Обречената борба срещу икономиката на споделянето
Икономиката на шерването и непосредствените покупко-продажби сред притежатели и консуматори не се нравят нито на обичайния бизнес, нито на множеството държавни управления. Традиционният бизнес ги преглежда като дейна и мощна конкуренция, която се побеждава най-лесно, като бъде жигосана като нелоялна; на държавни управления пък не се нравят, защото съумяват все по-умело да се измъкнат от опитите за регулация и облагане са налози.
По тази причина обичайният бизнес и държавните управления пробват най-често посредством регулация или правосъдно гонене да отстранят платформите за споделена стопанска система. Не инцидентно в градовете, където Uber е неразрешен, това най-често става след всеобщи митинги от страна на таксиметрови водачи и компании, не че локалните управляващи нормално се дърпат прекомерно доста.
Платформите за краткосрочно отдаване на квартири също постоянно стават обект на сходни акции – не е изненадващо, че тази седмица министърът на превоза Николина Ангелкова предложи по-строга регулация на туристическите платформи на европейско ниво, която очевидно се употребява и с поддръжката на други министри на туризма в Европейски Съюз. Мотивацията също е тривиална – наемането на квартири онлайн напряко от притежателите им се показва като сива стопанска система и се позволява (без да има действителни данни за това, обаче), че предлаганите в онлайн платформи квартири не дават отговор на стандарти и критерии за качество и сигурност.
Решението на тези " проблеми " обаче идва с огромния чук – съгласно министъра онлайн платформите би трябвало да популяризират единствено такива квартири, които са регистрирани съгласно локалното законодателство, а в противоположен случай да понесат наказания.
Подобна концепция обаче е освен мъчно изпълнима, само че и нездравословна. Трудно изпълнима е най-много заради високата цена на приложението ѝ – до момента в който при обичайния бизнес могат директно да управляват и контролират компаниите, които правят активност на територията им, то онлайн платформите играят само ролята на медиатор, който самичък по себе си не прави никаква услуга с изключение на посредничеството, а и постоянно развиват тази си активност в границите на друга пълномощия (Европейската централа на Airbnb да вземем за пример е в Дъблин и компанията оперира в границите на ирландското законодателство). Дори и да допуснем, че хармонизация на законодателството на европейско равнище е допустима, следенето и контролът ще стават все по-скъпи и сложни с развиването на технологиите, а платформите ще намират все по-нови и усъвършенствани подходи за облекчаване на потребностите на клиентите си без значение от опитите за разстройване на активността им.
Вредна е, защото по своята същина съставлява опит за въздържане на развиването на туристическия отрасъл, което влиза в прорез с ползите на потребителите. Причината, заради която онлайн платформите за наемане на квартири съществуват, е, че потребителите ги избират пред обичайните хотели и туристически организации.
Предпочитат ги, тъй като им оферират доста по-богат избор от контролираните и лицензирани места за настаняване, тъй че да могат да се насочат тъкмо към това, което дава отговор на потребностите им. От значение тук са и цените –тъй като неурегулираният пазар оперира в условия на доста по-голяма конкуренция, то тези, които оферират жилищата си онлайн за краткотрайно прилагане, се виждат принудени да оферират все по-конкуренти цени и условия освен от обичайните хотели, само че и от останалите консуматори на платформата. Това става допустимо точно защото не са обременени с всички регистрационни, разрешителни и контролни режими, които важат за обичайния бизнес, и в случай че те им бъдат наложени, главният губещ ще е точно крайният консуматор – откъм цена, откъм качество или и двете.
Характерен мотив е, че регулацията на онлайн платформите се прави точно в отбрана на ползите на потребителите. Регулирането на обичайните услуги за настаняване е до известна степен целесъобразно най-много поради лимитираните благоприятни условия на потребителите да управляват качеството на услугите, които получават. При онлайн платформите обаче този надзор се прави не посредством твърди регулации и стандарти, а посредством мнението и оценката на останалите консуматори. Тъй като отдаването е напълно непринудено, системата елементарно отхвърля и неточните наемодатели, и наемателите, които вършат пакости, с помощта на ниския им рейтинг и неприятните оценки. Тук следим пазарна регулация в една от най-чистите ѝ форми – участниците не разполагат с никаква официална гаранция, че ще съблюдават уговорените правила, само че все пак не престават да употребяват услугата.
В последна сметка опитите за регулация на онлайн платформите са на първо място реакция на обичайния бизнес – за него е по-евтино и по-лесно да лобира в посока възбрана на другите възможности от сферата на споделената стопанска система, вместо да се конкурира с тях и да се приспособява към новите условия, за сметка на ползите на потребителите. Това обаче едва ли е в положение да спре развиването на стопанската система на шерването, изключително в дълготраен проект, така че е в интерес и на управляващите, и на бизнеса да привикват към новата конкуренция.
Публикуваме разбора на Института за пазарна стопанска система.
По тази причина обичайният бизнес и държавните управления пробват най-често посредством регулация или правосъдно гонене да отстранят платформите за споделена стопанска система. Не инцидентно в градовете, където Uber е неразрешен, това най-често става след всеобщи митинги от страна на таксиметрови водачи и компании, не че локалните управляващи нормално се дърпат прекомерно доста.
Платформите за краткосрочно отдаване на квартири също постоянно стават обект на сходни акции – не е изненадващо, че тази седмица министърът на превоза Николина Ангелкова предложи по-строга регулация на туристическите платформи на европейско ниво, която очевидно се употребява и с поддръжката на други министри на туризма в Европейски Съюз. Мотивацията също е тривиална – наемането на квартири онлайн напряко от притежателите им се показва като сива стопанска система и се позволява (без да има действителни данни за това, обаче), че предлаганите в онлайн платформи квартири не дават отговор на стандарти и критерии за качество и сигурност.
Решението на тези " проблеми " обаче идва с огромния чук – съгласно министъра онлайн платформите би трябвало да популяризират единствено такива квартири, които са регистрирани съгласно локалното законодателство, а в противоположен случай да понесат наказания.
Подобна концепция обаче е освен мъчно изпълнима, само че и нездравословна. Трудно изпълнима е най-много заради високата цена на приложението ѝ – до момента в който при обичайния бизнес могат директно да управляват и контролират компаниите, които правят активност на територията им, то онлайн платформите играят само ролята на медиатор, който самичък по себе си не прави никаква услуга с изключение на посредничеството, а и постоянно развиват тази си активност в границите на друга пълномощия (Европейската централа на Airbnb да вземем за пример е в Дъблин и компанията оперира в границите на ирландското законодателство). Дори и да допуснем, че хармонизация на законодателството на европейско равнище е допустима, следенето и контролът ще стават все по-скъпи и сложни с развиването на технологиите, а платформите ще намират все по-нови и усъвършенствани подходи за облекчаване на потребностите на клиентите си без значение от опитите за разстройване на активността им.
Вредна е, защото по своята същина съставлява опит за въздържане на развиването на туристическия отрасъл, което влиза в прорез с ползите на потребителите. Причината, заради която онлайн платформите за наемане на квартири съществуват, е, че потребителите ги избират пред обичайните хотели и туристически организации.
Предпочитат ги, тъй като им оферират доста по-богат избор от контролираните и лицензирани места за настаняване, тъй че да могат да се насочат тъкмо към това, което дава отговор на потребностите им. От значение тук са и цените –тъй като неурегулираният пазар оперира в условия на доста по-голяма конкуренция, то тези, които оферират жилищата си онлайн за краткотрайно прилагане, се виждат принудени да оферират все по-конкуренти цени и условия освен от обичайните хотели, само че и от останалите консуматори на платформата. Това става допустимо точно защото не са обременени с всички регистрационни, разрешителни и контролни режими, които важат за обичайния бизнес, и в случай че те им бъдат наложени, главният губещ ще е точно крайният консуматор – откъм цена, откъм качество или и двете.
Характерен мотив е, че регулацията на онлайн платформите се прави точно в отбрана на ползите на потребителите. Регулирането на обичайните услуги за настаняване е до известна степен целесъобразно най-много поради лимитираните благоприятни условия на потребителите да управляват качеството на услугите, които получават. При онлайн платформите обаче този надзор се прави не посредством твърди регулации и стандарти, а посредством мнението и оценката на останалите консуматори. Тъй като отдаването е напълно непринудено, системата елементарно отхвърля и неточните наемодатели, и наемателите, които вършат пакости, с помощта на ниския им рейтинг и неприятните оценки. Тук следим пазарна регулация в една от най-чистите ѝ форми – участниците не разполагат с никаква официална гаранция, че ще съблюдават уговорените правила, само че все пак не престават да употребяват услугата.
В последна сметка опитите за регулация на онлайн платформите са на първо място реакция на обичайния бизнес – за него е по-евтино и по-лесно да лобира в посока възбрана на другите възможности от сферата на споделената стопанска система, вместо да се конкурира с тях и да се приспособява към новите условия, за сметка на ползите на потребителите. Това обаче едва ли е в положение да спре развиването на стопанската система на шерването, изключително в дълготраен проект, така че е в интерес и на управляващите, и на бизнеса да привикват към новата конкуренция.
Публикуваме разбора на Института за пазарна стопанска система.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ