, само че нормално са изолирани от вота?
Очертават се избори в коронакриза. Неслучайно в Щатите 2/3 от жителите гласоподаваха по пощата. У нас при всички случаи би трябвало да се сътвори сигурна система за отдалечено гласоподаване. Иначе доста хора може въобще да не отидат до урните.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ