„Икономист“: Влизането на България в еврозоната може да се отложи до 2026 г.
„ Икономист “: Влизането на България в еврозоната може да се отсрочи до 2026 година
Отсъствието на устойчиво държавно управление заплашва с отсрочване за 2026 година влизането на България и в еврозоната,
и в цялостния режим на Шенгенското пространство, без значение,
че водещите партии са релативно обединени за това, че тези две тематики би трябвало да са измежду водещите за ръководството. Това е част от августовската прогноза
на „ Икономист интелиджънс юнит “ за българската политика, ръководство и стопанска система до 2028 година
Програмата за финансови разноски ще продължи да е съвсем напълно подвластна от финансирането от Европейския съюз и особено това какво ще пристигна по линия на Плана за възобновяване и резистентност.
В нея се прецизира, че е механически допустимо приемането на единната валута
„ в някакъв миг от 2025 година “, само че в случай че до края на актуалната година бъде покрито условието за непоклатимост
на цените и бъде образувано устойчиво постоянно държавно управление.
Водещият сюжет обаче е политическата неустойчивост и инфлацията над референтната стойност на Европейската централна банка да попречат това да се случи в съкратени периоди.
Страната има капацитет да усили вложенията
(показател, по който изостава от сходни стопански системи в района), само че има забележителен въглищен бранш и потребността от използването на стратегии за обществена отбрана на миньорите може да отсрочи вложенията в зелен преход.
Бизнес климатът ще продължи последователно да се усъвършенства,
само че политическата неустойчивост и неразвитата инфраструктура в България ще я вършат непривлекателна спрямо другите страни от Източна Европа.
От звеното за разбори на групата, издаваща известното списание „ Икономист “,
припомнят, че страната е без задоволително задържало се на власт ръководство от 2021 година насам и в композиция с
все по-раздробеният на фракции парламент това пречи за образуването
и осъществяването на основни политики. „ Социологически допитвания от юли демонстрират, че досегашните партии евентуално ще влязат в
Народното събрание и има забележителен риск актуалната политическа неустойчивост да продължи и следващата година. “
Авторите не обръщат внимание на имплозията на „ Величие “ и на дълбокото разединение в Движението за права и свободи, което може да се отрази на резултата от вота на 27 октомври.
Инфлацията ще намалее, само че ще продължи да се усеща
По мотив инфлацията, която е едно от главните терзания на българите, прогнозата е тя да намалее доста –
от 9.5% през 2023 година на 2.7% тази година,
което ще я приближи до 2.5% на еврозоната. Една от посочените аргументи е забавянето в повишаването на силата и на храните, формиращи съвсем една трета от кошницата,
по отношение на която се пресмята показателят на потребителските цени.
Ценовият напън обаче няма да изчезне изцяло – ще остане приблизително 2.7% годишно до края на 2028 година – частично с помощта на бранша на услугите, двуцифреното повишение на заплатите и връщането на равнището на Данък добавена стойност за заведения за хранене и заведения. Това значи, че повишаването ще е по-високо от това в еврозоната.
Прогнозата на Европейската централна банка за 2025 година
е за 2.1%, а за 2026 година – 1.9% инфлация в зоната на единната валута. По калкулации на EIU при потребителските цени инфлацията ще остане на същото равнище и следващата година (2.6%), следвана от 3% (2026), 2.7% (2027) и 2.6% (2028).
последователно ускоряващ се растеж от 2.4% тази и идната година на 2.7%-2.9% до 2028 г
българската стопанска система се чака да е една от мощно представящите се в Европейски Съюз и несъмнено над междинното равнище за 27-те страни в съюза.
Основната причина за напредък продължава да бъде вътрешното търсене, захранвано и с повдигането на заплати и растящо по-бързо от износа.
Водещата пречка е хроничният търговски недостиг, отчасти обезщетен от остатъка при услугите (туризмът е услуга, която се пресмята като износ, и се чака той да пораства, включително поради влизането в Шенген по летища и пристанища).
Войната в Украйна и Тръмп (в Белия дом)
Войната в Украйна е различен фактор, на който се обръща внимание. Прогнозата е, че въздействието ѝ върху
българската стопанска система ще понижава тази година,
само че близоста с бойните дейности и несигурността в Черно море носи геополитически опасности.
Вероятността съветската експанзия да прерасне в световна война е оценена като ниска,
а България е разказана от „ Икономист интелиджънс юнит “ като огромен производител на въоръжение за украинската войска и
предстоящ снабдител на 155-мм снаряди
(и това няма да се промени от политическата нестабилност), с твърда по отношение на Русия позиция и към този момент изпълнен ангажимент за 2% от Брутният вътрешен продукт разноски за защита.
Но анализатори допълват, че в случай че на президентските избори в Съединени американски щати победи Доналд Тръмп
(към момента на сформиране на прогнозата това е водещият им сценарий), Вашингтон ще притисне Киев и Москва да договарят скоро,
откакто той влече в Белия дом на 20 януари 2025 година
Основното им очакване е, че войната ще продължи, само че Европа няма да може да замести една понижена американска помощ и резултатът от това ще е „ неприятна мирна договорка, на която Украйна ще бъде принудена “.
Отсъствието на устойчиво държавно управление заплашва с отсрочване за 2026 година влизането на България и в еврозоната,
и в цялостния режим на Шенгенското пространство, без значение,
че водещите партии са релативно обединени за това, че тези две тематики би трябвало да са измежду водещите за ръководството. Това е част от августовската прогноза
на „ Икономист интелиджънс юнит “ за българската политика, ръководство и стопанска система до 2028 година
Програмата за финансови разноски ще продължи да е съвсем напълно подвластна от финансирането от Европейския съюз и особено това какво ще пристигна по линия на Плана за възобновяване и резистентност.
В нея се прецизира, че е механически допустимо приемането на единната валута
„ в някакъв миг от 2025 година “, само че в случай че до края на актуалната година бъде покрито условието за непоклатимост
на цените и бъде образувано устойчиво постоянно държавно управление.
Водещият сюжет обаче е политическата неустойчивост и инфлацията над референтната стойност на Европейската централна банка да попречат това да се случи в съкратени периоди.
Страната има капацитет да усили вложенията
(показател, по който изостава от сходни стопански системи в района), само че има забележителен въглищен бранш и потребността от използването на стратегии за обществена отбрана на миньорите може да отсрочи вложенията в зелен преход.
Бизнес климатът ще продължи последователно да се усъвършенства,
само че политическата неустойчивост и неразвитата инфраструктура в България ще я вършат непривлекателна спрямо другите страни от Източна Европа.
От звеното за разбори на групата, издаваща известното списание „ Икономист “,
припомнят, че страната е без задоволително задържало се на власт ръководство от 2021 година насам и в композиция с
все по-раздробеният на фракции парламент това пречи за образуването
и осъществяването на основни политики. „ Социологически допитвания от юли демонстрират, че досегашните партии евентуално ще влязат в
Народното събрание и има забележителен риск актуалната политическа неустойчивост да продължи и следващата година. “
Авторите не обръщат внимание на имплозията на „ Величие “ и на дълбокото разединение в Движението за права и свободи, което може да се отрази на резултата от вота на 27 октомври.
Инфлацията ще намалее, само че ще продължи да се усеща
По мотив инфлацията, която е едно от главните терзания на българите, прогнозата е тя да намалее доста –
от 9.5% през 2023 година на 2.7% тази година,
което ще я приближи до 2.5% на еврозоната. Една от посочените аргументи е забавянето в повишаването на силата и на храните, формиращи съвсем една трета от кошницата,
по отношение на която се пресмята показателят на потребителските цени.
Ценовият напън обаче няма да изчезне изцяло – ще остане приблизително 2.7% годишно до края на 2028 година – частично с помощта на бранша на услугите, двуцифреното повишение на заплатите и връщането на равнището на Данък добавена стойност за заведения за хранене и заведения. Това значи, че повишаването ще е по-високо от това в еврозоната.
Прогнозата на Европейската централна банка за 2025 година
е за 2.1%, а за 2026 година – 1.9% инфлация в зоната на единната валута. По калкулации на EIU при потребителските цени инфлацията ще остане на същото равнище и следващата година (2.6%), следвана от 3% (2026), 2.7% (2027) и 2.6% (2028).
последователно ускоряващ се растеж от 2.4% тази и идната година на 2.7%-2.9% до 2028 г
българската стопанска система се чака да е една от мощно представящите се в Европейски Съюз и несъмнено над междинното равнище за 27-те страни в съюза.
Основната причина за напредък продължава да бъде вътрешното търсене, захранвано и с повдигането на заплати и растящо по-бързо от износа.
Водещата пречка е хроничният търговски недостиг, отчасти обезщетен от остатъка при услугите (туризмът е услуга, която се пресмята като износ, и се чака той да пораства, включително поради влизането в Шенген по летища и пристанища).
Войната в Украйна и Тръмп (в Белия дом)
Войната в Украйна е различен фактор, на който се обръща внимание. Прогнозата е, че въздействието ѝ върху
българската стопанска система ще понижава тази година,
само че близоста с бойните дейности и несигурността в Черно море носи геополитически опасности.
Вероятността съветската експанзия да прерасне в световна война е оценена като ниска,
а България е разказана от „ Икономист интелиджънс юнит “ като огромен производител на въоръжение за украинската войска и
предстоящ снабдител на 155-мм снаряди
(и това няма да се промени от политическата нестабилност), с твърда по отношение на Русия позиция и към този момент изпълнен ангажимент за 2% от Брутният вътрешен продукт разноски за защита.
Но анализатори допълват, че в случай че на президентските избори в Съединени американски щати победи Доналд Тръмп
(към момента на сформиране на прогнозата това е водещият им сценарий), Вашингтон ще притисне Киев и Москва да договарят скоро,
откакто той влече в Белия дом на 20 януари 2025 година
Основното им очакване е, че войната ще продължи, само че Европа няма да може да замести една понижена американска помощ и резултатът от това ще е „ неприятна мирна договорка, на която Украйна ще бъде принудена “.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ