Какви са плюсовете и минусите от въвеждането на 4-дневна работна седмица
Идеята за въвеждане на четиридневна работна седмица от време на време се появява в общественото пространство през последните години. Все повече компании по света вземат решение да опитват, съкращавайки работните дни от пет на четири. Ето мненията на представители на работодатели, синдикати и " Човешки запаси “, събрани от Българска телеграфна агенция, за това какви са преимуществата и минусите от въвеждането на четиридневна работна седмица.
По-добър баланс сред персонален и професионален живот, понижаване на болничните и на трудовите злополуки и повишение на продуктивността са измежду най-често изтъкваните изгоди от въвеждането на четиридневната работна седмица. От друга страна поражда казусът за нуждата от назначение на спомагателни чиновници, което от своя страна води до увеличение на разноските за личен състав.
Недостиг на квалифицирани чиновници и увеличение на разноските за личен състав
Когато работодателят и работещите договорят организация на работното време, която да удовлетворява и едната, и другата страна, а и клиентите, това е добре пристигнало, коментира Жасмина Саръиванова, основен специалист " Социален разговор “ в Българската стопанска камара (БСК). Един от главните проблеми при съкращаването на работната седмица от пет на четири дни би бил дефицитът на квалифицирана работна ръка. Можем да си представим по какъв начин дефицитът на фрагменти, който съществува сега в страната, а и в целия Европейски съюз, може да се отрази върху работата на едно дружество.
Представете си, в случай че работодателят няма задоволително квалифицирани фрагменти и те работят четири дни през седмицата, по какъв начин това ще се отрази на положението на компанията, само че и на клиентите, които обслужва, разяснява Саръиванова. По думите й съкращаването на работната седмица ще наложи наемането на повече хора, което от своя страна ще усили разноските за личен състав. Недостигът на фрагменти е доста огромен и представете си един шеф, който би трябвало да се лиши от най-хубавите си експерти в границите на един ден от седмицата, той ще е заставен да направи разноски за наемане на други, уточни специалистът.
По думите й съкращаването на работното време не би било допустимо във всички браншове. Трудно би станало, където има непрекъсваем развой в производството, уточни тя. Ако в една счетоводна компания това може елементарно да се провежда, то си представете въвеждането на една четиридневна работна седмица по какъв начин ще се отрази на здравни заведения, на учебните заведения, разяснява специалистът. Според Саръиванова въвеждането на четиридневна работна седмица ще бъде мъчно и за обществената система на страната.
По-висока продуктивност, понижаване на болничните и трудовите злополуки
Националният секретар на Конфедерация на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Величка Микова разяснява, че намаляването на продължителността на работната седмица би трябвало бъде регламентирано със законови промени. В момента работната седмица в България, по силата на закона, е петдневна, а работното време седмично може да е до 40 часа, т.е. може да се редуцира седмичното работно време, само че в границите на пет дни. Затова от синдиката считат, че в случай че изобщо се вкарва четиридневна работна седмица, това изисква смяна в законодателството.
Промяна в законодателството без обществен разговор не може да се реализира, разяснява Микова. Според нея съкратената работна седмица не може да бъде приложена еднопосочно и на всички места. В публичния превоз, в лечебните заведения, в медиите, където работата не може да бъде оставена - там, където индустриалният развой е непрекъсваем, просто работната седмица не може да се понижи, добави тя.
По думите на Микова съкращаването на работната седмица би имало изгода и за работодателите, и за чиновниците. От едната страна работодателите ще спестят от режийни разноски, а от друга – чиновниците ще имат по-добър баланс сред персонален и професионален живот. Ако се стигне до съкратена работна седмица, може би в действителност ще се усъвършенства продуктивността на труда, предвид на това, че служащият ще е по-отпочинал и ще може да реализира по-добре ежедневните си задания, разяснява Микова. Тя добави, че евентуално ще се понижи броят на болничните и на трудовите злополуки.
От друга страна, в случай че се вкара по-кратко работно време, би трябвало да се намерения за трудовото заплащане на чиновниците, тъй като то се мери с осъществената работа за съответното работно време. И когато приказваме, че по-малко ще работим, значи, че ще получаваме по-малко, а това синдикатите не го одобряват и по тази причина би трябвало да търсим обезщетителни механизми, добави още националният секретар на КНСБ.
Все по-често се търсят работни позиции със кратко работно време
Надя Василева, ръководител на Българската конфедерация по заетостта и специалист по " Човешки запаси " разяснява, че у нас има почва за въвеждане на четиридневна работна седмица, стига обаче да бъде законово уредено, без това да навреди на никоя от страните.
Ясно е, че когато се вкарва четиридневна работна седмица, в 90% от случаите заплатата не се трансформира, тя продължава да бъде като за петдневна работна седмица. Има плюсове от позиция на това, че при подобен модел чиновниците съумяват да се концентрират, да се концентрират и от време на време са много по-ефективни и производителни, разяснява Василева.
Според нея този модел на работа може да бъде въведен във всички браншове, само че след прецизна подготовка. Веднага би могло да бъде въведено в офиси, където хората не работят в 24-часов режим, добави тя. Василева уточни, че при вероятно редуциране на работната седмица ще се наложи да бъдат наети още хора, което може да се окаже проблем, защото у нас има " продължителен апетит “ за фрагменти.
В разследване на демографската ни конструкция и съвсем никакъв импорт на работна ръка извън, стопанската система ни боксува и в случай че не се промени законодателството от позиция на по-лесно внасяне на хора извън, според от това къде имат потребност самите работодатели, ще имаме огромен проблем, счита Надя Василева.
По думите й при четиридневната работна седмица чиновниците ще имат доста по-добра естетика сред работа и персонален живот. Тя добави, че се трансформира в наклонност хората да търсят работни места с понижено работно време и такова, което им разрешава да работят на две места.
Във всички случаи COVID-19 научи работодателите, че може да се работи отдалечено и то сносно, което също разреши налагането на четиридневна работна седмица доста по-лесно и се видя, че това би могло да се случи, добави Василева.
Работещ ли е моделът на четиридневната работна седмица?
През лятото на 2019 година русенската консултантска компания " СИП 2000 “ вкара четиридневната работна седмица и продължава с този модел на работа и до през днешния ден. Управителят на сдружението Петър Петев разяснява, че съкращаването на работните дни не се е отразило върху активността на компанията, не са намалявани и възнагражденията на чиновниците.
Съкращаването на работното време може да се схване като икономическа мярка за ресурсна спестовност, редуциране на разноски. Целта ни обаче беше друга – основаване на една по-друга корпоративна просвета. Ние нямаме нито работно време, нито работно място. По отношение на финансите не сме намалявали заплатите на чиновниците, в същия миг това не се отрази на приходите на компанията. През последните две години увеличихме възнагражденията с сред 10 и 20%, описа Петев.
Ние сме консултантска компания, която подкрепя обществени администрации в юридически аспект и бизнесът ни разрешава да работим по този метод, като това по никакъв метод не се отрази отрицателно. На първо място мотивацията на чиновниците се увеличи неимоверно. Със сигурност мотивацията, настроението в компанията, корпоративният дух се промени в позитивна посока и то неимоверно и за дълго. Това сигурно не навреди на компанията, изясни Петев.
Според него загубването на чиновник поради мениджърска неточност коства доста повече пари след това. Еднократно нарастване на заплатата в годината коства по-малко, в сравнение с възобновяване на еднакъв чиновник на това работно място, добави още той.
По-добър баланс сред персонален и професионален живот, понижаване на болничните и на трудовите злополуки и повишение на продуктивността са измежду най-често изтъкваните изгоди от въвеждането на четиридневната работна седмица. От друга страна поражда казусът за нуждата от назначение на спомагателни чиновници, което от своя страна води до увеличение на разноските за личен състав.
Недостиг на квалифицирани чиновници и увеличение на разноските за личен състав
Когато работодателят и работещите договорят организация на работното време, която да удовлетворява и едната, и другата страна, а и клиентите, това е добре пристигнало, коментира Жасмина Саръиванова, основен специалист " Социален разговор “ в Българската стопанска камара (БСК). Един от главните проблеми при съкращаването на работната седмица от пет на четири дни би бил дефицитът на квалифицирана работна ръка. Можем да си представим по какъв начин дефицитът на фрагменти, който съществува сега в страната, а и в целия Европейски съюз, може да се отрази върху работата на едно дружество.
Представете си, в случай че работодателят няма задоволително квалифицирани фрагменти и те работят четири дни през седмицата, по какъв начин това ще се отрази на положението на компанията, само че и на клиентите, които обслужва, разяснява Саръиванова. По думите й съкращаването на работната седмица ще наложи наемането на повече хора, което от своя страна ще усили разноските за личен състав. Недостигът на фрагменти е доста огромен и представете си един шеф, който би трябвало да се лиши от най-хубавите си експерти в границите на един ден от седмицата, той ще е заставен да направи разноски за наемане на други, уточни специалистът.
По думите й съкращаването на работното време не би било допустимо във всички браншове. Трудно би станало, където има непрекъсваем развой в производството, уточни тя. Ако в една счетоводна компания това може елементарно да се провежда, то си представете въвеждането на една четиридневна работна седмица по какъв начин ще се отрази на здравни заведения, на учебните заведения, разяснява специалистът. Според Саръиванова въвеждането на четиридневна работна седмица ще бъде мъчно и за обществената система на страната.
По-висока продуктивност, понижаване на болничните и трудовите злополуки
Националният секретар на Конфедерация на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Величка Микова разяснява, че намаляването на продължителността на работната седмица би трябвало бъде регламентирано със законови промени. В момента работната седмица в България, по силата на закона, е петдневна, а работното време седмично може да е до 40 часа, т.е. може да се редуцира седмичното работно време, само че в границите на пет дни. Затова от синдиката считат, че в случай че изобщо се вкарва четиридневна работна седмица, това изисква смяна в законодателството.
Промяна в законодателството без обществен разговор не може да се реализира, разяснява Микова. Според нея съкратената работна седмица не може да бъде приложена еднопосочно и на всички места. В публичния превоз, в лечебните заведения, в медиите, където работата не може да бъде оставена - там, където индустриалният развой е непрекъсваем, просто работната седмица не може да се понижи, добави тя.
По думите на Микова съкращаването на работната седмица би имало изгода и за работодателите, и за чиновниците. От едната страна работодателите ще спестят от режийни разноски, а от друга – чиновниците ще имат по-добър баланс сред персонален и професионален живот. Ако се стигне до съкратена работна седмица, може би в действителност ще се усъвършенства продуктивността на труда, предвид на това, че служащият ще е по-отпочинал и ще може да реализира по-добре ежедневните си задания, разяснява Микова. Тя добави, че евентуално ще се понижи броят на болничните и на трудовите злополуки.
От друга страна, в случай че се вкара по-кратко работно време, би трябвало да се намерения за трудовото заплащане на чиновниците, тъй като то се мери с осъществената работа за съответното работно време. И когато приказваме, че по-малко ще работим, значи, че ще получаваме по-малко, а това синдикатите не го одобряват и по тази причина би трябвало да търсим обезщетителни механизми, добави още националният секретар на КНСБ.
Все по-често се търсят работни позиции със кратко работно време
Надя Василева, ръководител на Българската конфедерация по заетостта и специалист по " Човешки запаси " разяснява, че у нас има почва за въвеждане на четиридневна работна седмица, стига обаче да бъде законово уредено, без това да навреди на никоя от страните.
Ясно е, че когато се вкарва четиридневна работна седмица, в 90% от случаите заплатата не се трансформира, тя продължава да бъде като за петдневна работна седмица. Има плюсове от позиция на това, че при подобен модел чиновниците съумяват да се концентрират, да се концентрират и от време на време са много по-ефективни и производителни, разяснява Василева.
Според нея този модел на работа може да бъде въведен във всички браншове, само че след прецизна подготовка. Веднага би могло да бъде въведено в офиси, където хората не работят в 24-часов режим, добави тя. Василева уточни, че при вероятно редуциране на работната седмица ще се наложи да бъдат наети още хора, което може да се окаже проблем, защото у нас има " продължителен апетит “ за фрагменти.
В разследване на демографската ни конструкция и съвсем никакъв импорт на работна ръка извън, стопанската система ни боксува и в случай че не се промени законодателството от позиция на по-лесно внасяне на хора извън, според от това къде имат потребност самите работодатели, ще имаме огромен проблем, счита Надя Василева.
По думите й при четиридневната работна седмица чиновниците ще имат доста по-добра естетика сред работа и персонален живот. Тя добави, че се трансформира в наклонност хората да търсят работни места с понижено работно време и такова, което им разрешава да работят на две места.
Във всички случаи COVID-19 научи работодателите, че може да се работи отдалечено и то сносно, което също разреши налагането на четиридневна работна седмица доста по-лесно и се видя, че това би могло да се случи, добави Василева.
Работещ ли е моделът на четиридневната работна седмица?
През лятото на 2019 година русенската консултантска компания " СИП 2000 “ вкара четиридневната работна седмица и продължава с този модел на работа и до през днешния ден. Управителят на сдружението Петър Петев разяснява, че съкращаването на работните дни не се е отразило върху активността на компанията, не са намалявани и възнагражденията на чиновниците.
Съкращаването на работното време може да се схване като икономическа мярка за ресурсна спестовност, редуциране на разноски. Целта ни обаче беше друга – основаване на една по-друга корпоративна просвета. Ние нямаме нито работно време, нито работно място. По отношение на финансите не сме намалявали заплатите на чиновниците, в същия миг това не се отрази на приходите на компанията. През последните две години увеличихме възнагражденията с сред 10 и 20%, описа Петев.
Ние сме консултантска компания, която подкрепя обществени администрации в юридически аспект и бизнесът ни разрешава да работим по този метод, като това по никакъв метод не се отрази отрицателно. На първо място мотивацията на чиновниците се увеличи неимоверно. Със сигурност мотивацията, настроението в компанията, корпоративният дух се промени в позитивна посока и то неимоверно и за дълго. Това сигурно не навреди на компанията, изясни Петев.
Според него загубването на чиновник поради мениджърска неточност коства доста повече пари след това. Еднократно нарастване на заплатата в годината коства по-малко, в сравнение с възобновяване на еднакъв чиновник на това работно място, добави още той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ