Време разделно в ЕС и у нас
Идват избори за Екологичен потенциал, идва и опция за мощен пробив на националноотговорните политически сили и персони
На 12 т. м. Европарламентът (ЕП) гласоподава за започването на наказателна процедура против държавното управление на Унгария на премиера Виктор Орбан. 448 евродепутати, две трети от които здрави соросови сили, гласоподаваха „за“ и предложиха да се отнеме правото на глас на Унгария в Европейски Съюз. С претекста за хипотетично подкопаване на Ония им полезности и на правовата страна, за неприятно въздействие върху страни.
За да се наложи наказването, би трябвало всички страни от Европейски Съюз единомислещо да гласоподават за предлагането. Официална София затова е изправена пред внимателен проблем, тъй като несъмнено ще бъде подложена на външен напън да го поддържа. На премиера Орбан му е много елементарно да се опъва на нездравословните инструкции и мераци на брюкселските бюрократи, на нашия Борисов му е мъчно. Зад унгарския стоят твърдо към 80% от депутатите в Народното събрание, зад българския доминират лицемери и въжеиграчи.
Едно е да си във Вишеградска и австро-германска компания, друго е в балканско обграждане на отколешни съюзници-разбойници. Качествено друга е картинката и във връзка с западните вложения в двете страни. Както и в наличието на техни артикули на огромния съветски пазар. Полша и Чехия към този момент оповестиха, че няма да гласоподават против Унгария. Вероятно по този начин ще постъпят Италия и Австрия, или най-малко ще се въздържат.
Няма да мине бичуването на Орбан, на страната и народа й. За какво беше тогава мероприятието в Брюксел? Минусите от него са явни: подсилване на престижа на посочения за Лошко; усилване на въздействието на Унгария и вишеградците; разширение на браздата сред Запада с Юга и изключително с Изтока в ЕС; лъсване на политическата неплатежоспособност на либералстващото болшинство в Екологичен потенциал. То желае да покаже мощ и воля да наложи Ония си полезности, да продължи досегашния курс за лишаване на порции суверенитет от държавите-членки.
Съмнително начинание. Ще реализира преди изборите за Екологичен потенциал известна готовност на към момента заблудените европейци, само че пък ще нахъса съперниците им. Които така и така са във напредък, до момента в който съперниците им от ден на ден зависят от парите на Сорос и поддръжката на нови и две-три генерации остарели емигранти мюсюлмани. Търсят брюкселските бонзи и мотив за финансови наказания по отношение на непослушните, тъй като парите понижават и желаят да запазят равнището на финансиране за отличниците по държание.
Мижави плюсове, краткосрочни, освен това със подозрителен резултат измежду колебаещите се електорати. Сатанизирането на Виктор Орбан тече по от дълго време обръгналата на публиката скица – властнически водач с тоталитарен уклон, съвсем като Хитлер нацист, краен популист и евроскептик, приятел на злия Путин, зложелател на мулти-култи полезностите, на непеошниците и джедъристиката. Не работи през днешния ден сполучливо тази очерняща структура. Осъждайки Орбан, Брюксел си навреди. Защото желае да накаже унгарците за наставление на други нации, а те желаят народна власт и почитание на техните избори.
Либералната лъжедемокрация се компрометира тежко през последните 20-ина години. Чрез мултикултурализма и джендър насилието нанесе тежки увреждания на европейските страни и нации. С властта на космополитните елити, със силата на натрапени антидемократични закони, правила и разпоредби бяха смачкани или напряко унищожени съвсем всички морални полезности, залегнали през вековете в основата на изключителната европейска цивилизация.
Логично против демократичната тирания се надигнаха застрашените от заличаване нации. Особено по-старите, на първо място придобилите опит за опозиция против властнически социалистически режими и резистентност на интернационалистическа агитация. През декември 2017 година сходна наказателна процедура беше стартирана от Еврокомисията против Полша, явно при случай ще опитат същото с Чехия и с нас, в случай че се опънем на диктата на Брюксел.
Британският представител Найджъл Фараж беше доста явен при започването на процедурата на 12 септември: „ Това, което се случва, е лимитираният суверенитет на Леонид Брежнев. Вие имате куража да се изправите против Джордж Сорос, който изсипва милиарди по света, с цел да унищожи демократичните форми на ръководство и се пробва да влее незаконни мигранти във вашата страна. Сега би трябвало да си помислите дали да останете в Европейски Съюз. “
Това е огромната опасност за брюкселските насилници. Не единствено откъм източноевропейците. Унгарското държавно управление беше яростно упреквано освен за отнемането на независимостта на правосъдната система, неприятното отношение към мигрантите и рестриктивните мерки върху бесуването на НПО-тата, само че и за отхвърли да се одобри Истанбулската спогодба. Подобни рецензии се насочат и към нас, опасността по някое време зеленясали еврокосмополити да ни помъкнат на съд в Екологичен потенциал е действителна.
В друго състояние сме в Евросъюза, липсват ни явната и скрита поддръжка, на която се радва Унгария. Все отново наподобява ще се изсулим в съответния случай от примката на соросоидите и евробюрократите посредством гъвкаво и лицемерно увъртане. Имаме обичаи в това отношение, бива го и Бойко Борисов да го ползва. Какво да се прави, кучето, споделя народът, скача съгласно тоягата. Депесарите са дали своят вот „ за “ решението против Будапеща, с тях са били десебеецът Малинов и херсонският евроляв водач и космополит Станишев.
Има и въздържали се като странната нашенка Майдел, скатали се като Пирински и Курумбашев. Налага се да се съобразяваме с това. Окуражително е обаче, че гласувалите „ срещу “ са повече, изключително, че са представители на ръководещите ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация. „Милиарди да ни дават, няма да одобряваме бежанци “, сподели неотдавна в Народното събрание министър председателят Борисов. И твърдо се разгласи против желанието на немски и други политици да връщат бежанците в страните, в които първо са влезнали. Да си удържи на думите!
Трудна и комплицирана ще е борбата за опазване на националната еднаквост, за същинска народна власт и правова страна, само че триумфът е изцяло вероятен. Борбата, както написа френският публицист Ерик Земур във „ Фигаро ”, е на вкоренените нации против изкоренените елити. Тяхната битка против „ популистите “ е обречена на неуспех, тъй като е учредена на долни неистини и плоски операции. Не сме сами, множеството нации в Евросъюза желаят да оцелеят в лютата борбата с космополитните политиции техните лъжливи полезности, обявявани за универсални.
Идват избори за Екологичен потенциал, идва и опция за мощен пробив на националноотговорните политически сили и персони. Този път има смисъл да се гласоподава, защото е ясно освен против какво и срещу кои, само че и за кого. Възнамеряващите да оцелеят партии ще би трябвало да натирят от листите си за евродепутати всевъзможни либералстващи и политически неразбираеми субекти, всякакви джендърюги и космополити. Особено това важи за ГЕРБ и Българска социалистическа партия, позволили преди до Брюксел значително такива.
Манфред Вебер, претендент за ръководител на Европейската комисия, към този момент съобщи: „Европейските избори ще бъдат решаващи за бъдещето на Европа “. Предстои ясно да се види родолюбив ли е съюзът на Вътрешна македонска революционна организация или е единствено питомен в името на малко властово облажване. Турят ли Сидеров за лидер на листата си, ще изгубят трайно освен гласове, само че и вероятности за други избори. Време разделно е в Европейски Съюз, разделно е и у нас.
На 12 т. м. Европарламентът (ЕП) гласоподава за започването на наказателна процедура против държавното управление на Унгария на премиера Виктор Орбан. 448 евродепутати, две трети от които здрави соросови сили, гласоподаваха „за“ и предложиха да се отнеме правото на глас на Унгария в Европейски Съюз. С претекста за хипотетично подкопаване на Ония им полезности и на правовата страна, за неприятно въздействие върху страни.
За да се наложи наказването, би трябвало всички страни от Европейски Съюз единомислещо да гласоподават за предлагането. Официална София затова е изправена пред внимателен проблем, тъй като несъмнено ще бъде подложена на външен напън да го поддържа. На премиера Орбан му е много елементарно да се опъва на нездравословните инструкции и мераци на брюкселските бюрократи, на нашия Борисов му е мъчно. Зад унгарския стоят твърдо към 80% от депутатите в Народното събрание, зад българския доминират лицемери и въжеиграчи.
Едно е да си във Вишеградска и австро-германска компания, друго е в балканско обграждане на отколешни съюзници-разбойници. Качествено друга е картинката и във връзка с западните вложения в двете страни. Както и в наличието на техни артикули на огромния съветски пазар. Полша и Чехия към този момент оповестиха, че няма да гласоподават против Унгария. Вероятно по този начин ще постъпят Италия и Австрия, или най-малко ще се въздържат.
Няма да мине бичуването на Орбан, на страната и народа й. За какво беше тогава мероприятието в Брюксел? Минусите от него са явни: подсилване на престижа на посочения за Лошко; усилване на въздействието на Унгария и вишеградците; разширение на браздата сред Запада с Юга и изключително с Изтока в ЕС; лъсване на политическата неплатежоспособност на либералстващото болшинство в Екологичен потенциал. То желае да покаже мощ и воля да наложи Ония си полезности, да продължи досегашния курс за лишаване на порции суверенитет от държавите-членки.
Съмнително начинание. Ще реализира преди изборите за Екологичен потенциал известна готовност на към момента заблудените европейци, само че пък ще нахъса съперниците им. Които така и така са във напредък, до момента в който съперниците им от ден на ден зависят от парите на Сорос и поддръжката на нови и две-три генерации остарели емигранти мюсюлмани. Търсят брюкселските бонзи и мотив за финансови наказания по отношение на непослушните, тъй като парите понижават и желаят да запазят равнището на финансиране за отличниците по държание.
Мижави плюсове, краткосрочни, освен това със подозрителен резултат измежду колебаещите се електорати. Сатанизирането на Виктор Орбан тече по от дълго време обръгналата на публиката скица – властнически водач с тоталитарен уклон, съвсем като Хитлер нацист, краен популист и евроскептик, приятел на злия Путин, зложелател на мулти-култи полезностите, на непеошниците и джедъристиката. Не работи през днешния ден сполучливо тази очерняща структура. Осъждайки Орбан, Брюксел си навреди. Защото желае да накаже унгарците за наставление на други нации, а те желаят народна власт и почитание на техните избори.
Либералната лъжедемокрация се компрометира тежко през последните 20-ина години. Чрез мултикултурализма и джендър насилието нанесе тежки увреждания на европейските страни и нации. С властта на космополитните елити, със силата на натрапени антидемократични закони, правила и разпоредби бяха смачкани или напряко унищожени съвсем всички морални полезности, залегнали през вековете в основата на изключителната европейска цивилизация.
Логично против демократичната тирания се надигнаха застрашените от заличаване нации. Особено по-старите, на първо място придобилите опит за опозиция против властнически социалистически режими и резистентност на интернационалистическа агитация. През декември 2017 година сходна наказателна процедура беше стартирана от Еврокомисията против Полша, явно при случай ще опитат същото с Чехия и с нас, в случай че се опънем на диктата на Брюксел.
Британският представител Найджъл Фараж беше доста явен при започването на процедурата на 12 септември: „ Това, което се случва, е лимитираният суверенитет на Леонид Брежнев. Вие имате куража да се изправите против Джордж Сорос, който изсипва милиарди по света, с цел да унищожи демократичните форми на ръководство и се пробва да влее незаконни мигранти във вашата страна. Сега би трябвало да си помислите дали да останете в Европейски Съюз. “
Това е огромната опасност за брюкселските насилници. Не единствено откъм източноевропейците. Унгарското държавно управление беше яростно упреквано освен за отнемането на независимостта на правосъдната система, неприятното отношение към мигрантите и рестриктивните мерки върху бесуването на НПО-тата, само че и за отхвърли да се одобри Истанбулската спогодба. Подобни рецензии се насочат и към нас, опасността по някое време зеленясали еврокосмополити да ни помъкнат на съд в Екологичен потенциал е действителна.
В друго състояние сме в Евросъюза, липсват ни явната и скрита поддръжка, на която се радва Унгария. Все отново наподобява ще се изсулим в съответния случай от примката на соросоидите и евробюрократите посредством гъвкаво и лицемерно увъртане. Имаме обичаи в това отношение, бива го и Бойко Борисов да го ползва. Какво да се прави, кучето, споделя народът, скача съгласно тоягата. Депесарите са дали своят вот „ за “ решението против Будапеща, с тях са били десебеецът Малинов и херсонският евроляв водач и космополит Станишев.
Има и въздържали се като странната нашенка Майдел, скатали се като Пирински и Курумбашев. Налага се да се съобразяваме с това. Окуражително е обаче, че гласувалите „ срещу “ са повече, изключително, че са представители на ръководещите ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация. „Милиарди да ни дават, няма да одобряваме бежанци “, сподели неотдавна в Народното събрание министър председателят Борисов. И твърдо се разгласи против желанието на немски и други политици да връщат бежанците в страните, в които първо са влезнали. Да си удържи на думите!
Трудна и комплицирана ще е борбата за опазване на националната еднаквост, за същинска народна власт и правова страна, само че триумфът е изцяло вероятен. Борбата, както написа френският публицист Ерик Земур във „ Фигаро ”, е на вкоренените нации против изкоренените елити. Тяхната битка против „ популистите “ е обречена на неуспех, тъй като е учредена на долни неистини и плоски операции. Не сме сами, множеството нации в Евросъюза желаят да оцелеят в лютата борбата с космополитните политиции техните лъжливи полезности, обявявани за универсални.
Идват избори за Екологичен потенциал, идва и опция за мощен пробив на националноотговорните политически сили и персони. Този път има смисъл да се гласоподава, защото е ясно освен против какво и срещу кои, само че и за кого. Възнамеряващите да оцелеят партии ще би трябвало да натирят от листите си за евродепутати всевъзможни либералстващи и политически неразбираеми субекти, всякакви джендърюги и космополити. Особено това важи за ГЕРБ и Българска социалистическа партия, позволили преди до Брюксел значително такива.
Манфред Вебер, претендент за ръководител на Европейската комисия, към този момент съобщи: „Европейските избори ще бъдат решаващи за бъдещето на Европа “. Предстои ясно да се види родолюбив ли е съюзът на Вътрешна македонска революционна организация или е единствено питомен в името на малко властово облажване. Турят ли Сидеров за лидер на листата си, ще изгубят трайно освен гласове, само че и вероятности за други избори. Време разделно е в Европейски Съюз, разделно е и у нас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ