Идва класическият момент от лятото, в който из сайтове и

Идва класическият миг от лятото, в който из уеб сайтове и обществени мрежи циркулират клипчета, касови бележки, списък на безумия и малоумия, които се натрупат ден след ден по курортите. Навремето Панайот Рейзи си беше заградил цялостен плаж, един предприемач беше увил дърво с черен найлон в Несебър, щото падали иглички върху масите, настрана цени на чадър, шезлонги, минерални води, коктейли и салфетки натрупат всеобщо боготворене, срутват се дюни, дълбаят се трапове за бетон: върви огромният атракцион на нелепото.  
Има две тези за всеобщото злобеене във връзка опустелия Слънчев бряг и намалелия брой туристи. Едната е, че идва от недоволни хора, " злобари ", маргинали и " постоянно недоволни ", на които все нещо не им е наред и просто търсят отходни тръби на мразенето - като има избори ще е Бойко, като има лято ще е Черноморието, като има Хелуин ще са маските и така нататък Втората обаче е по-реалистична: насладата от неуспеха на Черноморието не е наслада на така и така нямащи пари да почиват маргинали, а просто задоволство от някаква правдивост. 
Справедливостта идва от това, че години наред за Черноморието се приказва със статистики. Толкова туристи, толкоз доходи, доста повече руснаци, още повече скандинавци, 5 милиона, 10 милиона, 100 милиона. Слушаш тези числа, пък след това вземеш, че отидеш на море и незабавно разбираш за какво са толкоз огромни тези доходи - от неуместни надценки, правилото " ден година храни ", нещо приблизително сред " давай да изпомпаме чужденците ", пък българите да се оправят. Това нормално се комбинира с бодри апели на Борисов да не вървим в Гърция, а тук, ей така от единия национализъм. Най-смешното в цялото нещо е заръката " да се грижим за стопанската система ", което преведено значи да си прецакаме морето, с цел да може препраните пари по Черноморието да продължат да се препират в още повече бетон и ние да станем добросъвестна част от циклите на застрояване, които се редуват с циклите на по-голямо застрояване, а най-после някой министър да се похвали, че е повишил приходите от туризъм. Но тук има изключително рефлекс за самозапазване - по този начин и по този начин страната те прецаква, до момента в който вървиш на работа, дай едни две седмици най-малко да й се отблагодариш другаде. Видяло се е - ще се почива на нос еми - не.
 
Автор: Райко Байчев