5 урока, които протестът трябва да си припомни
И преди сме били на този изпит. През 1990, 1997, 2013 година Мислехме, че сме го взели, да, може би не с отличие, само че най-малко сме минали. Уви! Днешната обстановка в България мъчително ни демонстрира, че сме били скъсани. В изпита по дълг и отговорност - към демокрацията, достойния живот, справедливостта и бъдещето на децата ни. Пред примирените ни погледи, притихнал яд и вътрешна емиграция, мафията овладя родината ни. Корупцията задуши обществото и бизнеса, незаконната клика задуши медиите, завладя правораздаването, заплаши правовия ред и правда.
Какви са уроците от предишното, които ние, протестиращите през днешния ден, не би трябвало да забравяме, с цел да не се провалим още веднъж?
Няма да успеем сами!
Днес е времето на обединяването. И да, на следващия ден ще мислим какво да вършим след това и с кого да останем в партньорство и с кого не. Но през днешния ден е повече от ясно, че старите разделения нямат никакъв смисъл. Единственото разделяне е по оста мафия - жители. И жителите можем да бъдем: дясно насочени софиянци, последователи на Българска социалистическа партия от Червен бряг, изтощени идеалисти от центъра на столицата или патриотично настроени поданици на Самоков. Прав е президентът Радев в изказванието си, че мафията съумя да направи невъзможното - да сплоти необединимите. Ръка можем да подадем и на последователите на Герб, те са наши съграждани, които заради боязън, липса на избор или най-лошото – договорка с дявола, са на страната на най-силния от години политически индивид в страната. Да, мнозина ще се погнусят, само че както сподели някой неотдавна – първо сме хора, след това – българи, след това – жители и най-сетне – политически насочени...
От Запад никой няма да ни помогне
През митингите през 1990 и 1997 година погледите ни бяха обърнати на Запад, а непознати медии крачеха по площадите, с цел да уловят пробуждането на демокрацията в нашия завършек на Европа. Сега, когато сме членове на Европейски Съюз и Бойко Борисов намерено разчита на поддръжката на ЕНП и редица европейски водачи, реакцията на някои от тях ни кара да се съмняваме в откровената им угриженост за положителното на българските жители и опазването на демокрацията и правовия ред. Безпощадно ясно е, че ще би трябвало да се оправяме сами, даже в случай че това значи да предадем на западните водачи урок по непоносимост към всевъзможни подмолни сделки и затваряне на очите пред корупцията и срастването на мафия и страна.
Не би трябвало да разрешаваме да ни разделят
Неуспялата акция с рейсовете на Движение за права и свободи в Росенец демонстрира, че този урок към този момент сме го усвоили. Но не пречи да сме нащрек – те са прекомерно положителни в насъскването на едни жители против други – софиянци против провинциалисти, небогати против богати, елементарни против умни и красиви, интелектуалци против служащи и прочие похвати от арсенала на пропагандната машина на партия ГЕРБ и на другите диктатури, нейни първообрази. Последното разделяне е на млади и остарели, разграничителна линия, която самите протестиращи начертаха и посредством която упрекват предходните генерации, че са се провалили в опитите си да изградят естествена страна.
Простите послания и мощни жестове работят
На площада комплицираните сюжети, опорни точки и политическа реторика мъчно задържат интереса. Площадът помни и преповтаря простите и еднопосочни дейности, символичните жестове, същинските послания. Затова акцията на ръководителя на " Да, България “ Христо Иванов, общинския консултант на Демократична България в Бургас Димитър Йорданов и деятеля от обединението Ивайло Мирчев няма равна на себе си. Тази акция сподели, че имаме потребност и от водачи. От жестове, от знаци. Акцията на тримата в лодката сподели повече, в сравнение с всички дългогодишни опити да се изясни отвратителното състояние в страната. Тя активизира огромния капацитет на отвратените гласоподватели и накара мнозина от тях да излязат на улицата в опит да спасят демокрацията.
Да не разрешаваме да ни изтощят
Да не стопираме да търсим нови и нови способи да протестираме. Мирните разходки от 2013 демонстрираха, че с смешки и закачки по площадите нищо не се реализира. Стачки, неподчинения, цивилен акции – всичко би трябвало да е в арсенала на митинга. Трябва ни мощна организация, а не безредни придвижвания. Последните апели на " Отровното трио " - ръководещ гражданския митинг - демонстрираха, че вървим в вярната посока. Аз персонално имам вяра, че ни трябват и водачи, въпреки мнозина да настояват, че е рано за включване на политически фигури. Трябват ни и гласовете на интелектуалците и хората на изкуството. Дано ги чуваме все по-често!
Какви са уроците от предишното, които ние, протестиращите през днешния ден, не би трябвало да забравяме, с цел да не се провалим още веднъж?
Няма да успеем сами!
Днес е времето на обединяването. И да, на следващия ден ще мислим какво да вършим след това и с кого да останем в партньорство и с кого не. Но през днешния ден е повече от ясно, че старите разделения нямат никакъв смисъл. Единственото разделяне е по оста мафия - жители. И жителите можем да бъдем: дясно насочени софиянци, последователи на Българска социалистическа партия от Червен бряг, изтощени идеалисти от центъра на столицата или патриотично настроени поданици на Самоков. Прав е президентът Радев в изказванието си, че мафията съумя да направи невъзможното - да сплоти необединимите. Ръка можем да подадем и на последователите на Герб, те са наши съграждани, които заради боязън, липса на избор или най-лошото – договорка с дявола, са на страната на най-силния от години политически индивид в страната. Да, мнозина ще се погнусят, само че както сподели някой неотдавна – първо сме хора, след това – българи, след това – жители и най-сетне – политически насочени...
От Запад никой няма да ни помогне
През митингите през 1990 и 1997 година погледите ни бяха обърнати на Запад, а непознати медии крачеха по площадите, с цел да уловят пробуждането на демокрацията в нашия завършек на Европа. Сега, когато сме членове на Европейски Съюз и Бойко Борисов намерено разчита на поддръжката на ЕНП и редица европейски водачи, реакцията на някои от тях ни кара да се съмняваме в откровената им угриженост за положителното на българските жители и опазването на демокрацията и правовия ред. Безпощадно ясно е, че ще би трябвало да се оправяме сами, даже в случай че това значи да предадем на западните водачи урок по непоносимост към всевъзможни подмолни сделки и затваряне на очите пред корупцията и срастването на мафия и страна.
Не би трябвало да разрешаваме да ни разделят
Неуспялата акция с рейсовете на Движение за права и свободи в Росенец демонстрира, че този урок към този момент сме го усвоили. Но не пречи да сме нащрек – те са прекомерно положителни в насъскването на едни жители против други – софиянци против провинциалисти, небогати против богати, елементарни против умни и красиви, интелектуалци против служащи и прочие похвати от арсенала на пропагандната машина на партия ГЕРБ и на другите диктатури, нейни първообрази. Последното разделяне е на млади и остарели, разграничителна линия, която самите протестиращи начертаха и посредством която упрекват предходните генерации, че са се провалили в опитите си да изградят естествена страна.
Простите послания и мощни жестове работят
На площада комплицираните сюжети, опорни точки и политическа реторика мъчно задържат интереса. Площадът помни и преповтаря простите и еднопосочни дейности, символичните жестове, същинските послания. Затова акцията на ръководителя на " Да, България “ Христо Иванов, общинския консултант на Демократична България в Бургас Димитър Йорданов и деятеля от обединението Ивайло Мирчев няма равна на себе си. Тази акция сподели, че имаме потребност и от водачи. От жестове, от знаци. Акцията на тримата в лодката сподели повече, в сравнение с всички дългогодишни опити да се изясни отвратителното състояние в страната. Тя активизира огромния капацитет на отвратените гласоподватели и накара мнозина от тях да излязат на улицата в опит да спасят демокрацията.
Да не разрешаваме да ни изтощят
Да не стопираме да търсим нови и нови способи да протестираме. Мирните разходки от 2013 демонстрираха, че с смешки и закачки по площадите нищо не се реализира. Стачки, неподчинения, цивилен акции – всичко би трябвало да е в арсенала на митинга. Трябва ни мощна организация, а не безредни придвижвания. Последните апели на " Отровното трио " - ръководещ гражданския митинг - демонстрираха, че вървим в вярната посока. Аз персонално имам вяра, че ни трябват и водачи, въпреки мнозина да настояват, че е рано за включване на политически фигури. Трябват ни и гласовете на интелектуалците и хората на изкуството. Дано ги чуваме все по-често!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ