Румен Гълъбинов: Дайте на всеки по 500 лв. като икономическо лекарство
" Икономическите ограничения против следствията от COVID-19 са незадоволителни "
- В началото на годината се говореше за предстояща криза, само че тя явно към този момент е реалност. Въпросът в този момент е единствено криза ли ще има или тя ще прерасне в рецесия, господин Гълъбинов?
- Когато се обобщят данните за първото тримесечие на тази година, ще стане ясно, че рецесията в световната стопанска система към този момент е реалност. Ние би трябвало да стартираме колкото може по-бързо да мислим за антирецесионни стратегии и дейности. Защото не всяка криза става рецесия, само че в случай че не създадем задоволително и не управляваме както би трябвало процеса, може да стигнем до рецесия. А най-лошото на рецесията е нейната последна фаза - депресията. Надявам се да не стигнем до такава степен. В признатото законодателство за изключителното състояние има някои първи проблясъци на стопански ограничения. Такива, които са ориентирани към стопанската система, към пазара на труда и към обществените системи.
- Достатъчни ли са обаче?
- Определено са незадоволителни. Ако се създадат както би трябвало, можем да ги разделим на две групи. Краткосрочни - от един до три месеца. Това са най-непосредствените неща, които би трябвало да се създадат. Опитът в Китай сподели, че в границите на към три месеца пандемията съумява да се развие в здравен аспект и да премине своя пик. Това значи, че по-късно може да се чакат наченките на постепенно възобновяване. Наложено към България, бихме могли да чакаме, че здравната ни картина ще се усъвършенства в края на май или при започване на юни. Значи краткосрочните ограничения би трябвало да са за месеците март, април и май.
Много икономисти споделят, че тази криза е композиция от две неща. Едното е бедствието, болестта в резултат на COVID-19. Епидемията е съизмерима с злополучие. Другото е, че към бедствието се прибавят и икономическите проблеми. Голяма част от тези стопански проблеми ги имаше и преди пандемията. Коронавирусът отключи процеси, които бяха на път да се случат в международната стопанска система. Включително в Европа и съответно у нас. И когато това към този момент се случи, би трябвало да бъдат взети ограничения, съответни на тази композиция.
При злополучие международно известният икономист Нуриел Рубини предлага по 1000 $ на всеки американец. Това на пръв взор звучи обикновено и някой може да си каже - не е нужно да си огромен икономист да го измислиш. Това обаче е ефикасно икономическо лекарство, което може да се приложи. Тъй като се изхожда от презумпцията, че всеки може да заболее, както и да остане без работа в такава обстановка. Това може да се приложи като краткосрочна мярка. И тя да е разпределена поравно на всеки. В Съединени американски щати съветниците на Тръмп разискват сума сред 1000 и 2000 $ на човек. Би трябвало да помислим върху този метод.
Българското законодателство дава опция, когато има естествено злополучие или прелом, да се заплаща минимална сума от 325 лева за подкрепяне. В случая сумата може да се усили на към 500 лева - почти чистата месечна минимална работна заплата. Това е тип компенсационен механизъм към необятната маса. Защото има хора на цялостен работен ден, такива, които работят отдалечено - така наречен хоум офис, такива, които работят в интернационалните компании и които най-малко сега не дават индикации, че ще редуцират работни места. Има друга група хора, която не се обгръща от признатото страната да поеме 60% от заплатата на служащи пред редуциране. Това са самонаетите и самоосигуряващите се. Те са над 200 хиляди. А има и трета група - хората на повърхностен работен ден, които не са на всекидневна работа. Трябва оптимално да се разшири тази избавителна мрежа и тя да обхване допустимо най-широк кръг от хора, които да попаднат в такова еднократно заплащане. То е като обезщетение за възможни вреди.
Трябва доста деликатно да се посочи по какъв начин ще се избират компаниите за приемане на подпомагането. Друг въпрос е разликата от 60 до 100% от кое място ще пристигна. В Германия също се ползва това предписание, само че там разликата се покрива освен от работодателя, а и от спомагателните компенсационни механизми на европейския фонд за превъзмогването на последствията от ковид. Стремежът е да се получи цялостното заплащане за интервала на ограничаващите ограничения. За България това е към момента открит въпрос. Сега служителят и работодателят стартират да считат на кого какъв брой ще му коства тази мярка. И откриват, че за част от длъжностите и възнагражданията е по-добре и за двете страни трудовото правно отношение да бъде прекъснато и служащият да напусне. И това да стане по член от Кодекса на труда за понижаване на размера на работата.
- Такава евентуално ще бъде всеобщата процедура.
- Една от действителните благоприятни условия е доста компании да освободят чиновниците си, като лимитират размера на работата. И освободените да се записват в бюрата по труда, с цел да получат компенсации за безработица. Защото това е обезпечено и няма да предстои на някаква селективност, изключително в случай че има непрекъснати вноски и служащите са обезпечавани най-малко на минимална работна заплата. Ако са обезпечавани на действителните си заплати, е още по-изгодно. Така хем ще получат повече от 60% от обещаното обезщетение, а и работодателите няма да заплащат осигурителни вноски. В противоположен случай, в случай че служителят остане на работа, даже и да не работи, до момента в който чака да му одобрат 60-те %, работодателят би трябвало да му заплаща осигурителните вноски. Вече има индикации и от работодателски организации, които споделят, че това е рационалната логичност на нещата. Така ще се претрупа осигурителната система. От нея ще би трябвало да се заплащат с изключение на компенсациите за безработица и осигурителните вноски. Има сериозна заплаха да се претрупа бюджетът на Национален осигурителен институт. Вече се претрупва и бюджетът на НЗОК за преодоляване на ковид. И това ще е по този начин минимум още два месеца.
- Говорите за установяване на сума като обезщетение за всеки жител. Ако беше понижен Данък добавена стойност и въведен най-малко необлагаем най-малко, това можеше да подкрепи хората в рецесия като сегашната.
- Това трябваше да бъде въведено по-рано, само че в този момент отново му идва времето. Защото стоките, които сега най-вече се купуват, са питателните, медикаментите и персоналните защитни средства. Поне на тези артикули да се понижи Данък добавена стойност. Това ще донесе доста облекчение както за потребителите, по този начин и за производителите, и за търговците. Държавата би трябвало да реши дали да избере метода с еднократната помощ поради бедствието, което съпътства тази криза, или понижаване на Данък добавена стойност. А също по този начин и използване на мярката с необлагаемия най-малко. Защото това е действително нарастване на заплатите. При това на всички, а освен на тези, които са в държавния бранш. Освобождавайки най-ниско платените от заплащането на 50-70 лева налог месечно, страната с толкоз им усилва заплатите. Това облекчение обаче ще употребяват всички. Тези ограничения са изцяло разумни в актуалната обстановка. От една страна, с цел да се облекчат потребителите и да се подтиква комерсиалният оборот. А също и с цел да няма внезапен спад на вътрешното търсене и ползване. В момента има огромно ползване на хранителни артикули и лекарства, само че в други сегменти има голям спад. Скоро ще забележим тези данни в статистиката на Национален статистически институт и Българска народна банка. Включително и директните задгранични вложения ще намалеят. А това за нас не е добре. И до момента нямахме доста вложения.
- Кога може да стартира възобновяване?
- В Китай ще стартира от идващото тримесечие. В Съединени американски щати - евентуално от третото тримесечие, а за Европейски Съюз - или в края на третото, или при започване на четвъртото тримесечие. Но при започващото възобновяване България има доста огромни шансове да се пребори за така наречен световна диверсификация. Опитът на мултинационалните компании ги научи, че те не могат да разчитат на продължаващи доставки от една страна, колкото и огромна да е тя. Проучване откри, че 80% от интернационалните компании зависят от доставки от Китай. Сега в световен мащаб ще протече преразпределение на веригата на доставки. Откъдето ще последва и преразпределение на директните вложения. За България е доста значимо да употребява този миг и да се предложим в най-хубавата светлина. Това е късмет за нас да се преборим за повече вложения. Ако нещата се ръководят ловко, от тази криза можем да излезем с по-добре структурирана стопанска система. Ако не съумеем да я управляваме, тя може да се зъдълбочи в рецесия.
- В началото на годината се говореше за предстояща криза, само че тя явно към този момент е реалност. Въпросът в този момент е единствено криза ли ще има или тя ще прерасне в рецесия, господин Гълъбинов?
- Когато се обобщят данните за първото тримесечие на тази година, ще стане ясно, че рецесията в световната стопанска система към този момент е реалност. Ние би трябвало да стартираме колкото може по-бързо да мислим за антирецесионни стратегии и дейности. Защото не всяка криза става рецесия, само че в случай че не създадем задоволително и не управляваме както би трябвало процеса, може да стигнем до рецесия. А най-лошото на рецесията е нейната последна фаза - депресията. Надявам се да не стигнем до такава степен. В признатото законодателство за изключителното състояние има някои първи проблясъци на стопански ограничения. Такива, които са ориентирани към стопанската система, към пазара на труда и към обществените системи.
- Достатъчни ли са обаче?
- Определено са незадоволителни. Ако се създадат както би трябвало, можем да ги разделим на две групи. Краткосрочни - от един до три месеца. Това са най-непосредствените неща, които би трябвало да се създадат. Опитът в Китай сподели, че в границите на към три месеца пандемията съумява да се развие в здравен аспект и да премине своя пик. Това значи, че по-късно може да се чакат наченките на постепенно възобновяване. Наложено към България, бихме могли да чакаме, че здравната ни картина ще се усъвършенства в края на май или при започване на юни. Значи краткосрочните ограничения би трябвало да са за месеците март, април и май.
Много икономисти споделят, че тази криза е композиция от две неща. Едното е бедствието, болестта в резултат на COVID-19. Епидемията е съизмерима с злополучие. Другото е, че към бедствието се прибавят и икономическите проблеми. Голяма част от тези стопански проблеми ги имаше и преди пандемията. Коронавирусът отключи процеси, които бяха на път да се случат в международната стопанска система. Включително в Европа и съответно у нас. И когато това към този момент се случи, би трябвало да бъдат взети ограничения, съответни на тази композиция.
При злополучие международно известният икономист Нуриел Рубини предлага по 1000 $ на всеки американец. Това на пръв взор звучи обикновено и някой може да си каже - не е нужно да си огромен икономист да го измислиш. Това обаче е ефикасно икономическо лекарство, което може да се приложи. Тъй като се изхожда от презумпцията, че всеки може да заболее, както и да остане без работа в такава обстановка. Това може да се приложи като краткосрочна мярка. И тя да е разпределена поравно на всеки. В Съединени американски щати съветниците на Тръмп разискват сума сред 1000 и 2000 $ на човек. Би трябвало да помислим върху този метод.
Българското законодателство дава опция, когато има естествено злополучие или прелом, да се заплаща минимална сума от 325 лева за подкрепяне. В случая сумата може да се усили на към 500 лева - почти чистата месечна минимална работна заплата. Това е тип компенсационен механизъм към необятната маса. Защото има хора на цялостен работен ден, такива, които работят отдалечено - така наречен хоум офис, такива, които работят в интернационалните компании и които най-малко сега не дават индикации, че ще редуцират работни места. Има друга група хора, която не се обгръща от признатото страната да поеме 60% от заплатата на служащи пред редуциране. Това са самонаетите и самоосигуряващите се. Те са над 200 хиляди. А има и трета група - хората на повърхностен работен ден, които не са на всекидневна работа. Трябва оптимално да се разшири тази избавителна мрежа и тя да обхване допустимо най-широк кръг от хора, които да попаднат в такова еднократно заплащане. То е като обезщетение за възможни вреди.
Трябва доста деликатно да се посочи по какъв начин ще се избират компаниите за приемане на подпомагането. Друг въпрос е разликата от 60 до 100% от кое място ще пристигна. В Германия също се ползва това предписание, само че там разликата се покрива освен от работодателя, а и от спомагателните компенсационни механизми на европейския фонд за превъзмогването на последствията от ковид. Стремежът е да се получи цялостното заплащане за интервала на ограничаващите ограничения. За България това е към момента открит въпрос. Сега служителят и работодателят стартират да считат на кого какъв брой ще му коства тази мярка. И откриват, че за част от длъжностите и възнагражданията е по-добре и за двете страни трудовото правно отношение да бъде прекъснато и служащият да напусне. И това да стане по член от Кодекса на труда за понижаване на размера на работата.
- Такава евентуално ще бъде всеобщата процедура.
- Една от действителните благоприятни условия е доста компании да освободят чиновниците си, като лимитират размера на работата. И освободените да се записват в бюрата по труда, с цел да получат компенсации за безработица. Защото това е обезпечено и няма да предстои на някаква селективност, изключително в случай че има непрекъснати вноски и служащите са обезпечавани най-малко на минимална работна заплата. Ако са обезпечавани на действителните си заплати, е още по-изгодно. Така хем ще получат повече от 60% от обещаното обезщетение, а и работодателите няма да заплащат осигурителни вноски. В противоположен случай, в случай че служителят остане на работа, даже и да не работи, до момента в който чака да му одобрат 60-те %, работодателят би трябвало да му заплаща осигурителните вноски. Вече има индикации и от работодателски организации, които споделят, че това е рационалната логичност на нещата. Така ще се претрупа осигурителната система. От нея ще би трябвало да се заплащат с изключение на компенсациите за безработица и осигурителните вноски. Има сериозна заплаха да се претрупа бюджетът на Национален осигурителен институт. Вече се претрупва и бюджетът на НЗОК за преодоляване на ковид. И това ще е по този начин минимум още два месеца.
- Говорите за установяване на сума като обезщетение за всеки жител. Ако беше понижен Данък добавена стойност и въведен най-малко необлагаем най-малко, това можеше да подкрепи хората в рецесия като сегашната.
- Това трябваше да бъде въведено по-рано, само че в този момент отново му идва времето. Защото стоките, които сега най-вече се купуват, са питателните, медикаментите и персоналните защитни средства. Поне на тези артикули да се понижи Данък добавена стойност. Това ще донесе доста облекчение както за потребителите, по този начин и за производителите, и за търговците. Държавата би трябвало да реши дали да избере метода с еднократната помощ поради бедствието, което съпътства тази криза, или понижаване на Данък добавена стойност. А също по този начин и използване на мярката с необлагаемия най-малко. Защото това е действително нарастване на заплатите. При това на всички, а освен на тези, които са в държавния бранш. Освобождавайки най-ниско платените от заплащането на 50-70 лева налог месечно, страната с толкоз им усилва заплатите. Това облекчение обаче ще употребяват всички. Тези ограничения са изцяло разумни в актуалната обстановка. От една страна, с цел да се облекчат потребителите и да се подтиква комерсиалният оборот. А също и с цел да няма внезапен спад на вътрешното търсене и ползване. В момента има огромно ползване на хранителни артикули и лекарства, само че в други сегменти има голям спад. Скоро ще забележим тези данни в статистиката на Национален статистически институт и Българска народна банка. Включително и директните задгранични вложения ще намалеят. А това за нас не е добре. И до момента нямахме доста вложения.
- Кога може да стартира възобновяване?
- В Китай ще стартира от идващото тримесечие. В Съединени американски щати - евентуално от третото тримесечие, а за Европейски Съюз - или в края на третото, или при започване на четвъртото тримесечие. Но при започващото възобновяване България има доста огромни шансове да се пребори за така наречен световна диверсификация. Опитът на мултинационалните компании ги научи, че те не могат да разчитат на продължаващи доставки от една страна, колкото и огромна да е тя. Проучване откри, че 80% от интернационалните компании зависят от доставки от Китай. Сега в световен мащаб ще протече преразпределение на веригата на доставки. Откъдето ще последва и преразпределение на директните вложения. За България е доста значимо да употребява този миг и да се предложим в най-хубавата светлина. Това е късмет за нас да се преборим за повече вложения. Ако нещата се ръководят ловко, от тази криза можем да излезем с по-добре структурирана стопанска система. Ако не съумеем да я управляваме, тя може да се зъдълбочи в рецесия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ