Дано поне в Лига С срамът е по-малък
И по този начин! Участието ни в Лига В на Лига на нациите завърши след единствено едно издание на шампионата. Поне резилът не бе цялостен и не загубихме последния си мач - 0:0 в Ирландия, хем бяхме без цялостен тим инфектирани с COVID-19 и контузени.
За благополучие на националите те повече няма да играят през 2020-а. Година, която очевидно ще се опитат да не помнят бързо - 9 мача, от които 6 изгубени, 2 равни и... от немай къде организирахме контрола с Гибралтар, та да победят някой тим.
Остават очакванията, че 2021-ва ще е малко по-успешна. Както и идващото ни присъединяване в Лига на нациите през 2022 година, където ще сме в по-долната Лига С. А нека, но едва ли. Още на 7 декември ще разберем жребия за квалификациите за Мондиал 2022. Там ще бъдем в IV урна, тоест ни чакат три по-силни съперника в групата. А и към този момент би трябвало да се тормозим и от тези от пета, както е видно.
Що се отнася до Лига С - там нещата са на кантар. Възможно е и да вземем някоя победа. Но за доминация не може и да става дума. Поне не и с тази конфигурация. Щом селекционерът Георги Дерменджиев призна, че е трябвало да убеждава играчите от смисъла да печелят точки в групата: " Имахме диалог с играчите за какво са ни нужни тези точки до края. Ако останем в тази група, ще играем с положителни тимове, което е доста значимо, с цел да вдигаш качеството си. Когато играеш с по-слаби тимове, не е добре за тези, които порастват ", сподели той преди следващата загуба - с 1:2 от Финландия в София.
Е, не останахме в Лига В. И очевидно мотивацията е едно от нещата, които не достигат на нашите. Защото Дерменджиев успяваше да подреди някак състава да играе от малко малко равностойно - най-малко да не падаме с голяма разлика. Дори изпуснахме да спечелим още 4 т. към тези 2 т., с които завършихме - при 1:1 с Ирландия в София и двете загуби с по 0:1 от Уелс. Във всички тях се изложихме напълно най-после, досущ власите на Дунава.
А съвсем същите играчи преди този момент, при Хубчев, успяваха да победят Нидерландия (2:0) и Швеция (3:2) в София, Словения като посетител (2:1)... Значи може, в случай че желаят и се напънат. При Дерменджиев и Балъков очевидно не желаеха. Освен че отстъпваха пред противниците си по съвсем всички съставни елементи в играта. Не че и при Хубчев играха добре, само че най-малко предложиха някаква борба на терена.
Дерменджиев бе очевидно като агне измежду вълци. Отвсякъде валяха препоръки, най-много да пуска повече млади играчи. То не беше вицепрезидентът на БФС в оставка Атанас Фурнаджиев, то не бе спортният министър Красен Кралев. " Чичо Гошо " въпреки всичко постановяваше млади - Валентин Антов, Георги Йомов, Доминик Янков. Но тогава пък селекционерът на младежите Александър Димитров се цупеше, че му взимат играчи. И той си правеше някакви сметки.
А пък ние просто желаеме националите да играят. Но пък те, като виждат всички тези котерийни борби, им е все тая - те са си непоклатими и чакат да влезе идващият жертван селекционер.
За благополучие на националите те повече няма да играят през 2020-а. Година, която очевидно ще се опитат да не помнят бързо - 9 мача, от които 6 изгубени, 2 равни и... от немай къде организирахме контрола с Гибралтар, та да победят някой тим.
Остават очакванията, че 2021-ва ще е малко по-успешна. Както и идващото ни присъединяване в Лига на нациите през 2022 година, където ще сме в по-долната Лига С. А нека, но едва ли. Още на 7 декември ще разберем жребия за квалификациите за Мондиал 2022. Там ще бъдем в IV урна, тоест ни чакат три по-силни съперника в групата. А и към този момент би трябвало да се тормозим и от тези от пета, както е видно.
Що се отнася до Лига С - там нещата са на кантар. Възможно е и да вземем някоя победа. Но за доминация не може и да става дума. Поне не и с тази конфигурация. Щом селекционерът Георги Дерменджиев призна, че е трябвало да убеждава играчите от смисъла да печелят точки в групата: " Имахме диалог с играчите за какво са ни нужни тези точки до края. Ако останем в тази група, ще играем с положителни тимове, което е доста значимо, с цел да вдигаш качеството си. Когато играеш с по-слаби тимове, не е добре за тези, които порастват ", сподели той преди следващата загуба - с 1:2 от Финландия в София.
Е, не останахме в Лига В. И очевидно мотивацията е едно от нещата, които не достигат на нашите. Защото Дерменджиев успяваше да подреди някак състава да играе от малко малко равностойно - най-малко да не падаме с голяма разлика. Дори изпуснахме да спечелим още 4 т. към тези 2 т., с които завършихме - при 1:1 с Ирландия в София и двете загуби с по 0:1 от Уелс. Във всички тях се изложихме напълно най-после, досущ власите на Дунава.
А съвсем същите играчи преди този момент, при Хубчев, успяваха да победят Нидерландия (2:0) и Швеция (3:2) в София, Словения като посетител (2:1)... Значи може, в случай че желаят и се напънат. При Дерменджиев и Балъков очевидно не желаеха. Освен че отстъпваха пред противниците си по съвсем всички съставни елементи в играта. Не че и при Хубчев играха добре, само че най-малко предложиха някаква борба на терена.
Дерменджиев бе очевидно като агне измежду вълци. Отвсякъде валяха препоръки, най-много да пуска повече млади играчи. То не беше вицепрезидентът на БФС в оставка Атанас Фурнаджиев, то не бе спортният министър Красен Кралев. " Чичо Гошо " въпреки всичко постановяваше млади - Валентин Антов, Георги Йомов, Доминик Янков. Но тогава пък селекционерът на младежите Александър Димитров се цупеше, че му взимат играчи. И той си правеше някакви сметки.
А пък ние просто желаеме националите да играят. Но пък те, като виждат всички тези котерийни борби, им е все тая - те са си непоклатими и чакат да влезе идващият жертван селекционер.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ