Quo vadis, Македонио!
Игнат Минков
През есента на 2019 година се появиха следващи пречки пред признаването от страна на Република Северна Македония на езика ни и на българското културно-историческо завещание на тяхна територия. Привличам вниманието към тази поредна рецесия, тъй като казусът е фундаментално значим, касае се за органичните слагаеми на българското и македонско общество. За страдание това не се схваща в нужната степен от националните институции на двете страни. Нашето държавно управление - вдъхновител за почистване на несъгласията сред двете страни, към този момент трета година продължава да го подценява, заплеснато по конюнктурната задача за влизане на СМ в НАТО. Затова и този български метод претърпя унизително крушение. Той звучно бе шамаросан с практическия отвод на управлението на СМ да продължава да извършва клаузите за историческото ни завещание в Договора за другарство сред двете страни, с отхвърли от постигнатите към този момент договорености и с оповестението, че нямало повече да ги разисква! Това безпардонно надменно към страната ни държание отрезви най-сетне българските държавници. Те бързо започнаха ограничения, утвърждаващи, че осъществяването на контракта няма опция, че България отстоява значима и обективна идея и е в незаобиколима позиция, от която зависи бъдещото присъединение на СМ и Албания към Европейски Съюз. Още на 30 септември, македонският отвод бе разискван при президента Румен Радев. На 9 октомври и Министерски съвет одобри по-детайлно създадена Рамкова позиция по взаимоотношенията ни с Република СМ и Албания и за изискванията за тяхното приемане в Европейски Съюз. Документът бе авторитетно подсилен на идващия ден и от Декларация на Народно събрание, гласувана единомислещо от всички депутати. Сега към този момент освен СМ и Албания, само че и страните и централните органи на Европейски Съюз (и НАТО)
имат ясно дефинирани българските условия
за интеграцията на двете балкански страни в общността. И би трябвало да се преценяват с тях!
Но това не е задоволително, тъй като тези документи трябваше да бъдат признати и да стартират да се ползват незабавно след подписването на Договора за другарство сред Република България и СМ. Нужно бе поради обстоятелството, че осъществяването на контракта изисква от СМ коренна, радикална смяна на основанията за нейната същина и образ - промяна, за която тя не бе подготвена. И която властта в страната, огромна част от интелигенцията и славянското й население неверно и с " аборигенско " самочувствие смятаха и не престават да считат, че може и да не извършат.
Като основател и мотор на нужната смяна, България трябваше още с подписването на контракта най-активно да проработи, с цел да стане смяната действителен факт. Писах за това още преди година и половина ( " Дума ", 13-14.06.2018 г.) и освен аз, само че смяна няма. " Не се получи ", тъй като водещи лица в държавното управление ни, очевидно, с цел да не бъдат упрекнати в шовинизъм, и в този момент не престават да гледат на националното ни завещание в Македония като на излишно, досадно задължение, пречещо на безусловната им лоялност към евроатлантическите полезности. Г-н Борисов се застраховаше: " Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще " и сочеше: " Важното е да вървим напред! "
Така и през днешния ден, макар към този момент добре създадените документи, държавното управление на Борисов не е осъзнало в дълбочина значимостта им и нуждата от цялостна и бърза реализация на заложеното в тях - минават към този момент месеци от приемането на Декларацията на Народно събрание, а нищо съответно не се прави. Вместо това - още веднъж приказки по принцип за присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз и туптене в гърдите, че България е измежду водещите в процеса.
А проблемите се изострят, пораждат и нови! Питам, макар безапелационната неотменност на българската декларация, след отхвърли на СМ за съдействие по проблемите за историческото ни завещание, по какъв начин и с кого господин Борисов тази година взаимно ще ръководи Берлинския насърчителен развой за присъединение на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз. Това негово предложение бе признато през август 2019 година Защото македонският отвод за съдействие върви паралелно с безапелационни обвинявания от македонска страна, че позицията на България е " иредентизъм към македонските земи ", история и просвета, че България желала да присвои " основен дял от нашата история ", че тази " експанзия от страна на София " е " съдбовен удар по македонската национална еднаквост! " - изтъквам един от най-безкомпромисните бранители на македонизма, известния македонски интелектуалец, посланик и колумнист в " Нова Македония " Ристо Никовски.
Не стига това, само че още на 10 октомври, единствено няколко часа след приемането на Декларацията на Народно събрание на Република България, комисарят по присъединението в Европейска комисия Йоханес Хан побърза да предизвести, че двустранните ни проблеми със СМ не би трябвало да бъдат спънка (и таз добра!) за присъединението на Македония. Не се разбра какъв е българският отговор на тази неприемлива позиция на европейския комисар.
Безсмислеността на македонската позиция
На 12 април в СМ ще се проведат парламентарни избори. Явно държавното управление ни е решило да изчака резултатите от тях, преди да предприеме нови стъпки. Но какво има да се чака? Питам, тъй като поисканите от България промени са доста по-важни и нужни на самата СМ, на македонския народ. Ще се обърна към господин Ристо Никовски: " Ще наречете македонски античните славянобългарски приказва в Долна Мизия (Долна България - по този начин в миналото са се наричали днешните територии на СМ)? И ето Ви: Климент и Наум от български стават македонски просветители. В поддръжка на тезата си ще избодете и очите на българския " архонт " св. Борис-Михаил от иконата му в манастира " Св. Наум " на Охридското езеро, на който е ктитор - също както през 19 в. гъркът Дионисий изгаря библиотеката му със старобългарски книги... Ще наречете българския цар Самуил - Самоил и ще го извършите създател на македонската страна, като с това - хоп!, още от основаването й Македония е напряко империя, тъй като цар, значи кесар, император. А Самуил взема тази купа, тъй като е на българския трон като правоприемник на цар Симеон и потомците му Петър, Борис и Роман и тъй като чак от времето на цар Симеон Велики (след над 2 века битие като страна на античните българи и славяни и с признанието на византийския василевс (930 г.) България е царство. Сиреч приета е за империя - третата в Европа след Византийската и Западната на Карл Велики - написа го освен в българската история, само че и в тази на Тойнби. И ние, българите, би трябвало да се откажем от тази си история, с цел да може Вие да си създадете " еднаквост "! А когато и през днешния ден Ви споделяме, че просто е невероятно да се съгласим, се възмущавате и вдигате кавги до бога, че сме крадели идентичността Ви?!! Там, където предците ни са писали " за избавление на Македония ", сте го преиначили на " избавление на македонскиjот народ " - и ето Ви " македонска " еднаквост! Ще нарочите най-безцеремонно македонци (в Югославия това беше изцяло в реда на нещата) българите Пърличев, Жинзифов, братя Миладинов(ц)и, Шапкарев, Цепенков и още стотици и даже хиляди други български дейци и ще наложите тези " истини " в историите, учебниците, литературата си. Някой от Вас ще написа даже, че " македонецът " Паисий от Хилендар е оказал помощ и на нас, българите, да осъзнаем националната си свяст. Гениално цинично е, нали! Но Пърличев, блеснал като най-талантлив стихотворец измежду гърците, се отхвърля от блестяща кариера в Атина, с цел да отбрани българската си чест - търпи поради това ограничения и неволи. Както и синът му Райко Жинзифов, раздрал гръцката националистическа паяжина, осъзнал, че е българин, написа лирика на родния си език, става създател на Българското книжовно сдружение (днес БАН) и се стреми да наложи кукушките приказва като основа при построяването на литературния новобългарски език. И цялостен живот живее с болката за неосвободена България. Братята Миладинови умират поради това, че са българи, наклеветени от гърците пред османските управляващи - що за светотатство е да махате от сборника им с национални песни названието " Български ". Чествате нахално 1000-годишнината на Охридска архиепископия като " македонска ", а тя е учредена от византийския император, " българоубиеца " Василий II през 1018 година, след рухването на България под византийска власт - като правоприемник на българската Дръстърска патриаршия (сам василевсът го пише). И точно тъй като е българска Цариградската гръцка патриаршия я ликвидира през 1776 година, с цел да блокира с това почналите национални възродителни процеси измежду българите и ги подчини на гръцките. Как ние, а и кой различен справедлив, не продал се на непознати ползи, наблюдаващ би се съгласил с това? Необходимо ли е, господин Никовски, да потвърждаваме всеки един от хилядите явни обстоятелства -
подкрепени със свидетелства и документи
че Българската екзархия има своите водещи позиции в Македония и Тракия не тъй като е натрапена извън, както демагогски твърдите, а тъй като над 2/3 от християнското им население се афишира за българско (така е и в Скопие - днешната Ви столица). Защото Гоце Делчев и дейците на Илинден са българи - продължители на освободителното дело на Левски, Илинденско-Преображенското въстание и Кресненското са дело на българите. Българите са тези, които проведоха власите и други локални общности в Македония, на битка против потисниците.
Мислите, ли, че могат да се скрият хилядите свидетелства за българските черкви, манастири, учебни заведения (към 1912 година над 1100, с съвсем двойно повече възпитаници, в сравнение с в самостоятелните Сърбия и Гърция), за читалищата, библиотеките, за прогонените, изтезавани и убити български свещеници, учители, културни и просветни дейци и просто отстоявали националната си свяст, за изгорените български книги, за насилствената дебългаризация на Македония и Тракия от сръбските (югославски) и гръцки управляващи, преди и след Първата международна война и до разпадането на Югославия? Да Ви напомня ли Закона за отбрана на македонската национална чест и приемниците му, за "..немам доказе, але тврдим! ". Или самичък ще се замислите за последците от тяхното използване десетилетия наред! Така създадохте и " македонския език " - несъмнено, не като районна норма - правоприемник на говорения и трудове допълнително от 1100 години тук български език, а като нещо сякаш радикално друго от него, като че ли не измислено с указ през 1944 година Колко е елементарно - избираш от богатия му речников декор такива думи, които са най-отдалечени от актуалния български литературен език и най-близки до сръбските приказва, заменяш някои български букви със сръбски, премахваш други, отхвърляш етимологичните правила на построяването му за сметка на фонетичните - и готово! Така и Вашето име господин Никовски от Христо (защото то произлиза от Христос) става Ристо.
Разбира се, конструирането на " македонския език " има дълга изпълнена с насилия и коварства предистория, с безпощадната война на сърби и гърци против всичко българско в Македония, с грубата интервенция на " великите сили " и издевателства от " спечелилите " над унизена България и нейния народ. Ще напомня, че още през 1886 година в Цариград сръбският посланик, шовинистът Ст. Новакович провежда издаването на " Македонски вестник " не на литературно завършения към този момент български език, от дълго време станал писмена норма и в Македония, а на локалните диалекти със задача: "... На македонския народ да се влива сръбски дух, да му потвърждава, че македонците не са българи..., че българите са неприятели на македонския народ ".
Не сте единствено Вие, които нахално
злоупотребяват с езика ни
Гърците го вършат два пъти. Втория (преди 25 г.) измислиха " помашки език " за българите мохамедани в Ксантийско И в този момент ислямизираните българи в Родопите имат два езика - един български на кирилица северно от границата и различен за живеещите в Гърция, наречени " помаци ". Езикът, несъмнено, е еднакъв за всички. Сърбите се пробваха да основат и " шопски език " с желание да се сепарира българското население. Става допустимо, тъй като българският език е остарял, популярен език, неслучайно античният славянобългарски език е основа за създаване на мощното православно направление на европейската цивилизация.
Ние, българите, сме великодушни, давали сме на всички, които имат потребност. Но не одобряваме кражбата! Какво ще загубите да приемете истината, че езикът Ви е районна литературна норма на българския език? Австрийците приказват и пишат на немски - те от това по-малко ли са австрийци?
Не желаете да честваме основаването с мирния контракт от 3 март 1878 година на Сан-Стефанска България като народен празник. Но етническата й територия и нейните граници са избрани неколкократно през 19 в., последно и единомислещо - на интернационалната конференция в Цариград през декември 1876 година от всички водещи европейски страни, макар несъгласията сред тях. Тогава нито една европейска страна, нито един академик и откривател не са установили съществуването на Балканите на македонско население, на македонски народ. Не го е имало и в предходните десетилетия и епохи! Вижте и етнографските карти за европейските територии на Османската империя още от 1847 година на французина А. Буе и на немеца Х. Киперт от 1876 година Такава е истината и тя не може да се промени със самоцелни реконструкции с противоположна мощ.
Усещам болката Ви, господин Никовски, само че истината повече не може да се прикрива и пренебрегва. При едно от визитите си в Македония се срещнах с Ваш млад съотечественик, който ми описа по какъв начин, откакто видял несъгласие в описа на учителката му по история, решил да разбере по какъв начин тъкмо стоят нещата, потърсил източници, самичък стигнал до извода, че историята, която учи, е в действителност българска история и че той е потомък на българи. Честен и с достолепие юноша, почнал да отстоява българското си съзнание, само че това му коствало страхотни проблеми: жестоки побои неведнъж, отрицателно отношение на сънародниците му македонци, отводи да отбрани с изявления позициите си, усложнения в работата му - и това в наше време, след разпада на Югославия. Като търсите в българската история и културно завещание доводи за македонската си (в смисъл небългарска) еднаквост, за какво забравяте за считащите се за българи във Вашата страна? Те на какво са наследници? А стотиците хиляди емигранти от Македония в освободените земи на отечеството?
Да, в едно затворено общество, при възбрана на достъп до справедлива информация, когато е разрешена единствено " македонската истина ", а противоречащите й най-жестоко, даже и със гибел се санкционират, е елементарно да се написа " история " и да се прави " еднаквост ". Но единствено допреди няколко години Вие търсихте историческите си корени чак при Филип Македонски. Ако имахте съображение, за какво се отказахте и капитулирахте пред гръцката опозиция за това. Сега сте се хванали като удавници за сламка за българското минало, преиначавайки го в " македонско ". Не става, няма да Ви помогне! Призна го и ваш съотечественик, академик хуманитарист, който, осъзнал безсмислеността на антибългарските си позиции, ужасяващ възкликна: " Та ние ги пишем тези работи към този момент 60 години, по какъв начин в този момент да се откажем от тях! "
Ето в това е казусът,
по какъв начин да излезете от безизходицата,
в която сте затънали? Боя се, че няма да стане без бездънен шок на македонското общество, без неизбежния разтърсващ катарзис от откриване на истината. Въпросът на деня е: Ще стане ли Вашата интелигенция, господин Никовски, този Херакъл, който ще пусне мощния поток с бистрата вода на очищението, та най-сетне да измие авгиевите обори на антибългарската Ви " еднаквост "? Защото някои от Вас би трябвало да стартират първи. Няма да са политиците Ви, Вашите членове на смесената комисия очевидно са назначени не да преодоляват, а да спъват решаването на проблемите. Сменете ги!
Надявам се честните хора измежду Вас, тези, които същински обичат Македония и мислят за нейното бъдеще да поемат отговорността, та да бъде изстискан най-сетне циреят на гноясалите към този момент проблеми и раната най-сетне да зарасне. Изграждането на македонската страна на здравите темели на историческата истина, наместо върху преносимите пясъци и костите на жертвите на антибългарската обстановка, Ви е витално належащо! Надявам се, че е извънредно време да осмислите, че българската позиция, работата на българската част от смесената интердисциплинарна комисия е в действителност ориентирана към това да Ви помогне най-бързо и безболезнено да разрешите тези към този момент не търпящи отсрочване проблеми. България първа и абсолютно призна самостоятелността на Вашата страна. Не Ви се месим, бъдете каквито желаете! Но СМ не може да се построява на антибългарска основа.
Не вървете против България, господин Никовски. И през днешния ден България и българите са единствените, които откровено Ви желаят положителното! А и не можете да влезете в Европейски Съюз, в случай че имате неразрешени проблеми със съседите си!
Тази позиция, господин Никовски, е неотменно значима и за България, за българската нация. Защото отводът да отстоим същността си на наследници на богатата си история и просвета значи да се откажем от себе си, от достолепието си като народ, от истината, приета и от обективните наблюдаващи. Благодарение на многовековното си минало и завещание (над 13 века история) през днешния ден ние сме модерна, съвременно построена национална общественост и заемаме справедливо място измежду европейските народи. Отказът от това значи поради конюнктурни цели да бъдем пренебрегнати като индивид на сегашното и бъдещето.
Всеобхватната рецесия, в която от ден на ден затъва македонското общество, все по-изострящата се неотстъпчивост сред публичните и политически сили, цялостната комплицираност на посоките, по които македонските водачи търсят излаз от проблемите при все по-увеличаващата се политическа тежест на " албанския фактор " в страната постановат един извод: Няма време! Чакането, мотането, ослушването, страхът да се поеме отговорност, да се бръкне в раната, с цел да се излекува, да се почисти от хлъзгавите наноси теренът, на който да се построи хубавичко постройка на новата македонска страна, неумението, а и недоверието към личните нации, вместо светли вероятности, могат да донесат единствено дълбоки деструкции и даже разпад. Има задоволително предпоставки и сили, които го желаят и могат да се опитат да го сторят. Дано държавното управление, интелигенцията, народите на СМ най-сетне осъзнаят своята историческа отговорност.
През есента на 2019 година се появиха следващи пречки пред признаването от страна на Република Северна Македония на езика ни и на българското културно-историческо завещание на тяхна територия. Привличам вниманието към тази поредна рецесия, тъй като казусът е фундаментално значим, касае се за органичните слагаеми на българското и македонско общество. За страдание това не се схваща в нужната степен от националните институции на двете страни. Нашето държавно управление - вдъхновител за почистване на несъгласията сред двете страни, към този момент трета година продължава да го подценява, заплеснато по конюнктурната задача за влизане на СМ в НАТО. Затова и този български метод претърпя унизително крушение. Той звучно бе шамаросан с практическия отвод на управлението на СМ да продължава да извършва клаузите за историческото ни завещание в Договора за другарство сред двете страни, с отхвърли от постигнатите към този момент договорености и с оповестението, че нямало повече да ги разисква! Това безпардонно надменно към страната ни държание отрезви най-сетне българските държавници. Те бързо започнаха ограничения, утвърждаващи, че осъществяването на контракта няма опция, че България отстоява значима и обективна идея и е в незаобиколима позиция, от която зависи бъдещото присъединение на СМ и Албания към Европейски Съюз. Още на 30 септември, македонският отвод бе разискван при президента Румен Радев. На 9 октомври и Министерски съвет одобри по-детайлно създадена Рамкова позиция по взаимоотношенията ни с Република СМ и Албания и за изискванията за тяхното приемане в Европейски Съюз. Документът бе авторитетно подсилен на идващия ден и от Декларация на Народно събрание, гласувана единомислещо от всички депутати. Сега към този момент освен СМ и Албания, само че и страните и централните органи на Европейски Съюз (и НАТО)
имат ясно дефинирани българските условия
за интеграцията на двете балкански страни в общността. И би трябвало да се преценяват с тях!
Но това не е задоволително, тъй като тези документи трябваше да бъдат признати и да стартират да се ползват незабавно след подписването на Договора за другарство сред Република България и СМ. Нужно бе поради обстоятелството, че осъществяването на контракта изисква от СМ коренна, радикална смяна на основанията за нейната същина и образ - промяна, за която тя не бе подготвена. И която властта в страната, огромна част от интелигенцията и славянското й население неверно и с " аборигенско " самочувствие смятаха и не престават да считат, че може и да не извършат.
Като основател и мотор на нужната смяна, България трябваше още с подписването на контракта най-активно да проработи, с цел да стане смяната действителен факт. Писах за това още преди година и половина ( " Дума ", 13-14.06.2018 г.) и освен аз, само че смяна няма. " Не се получи ", тъй като водещи лица в държавното управление ни, очевидно, с цел да не бъдат упрекнати в шовинизъм, и в този момент не престават да гледат на националното ни завещание в Македония като на излишно, досадно задължение, пречещо на безусловната им лоялност към евроатлантическите полезности. Г-н Борисов се застраховаше: " Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще " и сочеше: " Важното е да вървим напред! "
Така и през днешния ден, макар към този момент добре създадените документи, държавното управление на Борисов не е осъзнало в дълбочина значимостта им и нуждата от цялостна и бърза реализация на заложеното в тях - минават към този момент месеци от приемането на Декларацията на Народно събрание, а нищо съответно не се прави. Вместо това - още веднъж приказки по принцип за присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз и туптене в гърдите, че България е измежду водещите в процеса.
А проблемите се изострят, пораждат и нови! Питам, макар безапелационната неотменност на българската декларация, след отхвърли на СМ за съдействие по проблемите за историческото ни завещание, по какъв начин и с кого господин Борисов тази година взаимно ще ръководи Берлинския насърчителен развой за присъединение на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз. Това негово предложение бе признато през август 2019 година Защото македонският отвод за съдействие върви паралелно с безапелационни обвинявания от македонска страна, че позицията на България е " иредентизъм към македонските земи ", история и просвета, че България желала да присвои " основен дял от нашата история ", че тази " експанзия от страна на София " е " съдбовен удар по македонската национална еднаквост! " - изтъквам един от най-безкомпромисните бранители на македонизма, известния македонски интелектуалец, посланик и колумнист в " Нова Македония " Ристо Никовски.
Не стига това, само че още на 10 октомври, единствено няколко часа след приемането на Декларацията на Народно събрание на Република България, комисарят по присъединението в Европейска комисия Йоханес Хан побърза да предизвести, че двустранните ни проблеми със СМ не би трябвало да бъдат спънка (и таз добра!) за присъединението на Македония. Не се разбра какъв е българският отговор на тази неприемлива позиция на европейския комисар.
Безсмислеността на македонската позиция
На 12 април в СМ ще се проведат парламентарни избори. Явно държавното управление ни е решило да изчака резултатите от тях, преди да предприеме нови стъпки. Но какво има да се чака? Питам, тъй като поисканите от България промени са доста по-важни и нужни на самата СМ, на македонския народ. Ще се обърна към господин Ристо Никовски: " Ще наречете македонски античните славянобългарски приказва в Долна Мизия (Долна България - по този начин в миналото са се наричали днешните територии на СМ)? И ето Ви: Климент и Наум от български стават македонски просветители. В поддръжка на тезата си ще избодете и очите на българския " архонт " св. Борис-Михаил от иконата му в манастира " Св. Наум " на Охридското езеро, на който е ктитор - също както през 19 в. гъркът Дионисий изгаря библиотеката му със старобългарски книги... Ще наречете българския цар Самуил - Самоил и ще го извършите създател на македонската страна, като с това - хоп!, още от основаването й Македония е напряко империя, тъй като цар, значи кесар, император. А Самуил взема тази купа, тъй като е на българския трон като правоприемник на цар Симеон и потомците му Петър, Борис и Роман и тъй като чак от времето на цар Симеон Велики (след над 2 века битие като страна на античните българи и славяни и с признанието на византийския василевс (930 г.) България е царство. Сиреч приета е за империя - третата в Европа след Византийската и Западната на Карл Велики - написа го освен в българската история, само че и в тази на Тойнби. И ние, българите, би трябвало да се откажем от тази си история, с цел да може Вие да си създадете " еднаквост "! А когато и през днешния ден Ви споделяме, че просто е невероятно да се съгласим, се възмущавате и вдигате кавги до бога, че сме крадели идентичността Ви?!! Там, където предците ни са писали " за избавление на Македония ", сте го преиначили на " избавление на македонскиjот народ " - и ето Ви " македонска " еднаквост! Ще нарочите най-безцеремонно македонци (в Югославия това беше изцяло в реда на нещата) българите Пърличев, Жинзифов, братя Миладинов(ц)и, Шапкарев, Цепенков и още стотици и даже хиляди други български дейци и ще наложите тези " истини " в историите, учебниците, литературата си. Някой от Вас ще написа даже, че " македонецът " Паисий от Хилендар е оказал помощ и на нас, българите, да осъзнаем националната си свяст. Гениално цинично е, нали! Но Пърличев, блеснал като най-талантлив стихотворец измежду гърците, се отхвърля от блестяща кариера в Атина, с цел да отбрани българската си чест - търпи поради това ограничения и неволи. Както и синът му Райко Жинзифов, раздрал гръцката националистическа паяжина, осъзнал, че е българин, написа лирика на родния си език, става създател на Българското книжовно сдружение (днес БАН) и се стреми да наложи кукушките приказва като основа при построяването на литературния новобългарски език. И цялостен живот живее с болката за неосвободена България. Братята Миладинови умират поради това, че са българи, наклеветени от гърците пред османските управляващи - що за светотатство е да махате от сборника им с национални песни названието " Български ". Чествате нахално 1000-годишнината на Охридска архиепископия като " македонска ", а тя е учредена от византийския император, " българоубиеца " Василий II през 1018 година, след рухването на България под византийска власт - като правоприемник на българската Дръстърска патриаршия (сам василевсът го пише). И точно тъй като е българска Цариградската гръцка патриаршия я ликвидира през 1776 година, с цел да блокира с това почналите национални възродителни процеси измежду българите и ги подчини на гръцките. Как ние, а и кой различен справедлив, не продал се на непознати ползи, наблюдаващ би се съгласил с това? Необходимо ли е, господин Никовски, да потвърждаваме всеки един от хилядите явни обстоятелства -
подкрепени със свидетелства и документи
че Българската екзархия има своите водещи позиции в Македония и Тракия не тъй като е натрапена извън, както демагогски твърдите, а тъй като над 2/3 от християнското им население се афишира за българско (така е и в Скопие - днешната Ви столица). Защото Гоце Делчев и дейците на Илинден са българи - продължители на освободителното дело на Левски, Илинденско-Преображенското въстание и Кресненското са дело на българите. Българите са тези, които проведоха власите и други локални общности в Македония, на битка против потисниците.
Мислите, ли, че могат да се скрият хилядите свидетелства за българските черкви, манастири, учебни заведения (към 1912 година над 1100, с съвсем двойно повече възпитаници, в сравнение с в самостоятелните Сърбия и Гърция), за читалищата, библиотеките, за прогонените, изтезавани и убити български свещеници, учители, културни и просветни дейци и просто отстоявали националната си свяст, за изгорените български книги, за насилствената дебългаризация на Македония и Тракия от сръбските (югославски) и гръцки управляващи, преди и след Първата международна война и до разпадането на Югославия? Да Ви напомня ли Закона за отбрана на македонската национална чест и приемниците му, за "..немам доказе, але тврдим! ". Или самичък ще се замислите за последците от тяхното използване десетилетия наред! Така създадохте и " македонския език " - несъмнено, не като районна норма - правоприемник на говорения и трудове допълнително от 1100 години тук български език, а като нещо сякаш радикално друго от него, като че ли не измислено с указ през 1944 година Колко е елементарно - избираш от богатия му речников декор такива думи, които са най-отдалечени от актуалния български литературен език и най-близки до сръбските приказва, заменяш някои български букви със сръбски, премахваш други, отхвърляш етимологичните правила на построяването му за сметка на фонетичните - и готово! Така и Вашето име господин Никовски от Христо (защото то произлиза от Христос) става Ристо.
Разбира се, конструирането на " македонския език " има дълга изпълнена с насилия и коварства предистория, с безпощадната война на сърби и гърци против всичко българско в Македония, с грубата интервенция на " великите сили " и издевателства от " спечелилите " над унизена България и нейния народ. Ще напомня, че още през 1886 година в Цариград сръбският посланик, шовинистът Ст. Новакович провежда издаването на " Македонски вестник " не на литературно завършения към този момент български език, от дълго време станал писмена норма и в Македония, а на локалните диалекти със задача: "... На македонския народ да се влива сръбски дух, да му потвърждава, че македонците не са българи..., че българите са неприятели на македонския народ ".
Не сте единствено Вие, които нахално
злоупотребяват с езика ни
Гърците го вършат два пъти. Втория (преди 25 г.) измислиха " помашки език " за българите мохамедани в Ксантийско И в този момент ислямизираните българи в Родопите имат два езика - един български на кирилица северно от границата и различен за живеещите в Гърция, наречени " помаци ". Езикът, несъмнено, е еднакъв за всички. Сърбите се пробваха да основат и " шопски език " с желание да се сепарира българското население. Става допустимо, тъй като българският език е остарял, популярен език, неслучайно античният славянобългарски език е основа за създаване на мощното православно направление на европейската цивилизация.
Ние, българите, сме великодушни, давали сме на всички, които имат потребност. Но не одобряваме кражбата! Какво ще загубите да приемете истината, че езикът Ви е районна литературна норма на българския език? Австрийците приказват и пишат на немски - те от това по-малко ли са австрийци?
Не желаете да честваме основаването с мирния контракт от 3 март 1878 година на Сан-Стефанска България като народен празник. Но етническата й територия и нейните граници са избрани неколкократно през 19 в., последно и единомислещо - на интернационалната конференция в Цариград през декември 1876 година от всички водещи европейски страни, макар несъгласията сред тях. Тогава нито една европейска страна, нито един академик и откривател не са установили съществуването на Балканите на македонско население, на македонски народ. Не го е имало и в предходните десетилетия и епохи! Вижте и етнографските карти за европейските територии на Османската империя още от 1847 година на французина А. Буе и на немеца Х. Киперт от 1876 година Такава е истината и тя не може да се промени със самоцелни реконструкции с противоположна мощ.
Усещам болката Ви, господин Никовски, само че истината повече не може да се прикрива и пренебрегва. При едно от визитите си в Македония се срещнах с Ваш млад съотечественик, който ми описа по какъв начин, откакто видял несъгласие в описа на учителката му по история, решил да разбере по какъв начин тъкмо стоят нещата, потърсил източници, самичък стигнал до извода, че историята, която учи, е в действителност българска история и че той е потомък на българи. Честен и с достолепие юноша, почнал да отстоява българското си съзнание, само че това му коствало страхотни проблеми: жестоки побои неведнъж, отрицателно отношение на сънародниците му македонци, отводи да отбрани с изявления позициите си, усложнения в работата му - и това в наше време, след разпада на Югославия. Като търсите в българската история и културно завещание доводи за македонската си (в смисъл небългарска) еднаквост, за какво забравяте за считащите се за българи във Вашата страна? Те на какво са наследници? А стотиците хиляди емигранти от Македония в освободените земи на отечеството?
Да, в едно затворено общество, при възбрана на достъп до справедлива информация, когато е разрешена единствено " македонската истина ", а противоречащите й най-жестоко, даже и със гибел се санкционират, е елементарно да се написа " история " и да се прави " еднаквост ". Но единствено допреди няколко години Вие търсихте историческите си корени чак при Филип Македонски. Ако имахте съображение, за какво се отказахте и капитулирахте пред гръцката опозиция за това. Сега сте се хванали като удавници за сламка за българското минало, преиначавайки го в " македонско ". Не става, няма да Ви помогне! Призна го и ваш съотечественик, академик хуманитарист, който, осъзнал безсмислеността на антибългарските си позиции, ужасяващ възкликна: " Та ние ги пишем тези работи към този момент 60 години, по какъв начин в този момент да се откажем от тях! "
Ето в това е казусът,
по какъв начин да излезете от безизходицата,
в която сте затънали? Боя се, че няма да стане без бездънен шок на македонското общество, без неизбежния разтърсващ катарзис от откриване на истината. Въпросът на деня е: Ще стане ли Вашата интелигенция, господин Никовски, този Херакъл, който ще пусне мощния поток с бистрата вода на очищението, та най-сетне да измие авгиевите обори на антибългарската Ви " еднаквост "? Защото някои от Вас би трябвало да стартират първи. Няма да са политиците Ви, Вашите членове на смесената комисия очевидно са назначени не да преодоляват, а да спъват решаването на проблемите. Сменете ги!
Надявам се честните хора измежду Вас, тези, които същински обичат Македония и мислят за нейното бъдеще да поемат отговорността, та да бъде изстискан най-сетне циреят на гноясалите към този момент проблеми и раната най-сетне да зарасне. Изграждането на македонската страна на здравите темели на историческата истина, наместо върху преносимите пясъци и костите на жертвите на антибългарската обстановка, Ви е витално належащо! Надявам се, че е извънредно време да осмислите, че българската позиция, работата на българската част от смесената интердисциплинарна комисия е в действителност ориентирана към това да Ви помогне най-бързо и безболезнено да разрешите тези към този момент не търпящи отсрочване проблеми. България първа и абсолютно призна самостоятелността на Вашата страна. Не Ви се месим, бъдете каквито желаете! Но СМ не може да се построява на антибългарска основа.
Не вървете против България, господин Никовски. И през днешния ден България и българите са единствените, които откровено Ви желаят положителното! А и не можете да влезете в Европейски Съюз, в случай че имате неразрешени проблеми със съседите си!
Тази позиция, господин Никовски, е неотменно значима и за България, за българската нация. Защото отводът да отстоим същността си на наследници на богатата си история и просвета значи да се откажем от себе си, от достолепието си като народ, от истината, приета и от обективните наблюдаващи. Благодарение на многовековното си минало и завещание (над 13 века история) през днешния ден ние сме модерна, съвременно построена национална общественост и заемаме справедливо място измежду европейските народи. Отказът от това значи поради конюнктурни цели да бъдем пренебрегнати като индивид на сегашното и бъдещето.
Всеобхватната рецесия, в която от ден на ден затъва македонското общество, все по-изострящата се неотстъпчивост сред публичните и политически сили, цялостната комплицираност на посоките, по които македонските водачи търсят излаз от проблемите при все по-увеличаващата се политическа тежест на " албанския фактор " в страната постановат един извод: Няма време! Чакането, мотането, ослушването, страхът да се поеме отговорност, да се бръкне в раната, с цел да се излекува, да се почисти от хлъзгавите наноси теренът, на който да се построи хубавичко постройка на новата македонска страна, неумението, а и недоверието към личните нации, вместо светли вероятности, могат да донесат единствено дълбоки деструкции и даже разпад. Има задоволително предпоставки и сили, които го желаят и могат да се опитат да го сторят. Дано държавното управление, интелигенцията, народите на СМ най-сетне осъзнаят своята историческа отговорност.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ