Откъде знаем, че кацанията на Луната не са фалшифицирани
Идеята, че кацането на Луната е подправено, е съвсем толкоз остаряла, колкото и самото събитие, само че през последните години стана още по-популярна. Може би това е частично, тъй като поколението, което гледаше Нийл Армстронг със благоговение, към този момент е малцинство, само че главната причина е намаляващото доверие във властта. След като хората по света всеобщо и редовно са лъгани защо ли не от държавните управления си, мнозина към този момент не са склонни просто да повярват на думата на което и да е от тях.
Въпреки това, вместо да ползват своята песимистичност и към различните теории, някои хора са подготвени да вземат за чиста монета всичко, което случаен човек в интернет им споделя, изключително в случай че към думите му има и видеоклип в Youtube.
Един проблем с развенчаването на мита за подправените кацания на Луната е, че не става въпрос за една доктрина на конспирацията, а за голям брой такива: в някои версии целият план е подправен и нито един астронавт не е напускал Земята; в други те са стигнали до лунна орбита, само че не са кацали; в трети Луната, сходно на Земята, е плоска и кацането е невъзможно…
Въпреки това, ето обзор на проблемите с множеството разновидности на концепцията, че кацанията на Луната – всичките шест, защото хората постоянно не помнят, че е имало повече от едно – са подправени.
Лесно е да се организира интрига от двама индивида: и двамата евентуално ще завоюват доста от запазването на тайната и в случай че тя изтече, този, който си е извършил своята част, ще знае кого да упрекна. По-трудно е с десетина индивида, само че знаем, че се е случвало, макар че даже и тогава някой постоянно или има рецесия на съвестта, или ще се изпусне, до момента в който е пийнал, или ще изгуби някакви уличаващи доказателства. Но задачите Аполо са едно от най-големите инициативи в човешката история като се счита, че в тях са работили 400 000 души в един миг.
Не всички от тях, несъмнено, биха знаели, в случай че задачите фактически са инсценирани; хората, които проектират и създават галактическите костюми, да вземем за пример, може умерено да бъдат оставени да си мислят, че техният труд е употребен.
Независимо от това, още десетки хиляди би трябвало да бъдат държани в незнание – от самите астронавти до основателите на фрагменти, които би трябвало да фалшифицират изображенията, и екипажа, които почиства върнатия команден модул.
Повечето цивилни имат доста слаба визия какъв брой хора са били нужни за всяка част от тази първа задача. Например филмът „ The Dish “ демонстрира по какъв начин изображенията от стъпките на Нийл Армстронг са направени от екип от четирима индивида в обсерваторията Паркс в Австралия. Всъщност екипът на Паркс включва към 20 души, всеки от които би трябвало да знае за тайната, с цел да не изпортят истината, когато открият, че сигналът не идва от Луната. Нещо повече, известните фрагменти са събрани от обособен екип – в Хънисъкъл Крийк, до момента в който Луната е прекомерно ниско в небето за по-голямото оборудване Паркс – което изисква още повече хора да бъдат осведомени с измамата. Да не приказваме, че и други уреди по света също са режим на готовност…
Модел на съветския Луноход
Въпреки че лунните задачи са научни експедиции, националната горделивост изигра голяма роля като мотиватор. Президентът Джон Ф. Кенеди обезверено се пробва да изтрие срама от успеха на Съветския съюз над Америка с първия спътник и първия човек в космоса. За комунистите, както знаем, не би имало нищо по-приятно от това да видят по какъв начин Съединени американски щати се провалят. Техните радиотелескопи проследят всяка задача и щяха да имат доста благоприятни условия да уловят, в случай че сигналът идва от някъде другаде, а не от Луната.
Три задачи на Аполо оставят огледала на лунната повърхнина, от които тряба да отскачат лазери, с цел да мерят дистанцията от Земя до спътника ни с изключителна точност. По това време задачите с роботи нямат потенциала да ги конфигурират.
Роботизираните лунни орбитални апарати на НАСА са снимали обекти, оставени на всяко място на кацане, само че тези доказателства се смятат за подправени от конспираторите. Въпреки това през 2008 година японската сонда SELENE следи кратера от гърмежа, оставен от Аполо 15, което уголемява още повече листата с хора, които би трябвало да вземат участие в конспирацията.
Успешното кацане на Луната е голям подтик за американската национална горделивост, само че НАСА и цялото държавно управление на Съединени американски щати знаят, че съществува риск от неуспех. Президентът Никсън приготвя тирада при положение, че Нийл Армстронг и Бъз Олдрин умрат в космоса.
Колкото и ужасна да беше гибелта им, тя нямаше да е нищо спрямо откритието, че стотици милиарди са изхарчени за подправяне на събитието. Всеки в командната верига от президента до астронавтите би си дал сметка за следствията от разкриването на интрига. Колко щяха да бъдат задоволително луди, с цел да се съгласят с осъществяването й, знаейки, че неуспеха на която и да е част ще разкрие цялата истината…
Изследванията върху хората, които имат вяра в теориите на конспирацията демонстрират, че тези, които са подготвени да повярват в една, ще повярват и на други. Това се отнася даже за непосредствено противоречащи си теории. Хората, които имат вяра, че принцеса Даяна е била убита по директна заповед на кралицата, е по-вероятно да имат вяра, че тя към момента е жива някъде, откакто е фалшифицирала личната си гибел.
Така, макар че вярата в изказванията, че кацанията на Луната са били подправени, наподобява безобидна, тя може да бъде врата към по-опасни конспирации с действителни последствия: от убеждения срещу имунизирането до отричането на климатичните промени.
За страдание обаче може да няма доказателства толкоз мощни, че да разклатят увереността на тъпоглавите теоретици на конспирацията. Единствената вяра е да достигнем до тези, които занапред ще попадат в тази съответна дупка, и да се опитаме да ги спасим.
