Ивановските скални църкви са най-мистичното място в България, а близо има феноменална крепост - slava.bg
Идеална посока за дългия уикенд към Деня на независимостта в златната българска екен единствено на 20 км от дунавската ни столица Русе, която е богата на атракции, са Ивановските скални църкви, които повече от 40 години са част от международното завещание на ЮНЕСКО. Те са присъединени към най-престижния лист на културно-исторически обекти на планетата безусловно месеци, откакто са оценени като наш народен монумент.
До комплекса от храмове води добре поддържан път, кйто приключва с паркинг, а до самите пещери, превърнати в черкви, има специфични стъпала. По нещо мястото наподобява на светилищата към Мадарския конник, също в скалите на естествена твърдина. В този случай това са канарите на естествения парк Русенски Лом.
Според историците черквите са на над 800 години. Богомолците ги вършат свято място към 20-тата година на 13 век. Няма по какъв начин да знаем, само че стават обичани храмове на великия цар Иван – Асен Втори, чието ръководство стартира през 1218 година, т.е. почти по същото време, евентуално по причина на обстоятелството, че монахът – създател Йоаким става негов патриарх. Портрети на всички владетели от династията на Асеневци, чак до другия огромен монарх и настойник на културата и църквата Иван – Александър са изобразени в Иваново като ктитори.
Манастирът „ Св. Архангел Михаил” сплотява няколко пещери. В шест от храмовете са непокътнати фрески, в това число по стените на килиите има надписи с информация за значими исторически събития.
Стенописите в черквата „ Св. Богородица” са измежду най-представителните мостри на Балканите от времето на фамозната византийска династия на Палеолозите. Именно те са повода за интернационалната популярност на църквите в скалите и за включването им от ЮНЕСКО в листата на международното културно завещание.
През ХІV в. манастирът става средище на исихазма – мистично течение в православното християнство. Според доста експерти няма по-обгърнато от загадъчност място у нас. Исихазмът е считан за висше прояснение в християнството, при която овладелите го могат да виждат Господ, пречистени от връзки със света на тленното и отдадени на безмълвие и медитация чрез молебствия. Неговите почитатели били чудотворци и предсказатели, без да бъдат магьосници или други нечистивци. Техен огромен обожател бил последният в действителност мощен цар и вторият най-дълго управлявал (40 г.) земята ни властник на Втората българска страна Иван – Александър, татко на закрилите я владетели Иван Шишман и Иван Срацимир, както и последният ни патриарх от това време Евтимий.
Поради своята специфичност на скрити в скалите храмове, през няколко от вековете на османското робство мястото продължава да притегля богомолци, само че последователно славата му и въздействието му отмира.
Днес обаче в близост кипи живот и в радиус от 2 км от паметника на ЮНЕСКО има пет комплекса и къщи за посетители, където може да се отседне при много допустими цени.
В епохата на Ивновските скални църкви поражда и друга туристическа атракция, близо до Русе и покрай храмовете. Това е остарелият Червен – остаряла византийска цитадела, преродена при Второто българско царство, която в неговия край доближава огромните за тези време 2 кв.км – на толкоз Монако е цяла страна на картата на Европа. Смята се, че след разорението, на което е подложена крепостта и нейния град, огромна част от популацията се насочва към днешния град Русе и по този начин го прави най-важният на южния бряг на Дунав.
Едва при започване на 20-и век археолозите преоткриват Червен с останките на остарелия огромен замък, крепостните стени, двата подземни тунела, 18-те черкви и ред здания. Основната забележителност е непокътнатата кула на 7 века, която е основната атракция за туристите през днешния ден.
Ако отделите на тези забележителности цялостен дълъг уикенд, няма по какъв начин да пропуснете разходката в регионалния център Русе, където към този момент сме ви водили. Старият необароков център е основната забележителност на града, а от другата страна на Дунав, над който се минава по Моста на дружбата, е Румъния.
Нейната столица Букурещ е на нещо като час път – 60 км, само че и граница, а този в действителност европейски град, за който занапред ще описваме, мощно си заслужава разходката. Поне за ден.
Снимка: Министерство на туризма
До комплекса от храмове води добре поддържан път, кйто приключва с паркинг, а до самите пещери, превърнати в черкви, има специфични стъпала. По нещо мястото наподобява на светилищата към Мадарския конник, също в скалите на естествена твърдина. В този случай това са канарите на естествения парк Русенски Лом.
Според историците черквите са на над 800 години. Богомолците ги вършат свято място към 20-тата година на 13 век. Няма по какъв начин да знаем, само че стават обичани храмове на великия цар Иван – Асен Втори, чието ръководство стартира през 1218 година, т.е. почти по същото време, евентуално по причина на обстоятелството, че монахът – създател Йоаким става негов патриарх. Портрети на всички владетели от династията на Асеневци, чак до другия огромен монарх и настойник на културата и църквата Иван – Александър са изобразени в Иваново като ктитори.
Манастирът „ Св. Архангел Михаил” сплотява няколко пещери. В шест от храмовете са непокътнати фрески, в това число по стените на килиите има надписи с информация за значими исторически събития.
Стенописите в черквата „ Св. Богородица” са измежду най-представителните мостри на Балканите от времето на фамозната византийска династия на Палеолозите. Именно те са повода за интернационалната популярност на църквите в скалите и за включването им от ЮНЕСКО в листата на международното културно завещание.
През ХІV в. манастирът става средище на исихазма – мистично течение в православното християнство. Според доста експерти няма по-обгърнато от загадъчност място у нас. Исихазмът е считан за висше прояснение в християнството, при която овладелите го могат да виждат Господ, пречистени от връзки със света на тленното и отдадени на безмълвие и медитация чрез молебствия. Неговите почитатели били чудотворци и предсказатели, без да бъдат магьосници или други нечистивци. Техен огромен обожател бил последният в действителност мощен цар и вторият най-дълго управлявал (40 г.) земята ни властник на Втората българска страна Иван – Александър, татко на закрилите я владетели Иван Шишман и Иван Срацимир, както и последният ни патриарх от това време Евтимий.
Поради своята специфичност на скрити в скалите храмове, през няколко от вековете на османското робство мястото продължава да притегля богомолци, само че последователно славата му и въздействието му отмира.
Днес обаче в близост кипи живот и в радиус от 2 км от паметника на ЮНЕСКО има пет комплекса и къщи за посетители, където може да се отседне при много допустими цени.
В епохата на Ивновските скални църкви поражда и друга туристическа атракция, близо до Русе и покрай храмовете. Това е остарелият Червен – остаряла византийска цитадела, преродена при Второто българско царство, която в неговия край доближава огромните за тези време 2 кв.км – на толкоз Монако е цяла страна на картата на Европа. Смята се, че след разорението, на което е подложена крепостта и нейния град, огромна част от популацията се насочва към днешния град Русе и по този начин го прави най-важният на южния бряг на Дунав.
Едва при започване на 20-и век археолозите преоткриват Червен с останките на остарелия огромен замък, крепостните стени, двата подземни тунела, 18-те черкви и ред здания. Основната забележителност е непокътнатата кула на 7 века, която е основната атракция за туристите през днешния ден.
Ако отделите на тези забележителности цялостен дълъг уикенд, няма по какъв начин да пропуснете разходката в регионалния център Русе, където към този момент сме ви водили. Старият необароков център е основната забележителност на града, а от другата страна на Дунав, над който се минава по Моста на дружбата, е Румъния.
Нейната столица Букурещ е на нещо като час път – 60 км, само че и граница, а този в действителност европейски град, за който занапред ще описваме, мощно си заслужава разходката. Поне за ден.
Снимка: Министерство на туризма
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ