За човека ~ Йоан ЕКЗАРХ
И така душата е жива същина, елементарна и безплътна, по своето естество невидима за телесните очи, безсмъртна, талантлива с разум и разсъдък, без форма, имаща като собствен орган плътта, на която дава дарба да пораства, да усеща и да се възпроизвежда, има разум, който сформира не нещо друго от нея, само че най-чистата част от самата нея, по този начин щото това, което е окото за плътта, това е мозъкът за душата. Тя е самовластна, талантлива със способността да желае и да работи, изменчива, тоест с прекомерно променлива воля, заради което тя е и сътворена, като е получила всичко това по естеството си от оня, който я е основал, придобивайки от него берекет и битие и това, че е такава по самата си природа…
Плътта (тялото) има три измерения, тоест дължина, широчина и дълбочина, или угоеност. Всяко тяло се състои от четири детайла, а тялото на живите същества – от четири течности. Трябва да се знае, че има четири детайла: земята, която е суха и студена; водата, която е студена и течна; въздуха, който е мокър и топъл; огъня, който е топъл и изсъхнал. Също по този начин и течностите са четири, като подхождат на четирите детайла: черната жлъч, която подхожда на земята, защото е суха и студена; слузта, която подхожда на водата, като е студена и влажна; кръвта, която подхожда на въздуха, като е течна и топла; жълтата жлъчка, която дава отговор на огъня, защото е топла и суха. И така плодовете се образуват от четирите детайла, влагите (течностите) от плодове, а телата на живите същества – от течностите и отново се връщат в тях. Защото всичко съставно се връща в това, от което се образува. Трябва да се знае, че индивидът има общо и с бездушните същества, както и взе участие в живота на безсловесните същества, а е получил и мисловна дарба дружно с рационалните същества. Чрез своето тяло той има нещо общо с бездушните предмети, както и по това, че се състои от примес на четири детайла. С растенията има общо това, както и проявата да се храни, да пораства и че има семе, тоест дарба да ражда. С безсловесните той има общественост както в това отношение, по този начин и това, че е талантлив с готовност, тоест яд и чувственост, след това по чувстването и по придвижването, което дава отговор на подбуждението.
Сетивата са пет: зрение, слух, подушване, усет и усещане. Движението, което е обвързвано с подбуждението, показва дарба да се предвижва от едно място на друго, както и да се раздвижва цялото тяло, да се издават звуци и да се диша. Защото от нас зависи да вършим или да не вършим всичко това. Посредством разсъдъка човек се съчетава с естествата, които са безплътни и са постижими единствено посредством мозъка, като мисли, схваща и разсъждава за всяко нещо, стреми се към добродетелите и обича благочестието, което е върхът на добродетелите. Поради това индивидът показва един дребен свят.
Трябва да се знае, че разрезът, приключването и смяната са свойствени единствено на тялото. Изменението се отнася до качеството, тоест стопляне или изстудяване, и сходни неща. Изтичането е приключване посредством евакуиране, като се изпразва и влажното, и сухото, и въздушното, и има потребност да се запълни. Поради това са естествени гладът и жаждата. За душата са свойствени благочестието и мисленето. Добродетелите са нещо общо за душата и тялото заради това, че те имат отношение към душата, тъй като душата оказва помощ на тялото.
Трябва да се знае, че разсъдъкът по своята природа господства над това, що е безразсъдно у нас. Душевната мощ се разделя на рационална и неразумна. Неразумната част има две страни: едната не се покорява на разсъдъка, тоест не се управлява от мисълта, а другата се покорява и слуша разсъдъка. Непослушната и непокоряващата се на разсъдъка част е виталната мощ, която се посочва туптяща (пулсираща), съдържащата в себе си семе, тоест дарба да ражда и да пораства, та се назовава и хранеща. Тя е същата, която образува плътта, тъй като тази последната се направлява не от мисълта, само че от самата природа. Онази част, която се покорява и повинува на разсъдъка, тоест на мисълта, се разделя на предпочитание и яд. Изобщо неразумната част на душата се назовава възприемаща и способна на предпочитание. Трябва да се знае, че придвижването, което подхожда на подбудата, спада към тази част, която е покорна на разсъдъка. Трябва също да се знае, че едни от делата са положителни, а други неприятни. Онова богатство, което се чака, разсънва предпочитание, а когато се реализира, носи наслаждение. Също по този начин и предстоящото зло разсънва боязън, а когато настъпи – скръб. Необходимо е да се знае, че когато ние приказваме за богатството, ние имаме поради както това, което е същинско богатство, по този начин и това, което наподобява такова. Същото се отнася и до злото.
Из „ Богословие (Небеса) ”, Йоан Екзарх
Илюстрация: eklekti.com
