И заробването, и освобождението на България са последица, на една

И заробването, и освобождението на България са последица, на една и съща съществена подбуда – уязвимото й геостратегическо състояние. Навремето Яворов го назова „ кръстопът на непримирими ползи ”.Останалото е агитация, която, както виждаме през днешния ден, приема облика на актуалните полезности, уплътнени от философията на безграничния демократизъм, на турския неоосманизъм и за единението на славяноправославието.

С този комплициран коктейл, заплетен от преоблечените в супермодерни одежди пропагандисти ние, българите, трябваше да посрещнем 140 годишнината на нашето Освобождение и да търсим думи не за разбор на подемите и на годините на мъка и безнадежност, а да сътворяваме дитирамби и „ дълбокомислия ” с декоратино-повърхностна краткотрайност. Дори тържествеността да постановяваше това, далновидността ни принуждава да търсим и втория проект, където трезвите оценки са съдбовно наложителни. Тук място за дежурните у нас русофилски и западнофилски тълкования на събитията, няма - те обслужват едни или други ползи.

При слизането си от самолета на Софийското летище Негово светейшество съветският патриарх Кирил наред с дежурните любезности към домакините в подобен миг, загатна, че българо-руските духовни връзки в никакъв случай не са били помрачавани от политиката. В словото си на връх Шипка той изрече и едно стратегическо благопожелание: ”Моля се духовната връзка сред нашите нации да остане за безконечни времена... ” При заминаването си пък той съвсем наруга българите, че изразявайки благодарността си към поляци, румънци и финландци във войната те подценявали съветските жертви в нея...

Дали тези синкопи в държанието на Негово светейшество не разкриват засекретено политическо обръщение, фактическата цел на неговото посещаване!? Това предоставяме на Пейо К. Яворов, който във връзка 25 годишнината на Освобождението, когато също идва високопоставена съветска делегация,пише публикация, по-скоро задъхано от страсти и сурови мисли есе, озаглавено „ Шипка ”.

Предлагаме този текст, той и през днешния ден е настоящ. Както тогава, през 1903 година, по този начин и през днешния ден шумните тържества във връзка юбилея на Освобождението ни, прикриват подмолната политика на Москтва за въздържане на освободителния напредък на Македония. Тогава от петстотингодишния турски хомот, а през днешния ден от желязната гръцко-сръбска прегръдка.
О с в о б о д и т е л я т н а Б ъ л г а р и я с т а н а д ж е л а т и н н а М а к е д о н и я, написа Яворов. / БГНЕС
Ш и п к а

Пейо К. Яворов

.......

***

...Официалният искра на шипченската среща, гръмовните митинги на българските войски, шумните тренове, на параходи, екипажи и прочие – всичко това може да завладее и разтупка сърцата, може да увлече душите, само че едно единствено не може: да покрие и забърше с л е д ш и п ч е н с к а т а и с т о р и я на Македония.

Колко грозна е тая история!

И ние се питаме: какво би трябвало да прави о н я там зад Рила, когато свободният българин чества своето избавление?

Да се моли за дългоденствието на „ усмирителя на бунтовниците ” – Зиновиева ли?

Да се моли за здравето на „ достойния бранител на угнетените ” – Машкова ли?

Да чества 7-годишннината на богоугодното руско-австрийско споразумение ли?

Да. В дните на славните шипченски тържества той не може да си напомни нищо друго...

Той желае благосклонност – не му се даде; желае туй, щ о м у б е д а д е н о - и то не се даде; изиска най-накрая да намерения с а м з а с е б е с и - тук б р а т с к а ръка се изпречи и го спря...

О с в о б о д и т е л я т н а Б ъ л г а р и я с т а н а д ж е л а т и н н а М а к е д о н и я!

Тая е връзката сред т у к и т а м.

Ако въз основа на предишното един българин може да споделя „ в е л и к и й о с в о б о д и т е л ю ”, за какво един македонец, въз основа на настояащето да не каже „ в е л и к и й д ж е л а т и н о ”?

Ако един българин благоговее пред пролятата за свободата му р у с к а к р ъ в, за какво един македонец да не проклина всичките п о к р о в и т е л и на турската зверщина?

Ако един българин може да мисли, че свободата му е д а р е н а от Русия, за какво един македонец да не мисли, че робството му е д а р е н о о т същата Русия?

И т у к и т а м изхождат от историята...

Сквернословие няма!

***

....

Просякът все се надява...

Но в случай че ти, шипченска невесто, можеш да висиш умерено пред царската капия и в никакъв случай ръката си надолу да не сваляш, може ли с твойта религия и с твоите очаквания, може ли с твойто просяшко мълчание да виси и Македония?

На каква м о щ и на каква ч е с т има да се осланя тя?

М о щ - да предизвикват турските зверства!

Чест – да насъсква християнските нации един срещ различен!

Историята по този начин приказва.

Кому са дотрябвали тая м о щ и тая ч е с т!

„ Дипломация е туй – ще кажат, - Русия си има своите врагове; да раздава милости тя не може, к о г а т о щ е! ”

Да.Вярно е, че не може, к о г а т о щ е. Но да остави с в о б о д е н един плебей, да не покровителства н е г о в и т е д ж е л а т и, да не всява разкол там, дето е д и н о д у ш и е би трябвало, м о ж е л и?

М о ж е. Нищо не й пречи да стои настрани!

..............................................................................

А в случай че тя си има свои сметки, тогава не смущавайте македонския плебей с „ кръвни налози и завещания ”...

„ Заветът ” от дълго време е изфирясал за Македония.

Тя не желае към този момент друго, а единствено с в о б о д а. За тая независимост нищо не й се даде о т в ън и с а м а се грижи към този момент за нея.

Не я смущавайте!

( в. „ Право ”,13 септември 1902 г).

-----------------------------------------------

Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Анализът е написан особено за БГНЕС.