Икономическият растеж досега подхранваше глобалното затопляне. Механиката на тази неудобна

Икономическият напредък до момента подхранваше световното стопляне. Механиката на тази неуместна истина е ясна: по-високите равнища на икономическа интензивност имат наклонност да вървят ръка за ръка с в допълнение потребление на сила и ползване на естествени запаси. Изкопаемите горива към момента съставляват 80% от международния енергиен микс и по този начин потреблението на сила остава тясно обвързвано с излъчванията на парникови газове, а оттова и с климатичните условия.

По принцип, с цел да се реализиран дълбоки съкращения на излъчванията на парникови газове, каквито са нужни за справяне с климатичната рецесия, светът има две благоприятни условия - да отдели световните излъчвания от икономическия напредък или просто да се откаже от икономическия напредък.

Разделянето явно е най-желаното, защото както развитите, по този начин и разрастващите се страни желаят да се разрастват. Икономическият напредък е от централно значение за развиването и има огромно въздействие върху значими обществени въпроси, в това число общественото обезпечаване, пенсиите и устойчивостта на дълга. Но разделянето е мъчно: актуалните прогнози за размера на световното население и брутния вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията демонстрират, че светът би трябвало да понижи % на излъчванията на CO2 на единица действителен Брутният вътрешен продукт приблизително с към 9% годишно, с цел да доближи чистата нула доникъде на века. За съпоставяне - сред 1990 и 2016 година световните излъчвания на единица действителен Брутният вътрешен продукт понижиха единствено с 1.8% годишно.

Изправени пред тази отрезвяваща действителност, икономистите са на разнообразни отзиви дали човечеството може действително да отдели растежа и излъчванията. " Зелените, вярващи в растежа ", са оптимисти, че подобаващите политики и технологии ще разрешат излъчванията да бъдат понижени до устойчиви равнища, като в същото време ще дадат опция за нескончаем или даже засилен стопански напредък. Това мислене се споделя от някои държавни управления и институции. Например Европейската комисия дефинира своя Зелен пакт като " новата тактика за напредък на Европа ". От друга страна, " Антирастежниците " отхвърлят това и настояват, че световната стопанска система би трябвало да бъде свита, с цел да се понижат излъчванията, и че са нужни систематични промени и преразпределение, с цел да се реализира това по обществено резистентен метод и да се отговори на " приказките за безконечния стопански напредък ", както Грета Тунберг сподели пред международните водачи още през 2019 година

Смятаме, че този спор е значително научен. Свиването на стопанската система просто не е вид, който ще бъде подхванат и от бедните, и от богатите страни. Следователно решаващият въпрос е по какъв начин да се реализира зелен напредък, като се има поради, че ще бъдат нужни масирани промени в софтуерния потенциал и публичната организация на нашите стопански системи. Четири фактора ще бъдат от решаващо значение за ускорение на отделянето на излъчванията от растежа: зелени вложения, пробивни нововъведения, поведенчески промени и акомодация към климата.

Необходими са големи вложения в декарбонизацията на енергийните системи . Международната организация по енергетика (МАЕ) пресмята, че актуалното годишно равнище на вложения в енергийни системи от 2.5% от международния Брутният вътрешен продукт ще би трябвало да се усили до 4.5% през 2030 година Правителствата ще би трябвало да поемат част от сметката, изключително за огромни планове за зелена енергийна инфраструктура или зелени технологии, които към момента се създават. Но частният бранш ще би трябвало да покрие по-голямата част от вложенията. Следователно държавните управления би трябвало да основат тласъци и да улеснят вложенията, по-специално посредством ценообразуване на въглерода, само че също по този начин и посредством регламенти. Ясните и надеждни политически задължения също оказват помощ, като понижават несигурността, която възпира компаниите да влагат.