Ема Стоунекс пред БНР: Трябва да се борим с мрака, докато можем
„ Идеята за „ Мъжете от фара “ се появи преди 10 години , когато се срещнах с същинската история. Тя се е случила доста от дълго време в Шотландия. И в романа ми трима мъже, работещи във фар, изчезват безследно. До през днешния ден никой не знае какво се е случило с тях. След себе си тези хора оставят няколко доста странни улики . Хората, които отиват да ги търсят, откриват вратата на фара заключена, а часовникът – спрян на избран час. Всичко това ми звучеше като начало на злокобна приказка. Питаш се – каква е била ориста на тези мъже? В момента, в който открих тази история, бях окончателно запленена . Знаех, че би трябвало да я пресъздам в собствен разказ “.
Това сподели писателката Ема Стоунекс в първото си изявление за България - за предаването „ Нощен Хоризонт “. Романът „ Мъжете от фара “ е бестселър на „ Съндей таймс “ и към този момент е преведен на 25 езика.
„ Мъжете от фара “ се оказва значима книга в кариерата на Стоунекс. Не единствено поради завладяващата тайнственост. Това е и първата книга, за която писателката се показва с същинското си име. Признава, че през последните 10 години е издавала романите си под псевдоним . Решила да се разкрие в мистериозната история, тъй като я чувствала като откровена и смислена част от сърцето и душата ѝ.
С същинския случай Ема Стоунекс се среща посредством едно чудато издание.
„ Запознах се с историята първо от едно списание. Много известно във Англия, споделя се „ Fortean Times “. Излиза на всеки две седмици. Представя странни и невероятни неща, които се случват по целия свят. Там се написа за всичко – от отвличания от извънземни до мистериозни изгубвания и конспирации. Може да звучи малко несериозно, само че е доста плодородна платформа за писателя – сходни истории дават тези дребни семена ентусиазъм, от които могат да израснат в действителност страхотни хрумвания . След като прочетох за този известен случай с изчезналите мъже, започнах да диря в интернет. Има доста и разнообразни тълкования какво се е случило с тези хора. Това желаех да отнеса и в романа си. Идеята за хвърчащите в близост клюки. Направих го, с цел да запазя това изумително възприятие на неопределеност към момента живо. Ето за какво в края на книгата предлагам допустимо решение на читателя си, като не желаех то да е прекомерно изрично. Целта ми бе също да оставя задоволително пространство на читателя, с цел да ме опровергае. Да си каже – в действителност, мисля, че с мъжете се е случило друго. Книгата ми преглежда въпроса за значимостта на истината. Дали би трябвало да живеем с обстоятелствата, или да се обърнем към истината, която сами сме основали, с цел да продължим да живеем живота си “.
В „ Мъжете от фара “ тримата пазачи Артър, Бил и Винсънт се борят със своите секрети и вътрешни демони. Ема Стоунекс споделя, че е желала всеки от тези герои да показа своята история . Ето за какво в книгата има няколко описа от първо лице:
„ Опитах да напиша „ Мъжете от фара “ по няколко разнообразни метода. Опитах се да пиша и в трето лице, само че просто не се получи. Някак си романът постоянно знае в каква форма би трябвало да бъде написан и постоянно накланя везните в тази посока . „ Мъжете от фара “ трябваше да бъде написан в първо лице. По този метод улових и логиката на психиката на тези хора, което беше толкоз значимо за историята. Наистина съумях по този метод да доближи под повърхността на техните персони. Това също ми разреши да схвана по какъв начин от време на време тайните се разкриват сами сред двойки и други връзки. Има толкоз доста секрети в „ Мъжете от фара “ . Чувствам, че, в случай че тези герои бяха комуникирали повече между тях, нямаше да ги има тези неясноти. В романа има толкоз доста, останало неизречено. Хвърлям светлина върху значимостта на това да си приказваме с хората до нас. Да, несъмнено логиката на психиката е в сърцето на всичко това “.
Едва ли има човек, който да остане апатичен към морските фарове - тези високи здания, прегърнати от безпределно море, скали и прибрали в себе си хиляди истории:
„ Те носят избрани усеща, по този начин е. Става въпрос за носталгия, чувство за изгубено минало. Из морските фарове във Англия се носи чувство за недействителност . В тях от дълго време към този момент никой не живее. Виждаш светлината на върха на кулата, само че знаеш, че там няма никого. Усещаш тъгата на постройката по това, че в миналото е имала свои стопани. Стаите са празни. Да, морските фарове носят чувството за самотност. Светлината в мрака е всичко. Тя е живот . Морският фар е доста богат откъм знаци. Особено за публицист, търсещ ентусиазъм в някоя от историите, скрити зад стените на сходни здания. Хелън, една от основните ми героини, споделя в края на романа – до момента в който сме тук, би трябвало да поддържаме светлината на фаровете, с цел да не настъпи мрак. Светлината е знак и на връзката, любовта, вярата, всички хубави неща в този къс живот. Припомня ни какъв брой е значимо да се борим с мрака, до момента в който можем “.
Интервюто с Ема Стоунекс можете да чуете в звуковия файл.
--> Споделете Нощен небосвод Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ