Седмицата: Разглобката се подкваси! На мътеница…
И през миналата седмица (поредната) политпространството BG (обладано от духовете на Сглобката) си работеше в нормалния за последните няколко години режим – като мандра. Може би необичайно, само че посредством задвижване от воденичен камък, въпреки и да е мандра, а не някаква си елементарна воденица. Но пък цялата „ корпоративна предприемчивост “ на тази другояче съединена като политпартийна мандра, е под тежестта на воденичен камък. На воденичния камък на нелепостта. На напълно елементарната нелепост, тъй като като най-мандрещ (от мандра и млатещ) измежду сякаш съединените елементи изпъква (поне в това) просто Политическа партия – дори без Демократична България.
Мандра е сигурно, тъй като цялата тази предприемчивост е отдадена само и единствено на сиренето. На оня млечен артикул, дето във фразеологията ни се комбинира наложително с ножа. Така де, индустриалният цикъл е надъхан само и единствено у кого да е и сиренето, но и ножът. Кой и да реже, и да раздава, а най-много да получава порциона. При състояние, че точно от Политическа партия, откакто от 2020-а се мъчи да вземе сиренето от ГЕРБ, в този момент към този момент просто до цялостна нелепост, му върнаха на Бойко Борисов и ножа.
Просто тъй като ПП-тата – началници взеха решение, че цялата мандра е единствено и само тяхна (като да са я подпечатали и запечатили в „ патентното ведомство “ примерно на техния си фиктивен „ Харвард “). И по тази причина всякога щом се стигне до някаква подготвена продукция от сякаш общото подквасване на другояче напълно общата постоянна изпълнителна власт на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, до някакво въпреки и лекинко натъманяване на Раз(С)глобката, то точно брънката Политическа партия превключва цялото произвеждане на цялостна мътеница.
И през миналата седмица се мариновахме отново в същата мътилка, както и в предходните, откогато стартира на 6 март врътката на „ ротационните джентълмени “. Толкова „ отново “, че и по дни съвпадаше плакненето в мътеницата. По цяла седмица с понеделнишки старт ни жабуркат с „ тука има – тука нема “, но „ аха да има “, и в неделя квасенето прелива.
От през днешния ден с новата седмица отново стартира сякаш последното подсирване на постоянна власт с този парламент – този път даже и без мътеница, а посредством връщане на кота „ нула “ – дори и без първичното въпреки всичко за една мандра мляко. Първият мандат за сформиране на държавно управление е избушен. А през актуалната седмица би трябвало да се разбере дали отново и това не е предпоследно.
Всъщност, има и добра вест таман за идната неделя. Когато ще осъмнем с един час напред – местенето на стрелките на часовника от „ зимно “ към „ лятно “ часово време е. Като току виж вместо да страдаме от загубата на цялостен час за сън, може „ положително утро “ да се окаже в действителност и „ положително “, и „ утро “ – в смисъла на в действителност ново положително начало.
За задачата обаче е нужна една дребна детайлност. След като така и така в този момент при врътката на времето ни се губи един час, да вземе в тая „ черна дупка “ да се загуби и всичкото това в действителност „ безвремие “ на разглобо-сглобяване, на квасене без подквасване, на вадене на ножове от и към сиренето на властта месец. Да си останат всичките политпартийни мандраджии там в този „ фиктивен “ един час, когато таман е станало 4:00 и към този момент е 5:00 ч.
Ама няма по какъв начин, че колкото и да си връткаме стрелките по всички страни, всичките сме и във времето, и в пространството. А на нас в този момент ни се е паднало да сме и във времето, и в пространството на едни просто(и) партийни „ млекоптреработватели “, дето считат, че да – това е мандра. Тяхната мандра и на „ статуквото “, и „ на смяната “, а най-много на безвремието на квасенето на мътеницата, която няма по какъв начин да се подкваси, тъкмо както няма по какъв начин да не съществува този „ фиктивен “ всяка пролет един час – наесен ни се връща. Понеже – да, мътеницата също е един тип артикул от мандра, но не е даже айран – разредено въпреки всичко кисело мляко. Мътеницата е онуй дето остава при извличането на най-ценното – на маслото, когато го „ избием “ млякото. Затуй името „ мътеница “ го има диалектно и като „ навалица “.
Толкоз, каквото и да „ популяризират “, че подквасват, най-после отново ще сме набутаните на избори. След което наквасването да продължи!
Мандра е сигурно, тъй като цялата тази предприемчивост е отдадена само и единствено на сиренето. На оня млечен артикул, дето във фразеологията ни се комбинира наложително с ножа. Така де, индустриалният цикъл е надъхан само и единствено у кого да е и сиренето, но и ножът. Кой и да реже, и да раздава, а най-много да получава порциона. При състояние, че точно от Политическа партия, откакто от 2020-а се мъчи да вземе сиренето от ГЕРБ, в този момент към този момент просто до цялостна нелепост, му върнаха на Бойко Борисов и ножа.
Просто тъй като ПП-тата – началници взеха решение, че цялата мандра е единствено и само тяхна (като да са я подпечатали и запечатили в „ патентното ведомство “ примерно на техния си фиктивен „ Харвард “). И по тази причина всякога щом се стигне до някаква подготвена продукция от сякаш общото подквасване на другояче напълно общата постоянна изпълнителна власт на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, до някакво въпреки и лекинко натъманяване на Раз(С)глобката, то точно брънката Политическа партия превключва цялото произвеждане на цялостна мътеница.
И през миналата седмица се мариновахме отново в същата мътилка, както и в предходните, откогато стартира на 6 март врътката на „ ротационните джентълмени “. Толкова „ отново “, че и по дни съвпадаше плакненето в мътеницата. По цяла седмица с понеделнишки старт ни жабуркат с „ тука има – тука нема “, но „ аха да има “, и в неделя квасенето прелива.
От през днешния ден с новата седмица отново стартира сякаш последното подсирване на постоянна власт с този парламент – този път даже и без мътеница, а посредством връщане на кота „ нула “ – дори и без първичното въпреки всичко за една мандра мляко. Първият мандат за сформиране на държавно управление е избушен. А през актуалната седмица би трябвало да се разбере дали отново и това не е предпоследно.
Всъщност, има и добра вест таман за идната неделя. Когато ще осъмнем с един час напред – местенето на стрелките на часовника от „ зимно “ към „ лятно “ часово време е. Като току виж вместо да страдаме от загубата на цялостен час за сън, може „ положително утро “ да се окаже в действителност и „ положително “, и „ утро “ – в смисъла на в действителност ново положително начало.
За задачата обаче е нужна една дребна детайлност. След като така и така в този момент при врътката на времето ни се губи един час, да вземе в тая „ черна дупка “ да се загуби и всичкото това в действителност „ безвремие “ на разглобо-сглобяване, на квасене без подквасване, на вадене на ножове от и към сиренето на властта месец. Да си останат всичките политпартийни мандраджии там в този „ фиктивен “ един час, когато таман е станало 4:00 и към този момент е 5:00 ч.
Ама няма по какъв начин, че колкото и да си връткаме стрелките по всички страни, всичките сме и във времето, и в пространството. А на нас в този момент ни се е паднало да сме и във времето, и в пространството на едни просто(и) партийни „ млекоптреработватели “, дето считат, че да – това е мандра. Тяхната мандра и на „ статуквото “, и „ на смяната “, а най-много на безвремието на квасенето на мътеницата, която няма по какъв начин да се подкваси, тъкмо както няма по какъв начин да не съществува този „ фиктивен “ всяка пролет един час – наесен ни се връща. Понеже – да, мътеницата също е един тип артикул от мандра, но не е даже айран – разредено въпреки всичко кисело мляко. Мътеницата е онуй дето остава при извличането на най-ценното – на маслото, когато го „ избием “ млякото. Затуй името „ мътеница “ го има диалектно и като „ навалица “.
Толкоз, каквото и да „ популяризират “, че подквасват, най-после отново ще сме набутаните на избори. След което наквасването да продължи!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ