И знаете ли, че за перфектното им звучене в записите

И знаете ли, че за съвършеното им звучене в записите би трябвало да благодарите на музикалните технологии за промяна на тона, които полират и изглаждат техните гласове?

Неотдавна музикалният критик Саймън Рейнолдс заключи, че фамозният аудио процесор за промяна на вокали Auto-Tune е провокирал същинска гражданска война в поп музиката в края на 90-те и модата му настойчиво не отминава.

Auto-Tune бил изобретен от забележителния академик Анди Хилдебранд, тогавашен геофизик от изследователския отдел на петролния колос Exxon. Хилдебранд работел и в Landmark Graphics, компания, на която бил съосновател, с цел да сътвори първата в света независима работна станция за обработка на сеизмични данни.

Той се специализирал в тази сфера и най-простичко казано, употребявал звукови талази, с цел да открива какво има под земната повърхнина и да оказва помощ за намирането на петролни залежи.

Разработките му били извънредно потребни, само че сеизмологията не била първата му обич. Всъщност Хилдебранд от дребен желал да се занимава с музика и през 1990-а основал компанията Antares Audio Technologies, концентрираща се върху цифрова обработка на музика и създаването на музикален програмен продукт. Съпругата на сътрудник на Хилдебранд загатнала какъв брой хубаво би било, в случай че имаше устройство, което да й оказва помощ да пее правилно, без подправени тонове.

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=26348182

Хилдебранд осъзнал, че неговият логаритъм, употребен в петролната промишленост, може да бъде приспособен, с цел да проучва и поправя музикалния звук в аудио файлове.

се наложил като ужасно решение, което било елементарно за приложимост и водело до впечатляващи резултати.

„ Хората не можеха да повярват на това, което чуваха “, споделя Хилдебранд. „ Трудно ми беше да ги убедя, че не си върша смешка с тях и това не е скрита камера. “

„ Обикновено първият дубъл на артиста е най-хубав, най-пълен с жизнеспособност и страст, “ разяснява той. „ След записа, нормално продуцентът споделя: „ Беше отлично, само че втората фраза беше малко подправена, прекомерно високо беше, тъй че хайде да го създадем още веднъж “. И артистът към този момент мисли за интонацията си, до момента в който жизнеността и страстта изчезват. Така че Auto-Tune имаше за цел да разреши на продуцента да поправя първия дубъл “.

Там софтуерът е употребен с най-агресивните вероятни настройки, с цел да реализира искрено чудноват, роботизиран резултат на гласа.

„ Повечето огромни студиа към този момент използваха софтуера. Те обаче не обичаха да приказват какво в действителност вършат със записите, “ признава Хилдебранд. „ Те не желаеха да акцентират по някакъв метод обстоятелството, че в действителност вършат корекции в гласа на изпълнителя, само че го правеха… Шер беше първата, която го извади на бял свят “.

Не е пресилено да се каже, че след зашеметяващия триумф на Believe, музиката към този момент нямаше по какъв начин да бъде същата. Музикалните продуценти започнаха да се надпреварват кой ще употребява Auto-Tune най-вече и най-креативно.

За спомагателното разпространение на технологията спомогнаха реализатори като рапъра T-Pain, а в първото десетилетие на новия век Auto-Tune към този момент беше на всички места. Особено доста го обикнаха още рапъри като Снууп Дог, Кание Уест и Лил Уейн, а Black Eyed Peas го използваха извънредно натрапчиво и сполучливо в шлагера Boom Boom Pow, с цел да основат футуристично звучене на вокалите.

Експериментатори като британците от Radiohead също започнаха да намират приложения на резултата,

„ Това е един превъзходен и изцяло допустим инструмент, в който няма нищо неправилно, “ съобщи музикалният продуцент Пат Дилет през 2004. „ От години се опитваме да поправяме звученето на гласовете на изпълнителите. Много преди Auto-Tune имахме голям брой способи – да ускорим звука, да го забавим, да го пренесем в друга част на записа и по този начин да изправим проблемите. Само че беше доста мъчно. Тъй че няма по какъв начин да не се веселя, че в този момент е по-лесно “.

„ Откакто се прочу със странния килнат резултат на припева на Believe на Шер, Auto-Tune се е трансформирал в нещо оскърбително, деклариращо, че някой не умее да пее “, написа Лесли Андерсън в The Verge. „ Само че рецензиите са нечестни, тъй като в действителност всички в сектора го употребяват от години “.

Списание Time го сложи измежду 50-те най-лоши изобретения на всички времена, до момента в който други го сравняваха с пластичната хирургия. През годините някои реализатори заеха демонстративни протестни позиции, да вземем за пример Джей Зи пусна ария, наречена D.O.A., редуциране от „ Смърт за Auto-Tune “.

Но технологията от дълго време към този момент се използваше освен от тези, които имаха проблеми с вярното пеене – а от съвсем всички, просто тъй като се трансформира в стандарт и слушателите привикнаха с нея. Auto-Tune стана наложителен, а журналистът от Times Джош Тирангиел успешно го назова „ Photoshop за човешкия глас “.

И признанието, че употребява промяна на тоновете надали ще навреди на който и да е известен реализатор. Въпросът е до каква степен нападателна ще бъде използването на резултата и до каква степен ще усъвършенства звученето на песента.

Но просто в цифровата ера, в която като че ли всичко минава през спомагателни обработки, нямаше по какъв начин човешкият глас да остане недокоснат.

Затова без значение дали сме за или срещу Auto-Tune, той е определящ за музиката на XXI век –