Индустриалният капитал иска работният ден да е 9 часа
И в държавния, и в частния бранш се желае с по-малко на брой служащи да се свърши цялата работа, тъй като ще се спести финансов запас, само че се стига до злоупотреби с отчитането и заплащането на ексклузивен труд.
Това съобщи пред Българска национална телевизия Валери Апостолов от КТ " Подкрепа " във връзка основаната работна група на държавно управление, синдикати и бизнес, която разисква да бъде повишен изключителният работен труд от 150 на 300 часа годишно. Това ще докара до увеличение на изключителният труд с един час и до 9-часов работен ден.
Апостолов даде образец с Унгария, където в края на 2018 година имаше всеобщи митинги, тъй като се изиска въвеждането на подобен закон, който бе наименуван " рабски закон ".
Представителят на синдиката сподели още, че са алармирали, че 50% от труда, който се поставя, не се регистрира и второ - не се заплаща. Затова синдикатите са изрично срещу смяната, която бизнесът желае.
От своя страна Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България отбрани противоположната теза (АИКБ).
" Целта не е с едно и също количество хора да се свърши повече работа, тъй като сега има недостиг на работна ръка на пазара на труда и липса на квалифицирани експерти. В подобен случай, в случай че желаеме растеж на Брутният вътрешен продукт, това не може да бъде осъществено посредством количествено увеличение на служащи, а посредством повече работа и увеличение на количеството на положения труд ", сподели Иванов.
Той изрично разгласи, че не е склонен с съперника си, че изключителният труд е нещо, което е доктрина.
" Той е неразрешен от Кодекса на труда, само че е непринуден и не може да се постави без единодушие на служащия ", сподели Иванов и уточни по какъв начин е по закон - в случай че се поставя ексклузивен труд в почивни дни - 50% в работни дни - 75% в почивни ди и 100% на публични празници.
От своя страна Валери Апостолов уточни, че да вземем за пример в превоза изключителният труд води до злополуки, а Европа върви към противоположното - 35-часова работна седмица.
Добрин Иванов от АИКБ посочи, че работният ден няма да стане 9 часа, а това ще се отнася единствено за предприятията, където има потребност, като да вземем за пример сферата на защитата, спешни обстановки и така нататък
Това съобщи пред Българска национална телевизия Валери Апостолов от КТ " Подкрепа " във връзка основаната работна група на държавно управление, синдикати и бизнес, която разисква да бъде повишен изключителният работен труд от 150 на 300 часа годишно. Това ще докара до увеличение на изключителният труд с един час и до 9-часов работен ден.
Апостолов даде образец с Унгария, където в края на 2018 година имаше всеобщи митинги, тъй като се изиска въвеждането на подобен закон, който бе наименуван " рабски закон ".
Представителят на синдиката сподели още, че са алармирали, че 50% от труда, който се поставя, не се регистрира и второ - не се заплаща. Затова синдикатите са изрично срещу смяната, която бизнесът желае.
От своя страна Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България отбрани противоположната теза (АИКБ).
" Целта не е с едно и също количество хора да се свърши повече работа, тъй като сега има недостиг на работна ръка на пазара на труда и липса на квалифицирани експерти. В подобен случай, в случай че желаеме растеж на Брутният вътрешен продукт, това не може да бъде осъществено посредством количествено увеличение на служащи, а посредством повече работа и увеличение на количеството на положения труд ", сподели Иванов.
Той изрично разгласи, че не е склонен с съперника си, че изключителният труд е нещо, което е доктрина.
" Той е неразрешен от Кодекса на труда, само че е непринуден и не може да се постави без единодушие на служащия ", сподели Иванов и уточни по какъв начин е по закон - в случай че се поставя ексклузивен труд в почивни дни - 50% в работни дни - 75% в почивни ди и 100% на публични празници.
От своя страна Валери Апостолов уточни, че да вземем за пример в превоза изключителният труд води до злополуки, а Европа върви към противоположното - 35-часова работна седмица.
Добрин Иванов от АИКБ посочи, че работният ден няма да стане 9 часа, а това ще се отнася единствено за предприятията, където има потребност, като да вземем за пример сферата на защитата, спешни обстановки и така нататък
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ