Ако нараните някого, когото обичате: Как да поправите нещата
И това се случва. Дори доста по-често съумяваме да нараним повече тъкмо тези, които обичаме, в сравнение с непознатите хора. Защото за околните ни хора сме значими и всяка дума, излязла от устата ни, може да се трансформира в грубо оръжие. И по този начин, по какъв начин да постъпим, в случай че белята към този момент е станала?
Като за начало, първо признайте виновността си. Просто отидете при индивида, който сте наранили, кажете си всичко, което имате да казвате, поемайки цялостна отговорност за това, което сте създали. Повярвайте, това е доста значимо.
Всички желаеме някъде да търсим виновността някъде на открито, само че не в себе си. Но в случай че знаете, че сте наранили обичания си човек, това е вашето самопризнание и опрощение, което ще бъде началото за изцелението на връзката.
Чакането няма да помогне. Само дейностите са способни да поправят нещата. Вътрешният и толкоз човешки ентусиазъм да чакате и да обвинявате другите, единствено ще усложни нещата.
Склонни сме да виждаме по какъв начин другите да бъркат, само че не виждаме личните си неточности
Ако и двамата частично сте отговорни, логаритъмът е еднакъв: излезте първи и признайте виновността си. Не чакайте сътрудникът да го направи преди вас. Изчакването няма да помогне на обстановката.
Въпросът е, искаш да бъдеш прав или благополучен?
Докато чакате сътрудникът ви да излезе първи, вие в действителност се отдалечавате от него, саботирайки връзката ви.
А когато поемате отговорност за това, което казвате и вършиме, това е първата стъпка към излекуването й.
Може би не всичко е по ваша виновност. Но сигурно и вие имате такава. Някъде не сте слушали колегата си задоволително добре и не сте го разбрали. Някъде сте реагирали по друг метод, а не по верния. Някъде са споделили неправилно нещо – случва се, само че пък имайте храброст и си го признайте.
Страдаме повече, когато търсим провинен
Страдаме повече, когато търсим провинен. Но когато не желаем да признаем виновността си, за колегата е по-трудно да ни одобри назад в сърцата си.
Извинете се и бъдете съответни за това, за което се извинявате. Уведомете обичания си, че разбирате каква неточност сте позволили. И може би в отговор ще чуете неговото опрощение.
Разберете, че всеки проблем, който изниква в живота ви, постоянно има нещо общо с вас. Така че някак сте взели участие в него, даже и без да го осъзнавате ясно.
Често пъти е задоволително просто да се каже:
„ Прости ми. Аз съм разбирам какво ти предизвиках и по какъв начин те нараних. “
Но, рядко споделяме това. Не ни се желае другия да разбере, че знаем, че не сме безгрешни. Или пък наивно се надяваме всичко да се размине от единствено себе си. Защото за личните неточности е мъчно да приказваме. Не желаеме да нараняваме егото си.
Но в случай че хората, които се обичат, говореха по-често за това между тях, по-често се помиряваха и получаваха амнистия, какъв брой друг би бил светът!
