Работата. Завои и застои
I. Застои (Защо се задържаме на работа, която не харесваме)
Времето прекарано в работа съставлява приблизително към една четвърт от живота на човек. Случва се по този начин, че с цел да изхранват себе си и фамилията си, хората работят неща, които не обичат и се борят със себе си, с цел да се задържат на работа, която ненавиждат. Най-често срещаните аргументи да се занимаваме с действия, които не са ни присъщи и не ни носят задоволство са парите, страхът от смяна, визията за по-добро бъдеще и подценяването на опциите ни.
Има моменти в живота ни, когато парите се оказват най-съществената стойност и загърбваме всички останали стойности, с цел да реализираме това, което целим. Оставаме на нежеланата работа, с цел да си плащаме сметките, да си върнем заемите, да изплащаме заеми или просто да поддържаме стандарт, към който сме привикнали с времето. Не можем да си представим живота без съответния доход, а в това време всеки ден се трансформира в неравна битка с незабележим съперник. Казвам незабележим, тъй като лишава време до момента в който проумеем, че битката е с нас самите. Нито шефът ни е отговорен, че е подобен какъвто е, нито “злонамерените ” сътрудници, нито естеството на работата. Всички те са просто знаци, че евентуално сме някъде в насрещното или сме се отдалечили от нещата, които ни подхождат. Но тъй като по един или различен метод сме привикнали с събитията, се опасяваме да предприемем стъпки към смяна. Усещаме, че нещо не е наред, че не сме на вярното място, само че се приспособяваме към това възприятие и като ненужно разтърсване.
И въпреки всичко, разликата сред това да вършиш нещо, което те увлича и това да изпълняваш неприятни за нас отговорности от 9 до 5 е голяма и всеки от нас я познава. Въпросът е дали сме подготвени да отидем в другия завършек на скалата на удовлетворението. По-често не сме.
Защо оставаме на работа, която не харесваме:
Накратко, какво ни кара да се изтезаваме всеки ден и да си повтаряме, че всичко е наред, макар възприятието на незадоволеност и малоценност.
Познатото зло е по-малко зло
Мислим, че няма да намерим друга работа, че ще останем без пари и работно място и това ще ни депресира и може да стигнем дъното. Страхуваме се да не изпуснем питомното в преследване на дивото. Притесняваме се да не попаднем в същото състояние, да се окаже, че всяка работа по изискване е досадна, че всеки началник е прекомерно изискващ и провокиращ и още безчет опасения. Страхът от смяната е разбираем, само че той не е причина в никакъв случай да не пристъпим към нея.
Мечтатели
Надяваме се напъните, вложени в работа, която не харесваме, да ни отведат на по-висока позиция, някой все в миналото да забележи качествата ни и да получим по-висок пост. Идеята за бъдещо покачване, по-голяма заплата, по-интересна работа ни държи приковани от мисълта “Сега се усещам зле, само че в случай че устоя още една година, ще получа това и това ”. А дали си коства? Всеки дава си дава отговор друго на този въпрос и прави избора си самичък.
Дългът зове
Освен заемите си, постоянно плащаме задължения и към по този начин наречения заем на доверие. Подценяваме се и мислим, че щом са ни дали своят вот доверие, би трябвало да го оправдаем и да осъществим дълга си към компанията. Забравяме, че с изключение на “трябва ” има и дума “искам ”.
Това е моят трамплин
Шефовете ви изнервят, желаят прекалено много от вас, работната конюнктура не ви харесва, само че...Едно огромно “но ” отмерва следващия противен работен ден. Решили сте, че в автобиографията ви ще седи отлично тъкмо избран опит. Така е, само че също така, ще се сдобиете и с рубрика “Неприятни страсти ” в главата си, която рано или късно ще ви навреди.
Работата, която не харесваме изсмуква силата ни в дразнене и незадоволство и постепенно ни прави уплашени, недоволни и постоянно оплакващи се. Това в допълнение ни натоварва и изморява.
Затова е добре или да се решим на смяна, или да “се сприятелим с врага ” и да заобичаме това което вършим, просто да погледнем с други очи към не изключително обичаните ни отговорности.
Продължава:
Работата. Завои и застои - II
Времето прекарано в работа съставлява приблизително към една четвърт от живота на човек. Случва се по този начин, че с цел да изхранват себе си и фамилията си, хората работят неща, които не обичат и се борят със себе си, с цел да се задържат на работа, която ненавиждат. Най-често срещаните аргументи да се занимаваме с действия, които не са ни присъщи и не ни носят задоволство са парите, страхът от смяна, визията за по-добро бъдеще и подценяването на опциите ни.
Има моменти в живота ни, когато парите се оказват най-съществената стойност и загърбваме всички останали стойности, с цел да реализираме това, което целим. Оставаме на нежеланата работа, с цел да си плащаме сметките, да си върнем заемите, да изплащаме заеми или просто да поддържаме стандарт, към който сме привикнали с времето. Не можем да си представим живота без съответния доход, а в това време всеки ден се трансформира в неравна битка с незабележим съперник. Казвам незабележим, тъй като лишава време до момента в който проумеем, че битката е с нас самите. Нито шефът ни е отговорен, че е подобен какъвто е, нито “злонамерените ” сътрудници, нито естеството на работата. Всички те са просто знаци, че евентуално сме някъде в насрещното или сме се отдалечили от нещата, които ни подхождат. Но тъй като по един или различен метод сме привикнали с събитията, се опасяваме да предприемем стъпки към смяна. Усещаме, че нещо не е наред, че не сме на вярното място, само че се приспособяваме към това възприятие и като ненужно разтърсване.
И въпреки всичко, разликата сред това да вършиш нещо, което те увлича и това да изпълняваш неприятни за нас отговорности от 9 до 5 е голяма и всеки от нас я познава. Въпросът е дали сме подготвени да отидем в другия завършек на скалата на удовлетворението. По-често не сме.
Защо оставаме на работа, която не харесваме:
Накратко, какво ни кара да се изтезаваме всеки ден и да си повтаряме, че всичко е наред, макар възприятието на незадоволеност и малоценност.
Познатото зло е по-малко зло
Мислим, че няма да намерим друга работа, че ще останем без пари и работно място и това ще ни депресира и може да стигнем дъното. Страхуваме се да не изпуснем питомното в преследване на дивото. Притесняваме се да не попаднем в същото състояние, да се окаже, че всяка работа по изискване е досадна, че всеки началник е прекомерно изискващ и провокиращ и още безчет опасения. Страхът от смяната е разбираем, само че той не е причина в никакъв случай да не пристъпим към нея.
Мечтатели
Надяваме се напъните, вложени в работа, която не харесваме, да ни отведат на по-висока позиция, някой все в миналото да забележи качествата ни и да получим по-висок пост. Идеята за бъдещо покачване, по-голяма заплата, по-интересна работа ни държи приковани от мисълта “Сега се усещам зле, само че в случай че устоя още една година, ще получа това и това ”. А дали си коства? Всеки дава си дава отговор друго на този въпрос и прави избора си самичък.
Дългът зове
Освен заемите си, постоянно плащаме задължения и към по този начин наречения заем на доверие. Подценяваме се и мислим, че щом са ни дали своят вот доверие, би трябвало да го оправдаем и да осъществим дълга си към компанията. Забравяме, че с изключение на “трябва ” има и дума “искам ”.
Това е моят трамплин
Шефовете ви изнервят, желаят прекалено много от вас, работната конюнктура не ви харесва, само че...Едно огромно “но ” отмерва следващия противен работен ден. Решили сте, че в автобиографията ви ще седи отлично тъкмо избран опит. Така е, само че също така, ще се сдобиете и с рубрика “Неприятни страсти ” в главата си, която рано или късно ще ви навреди.
Работата, която не харесваме изсмуква силата ни в дразнене и незадоволство и постепенно ни прави уплашени, недоволни и постоянно оплакващи се. Това в допълнение ни натоварва и изморява.
Затова е добре или да се решим на смяна, или да “се сприятелим с врага ” и да заобичаме това което вършим, просто да погледнем с други очи към не изключително обичаните ни отговорности.
Продължава:
Работата. Завои и застои - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ