Център срещу продоволствената криза. Идеята на проф. Пламен Моллов
Идея на 3 университета за основаването на взаимен научно-изследователски център за решение на продоволствената сигурност и предварителна защита на заплахите, предложи ректорът на Университета по хранителни технологии проф. Пламен Моллов на министъра на земеделието Явор Гечев по време на 16-ия Коледен конгрес на " Стандарт " от акцията " ДА! На българската храна! ".
Проф. Моллов показа и концепцията на сътрудниците си към този институт да бъде основана и самостоятелна референтна университетска лаборатория, която да дава вероятност и решения. Ректорът на УХТ акцентира, че тя ще е доста потребна, когато се вземат стратегически или дълготрайни решения, а също така ще сплоти напъните на цялата научна общественост.
Ето цялото изявление на проф. Пламен Моллов, ректор на Университета по хранителни технологии /УХТ/ в Пловдив:
Преди всичко бих желал да благодаря на госпожа Славка Бозукова и на екипа на Стандарт медия за дългогодишното партньорство в самодейността “Да! На българската храна ”. Това е извънреден конгрес, който освен слага настоящите тематики и проблеми, само че още по-важно, предлага решения за тях.
Без да е належащо да се връщаме обратно в историята, единствено след двете години на КОВИД пандемия и последната година на война в Украйна можем да създадем няколко безапелационни констатации, а точно:
Кризите пораждат ненадейно и без значение от претенциите на развитите общества, всички се оказахме неподготвени за тях.
Кризите се развиват бързо и основават отрицателен “ефект на доминото “ в голям брой стопански, обществени и публични действия.
Кризите през днешния ден имат експоненциален темперамент на развиване, вследствие на интензитета на развиване на информационните и цифровите технологии. Това значи, че тяхната ударна вълна е по-бърза, а разрушителната им мощ е по-голяма, както и вредите, които нанасят.
Темата „ Продоволствена рецесия “ се разяснява все по-често в последно време.
По данни на Световната организация по издръжка и земеделие (ФАО) към 2050 година се чака популацията на земята да надвиши 9 милиарда, а търсенето на храни да се усили с повече от 70 %, което в композиция с климатичните промени ще сложи напрегнат продоволствената система. Светът ще би трябвало да създава повече храни с по-малко: земя, вода, сила, торове и пестициди.
В края на месец юни тази година Европейският съвет разгласява публично умозаключение: „ От 2016 година насам продоволствената неустановеност набъбна в международен мащаб. В подтекста на повишаващите се международни цени на стоките през предходната и тази година, войната в Украйна и потреблението на храните като средство за водене на война оказаха мощно влияние върху пазарите на храни “.
А на 20 август тази година Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш предизвести: „ Догодина ще има световна продоволствена рецесия, в случай че торове и селскостопански артикули от Русия и Украйна не стигнат гладко до международните пазари “.
Президентът господин Румен Радев означи единствено преди броени дни настъпилите вследствие на войната отрицателни последствия за световната продоволствена сигурност: „ лимитирано селскостопанско произвеждане, прекратени и затруднени вериги на доставка и търговия с храни, дефицит и фрапантни скокове на цените на основни хранителни артикули и торове в международен мащаб “.
Безспорно е, че войната в Украйна катализира възходящата неустановеност в световните доставки на храни. Малко са другите места на планетата, където сходен спор е в положение да нанесе по този начин унищожителен удар върху обезпечаването на налични хранителни артикули.
По публични данни, Русия и Украйна вкупом задоволяват към 30% от международните потребности от царевица и пшеница и над 50% от международните потребности от слънчогледово масло. Зърнените храни са главните артикули, които обезпечават прехраната на света – над 40% от всички употребявани калории се дължат на пшеница, царевица и ориз. Но запасите от зърно са на път да намалеят за пети следващ път, а комбинацията от по-високи транспортни разноски, енергийна инфлация, рискови климатични условия и дефицит на работна ръка съществено затрудняват производството на храни.
Много анализатори одобряват, че продоволствената система на Европейски Съюз остава постоянна и надеждна, доколкото Европейски Съюз е водещ производител и чист експортьор на селскостопански и хранителни артикули. Но рецесията с храните се простира оттатък резултата на износа на зърно, тъй като Русия е и основен снабдител на торове, а съвсем всички съществени култури в света, респ. първични материали за ХВП, зависят от минералите калий и азот. Не бива да се не помни и това, че редица страни са насочили селскостопанското си произвеждане към експорт на няколко съществени продукта, а не към обезпечаването на продоволствена достатъчност.
Тревожността на обстановката се прави оценка от Европейската комисия, която започва обществена консултация по отношение на представянето на предложение за Регламент на Съвета и Парламента за обща законодателна рамка за устойчива продоволствена система. Но тази самодейността е планувана за едвам за четвъртото тримесечие на 2023 година
Процедурите за справяне с рецесиите са написани на Общностно ниво в Решение 2004/478. Те са създадени поначало за ръководство на риска за здравето на потребителя, в подтекста на сигурността на храните, само че се ползват като метод и за ръководството на продоволствената неустановеност. Нормативните текстове плануват правене на Общ проект за ръководство на рецесии, съставяне на Кризисно звено с присъединяване на Европейския орган по сигурност на храните (EFSA), създаване в обособените държави-членки на оперативни проекти за деяние при изключителни обстановки (контингенс-планове), неотложно привикване на Постоянен спешен щаб и районни спешни щабове, които вземат съответните решения за типа на предприеманите национални ограничения и дейности.
Прилагането на стандартния административен метод за ръководство на рецесиите се свежда до предприемане на дейности „ пъкъл хок “ и образуване на краткотрайни органи, натоварени автоматизирано със задачата да се оправят с рецесията.
Трябва обаче да признаем, че с изключение на старомодна тази управническа тактичност е и много неефективна.
Ще изтъквам още веднъж българския президент: „ Необходими са решителни, групови старания на международната общественост за справяне с възходящата неустановеност в доставките на храни … Посрещането на неотложните потребности на най-засегнатите би трябвало да върви ръка за ръка с търсенето на устойчиви дълготрайни решения “.
Модерната научна мисъл ясно формулира тезата, че ръководството на рецесии изисква просветеност и проактивност, разбори и прогнози, предварителна защита и подготовка, синергия и непосредствено взаимоотношение сред изпълнителната и законодателна власт и университетските среди. Предварително направени стратегически модели, за които е нужна осведоменост, както и съответни оперативни проекти за деяние, за които са нужни финансов запас и учредителен потенциал.
Затова през днешния ден, в наличието на Министъра на земеделието и храните на този авторитетен конгрес, предлагам на вашето внимание основаването на Съвместен научноизследователски център по продоволствена сигурност, в обсега на трите университета ‒ Университет по хранителни технологии - Пловдив, Аграрен университет - Пловдив и Тракийски университет - Стара Загора, които ще обединят своята експертиза с цел да дават решения за предварителна защита и надзор на следствията от рецесии в агро-хранителната верига. Към центъра ще бъде построена и самостоятелна референтна междууниверситетска лаборатория за надзор на храните. Лабораторията, модерно оборудвана, акредитирана и нотифицирана, ще даде опция на изпълнителната власт, а при нужда и на други национални органи, да получават навреме освен способена и справедлива оценка, само че и самостоятелна квалифицирана експертиза. Също по този начин, тя ще увеличи потенциала на научноизследователската, развойната и просветителната активност, които университетите развиват, съгласно държавните политики и в социална изгода.
Ще депозираме документално нашите причини на вниманието на президента господин Румен Радев, на министър - ръководителя господин Гълъб Донев и на ръководителя на Народно събрание господин Вежди Рашидов.
Проф. Моллов показа и концепцията на сътрудниците си към този институт да бъде основана и самостоятелна референтна университетска лаборатория, която да дава вероятност и решения. Ректорът на УХТ акцентира, че тя ще е доста потребна, когато се вземат стратегически или дълготрайни решения, а също така ще сплоти напъните на цялата научна общественост.
Ето цялото изявление на проф. Пламен Моллов, ректор на Университета по хранителни технологии /УХТ/ в Пловдив:
Преди всичко бих желал да благодаря на госпожа Славка Бозукова и на екипа на Стандарт медия за дългогодишното партньорство в самодейността “Да! На българската храна ”. Това е извънреден конгрес, който освен слага настоящите тематики и проблеми, само че още по-важно, предлага решения за тях.
Без да е належащо да се връщаме обратно в историята, единствено след двете години на КОВИД пандемия и последната година на война в Украйна можем да създадем няколко безапелационни констатации, а точно:
Кризите пораждат ненадейно и без значение от претенциите на развитите общества, всички се оказахме неподготвени за тях.
Кризите се развиват бързо и основават отрицателен “ефект на доминото “ в голям брой стопански, обществени и публични действия.
Кризите през днешния ден имат експоненциален темперамент на развиване, вследствие на интензитета на развиване на информационните и цифровите технологии. Това значи, че тяхната ударна вълна е по-бърза, а разрушителната им мощ е по-голяма, както и вредите, които нанасят.
Темата „ Продоволствена рецесия “ се разяснява все по-често в последно време.
По данни на Световната организация по издръжка и земеделие (ФАО) към 2050 година се чака популацията на земята да надвиши 9 милиарда, а търсенето на храни да се усили с повече от 70 %, което в композиция с климатичните промени ще сложи напрегнат продоволствената система. Светът ще би трябвало да създава повече храни с по-малко: земя, вода, сила, торове и пестициди.
В края на месец юни тази година Европейският съвет разгласява публично умозаключение: „ От 2016 година насам продоволствената неустановеност набъбна в международен мащаб. В подтекста на повишаващите се международни цени на стоките през предходната и тази година, войната в Украйна и потреблението на храните като средство за водене на война оказаха мощно влияние върху пазарите на храни “.
А на 20 август тази година Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш предизвести: „ Догодина ще има световна продоволствена рецесия, в случай че торове и селскостопански артикули от Русия и Украйна не стигнат гладко до международните пазари “.
Президентът господин Румен Радев означи единствено преди броени дни настъпилите вследствие на войната отрицателни последствия за световната продоволствена сигурност: „ лимитирано селскостопанско произвеждане, прекратени и затруднени вериги на доставка и търговия с храни, дефицит и фрапантни скокове на цените на основни хранителни артикули и торове в международен мащаб “.
Безспорно е, че войната в Украйна катализира възходящата неустановеност в световните доставки на храни. Малко са другите места на планетата, където сходен спор е в положение да нанесе по този начин унищожителен удар върху обезпечаването на налични хранителни артикули.
По публични данни, Русия и Украйна вкупом задоволяват към 30% от международните потребности от царевица и пшеница и над 50% от международните потребности от слънчогледово масло. Зърнените храни са главните артикули, които обезпечават прехраната на света – над 40% от всички употребявани калории се дължат на пшеница, царевица и ориз. Но запасите от зърно са на път да намалеят за пети следващ път, а комбинацията от по-високи транспортни разноски, енергийна инфлация, рискови климатични условия и дефицит на работна ръка съществено затрудняват производството на храни.
Много анализатори одобряват, че продоволствената система на Европейски Съюз остава постоянна и надеждна, доколкото Европейски Съюз е водещ производител и чист експортьор на селскостопански и хранителни артикули. Но рецесията с храните се простира оттатък резултата на износа на зърно, тъй като Русия е и основен снабдител на торове, а съвсем всички съществени култури в света, респ. първични материали за ХВП, зависят от минералите калий и азот. Не бива да се не помни и това, че редица страни са насочили селскостопанското си произвеждане към експорт на няколко съществени продукта, а не към обезпечаването на продоволствена достатъчност.
Тревожността на обстановката се прави оценка от Европейската комисия, която започва обществена консултация по отношение на представянето на предложение за Регламент на Съвета и Парламента за обща законодателна рамка за устойчива продоволствена система. Но тази самодейността е планувана за едвам за четвъртото тримесечие на 2023 година
Процедурите за справяне с рецесиите са написани на Общностно ниво в Решение 2004/478. Те са създадени поначало за ръководство на риска за здравето на потребителя, в подтекста на сигурността на храните, само че се ползват като метод и за ръководството на продоволствената неустановеност. Нормативните текстове плануват правене на Общ проект за ръководство на рецесии, съставяне на Кризисно звено с присъединяване на Европейския орган по сигурност на храните (EFSA), създаване в обособените държави-членки на оперативни проекти за деяние при изключителни обстановки (контингенс-планове), неотложно привикване на Постоянен спешен щаб и районни спешни щабове, които вземат съответните решения за типа на предприеманите национални ограничения и дейности.
Прилагането на стандартния административен метод за ръководство на рецесиите се свежда до предприемане на дейности „ пъкъл хок “ и образуване на краткотрайни органи, натоварени автоматизирано със задачата да се оправят с рецесията.
Трябва обаче да признаем, че с изключение на старомодна тази управническа тактичност е и много неефективна.
Ще изтъквам още веднъж българския президент: „ Необходими са решителни, групови старания на международната общественост за справяне с възходящата неустановеност в доставките на храни … Посрещането на неотложните потребности на най-засегнатите би трябвало да върви ръка за ръка с търсенето на устойчиви дълготрайни решения “.
Модерната научна мисъл ясно формулира тезата, че ръководството на рецесии изисква просветеност и проактивност, разбори и прогнози, предварителна защита и подготовка, синергия и непосредствено взаимоотношение сред изпълнителната и законодателна власт и университетските среди. Предварително направени стратегически модели, за които е нужна осведоменост, както и съответни оперативни проекти за деяние, за които са нужни финансов запас и учредителен потенциал.
Затова през днешния ден, в наличието на Министъра на земеделието и храните на този авторитетен конгрес, предлагам на вашето внимание основаването на Съвместен научноизследователски център по продоволствена сигурност, в обсега на трите университета ‒ Университет по хранителни технологии - Пловдив, Аграрен университет - Пловдив и Тракийски университет - Стара Загора, които ще обединят своята експертиза с цел да дават решения за предварителна защита и надзор на следствията от рецесии в агро-хранителната верига. Към центъра ще бъде построена и самостоятелна референтна междууниверситетска лаборатория за надзор на храните. Лабораторията, модерно оборудвана, акредитирана и нотифицирана, ще даде опция на изпълнителната власт, а при нужда и на други национални органи, да получават навреме освен способена и справедлива оценка, само че и самостоятелна квалифицирана експертиза. Също по този начин, тя ще увеличи потенциала на научноизследователската, развойната и просветителната активност, които университетите развиват, съгласно държавните политики и в социална изгода.
Ще депозираме документално нашите причини на вниманието на президента господин Румен Радев, на министър - ръководителя господин Гълъб Донев и на ръководителя на Народно събрание господин Вежди Рашидов.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ