Според Каракачанов 3/4 от българите желаят да се върне казармата
" Идеята за възобновяване на наборната военна работа се поддържа от 72% от обществото ", съобщи вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов пред Радио България. Той не уточни от какво социологическо изследване черпи тази информация, само че добави: " А концепцията за връщане на трудови войски, където онази част от обществото, която е необразована и не работи да придобие малко дисциплинираност, схващане и специалност, се поддържа от 81 на 100 от сънародниците ни ".
Променената настройка в публичното мнение, което от дълго време е отрицателно настроено към наборната военна работа, Каракачанов изясни по следния метод: " Обществото вижда, че обстановката към България не е толкоз розова, колкото някой се пробва да я показа. Конфликтът в Сирия, пък и в Ирак продължава. Напрежението сред Турция и Гърция пораства. В самата Турция, която е наш комшия има 3 млн. незаконни имигранти, които в даден миг може да тръгнат и към нашите граници. В Босна и Херцеговина царува действителна неустойчивост. Напрежението сред Косово и Сърбия съществува действително. В Черноморския регион напрежението Украйна-Русия е реалност. Хората виждат, че светът не е по-сигурен, в сравнение с беше преди 10 или преди 20 години. И обществото схваща, че имаме потребност от войска. Погледнете утвърждението за модернизацията, която се прави, макар че коства пари. "
Военният министър изясни кой е отговорен, че хората са били срещу връщането на казармата: " Проблемът е в тези политици, които в последните 20-25 години обясняваха на българския жител, че като влезем в Европейски Съюз, някой ще ни дава едни пари, ние единствено ще би трябвало да си живуркаме. Или като влезем в НАТО, някой различен ще ни пази. Именно поради това през последните 25 години армията беше сведена до 26 000 военноослужещи. Беше отстранена наборната работа - нещо, което освен Гърция и Турция като членове на НАТО не направиха, само че и скандинавски страни като Финландия, Норвегия и Швеция възвърнаха наборната военна работа, а Дания в никакъв случай не я е премахвала. "
Променената настройка в публичното мнение, което от дълго време е отрицателно настроено към наборната военна работа, Каракачанов изясни по следния метод: " Обществото вижда, че обстановката към България не е толкоз розова, колкото някой се пробва да я показа. Конфликтът в Сирия, пък и в Ирак продължава. Напрежението сред Турция и Гърция пораства. В самата Турция, която е наш комшия има 3 млн. незаконни имигранти, които в даден миг може да тръгнат и към нашите граници. В Босна и Херцеговина царува действителна неустойчивост. Напрежението сред Косово и Сърбия съществува действително. В Черноморския регион напрежението Украйна-Русия е реалност. Хората виждат, че светът не е по-сигурен, в сравнение с беше преди 10 или преди 20 години. И обществото схваща, че имаме потребност от войска. Погледнете утвърждението за модернизацията, която се прави, макар че коства пари. "
Военният министър изясни кой е отговорен, че хората са били срещу връщането на казармата: " Проблемът е в тези политици, които в последните 20-25 години обясняваха на българския жител, че като влезем в Европейски Съюз, някой ще ни дава едни пари, ние единствено ще би трябвало да си живуркаме. Или като влезем в НАТО, някой различен ще ни пази. Именно поради това през последните 25 години армията беше сведена до 26 000 военноослужещи. Беше отстранена наборната работа - нещо, което освен Гърция и Турция като членове на НАТО не направиха, само че и скандинавски страни като Финландия, Норвегия и Швеция възвърнаха наборната военна работа, а Дания в никакъв случай не я е премахвала. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ