I remember you well in the Chelsea Hotel ( Помня

I remember you well in the Chelsea Hotel ( " Помня те добре в хотел " Челси " ) – пее Лана дел Рей в едноименната ария, отдавайки респект на Ленард Коен, който изпява парчето през 1974 година, и Джанис Джоплин. Песента е написана с и за Джоплин по време на късата им връзка с Коен в именития хотел “Челси ” в Ню Йорк.

И въпреки всичко, Лана ни кара да се чудим дали е просто опиянена от това велико време, в което Чарлз Буковски и Джак Керуак са пиели обичаните си напитки там, без да мислят да си лягат, или в песента става въпрос за някой от персоналния ѝ живот, който ще си остане анонимен. Няма значение, тъй като песента е хубава и напомня за толкоз доста персони, свързани с този прочут хотел, който нямаше да има славата си, в случай че не бяха точно те - бохемите от Chelsea Hotel.



Сгушен в сърцето на оживения квартал Челси в Манхатън, Chelsea Hotel е живо удостоверение за бохемския дух и артистичния жар, които дефинират Ню Йорк от десетилетия. Подобно на Factory или Studio 54, Chelsea Hotel играе огромна роля в изковаването на артистичната легенда на града. Тази емблематична забележителност е била хазаин на еклектична комбинация от писатели, музиканти, художници и културни светила, спечелвайки своето място като знак на креативна независимост и изложение.

Обитаван от голям брой актьори, от Джак Керуак и Чарлз Буковски, през Пати Смит и Робърт Мейпълторп, до Джанис Джоплин и Анди Уорхол, който даже снима в него своя пробен филм Chelsea Girls, потапящ феновете в артистичния под земята свят на 60-те години, със саундтрак от The Velvet Underground, хотелът неслучайно е повдигнат в фетиш.



Първоначално издигнат като жилищен комплекс, той отваря порти за жителите през 1884 година 12-етажната постройка през годините се трансформира в леговище за креативен мозъци, създавайки атмосфера, която ще даде началото на някои от най-емблематичните творби в литературата, музиката и образните изкуства.

Chelsea Hotel придобива популярност като " бохемски анклав " при започване на 20 век. През 40-те и 50-те години на предишния век той се трансформира в център за писатели като Дилън Томас и Артър Милър, които търсят наличната, само че вдъхновяваща атмосфера на хотела. Неофициалната политика на хотела за разрешаване на дълготрайни пребивавания и задължението му към свободата на изкуството притегля разнообразни персони.



50-те и 60-те години на предишния век са напредък на Beat Generation и хотелът изиграва основна роля в оформянето на това културно придвижване. Бийт поети като Алън Гинсбърг и Джак Керуак намират разтуха измежду стените му, създавайки някои от най-влиятелните си творби. Хотелът се трансформира в живо платно за творчество, като художниците трансформират жилищните си пространства в нетрадиционни ателиета.

Влиянието на мястото се разгръща върху музикалната сцена, като емблематични музиканти като Боб Дилън, Джанис Джоплин и Ленард Коен намират ентусиазъм в неговите етажни стени. Прословутата ария на Коен е може би най-точното въплъщение на атмосферата на хотела.



Chelsea Hotel е изправен пред провокации в края на предишния век, в това число финансови усложнения, и промени в собствеността. През 2011 година хотелът затваря порти за главен ремонт. Сега той още веднъж отваря порти в цялостния си искра. Възстановена е старинната дограма и корнизи, подът е затрупан с мраморна мозайка, а някои творби на някогашните поданици се намират по стените. Разделени в 14 категории, 155-те стаи варират от студиа до жилища с две спални и кухни. Фотьойли с тигрова щампа се подреждат до килими във викториански жанр, ретро гоблени и лилави кадифени дивани. Последната оригиналност е идното разкриване на спа център и фитнес зала. Историята на хотела продължава да се написа.