Петков струпа върху парламента премиерското си бреме
И трите вота през 2021 година неимоверно раздуха Народното събрание – в него трябваше да се вместват по шест, а сега даже седем партии и обединения. Говорим за политически сили с прекомерно разнообразни (и постоянно взаимоизключващи се) идеологии, цели и послания. И което беше по-важно, нито една от тези обединения нямаше ясно изразено числено предимство пред останалите.
За някои наблюдаващи това беше мотив за паника. Няма ли да бъде сходен парламент променлив и неустойчив? Ще съумее ли да законодателства дейно? Ще може ли да контракти и поддържа постоянно държавно управление? Тези въпроси обаче не вълнуваха изключително политиците. Христов Иванов от Демократична България, да вземем за пример, – оставяме в предишното остарелия парламентарен модел, при който имаме една огромна партия, държаща “бухалката и черпака ”; и развиваме нова политическа просвета, при която близки по мощ обединения ще построяват обединения посредством разговор и ще предотвратяват концентрацията на власт, каквато се наблюдаваше при ГЕРБ.
Тази позиция е годна, когато става въпрос да се изолират някогашните ръководещи от властта. Новият модел, за който теоретизираше Иванов обаче, се оказва безусловно беззащитен, когато се стигне до ежедневните компликации на практическото държавно ръководство.
Нещо повече – може да се окаже и доста нездравословен
Така стартира да наподобява след последния съдружен съвет на ръководещите. На него се засегна парливият въпрос за парите, които пътните компании упорстват да получат от страната за осъществена поддръжка на пътната мрежа. Задълженията са по контракти, подписани при ГЕРБ. Казусът е висящ от предходната година и провокира гръмовни кавги, раздрусали крепко Народното събрание и служебните държавни управления на президента Румен Радев. Неслучайно е по този начин – става въпрос за поправки за милиарди левове.
И тогава, и в този момент изпълнителната власт опитва да трансферира отговорността върху Народното събрание. Миналата година разплащане с компаниите. и минава вътре в четворната коалиция и в самото държавно управление. От Политическа партия наподобява се плашат от опцията да разрешат заплащания по неизрядни контракти – позиция, която се споделя от премиера Кирил Петков. Регионалният министър Гроздан Караджов изиска отчасти разплащане, с цел да се успокои бизнесът. Шумно го поддържа Има Такъв Народ – най-много тъй като хората на Слави Трифонов са гневни на Политическа партия около борбата им за бъдещия шеф на Българска народна банка.
Въпросът е пъклен комплициран – колкото юридически, толкоз и политически. Вариантите за решение обаче, които ръководещите предложиха, се оказаха умопомрачителни със своята безсмислица. Часове преди съдружния съвет, по договорите първо би трябвало да бъде утвърдено от парламентарната антикорупционна комисия. Малко по-късно зам.-шефът на Има Такъв Народ Тошко Йорданов, евентуално гневен от съпротивата против претендента на партията му за Българска народна банка, строителните компании и районното министерство. И със размах “надгради ” концепцията на премиера – изиска специфична парламентарна комисия, през която да минават заплащанията и на другите министерства.
Като се замисли човек върху сходни идейки, и напряко се хваща за главата. Да, хубаво нещо е мощният парламентарен надзор, какъвто желае Кирил Петков. Всеки помни, че доминираните от ГЕРБ легислатури оставиха кабинетите на Бойко Борисов да се вихрят, както си пожелаят. С каква подготвеност обаче разполага една парламентарна комисия, с цел да утвърждава или отхвърля заплащания, по които страна е орган на изпълнителната власт – районното министерство или пътната организация? Вярно, че сме парламентарна република. Но това значи ли, че депутатите би трябвало да парафират всеки контракт за сложени пътни знаци от село А до село Б?
И защо ни е държавното управление тогава?
Къде остава отговорността на премиера към предоставената му работа?
Не, това не е парламентарен надзор. Това е трик, посредством който министър председателят тръсва на депутатите едно доста тежко решение, което не желае да вземе. Парламентът обаче няма право да опрощава греховете на предходните ръководства – изключително с парите на данъкоплатците. И е безусловно непочтено Петков да му трансферира с лека ръка проблема. Колко пъти разгласи на висок глас, че договорите са неизрядни? А в този момент в действителност споделя – ами, ще се заплаща, но хайде различен да парафира, че да не ме търсят след това, в случай че нещо се обърка. Е, за какво тогава напряко да не оставим Народното събрание да се произнася по всеки държавен разход?
Ама, чакайте малко, тъкмо това предлага Тошко Йорданов! И от кое място му пристигна тази хумореска? Просто той се подразни на Петков и реши да се изхвърли с някаква си спецкомисия, която да разписва всички министерски разходи. Какво да каже човек? Поведението на премиера е неуместно и безотговорно; на Йорданов е неуместно и детско.
Разбира се, нищо от това, което политиците приказват, може и да не се случи. В българската политика всичко е предпоследно. Да си представим обаче, че стане. Ще се захванат ли депутатите добросъвестно да проучват тежката правна материя в договорите, с цел да създадат способени изводи? Или по-скоро ще употребяват мотива, с цел да раздухат нови кавги? Миналата година действаше така наречен комисия по проверката на ръководството на ГЕРБ. Малцина към този момент я помнят, само че подвигна доста звук – пикантни разкрития, зрелищни разногласия, на които политиците си скубеха един на различен косите. Голямо шоу, а практическият резултат – никакъв. Е, за какво да чакаме, че в този момент ще бъде друго? Защото е настъпила “промяната ”? Хайде, стига.
Цялата бъркотия към проблема произтича, в последна сметка, от структурата на обединението. Добре, те отстраниха ГЕРБ от властта. При упражняването на властта обаче, четирите ръководещи обединения просто не могат да се стиковат; комплицирани за разрешаване проблеми, като пътните контракти, ги настройват едни против други и разклащат нежния им поначало съюз. Затова реакцията на премиера Петков е да трансферира казуса в Народното събрание. Ако се реши, супер, пада му воденичен камък от шията. Ако ли не, ще се върти до безспир в комисиите и в пленарната зала, съпроводен от кавги, интриги и обвинявания – както става за всичко останало.
Не може обаче по този начин да се опази стабилността на четворната коалиция. Не и за дълго. Всичко, което се пробват да погребат в Народното събрание, рано или късно ще се върне назад при Петков и останалите водачи на обединението. И тогава ще се принудят да вземат решения.
За някои наблюдаващи това беше мотив за паника. Няма ли да бъде сходен парламент променлив и неустойчив? Ще съумее ли да законодателства дейно? Ще може ли да контракти и поддържа постоянно държавно управление? Тези въпроси обаче не вълнуваха изключително политиците. Христов Иванов от Демократична България, да вземем за пример, – оставяме в предишното остарелия парламентарен модел, при който имаме една огромна партия, държаща “бухалката и черпака ”; и развиваме нова политическа просвета, при която близки по мощ обединения ще построяват обединения посредством разговор и ще предотвратяват концентрацията на власт, каквато се наблюдаваше при ГЕРБ.
Тази позиция е годна, когато става въпрос да се изолират някогашните ръководещи от властта. Новият модел, за който теоретизираше Иванов обаче, се оказва безусловно беззащитен, когато се стигне до ежедневните компликации на практическото държавно ръководство.
Нещо повече – може да се окаже и доста нездравословен
Така стартира да наподобява след последния съдружен съвет на ръководещите. На него се засегна парливият въпрос за парите, които пътните компании упорстват да получат от страната за осъществена поддръжка на пътната мрежа. Задълженията са по контракти, подписани при ГЕРБ. Казусът е висящ от предходната година и провокира гръмовни кавги, раздрусали крепко Народното събрание и служебните държавни управления на президента Румен Радев. Неслучайно е по този начин – става въпрос за поправки за милиарди левове.
И тогава, и в този момент изпълнителната власт опитва да трансферира отговорността върху Народното събрание. Миналата година разплащане с компаниите. и минава вътре в четворната коалиция и в самото държавно управление. От Политическа партия наподобява се плашат от опцията да разрешат заплащания по неизрядни контракти – позиция, която се споделя от премиера Кирил Петков. Регионалният министър Гроздан Караджов изиска отчасти разплащане, с цел да се успокои бизнесът. Шумно го поддържа Има Такъв Народ – най-много тъй като хората на Слави Трифонов са гневни на Политическа партия около борбата им за бъдещия шеф на Българска народна банка.
Въпросът е пъклен комплициран – колкото юридически, толкоз и политически. Вариантите за решение обаче, които ръководещите предложиха, се оказаха умопомрачителни със своята безсмислица. Часове преди съдружния съвет, по договорите първо би трябвало да бъде утвърдено от парламентарната антикорупционна комисия. Малко по-късно зам.-шефът на Има Такъв Народ Тошко Йорданов, евентуално гневен от съпротивата против претендента на партията му за Българска народна банка, строителните компании и районното министерство. И със размах “надгради ” концепцията на премиера – изиска специфична парламентарна комисия, през която да минават заплащанията и на другите министерства.
Като се замисли човек върху сходни идейки, и напряко се хваща за главата. Да, хубаво нещо е мощният парламентарен надзор, какъвто желае Кирил Петков. Всеки помни, че доминираните от ГЕРБ легислатури оставиха кабинетите на Бойко Борисов да се вихрят, както си пожелаят. С каква подготвеност обаче разполага една парламентарна комисия, с цел да утвърждава или отхвърля заплащания, по които страна е орган на изпълнителната власт – районното министерство или пътната организация? Вярно, че сме парламентарна република. Но това значи ли, че депутатите би трябвало да парафират всеки контракт за сложени пътни знаци от село А до село Б?
И защо ни е държавното управление тогава?
Къде остава отговорността на премиера към предоставената му работа?
Не, това не е парламентарен надзор. Това е трик, посредством който министър председателят тръсва на депутатите едно доста тежко решение, което не желае да вземе. Парламентът обаче няма право да опрощава греховете на предходните ръководства – изключително с парите на данъкоплатците. И е безусловно непочтено Петков да му трансферира с лека ръка проблема. Колко пъти разгласи на висок глас, че договорите са неизрядни? А в този момент в действителност споделя – ами, ще се заплаща, но хайде различен да парафира, че да не ме търсят след това, в случай че нещо се обърка. Е, за какво тогава напряко да не оставим Народното събрание да се произнася по всеки държавен разход?
Ама, чакайте малко, тъкмо това предлага Тошко Йорданов! И от кое място му пристигна тази хумореска? Просто той се подразни на Петков и реши да се изхвърли с някаква си спецкомисия, която да разписва всички министерски разходи. Какво да каже човек? Поведението на премиера е неуместно и безотговорно; на Йорданов е неуместно и детско.
Разбира се, нищо от това, което политиците приказват, може и да не се случи. В българската политика всичко е предпоследно. Да си представим обаче, че стане. Ще се захванат ли депутатите добросъвестно да проучват тежката правна материя в договорите, с цел да създадат способени изводи? Или по-скоро ще употребяват мотива, с цел да раздухат нови кавги? Миналата година действаше така наречен комисия по проверката на ръководството на ГЕРБ. Малцина към този момент я помнят, само че подвигна доста звук – пикантни разкрития, зрелищни разногласия, на които политиците си скубеха един на различен косите. Голямо шоу, а практическият резултат – никакъв. Е, за какво да чакаме, че в този момент ще бъде друго? Защото е настъпила “промяната ”? Хайде, стига.
Цялата бъркотия към проблема произтича, в последна сметка, от структурата на обединението. Добре, те отстраниха ГЕРБ от властта. При упражняването на властта обаче, четирите ръководещи обединения просто не могат да се стиковат; комплицирани за разрешаване проблеми, като пътните контракти, ги настройват едни против други и разклащат нежния им поначало съюз. Затова реакцията на премиера Петков е да трансферира казуса в Народното събрание. Ако се реши, супер, пада му воденичен камък от шията. Ако ли не, ще се върти до безспир в комисиите и в пленарната зала, съпроводен от кавги, интриги и обвинявания – както става за всичко останало.
Не може обаче по този начин да се опази стабилността на четворната коалиция. Не и за дълго. Всичко, което се пробват да погребат в Народното събрание, рано или късно ще се върне назад при Петков и останалите водачи на обединението. И тогава ще се принудят да вземат решения.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ