И последната Седмица на модата за тази есен отмина, но

И последната Седмица на модата за тази есен отмина, само че блясъкът на новите сбирки още резонира в нас. Замисляли ли сте се от кое място потегля най-голямото фешън събитие в света и от по кое време датира? Всъщност Седмиците на модата напълно не са артикул на съвременността и имат дълга и богата история.

Днес ви споделяме по какъв начин стартира всичко…

Може би знаете, че стилната промишленост стартира в Париж. Това се случва през 1850 година, когато висшите кутюристи стартират да посещават клиентите си по домовете, с цел да им вършат проби. Чарлз Фредерик Уърт, който се счита за създател на висшата мода, е първият, който кани клиентите си в ателието си, поставяйки началото на тази нова традиция. Той даже провел ревю, отдадено единствено на една сбирка. На нея са показани серия от дрехи и модели, които били неповторими за тази сбирка. Основната цел на тези " салонни ревюта " не е била толкоз за задачите на изкуството, а основно, с цел да се намерят клиенти и да се продаде сбирката. Така на Уърт му хрумна концепцията да провежда събития два пъти годишно, с цел да могат всички клиенти на стилната промишленост да бъдат в града едновременно и да преглеждат разнообразни " сбирки " от дрехи.



В днешно време стилните ревюта се възприемат като огромни събития. То има стотици гости и световно шерване посредством обществените мрежи. Но при започване на предишния век стилните ревюта са били много интимни събития и не са били отворени за необятна аудитория. Рядко е имало и камери, фотографите не са били допускани, с цел да не бъдат копирани дизайни. Ревютата са били по-скоро персонално показване на продуктовата линия, преди тя да бъде пусната в произвеждане.

Първото същинско фешън шоу

През 1903 година парижката традиция да се демонстрират на клиентите най-новите сбирки доближава до Ню Йорк. Първото фешън шоу в Съединени американски щати се провежда от магазин Ehrich Brothers. През 20-те години на ХХ век стилното към този момент ревю е одобрен и приет метод за разпространение на дадена сбирка. Разликата сред ревютата на Чарлз Фредерик Уърт и неговите съвременници е, че ревютата, последвали събитието на Ehnich Brothers, са артистични и театрални, постоянно учредени на една-единствена тематика.



Първата Седмица на модата не е в Париж

До 40-те години на предишния век стилната сцена към момента е съсредоточена в Париж. Американските дизайнери и купувачи търсят фешън ентусиазъм точно там. Но настъпването на Втората международна война и нацистката окупация вършат невероятно пътуването на американците до Париж.

Тогава се появява Елеонор Ламберт - емблематичната фешън публицистка, която слага началото на Международния лист на най-добре облечените, премията на стилните критици Coty (по-късно трансформирала се в награди CFDA) и Met Ball. Тя вижда неповторима опция да отклони вниманието от Париж и да развие сцената на седмицата на модата в Ню Йорк. Така през 1943 година тя започва първата " Седмица на пресата ". Това предиздвикало локалните дизайнери да покажат творенията си вкъщи, а стилните публицисти да ги отразяват.

Седмицата на пресата се организира в хотел " Плаза ". Елинор Ламбърт даже заплаща на кореспонденти от Ню Йорк и други елементи на Америка да се включат, с цел да провокира звук. Събитието има триумф, реализирана е задачата да се покажат локални гении като Клеър Маккардел, Хати Карнеги и Норман Норел. За събитието пишат даже Vogue и Harper's Bazaar.



Рут Финли (асистент по връзки с обществеността на Ламбърт) сформира фешън календар - обстоен указател, който подсигурява, че часовете на ревютата на дизайнерите няма да съвпаднат. По-късно стартира да издава дребни розови книжки под името " Моден календар ". Това основава модела, по който през днешния ден седмиците на модата се организират по целия свят. Дизайнерите разполагат с 15 минути, с цел да се харесат на своите ВИП посетители. 

Първата Седмица на модата в Милано

Преди Милано да се трансформира в столица на модата в Италия (забавен факт е, че Милано е единствената столица на модата, която не е същинска столица), стилната сцена на страната се появява в Палацо Пити във Флоренция с стилния подиум, проведен през 1951 година от италианския благородник Джовани Батиста Джорджини, който провежда фешън ревюта в личната си резиденция с модели на Емилио Пучи и сестрите Фонтана, а по-късно в Сала Бианко в Палацо Пити. За първи път в Италия дойдоха купувачи от огромни американски търговци на дребно като Saks Fifth Avenue и Bergdorf Goodman. Както и публицисти и фотографи от целия свят.

Събитието има подобен триумф, че провокира голям проблем с трафика в града. Неспособни да се оправят с напора от хора, идващи от целия свят, вземат решение, че стилните ревюта би трябвало да се реалокират в Милано. Така през 1958 година Националната камара за италианска мода (Camera Nazionale della Moda) основава Седмицата на модата в Милано.

През 70-те и 80-те години на предишния век редица дизайнери от Милано, измежду които Джорджо Армани и Джани Версаче, стават извънредно известни и способстват за одобряването на статута на града като фешън столица. Сред най-запомнящите се ревюта от това време е шоуто на “Версаче ” от 1991 година, в което вземат участие супермоделите, измежду които Синди Крауфорд, Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън и Линда Еванджелиста.



Париж и Седмицата на модата

Въпреки че същинската седмица на модата не е почнала в Париж, се счита, че този град е въвел концепцията за нея посредством своите " défilés de mode " или " фешън дефилета ". За разлика от другите фешън столици, Париж е единственият град, в който се организира седмица на висшата мода. Това е в допълнение към тези за готово облекло (дамско и мъжко облекло). Изложенията на висшата мода се организират в Париж от 1945 година насам. Тогава Chambre Syndicale de la Haute Couture изисква от стилните къщи да показват пред пресата сбирка от най-малко 35 серии. Тя включва както дневни, по този начин и вечерни дрехи.

Първата Седмица на модата в Париж, каквато я познаваме през днешния ден, е проведена от Френската федерация за мода (Fédération Française de la Couture). Тя се организира през 1973 година и е ръководена от основателката на Седмицата на модата в Ню Йорк Елеонор Ламбер. На това събитие за първи път в Париж са показани дружно сбирки висша мода и мъжки дрехи.

Битката при Версай

Първата седмица на модата в Париж е открита със събитието, известно като " Битката при Версай ", което се организира на 28 ноември 1973 година Битката е, тъй като Парижката мода се опълчва на Нюйоркската мода, макар че това събитие не е замислено като съревнование.

Модното шоу в действителност е проведено за набиране на средства. То се състои в двореца Версай, с цел да се покрият разноските по обновяването на кралската резиденция. Разходите се правят оценка на към 60 милиона $. Събитието е именито. Списъкът на гостите съдържа 700 души, измежду които принцеса Грейс, Жаклин дьо Риб, Глория Гинес, Анди Уорхол и Лайза Минели. Всеки дизайнер би трябвало да показа осем плана за разглеждане. Ив Сен Лоран, Емануел Унгаро, Кристиан Диор, Пиер Карден и Юбер дьо Живанши съставляват Франция против Ан Клайн, Халстън, Оскар де ла Рента, Бил Блас и Стивън Бъроуз, които съставляват Америка. В последна сметка Америка побеждава Париж, представяйки най-авангардните сбирки.



Първата Седмица на модата в Лондон

Различни хора настояват, че са сложили началото на Лондонската седмица на модата - един от тях е стилният PR Пърси Савидж, който провежда първото си лондонско ревю " The New Wave " в хотел " Риц ", което скоро е последвано от " London Collections " с присъединяване на дизайнери като Зандра Роудс и Брус Олдфийлд.

За публична първа Лондонска седмица на модата обаче се счита тази, проведена от Британския съвет за мода през 1983 година, който през 1984 година вкарва и премията " Дизайнер на годината ". Първият притежател на премията е Катрин Хамнет.

Ревюто се организира на паркинг в Западен Лондон, като шатрите са ситуирани пред Института на Британската общественост в Кенсингтън. Бети Джаксън, Дейвид Филдън и Джон Галиано са някои от младите дизайнери, които дебютират там.

Събитието е толкоз сполучливо, че държавното управление на Обединеното кралство публично афишира, че ще обезпечи финансиране, с цел да може то да продължи. Дори кралските особи демонстрират интерес към стилните ревюта. Например през 1985 година принцеса Даяна провежда банкет за разнообразни дизайнери в Ланкастър Хаус. Освен това, за изненада на всички присъстващи през 1986 година, Маргарет Тачър посещава ревюто и остава там цяла седмица, макар че е била ангажиран човек.

Историята на Седмиците на модата продължава да се написа и през днешния ден, като се трансформира в най-значимото фешън събитие всяка година.