Как би изглеждало икономическо предаване в Народна република България?
Икономиката на България, не е повишена осем пъти, само че без частна самодейност не бихме имали бизнес-предаване
“Без частна самодейност предаването ни щеше да бъде на половина по-късо. Едва ли едно бизнес предаване в Народна Република България би имало за посетители представители на бизнеса, още повече, такива, които са учили или пътували на запад и с получения ноу-хай основават компании назад в страната. ” - това разяснява продуцентът на Е-кономика, Красимир Чешмеджиев , във връзка по какъв начин би изглеждало едно бизнес-предаване в тоталитарна България.
В предаването бе коментирана и тезата, че стопанската система на България е повишена осем пъти от края на Народна Република България до през днешния ден:
“Може би БВП в номинални долари не е най-хубавият знак за премерване на стопанската система на една страна. Ако забележим графиката за Брутният вътрешен продукт по непрекъснати цени, виждаме, че в действителност няма осемкратен растеж, а растеж на стопанската система от едвам 50 % за 33 години. ”
Наблюдаваният растеж се дължи и на обстоятелството, че страните постоянно трансформират метода по който пресмятат Брутният вътрешен продукт, и в калкулацията могат да влязат разнообразни браншове, които преди не са взимани под внимание и по този начин да наклонят везните в интерес на стремежи интервал.
През 1989-та година България е била на 40-то място по Брутният вътрешен продукт, а през днешния ден сме на 71-во. От една страна имаме обстоятелството, че се образуваха доста нови страни, само че много от тях като Македония, Косово или Южен Судан, да вземем за пример, са с по-малък Брутният вътрешен продукт от нашия. Което значи, че за тези малко над три десетилетия, другите страни също не са пропуснали шанса да реализират стопански напредък и ние може би сме паднали надолу в класацията
“За Китай е може би по-лесно да развие стопанска система сходна на Съединени американски щати в сравнение с да залага напълно на експорта и да поддържа възходящи заплати до момента в който играе роля на аутсорсинг хъб ”. - споделя Чешмеджиев.
Беше издигнат и въпросът дали през днешния ден Европейски Съюз не повтаря познатите в Източна Европа неточности на плановата стопанска система.
“Без частна самодейност предаването ни щеше да бъде на половина по-късо. Едва ли едно бизнес предаване в Народна Република България би имало за посетители представители на бизнеса, още повече, такива, които са учили или пътували на запад и с получения ноу-хай основават компании назад в страната. ” - това разяснява продуцентът на Е-кономика, Красимир Чешмеджиев , във връзка по какъв начин би изглеждало едно бизнес-предаване в тоталитарна България.
В предаването бе коментирана и тезата, че стопанската система на България е повишена осем пъти от края на Народна Република България до през днешния ден:
“Може би БВП в номинални долари не е най-хубавият знак за премерване на стопанската система на една страна. Ако забележим графиката за Брутният вътрешен продукт по непрекъснати цени, виждаме, че в действителност няма осемкратен растеж, а растеж на стопанската система от едвам 50 % за 33 години. ”
Наблюдаваният растеж се дължи и на обстоятелството, че страните постоянно трансформират метода по който пресмятат Брутният вътрешен продукт, и в калкулацията могат да влязат разнообразни браншове, които преди не са взимани под внимание и по този начин да наклонят везните в интерес на стремежи интервал.
През 1989-та година България е била на 40-то място по Брутният вътрешен продукт, а през днешния ден сме на 71-во. От една страна имаме обстоятелството, че се образуваха доста нови страни, само че много от тях като Македония, Косово или Южен Судан, да вземем за пример, са с по-малък Брутният вътрешен продукт от нашия. Което значи, че за тези малко над три десетилетия, другите страни също не са пропуснали шанса да реализират стопански напредък и ние може би сме паднали надолу в класацията
“За Китай е може би по-лесно да развие стопанска система сходна на Съединени американски щати в сравнение с да залага напълно на експорта и да поддържа възходящи заплати до момента в който играе роля на аутсорсинг хъб ”. - споделя Чешмеджиев.
Беше издигнат и въпросът дали през днешния ден Европейски Съюз не повтаря познатите в Източна Европа неточности на плановата стопанска система.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ