Доц. Станчев: Не наливайте пари в икономиката през бюджета
Идеята да се наливат пари в стопанската система през бюджета е неуместна. Това единствено ще усили инфлацията.
Още занапред би трябвало да се лимитират разноските, само че да се оставят капиталовите, с цел да не се удари работещата стопанска система.
България се отдалечи от еврозоната и най-вероятно ще се причисли към нея през 2026-2027 година
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът и мъдрец доцент Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система и някогашен депутат в VII Велико народно събрание.
Доц. Станчев акцентира , че бюджетът не е цялата стопанска система.
„ Ако инфлацията е главният проблем, който би трябвало да бъде решен и това не може да бъде направено посредством средствата на паричната политика, то тогава са по-важни политиките, които са отвън бюджета. Това са политиките, които дават вероятност на работещите хора за избрана сигурност и обмисляне за по-дълъг интервал от време, в сравнение с е годишното или тригодишното бюджетно обмисляне “, съобщи той.
Заради упования по-нисък напредък на Брутният вътрешен продукт или даже вероятния спад би трябвало да се лимитират разноските. „ В тези условия би трябвало да се лимитират разноските още в този момент, като се оставят единствено капиталовите, където има приходи и разплащания, с цел да не се удари стопанската система “ , предложи доцент Станчев.
Той е изрично срещу увеличението на минималната работна заплата, тъй като „ тя е нещо, което се взема решение политически, а се заплаща от бизнеса “ . „ Около една трета от хората в дейна възраст в България работят за себе си и нямат договорни връзки, които да покрият законовите условия за минимална работна заплата “, добави икономистът.
Според доцент Станчев „ директните налози не би трябвало да се пипат “. В същото време може да се отстранен облекченията по Данък добавена стойност и дотацията за пътешестване с частни коли. Това може да докара до понижаване на недостига, посочи той.
Идеята да се наливат пари в стопанската система през бюджета е много неуместна в тази обстановка. „ Колкото и да наливате пари, толкоз ще увеличавате инфлацията. По тази причина стопанската политика е също толкоз значима, колкото и ограничението на бюджетните разноски, тъй като тя дава вероятността. Всъщност стопанската политика облекчава физическия и човешкия детайл в стопанската система, а пък фискалната би трябвало да има за цел увеличението на разполагаемия приход на жителите. Когато увеличавате заплащанията през бюджета, вие не увеличавате разполагаемия приход. Всичко това рано или късно се превежда в инфлация “ , акцентира доцент Станчев.
По отношение на влизането в еврозоната, той счита, че това може да стане най-рано през 2026-2027 година Причината за отдалечаването ни от нея е, че не изпълняваме три от четирите фундаментални условия, в това число неповторимото за България условие за справяне с корупцията и проведената престъпност, които са значими за финансовата система. Последното условие е посочено в официалното съобщение на ЕЦБ от 10 юли 2020 година
Доц. Станчев също по този начин счита, че не може главният мотив на множеството партии, с изключение може би на „ Демократична България “, за влизане в еврозоната да бъде тегленето на по-евтини заеми.
„ И огромният бюджетен недостиг, и тегленето на нов дълг зависят от решенията на държавното управление и Народното събрание. Това са рисковите неща, а не самите заеми и самият недостиг. Ако вземем недостига, той в действителност е извънредно висок. Той подхожда на междинните бюджетни дефицити за интервала от 1991 до 1997 година, когато България не е в положително положение и на моменти е имало лихвени проценти по външни финансирания над 12%. Те спадат релативно късно под 4% - преди към 7-8 години “, съобщи икономистът.
Доц. Станчев акцентира, че дългът също може да бъде проблем, когато държавното управление не може да събере задоволително налози, с цел да си изплати отговорностите по лихви или главници.
„ Правителствените разноски би трябвало да се считат дружно със отговорностите по изплащанията на задължения. Ако България от 2012 година имаме таван на държавните разноски от 40% от Брутният вътрешен продукт, то действително с изплащането на разнообразни задължения от 2012 година до момента държавните разноски са 40-42%. Когато държавните разноски набъбнат до 42%, към този момент в нарушаване на българския закон, какъвто е проектът за идната година, тогава можете да имате огромен проблем за бюджета и неспособност да се съберат налози. Едно държавно управление може да изпадне в неплатежоспособност даже когато има невисок дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, какъвто беше казусът на Румъния “, предизвести доцент Станчев. /БГНЕС
Още занапред би трябвало да се лимитират разноските, само че да се оставят капиталовите, с цел да не се удари работещата стопанска система.
България се отдалечи от еврозоната и най-вероятно ще се причисли към нея през 2026-2027 година
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът и мъдрец доцент Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система и някогашен депутат в VII Велико народно събрание.
Доц. Станчев акцентира , че бюджетът не е цялата стопанска система.
„ Ако инфлацията е главният проблем, който би трябвало да бъде решен и това не може да бъде направено посредством средствата на паричната политика, то тогава са по-важни политиките, които са отвън бюджета. Това са политиките, които дават вероятност на работещите хора за избрана сигурност и обмисляне за по-дълъг интервал от време, в сравнение с е годишното или тригодишното бюджетно обмисляне “, съобщи той.
Заради упования по-нисък напредък на Брутният вътрешен продукт или даже вероятния спад би трябвало да се лимитират разноските. „ В тези условия би трябвало да се лимитират разноските още в този момент, като се оставят единствено капиталовите, където има приходи и разплащания, с цел да не се удари стопанската система “ , предложи доцент Станчев.
Той е изрично срещу увеличението на минималната работна заплата, тъй като „ тя е нещо, което се взема решение политически, а се заплаща от бизнеса “ . „ Около една трета от хората в дейна възраст в България работят за себе си и нямат договорни връзки, които да покрият законовите условия за минимална работна заплата “, добави икономистът.
Според доцент Станчев „ директните налози не би трябвало да се пипат “. В същото време може да се отстранен облекченията по Данък добавена стойност и дотацията за пътешестване с частни коли. Това може да докара до понижаване на недостига, посочи той.
Идеята да се наливат пари в стопанската система през бюджета е много неуместна в тази обстановка. „ Колкото и да наливате пари, толкоз ще увеличавате инфлацията. По тази причина стопанската политика е също толкоз значима, колкото и ограничението на бюджетните разноски, тъй като тя дава вероятността. Всъщност стопанската политика облекчава физическия и човешкия детайл в стопанската система, а пък фискалната би трябвало да има за цел увеличението на разполагаемия приход на жителите. Когато увеличавате заплащанията през бюджета, вие не увеличавате разполагаемия приход. Всичко това рано или късно се превежда в инфлация “ , акцентира доцент Станчев.
По отношение на влизането в еврозоната, той счита, че това може да стане най-рано през 2026-2027 година Причината за отдалечаването ни от нея е, че не изпълняваме три от четирите фундаментални условия, в това число неповторимото за България условие за справяне с корупцията и проведената престъпност, които са значими за финансовата система. Последното условие е посочено в официалното съобщение на ЕЦБ от 10 юли 2020 година
Доц. Станчев също по този начин счита, че не може главният мотив на множеството партии, с изключение може би на „ Демократична България “, за влизане в еврозоната да бъде тегленето на по-евтини заеми.
„ И огромният бюджетен недостиг, и тегленето на нов дълг зависят от решенията на държавното управление и Народното събрание. Това са рисковите неща, а не самите заеми и самият недостиг. Ако вземем недостига, той в действителност е извънредно висок. Той подхожда на междинните бюджетни дефицити за интервала от 1991 до 1997 година, когато България не е в положително положение и на моменти е имало лихвени проценти по външни финансирания над 12%. Те спадат релативно късно под 4% - преди към 7-8 години “, съобщи икономистът.
Доц. Станчев акцентира, че дългът също може да бъде проблем, когато държавното управление не може да събере задоволително налози, с цел да си изплати отговорностите по лихви или главници.
„ Правителствените разноски би трябвало да се считат дружно със отговорностите по изплащанията на задължения. Ако България от 2012 година имаме таван на държавните разноски от 40% от Брутният вътрешен продукт, то действително с изплащането на разнообразни задължения от 2012 година до момента държавните разноски са 40-42%. Когато държавните разноски набъбнат до 42%, към този момент в нарушаване на българския закон, какъвто е проектът за идната година, тогава можете да имате огромен проблем за бюджета и неспособност да се съберат налози. Едно държавно управление може да изпадне в неплатежоспособност даже когато има невисок дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, какъвто беше казусът на Румъния “, предизвести доцент Станчев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ