Сивата икономика се сви до 21.6%
Икономиката на България " изсветлява " през 2021 година
Това демонстрират стойностите на Композитния показател " Икономика на ярко " (КИИС), с който Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Националният център " Икономика на ярко " мерят процесите на неофициалната стопанска система, както у нас, по този начин и на европейско ниво. Намаляват и сивите практики на трудовия пазар съгласно последните стойности на подиндекса " Заетост на ярко " - характерна съставка на обновения КИИС.
За 2021 година композитният показател " Икономика на ярко " е със стойност 78,40, до момента в който през 2020 година цената му е била 77,49. Подиндексът " Заетост на ярко " за 2021 година е 82,08, а за 2020 година е бил 77,96, заяви проф. доктор Стефан Петранов, началник на екипа, основал композитния показател и подиндекса " Заетост на ярко ". По думите му изсветляването на трудовия пазар е в по-голяма степен.
Сред водещите браншове по дял на сивата стопанска система не престават да са " услугите " с директен контакт с клиентите, " ресторантьорството ", " хотелиерството ", " строителството ", " селското стопанство ". Най-високите регистрирани стойности в някои от тези браншове надвишават 40 на 100, означи ученият.
" Сивият бранш " е причина за корупционни практики, той набира средства за такива практики и когато печелят не най-подготвените, най-работливите, предприемчивите и новаторските, а тези които си служат с машинация, от това губи цялото общество.
Васил Велев, ръководител на Управителния съвет на АИКБ
Сивият бранш води и до несполуки в ръководството, добави той. Велев уточни, че най-пряката и забележима вреда е ощетяването на фиска, като по думите му размерите, с които това ощетяване в годините се случва, последователно понижават, само че към момента това е значима сума. През 2010 година, когато започнахме да изчисляваме КИИС, неговата стойност беше 63,35 %, като респективно сивият бранш беше 36,65 на 100. За 10 години стопанската система е " изсветляла " с 15 процентни пункта, като тази, която е в сивата й част, е 21,6 %, сподели Велев. По думите му това ниво към момента е над междинното за Европейски Съюз, като напъните на Асоциацията ще бъдат тя да бъде понижена с още 6-7 процентни пункта, за стане тя трайно под 15 %, с което страната да бъде сложена в " златната среда ". Тези 7 процентни пункта, като минат през брутния вътрешен артикул (БВП) и 35 % данъчни и осигурителни доходи, са повече от 4 милиарда лв. на година, пресметна Велев.
За интервала 2010 година, след като Асоциацията стартира изчисляването на този показател, до 2021 година КИИС демонстрира устойчива наклонност на повишаване от 63,35 до 78,40. Изключение от тази наклонност са годините 2014-a и 2020-a, когато показателят отбелязва спад надлежно по отношение на 2013 година и 2019 година, като тези спадове са краткотрайни – единствено за една година, сподели проф. доктор Стефан Петранов. Той посочи отражението на рецесиите върху " посивяването " на стопанската система, като подсети, че 2014 година бе белязана от рецесията с КТБ и политическото напрежение тогава, а 2020 година мина под знака на коронавирус рецесията, което се изрази в спад на Брутният вътрешен продукт от порядъка на 4 %. Извън тези спешни години в стопанската система ни има наклонност на изсветляване, която е дълготрайна и постоянна, сподели ученият. Той обаче предизвести, че в годините на рецесии може да се чака, че ще има наклонност за използване на сиви практики в по-голяма степен, което съгласно учения ненапълно е неизбежно и не е нещо характерно за България, а също е и ненапълно естествена реакция на стопанската система, когато тя изпадне в рецесия. По тази причина съгласно учения е значимо антикризисните ограничения на държавното управление да са добре адресирани и с добър дизайн, с цел да подтикват излизането на компаниите на " ярко ", както това стана с мярката " 60 на 40 ".
За сивите практики на трудовия пазар ученият уточни, че подиндексът регистрира, че при главната работа повече контракти се подписват публично и те в по-голяма степен са за цялостното възнаграждение, като няма " заплати в плик ". Не по този начин обаче стоят нещата при спомагателната втора работа, където картината се утежнява.
Политическата рецесия в страната също има своето влияние върху размера на " сивия " бранш, само че резултатът ще бъде регистриран през идната година, разяснява още проф. доктор Стефан Петранов. Велев поддържа тезата на учения, като посочи, че популизмът способства за повишаване на " сивия бранш ", тъй като при непрекъснатата предизборна обстановка, в конкуренция за гласовете за гласоподавателите, в кратковременен проект се оферират решения, които обаче средносрочно и дълготрайно са нездравословни, само че звучат добре " от през днешния ден за на следващия ден ".
Това демонстрират стойностите на Композитния показател " Икономика на ярко " (КИИС), с който Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Националният център " Икономика на ярко " мерят процесите на неофициалната стопанска система, както у нас, по този начин и на европейско ниво. Намаляват и сивите практики на трудовия пазар съгласно последните стойности на подиндекса " Заетост на ярко " - характерна съставка на обновения КИИС.
За 2021 година композитният показател " Икономика на ярко " е със стойност 78,40, до момента в който през 2020 година цената му е била 77,49. Подиндексът " Заетост на ярко " за 2021 година е 82,08, а за 2020 година е бил 77,96, заяви проф. доктор Стефан Петранов, началник на екипа, основал композитния показател и подиндекса " Заетост на ярко ". По думите му изсветляването на трудовия пазар е в по-голяма степен.
Сред водещите браншове по дял на сивата стопанска система не престават да са " услугите " с директен контакт с клиентите, " ресторантьорството ", " хотелиерството ", " строителството ", " селското стопанство ". Най-високите регистрирани стойности в някои от тези браншове надвишават 40 на 100, означи ученият.
" Сивият бранш " е причина за корупционни практики, той набира средства за такива практики и когато печелят не най-подготвените, най-работливите, предприемчивите и новаторските, а тези които си служат с машинация, от това губи цялото общество.
Васил Велев, ръководител на Управителния съвет на АИКБ
Сивият бранш води и до несполуки в ръководството, добави той. Велев уточни, че най-пряката и забележима вреда е ощетяването на фиска, като по думите му размерите, с които това ощетяване в годините се случва, последователно понижават, само че към момента това е значима сума. През 2010 година, когато започнахме да изчисляваме КИИС, неговата стойност беше 63,35 %, като респективно сивият бранш беше 36,65 на 100. За 10 години стопанската система е " изсветляла " с 15 процентни пункта, като тази, която е в сивата й част, е 21,6 %, сподели Велев. По думите му това ниво към момента е над междинното за Европейски Съюз, като напъните на Асоциацията ще бъдат тя да бъде понижена с още 6-7 процентни пункта, за стане тя трайно под 15 %, с което страната да бъде сложена в " златната среда ". Тези 7 процентни пункта, като минат през брутния вътрешен артикул (БВП) и 35 % данъчни и осигурителни доходи, са повече от 4 милиарда лв. на година, пресметна Велев.
За интервала 2010 година, след като Асоциацията стартира изчисляването на този показател, до 2021 година КИИС демонстрира устойчива наклонност на повишаване от 63,35 до 78,40. Изключение от тази наклонност са годините 2014-a и 2020-a, когато показателят отбелязва спад надлежно по отношение на 2013 година и 2019 година, като тези спадове са краткотрайни – единствено за една година, сподели проф. доктор Стефан Петранов. Той посочи отражението на рецесиите върху " посивяването " на стопанската система, като подсети, че 2014 година бе белязана от рецесията с КТБ и политическото напрежение тогава, а 2020 година мина под знака на коронавирус рецесията, което се изрази в спад на Брутният вътрешен продукт от порядъка на 4 %. Извън тези спешни години в стопанската система ни има наклонност на изсветляване, която е дълготрайна и постоянна, сподели ученият. Той обаче предизвести, че в годините на рецесии може да се чака, че ще има наклонност за използване на сиви практики в по-голяма степен, което съгласно учения ненапълно е неизбежно и не е нещо характерно за България, а също е и ненапълно естествена реакция на стопанската система, когато тя изпадне в рецесия. По тази причина съгласно учения е значимо антикризисните ограничения на държавното управление да са добре адресирани и с добър дизайн, с цел да подтикват излизането на компаниите на " ярко ", както това стана с мярката " 60 на 40 ".
За сивите практики на трудовия пазар ученият уточни, че подиндексът регистрира, че при главната работа повече контракти се подписват публично и те в по-голяма степен са за цялостното възнаграждение, като няма " заплати в плик ". Не по този начин обаче стоят нещата при спомагателната втора работа, където картината се утежнява.
Политическата рецесия в страната също има своето влияние върху размера на " сивия " бранш, само че резултатът ще бъде регистриран през идната година, разяснява още проф. доктор Стефан Петранов. Велев поддържа тезата на учения, като посочи, че популизмът способства за повишаване на " сивия бранш ", тъй като при непрекъснатата предизборна обстановка, в конкуренция за гласовете за гласоподавателите, в кратковременен проект се оферират решения, които обаче средносрочно и дълготрайно са нездравословни, само че звучат добре " от през днешния ден за на следващия ден ".
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ