И така – депутатите решиха, че заради заразата, няма повече

И по този начин – депутатите взеха решение, че поради болестта, няма повече да се събират постоянно на съвещания. Голяма работа, ще кажат мнозина, така и така нищо значително не правят. От една страна, това е по този начин. От друга обаче - това е тежка илюзия.

Вярно е, че няма необикновен смисъл Народното събрание да продължава с нормалния си режим на работа. Спешното законодателство, обвързвано с изключителното състояние, към този момент е признато – свръхприпряно, в изискванията на извънредно напрежение и заплашителен хаос, само че въпреки всичко е налице. Ако е належащо да се променя (а сигурно ще бъде), депутатите могат бързо да се съберат и да свършат нужното. На процедура няма значими законопроекти, които да изискват непрекъсната работа.

Проблемът в неналичието на постоянни съвещания е напълно различен –

 

без тях няма да има и постоянен парламентарен надзор. Народното събрание, както всички знаем, има две съществени задания – да разисква и приема законите, по които се ръководи страната, и да надзирава изпълнителната власт в лицето на държавното управление. Няма да е огромна неволя, в случай че Народното събрание спре нонстоп да законодателства – така и така законите се кърпят до безсрамие. Тежко обаче ще стане, в случай че така и така хлабавият надзор, който народните представители имат върху кабинета на Бойко Борисов, напълно се отпусне. Това ще е изключително обезпокоително в актуалната обстановка, при която изпълнителната власт така и така получава прекалено много нови пълномощия да контролира живота на жителите.

Парламентарният надзор е верният метод да се даде повече гласност върху дейностите на държавното управление. Освен че могат да задават съответни въпроси на членовете на кабинета, депутатите могат да ги привикват и на чувания в Народното събрание. В такива случаи се получават много дълги и от време на време забавни полемики в пленарната зала, които могат да разкрият неща за държавните политики, другояче оставащи незнайни.

Какво обаче ще се случи в този момент?

 

С решението, което беше признато от ГЕРБ, „ Обединени патриоти ”, Движение за права и свободи и „ Воля ”, депутатите към този момент ще могат да задават въпроси на държавното управление единствено документално. По принцип тази процедура се употребява необятно от народните представители, само че най-често когато желаят да съберат справочна информация от държавните ведомства по някаква тематика – да вземем за пример финансовото положение на общините. На огромните, шумните, спорните въпроси, които провокират особени безредици в общественото пространство се отговоря в пленарната зала. Поне до момента беше по този начин. И писменият надзор с неговата безлична замяна на документи сред депутати и министри не може да бъде адвекватен сурогат.

А аргументът, че като се прекратят постоянните съвещания, ще се понижи рискът от разпространяване на болестта, е изцяло недействителен в тази ситуация. Всеки, който най-малко един път е следил парламентарния надзор по малкия екран, е останал с едно впечатление – че тогава пленарната зала е съвсем празна. Депутатите, които остават за контрола, могат умерено да поддържат не 2 метра отдалеченост между тях, а 20 метра, в случай че желаят. Даже могат да идват да си задават въпросите и да си слушат отговорите един по един - контролът се организира по авансово избрана поредност, не е като дебатите, в които на всеки народен представител може изведнъж да му се прииска да скочи, за да се изкаже.

За едно социалистите, които единствени възразиха против прекъсването на постоянните съвещания, бяха изцяло прави – от в този момент нататък властта няма да дава отговор на неуместни депутатски въпроси, а ще си приказва на брифинги и конференции, които сама провежда. В пленарната зала Борисов и министрите му са уязвими – там, до момента в който съществува съпротива, ще има и кой да им окаже опозиция, да им дръпне малко юздите. Сега към този момент няма.