I see a red door and I want it painted

„ I see a red door and I want it painted black
No colors anymore, I want them to turn black “ *

 

Такива порти отваря Алиса в Страната на насилието. И става все по-малка и по-малка. Червеното най-често е кръв. Черно е всичко. Когато за малко пък въпреки всичко успее да стане огромна, да порасне, скоро, скоро по-късно – толкоз сълзи, че извират от прозорците на къщата като исполински дъжд.

За първи път фактически си напомням с изясненост раждането на щерка ми. Как спираше дъхът ми.Как тялото знаеше какво да прави, а главата не. Три години съм преразказвала или разсъждавала към тези мигове, само че сега сякаш най-ясно ги виждам пред себе си още веднъж. Притискам лицето във възглавницата, тъй като толкоз мощно рева, че не ми се мисли, в случай че се отпусна да викам, както желая, какво ще стане.

Всичко внезапно е действително. Утре бащата на това дете, повода за моето раждане и преобразяване в майка, може да влезе в пандиза. Заплаха за ликвидиране. Любов като отровна змия, захапала опашката си. Най-хубавото, което съм видяла от живеенето – новия живот, усмихнатите очи, които са същите като моите, нежните милувки на детската ръчичка, всичко това съм получила от него. Също от него получих и най-лошото. Далеч оттатък показаните обстоятелства във съда. И въпреки всичко – заплаха за ликвидиране.

Скоро още веднъж един мъж умъртви обичаната си жена, раздавайки правдивост. Реално, в този момент, на следващия ден, съдът би трябвало да извърши тъкмо това – да е обективен. Никак не е прелестно да разчитаме на него, само че другояче единствен съдник ще остане гневът. Странно, че аз се усещам като пред разстрел. Той не . Той изпитва само ненавист, съдейки по нападателните SMS-и от през днешния ден.

Запознахме се тъкмо преди 6 години на тази дата. Имам директория с картички от любовта ни – епикризи, правосъдно здравно за междинна телесна щета, проучвания на слуха, мнения на психиатри , бележки от посещаване на Бърза помощ на адреса ни и рентгенова фотография на пукнатото му ребро. Това беше първата картичка, одобрих я с иронията, че аз съм Ева, а той Адам, тъй като е дал едно ребро в жертва за мен.

Не осъзнавах, че това безсмислено сборичкване с двама, което очевидно самичък е инициирал, сякаш поради мен, няма нищо общо с мен и няма да му е последното. Сега се сещам, че даже се наричахме „ Ребро “ известно време като наше си галено любовно послание.

Първите няколко месеца всичко беше като в публикация, писана от психолог, по отношение на връзките с насилието, нарцисизма, зависимостите – от хора и от алкохол . След това замязя на сводка от Районното. Не инцидентно първият текст по отношение на случая, който ще завърши на следващия ден съдът, се споделяше „ До РПУ-то и обратно “. Ние в гражданското не сме ходили, нито на СПА, само че пък в РПУ-то бяхме.

„ След като те убия, ще те залея с бетон, с цел да може в никакъв случай да не те намерят. “

„ Знаеш ли какъв брой пъти съм си представял, по какъв начин те блъскам през терасата, до момента в който простираш? “

„ Докато спиш, ще ти инжектирам сперма със спринцовка, с цел да надуеш отново корема и да няма къде да вървиш. “

„ Ще взема детето и ще отпътува за Нова Зеландия, преди да са ти намерили натрупа. “

Това всичко не е към делото, казвал ги е при други обстановки, когато не съм писала тъжби. Ето защо се чака на следващия ден да го осъдят: „ Сега ще видиш какво значи гибел, ти от тук жива няма да излезеш! “. Престъпление по член 144, ал.3 от Наказателния кодекс, раздел " Принуда " .

„ Който се закани на другиго с закононарушение срещу неговата персона или парцел или срещу личността или парцела на неговите ближни и това заканване не би могло да възбуди състоятелен боязън за реализира нето му, се санкционира с отнемане от независимост до шест месеца или с санкция до пет хиляди лв..

Алинея 3: Ако деецът се е заканил с ликвидиране, наказването е отнемане от независимост до три години или наложително заселване. “

В един по-честен свят може би към момента няма да сме съумели да се преборим с домашното принуждение, само че вместо Иванови, Паунови или Петрови на входните порти ще има табелки с това по какъв член на Наказателния или Семейния кодекс, Закона за отбрана от домашното принуждение, Хартата на Организация на обединените нации за правата на индивида или Конституцията на Република България се прави закононарушение в този дом.

На вратата на нашия някогашен дом ще написа чл.144, ал.3 от Наказателен кодекс. По всичко проличава, че след няколко часа присъдата му ще е неоправдателна. Участвам в това дело без юрист, само че истината е на моя страна, а и около акцията на Момичетата от града „ Не си сама – дружно против насилието “, аз знам правата си. Пожелавам и на вас – първо, цялостно неявяване на принуждение и второ – при положение на принуждение, да не мълчите! Не сме сами.

 

* Цитат от Paint It Black на Rolling Stones

 
Французойки употребяват кодови думи в аптеките, с цел да се оплачат от домашно принуждение