Стихотворения от Христо Петров
И става вечерта дневно...
На дните си в нощта безкрайна
поемам енергично към теб,
ти - моя любов, моя загадка,
искрица в пътя ми безразсъден.
Балканът шепне ми направления,
небето звездно е компас,
изкачвам върхове високи,
копнеейки за твоя глас.
И в момент парещ, избавен от " зима "
до теб съм аз, а ти - до мен,
безмълвно шепнеш мойто име
и става вечерта дневно...
***
Вълшебна, пъстроцветна пролетта
ухаеше на цъфнали липи
и ведро-синя литна песента
на славеи и пеещи щурци.
В простора нежно рееха се те -
на танц любовен две красиви птици.
А аз намирах в себе си небе
и птици бяха твоите зеници...
***
Не за ден, не за два ме бит,
а за цялата безкрайност най-малко.
Към ръцете ми трепетно тичай
със сияйни от деликатност ръце.
Като гълъб долитай до мене
през горчиви и радостни дни,
във очите ми виждай Вселени
и люби ги със свойте очи.
И когато във вечери сиви
си обхваната с хладна горест,
дано съм песента ти красива,
слънце благо за твойта душа.
А сърцето ми, пламнало в деликатност,
дано бъде за теб водопад,
като галеща синя безбрежност,
като възхитителен благ свят.
С мен безмълвна поеми изричай
под красивото нощно небе.
Не за ден, не за два ме бит,
а за цялата безкрайност най-малко.
Намирай ме
Щом ме няма там до тебе, щом ме няма,
нежни люляци целувай вместо мен
и намирай ме в цъфтящата дъбрава,
и намирай ме в изгряващия ден.
С топли устни заран погали росата,
тези капчици са моите сълзи.
Вечер влюбено поглеждай небесата,
там блестят от любов моите очи.
От дъгата моята усмивка грее,
бели облаци са мойте плещи.
И намирай ме, щом слънцето се смее,
и намирай ме в звездинното небе.
И ще бъда с тебе, постоянно ще бъда
и в горещи дни, и в нощи с бяла срам,
като тайнствено, красиво, ярко знамение,
като тиха ария, като осъществен идеал.
Нощ на пролетта
Прохладна пролетна поляна,
хубав пленителен нощен ъгъл,
луната с благополучие обляна
огрява светлия ми път.
Под клюмналите нощни вейки
разцъфват приказни цветя
и вятърът през тях летейки,
изпълва с мирис света.
С тревите тайнствени и нежни
танцува своя менует,
а след това безгрижен, безметежен
се стрелва някъде напред.
А нейде доста отдалече
се носи ария на щурче,
омайна пролетната вечер
краси със своето гласче.
В небето - звездното, безпределно
е разпилян океан звезди -
без глас нашепват нежни секрети,
разкриват своите души.
И част от приказна магия
е като че ли всичко в този свят,
и единствено който я открие,
той става същински богат!
***
Моя приказна, алена есен,
разпиляла къдрици от злато,
ти запяваш най-мъдрата ария
под криле на отлитащо ято.
Водопади от галещи краски
се разливат и приятно греят.
Зазвънели от слънчеви милувки
се полюшват листата и пеят.
Ти на лятото огнено жара
претворила си в тиха молитва,
от пресвятата мощност на олтара
блика твойта неземна палитра.
Нестинарка
Залезът летен със сребърен меч
гали планинската арка.
Мъдрост долита при нас отдалеко
с песента на нестинарка.
Жертвено вдигнала бели ръце
тайнствени думи изрича,
в тиха молитва, със светли нозе
боса по въглени тича.
Тича и пее за здраве, живот,
гони нерадост горчива.
Огнена жрица под юнския свод
с танца възвишен се слива...
Душа
Какво ли е човешката душа -
изящно-бяла, нежна орхидея?
Или пък феникс, скрил се в пепелта,
възкръсващ все вълшебен от нея?
Какво е туй, което вътре в нас
не гасне, не престава, не умира,
а енергично след сетния ни час
нагоре - към просторите се взира?
И дири там - в далечни висини
безкрайната си същинска татковина -
по-чиста и от утринна роса,
по-светла и от райските градини...
Душата - така красива и добра,
и знайна, и безпределно непозната -
елегантен, ярък храм на вечността
и делегат небесен на земята.
Пътуване към парадайса
Оттам - от своето надалеч
поемам път към вечността,
оставям тленното " елече " -
на дните земни крепостта.
Светлеят енергично Вселени,
само че не далечни, като идеал,
блестят до мене, вътре в мене,
а аз пък в тях съм разпръснат.
О, тука всичко е единение
проникнато от любовта.
Доброто - постоянно с преимущество,
а Библия - Моралността.
И хората, като звездици
излъчват мека светлина,
с души - свободни като птици,
творят и пеят в хубост.
Обичайте се
Обичайте се с думи бели
или пък с огнени слова,
със стихове и нежни трели,
или в магична тишина.
Кой както може да обича,
само че дано всеки да даде
и в любовта си да наподобява
на ясно пролетно небе,
което нежно озарява
и вдъхва наслада и живот.
Така положителното се познава -
по неговия сладостен плод.
България
Политнаха фантазиите ми след ято,
зареяно надалеч във висините
измежду облаци обсипани със злато,
към сините лица на планините.
Там изгревът небесносин заран рано
целува с устни алени морето,
а вечер горящ залезът смълчано
обагря от сияния небето.
Там някъде, където ветровете
разнасят ария дивна и красива,
загадъчно белеят върховете
и с облаци сребристи се преливат.
Там някъде във вечери красиви
забравени митове оживяват
и с тиха стъпка бели самодиви
неземни танци боси заиграват.
Във въздуха разнасят се камбани,
отправящи послания незрими:
Че пазим във душите си определени
завет заветен на хиляди години.
Създадено е всичко за положително
Загадъчно върти се небосвода
във танца на живота пъстролик,
подарява ни спорове и спогода -
знамения на промисъл популярен.
Предвожда ни и енергично, и нежно
по пътя си лъчезарен през нощта.
За всеки има мъничко вяра,
за всеки има мъничко горест.
И в миговете стихнали и сини
аз запитвам Го със своята душа:
" А твоята Божествена картина
не може ли без черната багра? "
" И тъмните, и светещите маски
подаряват с наслада бялото платно,
те раждат всички багри, всички краски -
основано е всичко за положително.
Отделно не разглеждай цветовете,
те постоянно са дружно - помни.
От тях се ражда пролетното цвете,
от тях блестят далечните звезди.
И тъжен в този момент недей ме пита
за какво основал съм слънцето, нощта.
Те багри са от моята палитра,
посредством тях създавам живот във вечността. "
Христо Петров е роден на 13 януари 1988 година Завършил е Музикалното учебно заведение " Панайот Пипков ", гр. Плевен, със компетентност " Пиано ", по-късно консерваторията " Принц Клаус " в Грьонинген и консерваторията на град Утрехт. Като студент в Холандия взе участие в доста концерти - както солови, по този начин и с разнообразни камерни групи. Печели редица награди от състезания и конкурс-фестивали.
Освен музикални има и награди от състезания за лирика. До момента е издал две авторски стихосбирки: " Върху крилете на любовта " и " Създадено е всичко за положително ". Член е на Съюза на българските писатели.
На дните си в нощта безкрайна
поемам енергично към теб,
ти - моя любов, моя загадка,
искрица в пътя ми безразсъден.
Балканът шепне ми направления,
небето звездно е компас,
изкачвам върхове високи,
копнеейки за твоя глас.
И в момент парещ, избавен от " зима "
до теб съм аз, а ти - до мен,
безмълвно шепнеш мойто име
и става вечерта дневно...
***
Вълшебна, пъстроцветна пролетта
ухаеше на цъфнали липи
и ведро-синя литна песента
на славеи и пеещи щурци.
В простора нежно рееха се те -
на танц любовен две красиви птици.
А аз намирах в себе си небе
и птици бяха твоите зеници...
***
Не за ден, не за два ме бит,
а за цялата безкрайност най-малко.
Към ръцете ми трепетно тичай
със сияйни от деликатност ръце.
Като гълъб долитай до мене
през горчиви и радостни дни,
във очите ми виждай Вселени
и люби ги със свойте очи.
И когато във вечери сиви
си обхваната с хладна горест,
дано съм песента ти красива,
слънце благо за твойта душа.
А сърцето ми, пламнало в деликатност,
дано бъде за теб водопад,
като галеща синя безбрежност,
като възхитителен благ свят.
С мен безмълвна поеми изричай
под красивото нощно небе.
Не за ден, не за два ме бит,
а за цялата безкрайност най-малко.
Намирай ме
Щом ме няма там до тебе, щом ме няма,
нежни люляци целувай вместо мен
и намирай ме в цъфтящата дъбрава,
и намирай ме в изгряващия ден.
С топли устни заран погали росата,
тези капчици са моите сълзи.
Вечер влюбено поглеждай небесата,
там блестят от любов моите очи.
От дъгата моята усмивка грее,
бели облаци са мойте плещи.
И намирай ме, щом слънцето се смее,
и намирай ме в звездинното небе.
И ще бъда с тебе, постоянно ще бъда
и в горещи дни, и в нощи с бяла срам,
като тайнствено, красиво, ярко знамение,
като тиха ария, като осъществен идеал.
Нощ на пролетта
Прохладна пролетна поляна,
хубав пленителен нощен ъгъл,
луната с благополучие обляна
огрява светлия ми път.
Под клюмналите нощни вейки
разцъфват приказни цветя
и вятърът през тях летейки,
изпълва с мирис света.
С тревите тайнствени и нежни
танцува своя менует,
а след това безгрижен, безметежен
се стрелва някъде напред.
А нейде доста отдалече
се носи ария на щурче,
омайна пролетната вечер
краси със своето гласче.
В небето - звездното, безпределно
е разпилян океан звезди -
без глас нашепват нежни секрети,
разкриват своите души.
И част от приказна магия
е като че ли всичко в този свят,
и единствено който я открие,
той става същински богат!
***
Моя приказна, алена есен,
разпиляла къдрици от злато,
ти запяваш най-мъдрата ария
под криле на отлитащо ято.
Водопади от галещи краски
се разливат и приятно греят.
Зазвънели от слънчеви милувки
се полюшват листата и пеят.
Ти на лятото огнено жара
претворила си в тиха молитва,
от пресвятата мощност на олтара
блика твойта неземна палитра.
Нестинарка
Залезът летен със сребърен меч
гали планинската арка.
Мъдрост долита при нас отдалеко
с песента на нестинарка.
Жертвено вдигнала бели ръце
тайнствени думи изрича,
в тиха молитва, със светли нозе
боса по въглени тича.
Тича и пее за здраве, живот,
гони нерадост горчива.
Огнена жрица под юнския свод
с танца възвишен се слива...
Душа
Какво ли е човешката душа -
изящно-бяла, нежна орхидея?
Или пък феникс, скрил се в пепелта,
възкръсващ все вълшебен от нея?
Какво е туй, което вътре в нас
не гасне, не престава, не умира,
а енергично след сетния ни час
нагоре - към просторите се взира?
И дири там - в далечни висини
безкрайната си същинска татковина -
по-чиста и от утринна роса,
по-светла и от райските градини...
Душата - така красива и добра,
и знайна, и безпределно непозната -
елегантен, ярък храм на вечността
и делегат небесен на земята.
Пътуване към парадайса
Оттам - от своето надалеч
поемам път към вечността,
оставям тленното " елече " -
на дните земни крепостта.
Светлеят енергично Вселени,
само че не далечни, като идеал,
блестят до мене, вътре в мене,
а аз пък в тях съм разпръснат.
О, тука всичко е единение
проникнато от любовта.
Доброто - постоянно с преимущество,
а Библия - Моралността.
И хората, като звездици
излъчват мека светлина,
с души - свободни като птици,
творят и пеят в хубост.
Обичайте се
Обичайте се с думи бели
или пък с огнени слова,
със стихове и нежни трели,
или в магична тишина.
Кой както може да обича,
само че дано всеки да даде
и в любовта си да наподобява
на ясно пролетно небе,
което нежно озарява
и вдъхва наслада и живот.
Така положителното се познава -
по неговия сладостен плод.
България
Политнаха фантазиите ми след ято,
зареяно надалеч във висините
измежду облаци обсипани със злато,
към сините лица на планините.
Там изгревът небесносин заран рано
целува с устни алени морето,
а вечер горящ залезът смълчано
обагря от сияния небето.
Там някъде, където ветровете
разнасят ария дивна и красива,
загадъчно белеят върховете
и с облаци сребристи се преливат.
Там някъде във вечери красиви
забравени митове оживяват
и с тиха стъпка бели самодиви
неземни танци боси заиграват.
Във въздуха разнасят се камбани,
отправящи послания незрими:
Че пазим във душите си определени
завет заветен на хиляди години.
Създадено е всичко за положително
Загадъчно върти се небосвода
във танца на живота пъстролик,
подарява ни спорове и спогода -
знамения на промисъл популярен.
Предвожда ни и енергично, и нежно
по пътя си лъчезарен през нощта.
За всеки има мъничко вяра,
за всеки има мъничко горест.
И в миговете стихнали и сини
аз запитвам Го със своята душа:
" А твоята Божествена картина
не може ли без черната багра? "
" И тъмните, и светещите маски
подаряват с наслада бялото платно,
те раждат всички багри, всички краски -
основано е всичко за положително.
Отделно не разглеждай цветовете,
те постоянно са дружно - помни.
От тях се ражда пролетното цвете,
от тях блестят далечните звезди.
И тъжен в този момент недей ме пита
за какво основал съм слънцето, нощта.
Те багри са от моята палитра,
посредством тях създавам живот във вечността. "
Христо Петров е роден на 13 януари 1988 година Завършил е Музикалното учебно заведение " Панайот Пипков ", гр. Плевен, със компетентност " Пиано ", по-късно консерваторията " Принц Клаус " в Грьонинген и консерваторията на град Утрехт. Като студент в Холандия взе участие в доста концерти - както солови, по този начин и с разнообразни камерни групи. Печели редица награди от състезания и конкурс-фестивали.
Освен музикални има и награди от състезания за лирика. До момента е издал две авторски стихосбирки: " Върху крилете на любовта " и " Създадено е всичко за положително ". Член е на Съюза на българските писатели.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ