Свети СПИРИДОН ╫ Чудотворец, лечител и занаятчия
(Icon exhibited at the Museum of Byzantine Culture, Thessaloniki, Greece)
Свети Спиридон живял през IV век на остров Кипър. Роден в оскъдно семейство, от дребен станал пастир и, както написа в житието му, бил „ елементарен по манталитет, преклонен по сърце и мил по живот ”. Като достигнал пълноправие, се оженил, само че скоро овдовял и се отдал напълно в работа на ближните си – хранел небогати и сираци, приютявал странници. Господ му дал дарбата да лекува по чудноват метод разнообразни заболявания и при него почнали да се стичат заболели от близо и надалеч. Славата му се разнесла и по време на ръководството на император Константин Свети Спиридон бил назначен за свещеник на град Тримитунт на остров Кипър. Въпреки високия си ранг, светият човек запазил своята невзискателност и примирение – продължавал да оказва помощ на ближните си, да работи дружно с елементарните хора на полето и да носи овчарската си гега и обичаната си шапка, изплетена от върбови клони. С тази плетена шапка почнали да го изобразяват и на иконите – тя се трансформирала в негов характерен признак, още повече, че и самото му име значи „ кръгла плетена кошница ”.
Традиции и обредност на празника
Светецът е надълбоко уважаван по нашите земи, изключително в региона на Родопите и Южна България. Според обичайните показа той защищава хората от обриви, пъпки и рани, наричани в националните приказва струпи или живи кели. Затова на празника му на 12 декември дамите месили и раздавали специфични обредни хлябове – колаци, за здраве. В Асеновградско пък се има вяра, че Свети Спиридон лекува ушни болести. Местна легенда споделя, че един път се явил насън на един човек, който страдал от болки в ушите и му споделил да отиде в параклиса „ Св. Спиридон ”, да натопи едно памуче в кандилцето пред иконата му и да си избърше с него ушите. Човекът извършил заръката на светеца и излекуван. Затова хора, които имат сходни проблеми, и до през днешния ден търсят помощ в асеновградския параклис, отдаден на свети Спиридон.
Покровител на занаятите
Освен като врач, в националните показа Свети Спиридон участва още като майстор и настойник на занаятите. Вероятно това поверие има връзка с един апокрифен епизод от житието му. Като свещеник, Свети Спиридон взел участие в Първия Вселенски събор. Тогава била наказана арианската разкол, която не признавала концепцията за триединния Бог. Другите епископи, знаейки, че светецът не е изучавал науки, се пробвали да го държат настрани от разногласията, с цел да не се изкаже несвоевременно. Той обаче постъпил ненадейно за всички – вместо да привежда причини, направил знамение: взел една керемида, стиснал я и от нея на земята потекла вода, а към небето се издигнал огън. В ръката му останала шепа пръст. Така светецът образно посочил на невярващите какво значи единството на Светата Троица. Заради този миг от житието му, светецът в национална среда е считан за патрон на керемидчии, грънчари, тухлари, казанджии, т.е. на хората, които употребяват в работата си огън или пръст, а също и на занаятчиите въобще.
Легенди за чудесата на светията
Многобройни са легендите, които разказват чудотворствата на Свети Спиридон като майстор. Разказва се, че точно той пръв се опитал да направи глинен съд. Дълго се мъчил, само че без триумф, тъй като глината се лепяла по ръцете му. Разплакал се и сълзите закапали върху глината. Тогава схванал, че с цел да източи съд на колелото, би трябвало да вземе вода. Така направил първия съд и го опекъл – по тази причина е настойник на грънчарите. Според друга история Свети Спиридон дълго се мъчил да калайдиса направения от него котел, а дяволът злорадо го следил. Когато обаче го излъгали, че светецът е съумял, той несъзнателно се издал: попитал кой е споделил на Спиридон да употребява нишадър. Така хората научили тайната на калайдисването: с цел да хваща по-добре, калаят се смесва с нишадър.
В някои региони на страната Св. Спиридон се уважава като обущар и патрон на обущарите. Разказва се, че един път тръгнал на събор и отседнал да нощува в един хан. През нощта подлите му спътници отрязали главата на мулето му, с цел да му попречат да иде на събора. Светецът обаче залепил главата на животното и още веднъж го съживил. След станалото знамение враговете му се разкаяли и поискали амнистия. Образът на Свети Спиридон като обущар е претворен и в прелестния роман на Елин Пелин „ Очите на Свети Спиридон ”. Младият занаятчия бил изкушен от гледката на елегантен женски крайник, обут в транспарантен чорап, когато трябвало да вземе мярка за обувка. За да се избави от изкушението, праведникът самичък избол очите си, само че примамливата панорама траяла да го преследва и той схванал, че изкушението не е в очите, а в душата. Трогнат от страданията му, Господ му върнал зрението, а хората го признали за светец.
Източник:
Изображение: Icon exhibited at the Museum of Byzantine Culture, Thessaloniki, Greece, bg.wikipedia.org
