Паметникът на Цар Освободител - един от най-ярките символи на българската свобода
Идеята в София да се издигне монумент, който да въплъщава признателността на българския народ към Царя Освободител Александър II и като цяло към Русия, поражда директно след Освобождението от османско робство през 1878 година
Историческата конюнктура в този интервал, обаче не разрешава да се подхващат такива дейности.
След петстотингодишното османско господство последвалите събития са свързани главно с възобновяване на българската държавност.
Пред новосъздаденото Княжество България стоят значими задания – образуват се държавните институции, провежда се свикването на Учредителното заседание (1879) за разработване на главния закон на страната, благоустроява се центърът на столицата, напомня БНР.
Последвалият интервал се характеризира с старания за обединяване на незаслужено разграничената територия на България (на Княжество България и Източна Румелия) по силата на Берлинския контракт от 1878 година След Съединението през 1885 година, българо-руските връзките се утежняват, а по време на ръководството на Стефан Стамболов (1854-1895) прекъсват за интервал от 10 години.
В светлината на тези исторически събития, издигането на подобен монумент не е кореспондирало с търсената равноправност от освободителката.
Едва през втората половина на 90-те години на 19 в. княз Фердинанд поема курс към помиряване и доближаване с Петербург, защото очевидно антируската политика не е донесла позитиви на страната.
Благодарение на това става допустимо да се стартира и да се осъществя концепцията за изграждане на монумент на Царя Освободител Александър II, споделя доктор Михаил Симов от Националния исторически музей, София.
„ През 1898 година Софийското поборническо опълченско сдружение предлага да се образува комитет, носещ името Цар Освободител, който да провежда конкурс за изграждане на монумент.
За ръководител е определен общественикът, публицист и образован деятел – Стоян Заимов (1853-1932). Идеята получава поддръжка от страна на страната и княз Фердинанд I, който е определен за почетен ръководител. Той внася и първата парична вноска от 50 хиляди златни лв..
По-късно една огромна сума е гласувана от Народното събрание. Останалите средства се обезпечават от публични организации и от особено издадена пощенска марка с лика на император Александър II. През 1900 година е разгласен интернационален конкурс.
Към създателите има точни условия – кои събития да пресъздадат, какви детайли да включат. Участниците са 31, даже един от Турция. Съгласно изискванията, всеки би трябвало да приготви макет на плана си, който е изложен в Княжевския манеж в София. “
Международното жури утвърждава концепцията на флорентинския ваятел Арналдо Дзоки. Много от останалите планове превъзхождат неговия във връзка с мащаба и размаха на художествения план, само че журито е впечатлено, по какъв начин един италианец е съумял да вникне в духа на събитията, които изобразява с особена динамичност.
Освен това паметникът се е вписвал в оформящия се архитектурно-художествен облик на центъра на столицата.
Височината на монумента, издигащ се против постройката на Народното събрание, е 12 м. Основната фигура е на император Александър II на кон, който държи в дясната си ръка Манифеста за оповестяване на войната.
От северната страна на околовръстния релеф е фигурата на гръцката богинята на успеха Нике, следвана от главните настоящи лица във война – военачалник Гурко, пълководец на Предния отряд, в чиито състав е и Българското опълчение; военачалник Скобелев, командващ Кавказката казашка бригада, взела присъединяване в боевете край Плевен и Шейново; граф Игнатиев – общественик и посланик.
Зад тях вървят българските опълченци. Сред тях е Димитър Петков (1858-1907) – опълченец, награден с Георгиевски кръст за смелост, депутат, кмет на София. От южната страна на паметника е показан българският народ, който оказва помощ на съветската войска - освободителка.
Най-отдолу са ситуирани три обособени барелефа, изобразяващи борбата при Стара Загора (1877 г.), подписването на Сан-Стефанския кротичък контракт (3 март 1878 г.), откриването на Учредителното заседание в Търново (10 февр. 1879 г.)
„ Паметникът повече от век продължава да е главен знак на столицата и претърпява промяната на политическите режими – продължава доктор Симов. – По време на социализма импровизирано стартира да се назовава Паметник на Освободителите, с цел да бъде включен в концепцията на прославяне на българо-руската прераснала след това в българо-съветска дружба.
Независимо, че напоследък ставаме очевидци на поругаването на някои монументи, почитта към събитията, свързани с Освобождението и към личността на Александър II надвива. Според мнозина паметникът на Цар Освободител, който през 2013 година беше напълно реновиран, продължава да е най-красивият в художествено отношение паметник в София “.
Историческата конюнктура в този интервал, обаче не разрешава да се подхващат такива дейности.
След петстотингодишното османско господство последвалите събития са свързани главно с възобновяване на българската държавност.
Пред новосъздаденото Княжество България стоят значими задания – образуват се държавните институции, провежда се свикването на Учредителното заседание (1879) за разработване на главния закон на страната, благоустроява се центърът на столицата, напомня БНР.
Последвалият интервал се характеризира с старания за обединяване на незаслужено разграничената територия на България (на Княжество България и Източна Румелия) по силата на Берлинския контракт от 1878 година След Съединението през 1885 година, българо-руските връзките се утежняват, а по време на ръководството на Стефан Стамболов (1854-1895) прекъсват за интервал от 10 години.
В светлината на тези исторически събития, издигането на подобен монумент не е кореспондирало с търсената равноправност от освободителката.
Едва през втората половина на 90-те години на 19 в. княз Фердинанд поема курс към помиряване и доближаване с Петербург, защото очевидно антируската политика не е донесла позитиви на страната.
Благодарение на това става допустимо да се стартира и да се осъществя концепцията за изграждане на монумент на Царя Освободител Александър II, споделя доктор Михаил Симов от Националния исторически музей, София.
„ През 1898 година Софийското поборническо опълченско сдружение предлага да се образува комитет, носещ името Цар Освободител, който да провежда конкурс за изграждане на монумент.
За ръководител е определен общественикът, публицист и образован деятел – Стоян Заимов (1853-1932). Идеята получава поддръжка от страна на страната и княз Фердинанд I, който е определен за почетен ръководител. Той внася и първата парична вноска от 50 хиляди златни лв..
По-късно една огромна сума е гласувана от Народното събрание. Останалите средства се обезпечават от публични организации и от особено издадена пощенска марка с лика на император Александър II. През 1900 година е разгласен интернационален конкурс.
Към създателите има точни условия – кои събития да пресъздадат, какви детайли да включат. Участниците са 31, даже един от Турция. Съгласно изискванията, всеки би трябвало да приготви макет на плана си, който е изложен в Княжевския манеж в София. “
Международното жури утвърждава концепцията на флорентинския ваятел Арналдо Дзоки. Много от останалите планове превъзхождат неговия във връзка с мащаба и размаха на художествения план, само че журито е впечатлено, по какъв начин един италианец е съумял да вникне в духа на събитията, които изобразява с особена динамичност.
Освен това паметникът се е вписвал в оформящия се архитектурно-художествен облик на центъра на столицата.
Височината на монумента, издигащ се против постройката на Народното събрание, е 12 м. Основната фигура е на император Александър II на кон, който държи в дясната си ръка Манифеста за оповестяване на войната.
От северната страна на околовръстния релеф е фигурата на гръцката богинята на успеха Нике, следвана от главните настоящи лица във война – военачалник Гурко, пълководец на Предния отряд, в чиито състав е и Българското опълчение; военачалник Скобелев, командващ Кавказката казашка бригада, взела присъединяване в боевете край Плевен и Шейново; граф Игнатиев – общественик и посланик.
Зад тях вървят българските опълченци. Сред тях е Димитър Петков (1858-1907) – опълченец, награден с Георгиевски кръст за смелост, депутат, кмет на София. От южната страна на паметника е показан българският народ, който оказва помощ на съветската войска - освободителка.
Най-отдолу са ситуирани три обособени барелефа, изобразяващи борбата при Стара Загора (1877 г.), подписването на Сан-Стефанския кротичък контракт (3 март 1878 г.), откриването на Учредителното заседание в Търново (10 февр. 1879 г.)
„ Паметникът повече от век продължава да е главен знак на столицата и претърпява промяната на политическите режими – продължава доктор Симов. – По време на социализма импровизирано стартира да се назовава Паметник на Освободителите, с цел да бъде включен в концепцията на прославяне на българо-руската прераснала след това в българо-съветска дружба.
Независимо, че напоследък ставаме очевидци на поругаването на някои монументи, почитта към събитията, свързани с Освобождението и към личността на Александър II надвива. Според мнозина паметникът на Цар Освободител, който през 2013 година беше напълно реновиран, продължава да е най-красивият в художествено отношение паметник в София “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ