Могат ли посланиците да убият безнаказано заради имунитета си
Идеята за дипломатически имунитет съществува от дълго време, само че модерното му значение се дефинира през 1961 година на Виенска спогодба за дипломатическите връзки, която към днешна дата е утвърдена от 191 страни, в това число и България.
С две думи, на дипломатите би трябвало д се обезпечи сигурност при положение, че някоя страна желае да добие засекретена информация от тях посредством мъчения и закани или по някаква причина да се заяде с друга страна като съди консула й. Без дипломатически имунитет това елементарно може да стане – посредством производство на обвинявания или по безчет други способи.
Затова имунитетът е нужен, с цел да защищава посланиците, а постоянно и фамилията и чиновниците им. Те не могат да бъдат съдени, да бъдат заставяни да свидетелстват или да заплащат налози в страната, в която работят. Случвало се е Виенска спогодба да бъде подценена, само че в такива случаи постоянно страната извършител получава същото отношение към своя консул или жители в съответната страна.
Трябва да отбележим също по този начин, че единствено високопоставени лица се радват на сходна независимост. С няколко изключения, по-нископоставените имат по този начин нареченият „ функционален имунитет “, който важи единствено в работното им време, само че в извънработно те са третирани от закона като всеки различен.
Проучване на Националното бюро по стопански проучвания (САЩ) демонстрира, че обичаното предписание, което дипломатите нарушават, е заплащането на санкции за паркиране. Някои страни могат да лишават книжките на посланиците, само че пък те могат да продължат да карат безпроблемно, тъй като няма по какъв начин да бъдат арестувани…
Изследването откри още, че шансън един дипломат да си заплати санкцията е правопропорционален на рейтинга на страната му в скалата за корупция на Transparency International. Например, посланик от Венецуела има доста по-голям късмет да не заплати глобата (както и да заслужи такава) в сравнение с великобританец или канадец. Ню Йорк има към $20 милиона неплатени санкции единствено от непознатите посланици в града като задачата на Египет е първа по отговорности с $2 милиона. От тях, $700 000 са генерирани само от 4 автомобила. Съединени американски щати пък от своя страна дължи на Лондон към $13 милиона в неплатени пътни такси. Според проучването, връзките сред двете страни също имат значение – колкото са по-лоши, толкоз шансът сходни санкции да не се компенсират нараства.
Според Виенската спогодба всяка страна хазаин може да жигосах всеки посланик като личност нон грата и да го задължи да напусне в избран период. Ако той откаже, страната приема, че е свалил имунитета си и към този момент може да го изправи пред съда. Това, несъмнено, не се прави с лека ръка, тъй като елементарно може да докара до нападателна реакция от страната на консула.
Другият вид е страната хазаин да подаде недоволство до страната на консула и тя сама да направи следствие и дефинира наказване. Например, през 1997 година Георги Махарадзе, посланикът на Грузия в Съединени американски щати, кара под въздействие на алкохола и в следствие убива младо момиче. Тогава Грузия лишава имунитета му и той лежи 3 години в затвор в Съединени американски щати, след което е изместен да доизлежи присъдата си вкъщи. През 2009 година румънският консул в Сингапур минава с автомобила си на алено, убива трима души и бяга от мястото на престъплението. Румънската страна не смъква публично имунитета му, само че го съди, а по-късно, при опит да апелира, съдът освен не отхвърля обжалването, само че и удвоява годините му затвор. Същото се случва и с съветския дипломат в Канада, който пийнал блъска двама души като убива единия. И в предишното той е залавян да кара пийнал, само че без последици. Този път обаче личната му страна му дава 4 години затвор.
През 1999 година японския дипломан в Канада, Шуджи Симокоджи, пребива жена си грубо като си признава пред полицията и даже назовава действието „ нещо обикновено “. Тогава той се пуснат без последици, само че в последна сметка японското държавно управление го намалява в служба и понижава заплатата му. Друг образец е дипломатът от Обединените Арабски Емитства, Салем Ал-Мазруи, който работи като шеф на стипендиантската стратегия на Емирствата в Съединени американски щати. Той е задържан за опит за склоняване към секс на 13-годишно момиче, с което се среща в интернет – при срещата им той открива, че момичето е доста по-възрастен служител на реда под прикритие. Няколко дни по-късно Салем е уволнен, само че съумява да се върне в ОАЕ, до момента в който се взема решение ориста на имунитета му. Какво се случва с него по-нататък не е известно.
Дипломатическият имунитет разрешава и нещо доста по-малко известно – по този начин наречената дипломатическата чанта. Идеята е да могат да се придвижват секретни документи с национално значение умерено през гранични постове. Във Виенската спогодба приложението й се разказва от член 27:
„ Приемащата страна би трябвало да позволи и пази безпроблемната връзка на задачата. (…) Официалната преписка на задачата е неприкосновена (…) Дипломатическата чанта не би трябвало да бъде отваряна или иззета, а самата тя и засягащите я пакети би трябвало да имат забележима външна маркировка и да съдържат само дипломатически документи. “
Въпреки името си, дипломатическата чанта изобщо не е нужно да е чанта. Тя може да е от елементарен плик за писма до цялостен резервоар за превозване. Подобно на имунитета, с „ чантите “ също може да се злоупотребява като дипломати са хващани да придвижват през граница в тях опиати, оръжия и всевъзможни противозаконни предмети.
В един по-фрапиращ случай от 1984 година нигерийски публични лица се уговарят с Мосад, израелския Институт за следствие и специфични задания, да употребяват свои сътрудници за отвличането на Умару Дико. Дико е бил изявен член на нигерийското държавно управление, което е свалено с боен прелом през 1983. От тогава той се укрива в Лондон, само че новото държавно управление желае да го залови и съди за корупция и заграбване на милиарди долари от държавната хазна. Агентите съумяват да намерят, упоят и отвлекат Дико като го вкарват в резервоар дружно с доктор, който да се грижи за здравето му по време на транспорта.
Планът е напът да успее, до момента в който не се намесва мъж на име Чарлз Мороу. Той вижда бюлетин от Скотланд Ярд, в който написа за отвличането на нигериец като Ярд показва съмнения, че ще бъде изработен опит да бъде прекаран през граница назад в Нигерия. По това време Мороу се намира дружно с дипломати от Нигерия, които желаят да пренесат два огромни резервоар назад в страната си от лондонско летище на аероплан Боинг 707 на Airways, в който обаче с изключение на товарът и защита, няма други пасажери.
Морой споделя: „ Просто събрах 2 и 2. Гледам през прозореца и виждам двата контейнера, в които явно има място за цялостен човек. Имаме и нигерийски Боинг 707, което не се среща постоянно. Те не желаеха да има записи, че контейнерите са минали границата, а с изключение на тях самолетът имаше доста малко различен товар. (…) За да се категоризира нещо като дипломатическа чанта, на него би трябвало ясно да написа „ Дипломатическа Чанта “ и да бъде придружено от упълномощен пощальон, който има нужните документи. Там имаше нигерийски посланик – видях паспорта му – само че контейнерите не бяха маркирани. “
„ Беше гол до кръста, сърдечната му активност се следеше и имаше тръба в гърлото. Без обувки и чорапи, окован с белезници за глезените. С него имаше и израелски анестезиолог, който явно беше там, с цел да го поддържа жив. “
Когато в следствие Англия арестува забърканите в отвличането, Нигерия дава отговор с арест на двама английски инженери, които просто се случва да са в страната по същото време. Те получават аналогични присъди на нигерийските похитители – 14 години затвор. Заражда се и дипломатическа омраза сред двете страни, която продължава 2 години. И нигерийското, и израелското държавно управление отхвърлят да са забъркани по какъвто и да е метод.
Случаи като този по никакъв метод не са честа процедура. Дипломатите са окуражавани от личната си страна да съблюдават порядките на страната, в която отиват, или да бъдат осъдени. Във Виенската спогодба написа „ обвързване на всички, които се възползват от дипломатическите привилегии и имунитет, е да съблюдават локалните закони. “
Но има и гнили ябълки – както във всяка специалност. Дипломатическият имунитет разрешава неповторима цялост и мнозина се възползват от това, само че по незначителни способи. Когато нещата опрат до съществени закононарушения, които биха им коствали позицията, за която са работили извънредно старателно, а и правосъдна присъда, дипломатите най-често следват буквата на закона в страната, където са посетители.
