Комедийният жанр ми е по на сърце
ИГНАТ ДЪЛБОКОВ е роден във Велико Търново. Възпитаник е на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия " Ангел Попов ". Учил е логика на психиката в Нов български университет, а тази година се дипломира в Театралния лицей " Любен Гройс " в класа на Калин Сърменов с асистенти Явор Борисов и Красимир Куцупаров. Неговият дебют на огромната сцена е в спектакъла " Оскар " от Клод Мание, подложен от режисьора Венцислав Асенов в Сатиричния спектакъл " Алеко Константинов " в София. През лятото дебютира в състава на МДТ " Константин Кисимов " в облика на Бай Мильо Фотографина от " Не сме от тях " по разкази на Чудомир.
- Господин Дълбоков, приключили сте Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия, само че не сте траяли да изучавате тези науки, а сте записали логика на психиката. Кога пристигна привличането Ви към театъра?
- Още когато бях възпитаник, имах предпочитание да се занимавам с спектакъл, само че не открих при кого да се приготвя, не открих и школа за фенове, която по това време да е била дейна. Така че това остана една моя неосъществена фантазия. Доста години по-късно пътищата на живота ми се случиха по този начин, че се върнах от София във Велико Търново. Тогава започнах да навестявам школата на Виктор Терзийски. За доста къс интервал от половин година разбрах, че желая да се занимавам с актьорство. Това беше и началото на сериозния ми път в тази специалност.
- Дебютът Ви на театралната сцена е във френската комедия " Оскар " в Сатиричния спектакъл. С какво неспокойствие беше съпроводено излизането Ви на професионална сцена? Тогава ли се убедихте дефинитивно, че отсега нататък ще отдадете цялата си сила и гений, с цел да се усъвършенствате в това изкуство?
- Със сигурност беше доста вълнуващо и към момента е. Всеки път, когато вземам участие в този театър. Голяма чест е за мен, че още до момента в който бях студент, имах опция да стартира да работя паралелно с артисти, които са потвърдени експерти. Това е късмет, който не всеки получава, и аз съм доста признателен, че шефът на Сатиричния спектакъл господин Сърменов ми даде тази опция. Винаги, когато човек занапред би трябвало да се потвърждава, има моменти на плашливост, само че в случай че не скочиш в морето, няма да се научиш да плуваш, тъй че това е част от тестването. Бих споделил, че театралната тресчица, която един младеж в тази специалност изпитва, не трябва да надвива, той би трябвало да успее да се наслаждения на магията, която се случва на сцената. Много обичам, до момента в който очаквам да пристигна моят ред да изляза на сцената, да си преповторя нещата, да се потопя прочувствено в положението, което може да извади най-вече от мен на сцената.
- От лятото сте част от МДТ " Константин Кисимов " в родния Ви град. В него има разнообразни генерации актьори от драмата и от музикалните жанрове, което е огромно благосъстояние за един спектакъл. Как се чувствате в тази натрупа?
- Много добре, средата е доста приятна и позитивна. Все още не съм опознал добре сътрудниците, тъй като съм имал малко подготовки, на които да се срещам с тях. Но към този момент усещанията ми са доста положителни и доста се веселя.
- И там дебютирахте в комедия - " Не сме от тях " по разкази на Чудомир. Комедийните или трагичните функции Ви притеглят повече? Или даже бихте пробвали да играете в мюзикъл?
- Със сигурност бих желал да опитам от всичко, само че на този стадий комедията ме влече повече. Харесва ми, тъй като внася прекрасен, позитивен заряд, стимулира ме да съм по-креативен, да изобретявам забавни визии за героите си, които да дават повече приятни страсти на публиката, и в същото време да откривам някаква философия зад техните облици. В никакъв случай не подценявам драмата - тя също е ужасно поле един артист да изрази себе си, само че към този момент комедията ми е по на сърце. Относно мюзикълите... доста бих желал, само че не мога да пея толкоз добре. Обаче върша страховит мюзикъл, когато съм в банята.
- Какво мислите за актьорска изява в киното и в малкия екран? Там се изискват и възпитават други качества.
- Нямам съвсем никакъв досег с киното и малкия екран, взел участие съм като статист един-два пъти. Но нещо, което не ми харесва в киното, са повторенията. Докато на сцената всичко стартира и продължава от начало до край, и се случва тук и в този момент, процесът, когато се снима филм, е друг - изиграваш избрана сцена, стопира се, снима се от разнообразни ъгли и така нататък, което персонално аз чувствам като спънка за артиста да се потопи в действието. В театъра сигурно се усеща доста повече животът.
- Доколкото разбрах, пишете лирика и рисувате.
- Рисуването не съм практикувал от ученическите си години, а лирика пиша най-често, когато съм претърпял нещо прочувствено. Последните няколко месеца не съм писал. Хората споделят, че когато човек навърши 33 години, се свързва със своя асцендент. Аз в този момент карам 33-тата си година и може би ставам по-зрял... Много обичам да мъдрувам и да обмислям, и в никакъв случай не споделям, че нещо е единствено черно или единствено бяло, постоянно имам вяра, че е по средата. Ние, хората, сме цялостни с страсти, и в случай че денем сме изживели част от тях, която не е обвързвана с героя ни, в случай че той е печален, а сме имали един радостен ден, малко или доста ще имаме потребност да преживеем и по-спокойни или тъжни моменти. Което ни го дава героят в нашето зрелище в края на деня. Така че е хубаво да има баланс на страстите.
- Актьорите възприемате ли по нещо от своите герои, което остава у вас и в живота - като фасон, държание, поука или философия?
- Актьорът би трябвало не да схване, а да изкара такива неща от себе си. Ако сега не е имал подобаващите условия да посее семенцето на темперамента на героя, който се е таял надълбоко в самия актьор, и в случай че това семенце след това се окаже, че е част от неговата еднаквост, той е разкрил в героя нещо от себе си, което остава у него. Със сигурност да се предизвикваме и да се оказваме в обстановки, които са отвън зоната ни на комфорт, е нещо предизвикателно. По този метод човек претърпява забавни моменти, в които се изненадва. Част от това да желая да съм артист е да ми се случват неща, които по принцип не ми се случват, и това е нещо хубаво за мен.
- Намирате ли време за други обичани занимания или сте концентриран напълно в актьорската си работа?
- В момента имам време, само че си давам малко прочувствена отмора. Обаче от началото на новата година отново бих почнал да се занимавам с танци - по-конкретно с кизомба. Много постоянно играя шах, няколко пъти седмично, тъй като в множеството случаи играя онлайн. В момента, защото в единия си профил съм сложил нов връх по точки, съм си направил различен, който е пробен - там си опитвам тактиките и когато съм задоволително убеден, надвивам в истинския профил.
- Съчетанието на кизомба и шах е прелестно за поддържане във форма на тялото и на мозъка, което несъмнено е доста значимо за един артист.
- Абсолютно. Например, нещо доста забавно като катарзисен миг е, че до неотдавна съм се занимавал с шах повече за наслаждение, не съм наблягал на теоретичната подготовка, която да ме прави по-добър. В момента ми е прелестно да проучвам повече нещата, с цел да се модернизирам. Започвам да изпитвам наслаждение от професионализма.
- Погледнато от Вашия житейски и креативен опит досега, младежите в България имат ли благоприятни условия за изява и за реализация?
- Със сигурност има благоприятни условия, в случай че човек е твърдоглав, тъй като нещата може да не се получат бързо, само че би трябвало да продължаваш да се развиваш. Упоритост и работа над себе си са неща, които дават резултат, в това съм уверен на 1000 %.
В България множеството младежи са доста амбициозни, само че сега, в който се сблъскат с компликации, бързо се разочароват, което им играе неприятна смешка. Човек би трябвало да е подготвен да одобри, че нещата може да не се развият по най-хубавия метод, и да не се отчайва. Дори да е доста стимулиран, да даде всичко от себе си в този миг и да се провали, би трябвало да осъзнава, че е направил вероятното на този стадий от развиването си. Но не е наясно какъв брой още може да се развие и да даде на идващ стадий, което е доста повече от настоящето му равнище. Много хора се подценяват, като мислят, че това, което могат сега, са всичките им благоприятни условия. А в действителност човешкият разум и благоприятни условия са доста, доста по-големи, в сравнение с може да си представим. Просто нещата се случват постепенно. Нашият разум по този начин е организиран, че с цел да въведем нещо ново като умеене, като мислене, като философия, се изисква струпване. Не става за ден и за два. За ден и за два можем да стартираме да осъзнаваме някои неща, само че до момента в който те се вградят в нас като правила, е нужно доста повече време.
- Какви са усещанията Ви от търновската аудитория?
- Все още не съм играл пред търновска аудитория... Пиесата, в която играя - " Не сме от тях ", сме представяли два пъти - в с. Раювци и в Гоце Делчев. А на 11 декември ще я играем на сцената на МДТ " Константин Кисимов ".
- Обичате ли да ходите на спектакъл, да гледате сътрудниците си и разнообразни постановки?
- Да, да вземем за пример като студент в първи курс за една година бях изгледал 100 представления. Когато виждам мой сътрудник по какъв начин играе, водеща е интуицията ми за метода, по който върви неговата сила. И когато чувствам, че няма нещо неестествено и той ме води по пътя на описа, който показва на сцената, се топвам и обмислям върху това, което прави. Темпото, ритъмът, процесите, които се случват, всеки подробност е значим.
- С какво, съгласно Вас, се отличава и е прелъстителен родният Ви град Велико Търново - като атмосфера, като благоприятни условия, като дух?
- Точно като дух, бих споделил, че Велико Търново, с изключение на история, носи и въображение. Всяко място по света, което има история, ме кара да мечтая, да бленувам, да си представям какво се е случвало на това място. И Велико Търново несъмнено дава отговор на тези условия. Представям си моменти, които са били доста трагични, и такива, които са били цялостни със популярност и горделивост. И това ми носи съответната сила. Мисля, че Велико Търново е едно доста мощно енергийно място.
- Господин Дълбоков, приключили сте Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия, само че не сте траяли да изучавате тези науки, а сте записали логика на психиката. Кога пристигна привличането Ви към театъра?
- Още когато бях възпитаник, имах предпочитание да се занимавам с спектакъл, само че не открих при кого да се приготвя, не открих и школа за фенове, която по това време да е била дейна. Така че това остана една моя неосъществена фантазия. Доста години по-късно пътищата на живота ми се случиха по този начин, че се върнах от София във Велико Търново. Тогава започнах да навестявам школата на Виктор Терзийски. За доста къс интервал от половин година разбрах, че желая да се занимавам с актьорство. Това беше и началото на сериозния ми път в тази специалност.
- Дебютът Ви на театралната сцена е във френската комедия " Оскар " в Сатиричния спектакъл. С какво неспокойствие беше съпроводено излизането Ви на професионална сцена? Тогава ли се убедихте дефинитивно, че отсега нататък ще отдадете цялата си сила и гений, с цел да се усъвършенствате в това изкуство?
- Със сигурност беше доста вълнуващо и към момента е. Всеки път, когато вземам участие в този театър. Голяма чест е за мен, че още до момента в който бях студент, имах опция да стартира да работя паралелно с артисти, които са потвърдени експерти. Това е късмет, който не всеки получава, и аз съм доста признателен, че шефът на Сатиричния спектакъл господин Сърменов ми даде тази опция. Винаги, когато човек занапред би трябвало да се потвърждава, има моменти на плашливост, само че в случай че не скочиш в морето, няма да се научиш да плуваш, тъй че това е част от тестването. Бих споделил, че театралната тресчица, която един младеж в тази специалност изпитва, не трябва да надвива, той би трябвало да успее да се наслаждения на магията, която се случва на сцената. Много обичам, до момента в който очаквам да пристигна моят ред да изляза на сцената, да си преповторя нещата, да се потопя прочувствено в положението, което може да извади най-вече от мен на сцената.
- От лятото сте част от МДТ " Константин Кисимов " в родния Ви град. В него има разнообразни генерации актьори от драмата и от музикалните жанрове, което е огромно благосъстояние за един спектакъл. Как се чувствате в тази натрупа?
- Много добре, средата е доста приятна и позитивна. Все още не съм опознал добре сътрудниците, тъй като съм имал малко подготовки, на които да се срещам с тях. Но към този момент усещанията ми са доста положителни и доста се веселя.
- И там дебютирахте в комедия - " Не сме от тях " по разкази на Чудомир. Комедийните или трагичните функции Ви притеглят повече? Или даже бихте пробвали да играете в мюзикъл?
- Със сигурност бих желал да опитам от всичко, само че на този стадий комедията ме влече повече. Харесва ми, тъй като внася прекрасен, позитивен заряд, стимулира ме да съм по-креативен, да изобретявам забавни визии за героите си, които да дават повече приятни страсти на публиката, и в същото време да откривам някаква философия зад техните облици. В никакъв случай не подценявам драмата - тя също е ужасно поле един артист да изрази себе си, само че към този момент комедията ми е по на сърце. Относно мюзикълите... доста бих желал, само че не мога да пея толкоз добре. Обаче върша страховит мюзикъл, когато съм в банята.
- Какво мислите за актьорска изява в киното и в малкия екран? Там се изискват и възпитават други качества.
- Нямам съвсем никакъв досег с киното и малкия екран, взел участие съм като статист един-два пъти. Но нещо, което не ми харесва в киното, са повторенията. Докато на сцената всичко стартира и продължава от начало до край, и се случва тук и в този момент, процесът, когато се снима филм, е друг - изиграваш избрана сцена, стопира се, снима се от разнообразни ъгли и така нататък, което персонално аз чувствам като спънка за артиста да се потопи в действието. В театъра сигурно се усеща доста повече животът.
- Доколкото разбрах, пишете лирика и рисувате.
- Рисуването не съм практикувал от ученическите си години, а лирика пиша най-често, когато съм претърпял нещо прочувствено. Последните няколко месеца не съм писал. Хората споделят, че когато човек навърши 33 години, се свързва със своя асцендент. Аз в този момент карам 33-тата си година и може би ставам по-зрял... Много обичам да мъдрувам и да обмислям, и в никакъв случай не споделям, че нещо е единствено черно или единствено бяло, постоянно имам вяра, че е по средата. Ние, хората, сме цялостни с страсти, и в случай че денем сме изживели част от тях, която не е обвързвана с героя ни, в случай че той е печален, а сме имали един радостен ден, малко или доста ще имаме потребност да преживеем и по-спокойни или тъжни моменти. Което ни го дава героят в нашето зрелище в края на деня. Така че е хубаво да има баланс на страстите.
- Актьорите възприемате ли по нещо от своите герои, което остава у вас и в живота - като фасон, държание, поука или философия?
- Актьорът би трябвало не да схване, а да изкара такива неща от себе си. Ако сега не е имал подобаващите условия да посее семенцето на темперамента на героя, който се е таял надълбоко в самия актьор, и в случай че това семенце след това се окаже, че е част от неговата еднаквост, той е разкрил в героя нещо от себе си, което остава у него. Със сигурност да се предизвикваме и да се оказваме в обстановки, които са отвън зоната ни на комфорт, е нещо предизвикателно. По този метод човек претърпява забавни моменти, в които се изненадва. Част от това да желая да съм артист е да ми се случват неща, които по принцип не ми се случват, и това е нещо хубаво за мен.
- Намирате ли време за други обичани занимания или сте концентриран напълно в актьорската си работа?
- В момента имам време, само че си давам малко прочувствена отмора. Обаче от началото на новата година отново бих почнал да се занимавам с танци - по-конкретно с кизомба. Много постоянно играя шах, няколко пъти седмично, тъй като в множеството случаи играя онлайн. В момента, защото в единия си профил съм сложил нов връх по точки, съм си направил различен, който е пробен - там си опитвам тактиките и когато съм задоволително убеден, надвивам в истинския профил.
- Съчетанието на кизомба и шах е прелестно за поддържане във форма на тялото и на мозъка, което несъмнено е доста значимо за един артист.
- Абсолютно. Например, нещо доста забавно като катарзисен миг е, че до неотдавна съм се занимавал с шах повече за наслаждение, не съм наблягал на теоретичната подготовка, която да ме прави по-добър. В момента ми е прелестно да проучвам повече нещата, с цел да се модернизирам. Започвам да изпитвам наслаждение от професионализма.
- Погледнато от Вашия житейски и креативен опит досега, младежите в България имат ли благоприятни условия за изява и за реализация?
- Със сигурност има благоприятни условия, в случай че човек е твърдоглав, тъй като нещата може да не се получат бързо, само че би трябвало да продължаваш да се развиваш. Упоритост и работа над себе си са неща, които дават резултат, в това съм уверен на 1000 %.
В България множеството младежи са доста амбициозни, само че сега, в който се сблъскат с компликации, бързо се разочароват, което им играе неприятна смешка. Човек би трябвало да е подготвен да одобри, че нещата може да не се развият по най-хубавия метод, и да не се отчайва. Дори да е доста стимулиран, да даде всичко от себе си в този миг и да се провали, би трябвало да осъзнава, че е направил вероятното на този стадий от развиването си. Но не е наясно какъв брой още може да се развие и да даде на идващ стадий, което е доста повече от настоящето му равнище. Много хора се подценяват, като мислят, че това, което могат сега, са всичките им благоприятни условия. А в действителност човешкият разум и благоприятни условия са доста, доста по-големи, в сравнение с може да си представим. Просто нещата се случват постепенно. Нашият разум по този начин е организиран, че с цел да въведем нещо ново като умеене, като мислене, като философия, се изисква струпване. Не става за ден и за два. За ден и за два можем да стартираме да осъзнаваме някои неща, само че до момента в който те се вградят в нас като правила, е нужно доста повече време.
- Какви са усещанията Ви от търновската аудитория?
- Все още не съм играл пред търновска аудитория... Пиесата, в която играя - " Не сме от тях ", сме представяли два пъти - в с. Раювци и в Гоце Делчев. А на 11 декември ще я играем на сцената на МДТ " Константин Кисимов ".
- Обичате ли да ходите на спектакъл, да гледате сътрудниците си и разнообразни постановки?
- Да, да вземем за пример като студент в първи курс за една година бях изгледал 100 представления. Когато виждам мой сътрудник по какъв начин играе, водеща е интуицията ми за метода, по който върви неговата сила. И когато чувствам, че няма нещо неестествено и той ме води по пътя на описа, който показва на сцената, се топвам и обмислям върху това, което прави. Темпото, ритъмът, процесите, които се случват, всеки подробност е значим.
- С какво, съгласно Вас, се отличава и е прелъстителен родният Ви град Велико Търново - като атмосфера, като благоприятни условия, като дух?
- Точно като дух, бих споделил, че Велико Търново, с изключение на история, носи и въображение. Всяко място по света, което има история, ме кара да мечтая, да бленувам, да си представям какво се е случвало на това място. И Велико Търново несъмнено дава отговор на тези условия. Представям си моменти, които са били доста трагични, и такива, които са били цялостни със популярност и горделивост. И това ми носи съответната сила. Мисля, че Велико Търново е едно доста мощно енергийно място.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ