&format=webp)
Зорница Славова, ИПИ: „София остава далеч над останалите градове по заплати и инвестиции“
Икономическото развиване в България продължава да се движи на две скорости – бърз напредък в огромните градове и застоялост в периферните райони. Това демонстрира новото издание на отчета „ Регионални профили 2025 “ на Института за пазарна стопанска система, един от създателите на който е Зорница Славова, старши икономист в ИПИ.
В изявление за „ Твоят ден “ по NovaNews тя очерта главните заключения от разбора.
„ Има големи неравенства. Ние ги виждаме като цяло и в икономическото развиване на тези области “, сподели Славова.
„ Затова озаглавихме тазгодишното издание ‘Растеж на две скорости’, тъй като виждаме доста по-бърз напредък в по-големите области – столицата, Бургас, Пловдив, Варна и Габрово – и закъснение на останалите. “
Според нея всички райони порастват, което единствено по себе си е позитивна вест, само че разликата сред водещите и изоставащите области остава голяма.
„ Стои си голям абсурд – всички нарастват, само че стои тази голяма разлика “, разяснява Славова.
Тя акцентира, че София е единствената област, която се намира над междинното равнище както по заплати, по този начин и по вложения – факт, който ясно демонстрира структурното неравноправие в страната.
Северозападът и Североизтокът остават най-уязвими
По данни от проучването, Северозападна и Североизточна България не престават да бъдат най-бедните региони в страната.
„ В някои области пенсиите са ниски, заплатите също, а много огромна част от популацията живее под националната линия на беднотия. Имам поради Северозападна България, както и елементи от Североизточна – изключително областите Силистра, Разград и Търговище “, уточни Славова.
Тя даде съответен образец:
„ В Силистра и Ловеч една трета от популацията живее под националната линия на беднотия. В Силистра да вземем за пример 36% от хората са под тази граница. “
Основната причина, по думите ѝ, е неналичието на вложения и ниската икономическа интензивност в тези райони.
„ В Силистра, Разград, Търговище виждаме не толкоз добър пазар на труда, доста огромна неактивност и по-ниско образована работна мощ. Там стопанската система е съсредоточена в селското стопанство, което не е бранш с висока добавена стойност. Това води до по-ниски заплати и трайна безработица. “
Социалното развиване не постоянно следва икономическото
Въпреки слабата икономическа интензивност, някои райони се показват по-добре в обществените категории, в това число опазване на здравето и обучение.
„ Има области, които напредват в дадена категория и това оказва помощ да се показват по-добре общо. Добрич и Плевен, да вземем за пример, имат мощно опазване на здравето, а Смолян е обичайно измежду топ три областите по обучение “, изясни икономистът.
Този контрастност демонстрира, че икономическият напредък не постоянно значи по-добри обществени резултати – една от най-важните констатации на ИПИ в тазгодишното издание.
„ Общините не престават да зависят от държавния бюджет “
Коментарът на Славова за проектобюджета за 2026 година също бе сериозен.
„ Продължава голямата част от общините да разчитат на прехвърляния от държавния бюджет. Няма наклонност да се върви към политика за финансова самостоятелност на общините и областите “, сподели тя.
Според нея точно децентрализацията би могла да отвори повече благоприятни условия за вложения и независимо развиване на локално равнище.
„ Около една четвърт от бюджета на общините действително идва от лични доходи. Разходите се покриват главно от държавни прехвърляния. Сега този бюджет и увеличеният недостиг не са ориентирани към това – той е насочен към други неща и няма да докара до смяна на локално равнище. “
Разделена България
Десет години след първото издание на „ Регионални профили “, наклонността остава непроменена – всички райони се развиват, само че пропастта сред тях не понижава.
„ Всички нарастват, само че стои тази голяма разлика “, повтори Славова.
Докладът на ИПИ удостоверява, че икономическата карта на България става все по-поляризирана – сред градовете, които притеглят капитали и хора, и периферията, която губи и двете.
В изявление за „ Твоят ден “ по NovaNews тя очерта главните заключения от разбора.
„ Има големи неравенства. Ние ги виждаме като цяло и в икономическото развиване на тези области “, сподели Славова.
„ Затова озаглавихме тазгодишното издание ‘Растеж на две скорости’, тъй като виждаме доста по-бърз напредък в по-големите области – столицата, Бургас, Пловдив, Варна и Габрово – и закъснение на останалите. “
Според нея всички райони порастват, което единствено по себе си е позитивна вест, само че разликата сред водещите и изоставащите области остава голяма.
„ Стои си голям абсурд – всички нарастват, само че стои тази голяма разлика “, разяснява Славова.
Тя акцентира, че София е единствената област, която се намира над междинното равнище както по заплати, по този начин и по вложения – факт, който ясно демонстрира структурното неравноправие в страната.
Северозападът и Североизтокът остават най-уязвими
По данни от проучването, Северозападна и Североизточна България не престават да бъдат най-бедните региони в страната.
„ В някои области пенсиите са ниски, заплатите също, а много огромна част от популацията живее под националната линия на беднотия. Имам поради Северозападна България, както и елементи от Североизточна – изключително областите Силистра, Разград и Търговище “, уточни Славова.
Тя даде съответен образец:
„ В Силистра и Ловеч една трета от популацията живее под националната линия на беднотия. В Силистра да вземем за пример 36% от хората са под тази граница. “
Основната причина, по думите ѝ, е неналичието на вложения и ниската икономическа интензивност в тези райони.
„ В Силистра, Разград, Търговище виждаме не толкоз добър пазар на труда, доста огромна неактивност и по-ниско образована работна мощ. Там стопанската система е съсредоточена в селското стопанство, което не е бранш с висока добавена стойност. Това води до по-ниски заплати и трайна безработица. “
Социалното развиване не постоянно следва икономическото
Въпреки слабата икономическа интензивност, някои райони се показват по-добре в обществените категории, в това число опазване на здравето и обучение.
„ Има области, които напредват в дадена категория и това оказва помощ да се показват по-добре общо. Добрич и Плевен, да вземем за пример, имат мощно опазване на здравето, а Смолян е обичайно измежду топ три областите по обучение “, изясни икономистът.
Този контрастност демонстрира, че икономическият напредък не постоянно значи по-добри обществени резултати – една от най-важните констатации на ИПИ в тазгодишното издание.
„ Общините не престават да зависят от държавния бюджет “
Коментарът на Славова за проектобюджета за 2026 година също бе сериозен.
„ Продължава голямата част от общините да разчитат на прехвърляния от държавния бюджет. Няма наклонност да се върви към политика за финансова самостоятелност на общините и областите “, сподели тя.
Според нея точно децентрализацията би могла да отвори повече благоприятни условия за вложения и независимо развиване на локално равнище.
„ Около една четвърт от бюджета на общините действително идва от лични доходи. Разходите се покриват главно от държавни прехвърляния. Сега този бюджет и увеличеният недостиг не са ориентирани към това – той е насочен към други неща и няма да докара до смяна на локално равнище. “
Разделена България
Десет години след първото издание на „ Регионални профили “, наклонността остава непроменена – всички райони се развиват, само че пропастта сред тях не понижава.
„ Всички нарастват, само че стои тази голяма разлика “, повтори Славова.
Докладът на ИПИ удостоверява, че икономическата карта на България става все по-поляризирана – сред градовете, които притеглят капитали и хора, и периферията, която губи и двете.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ