И още по-значимият въпрос: защо ни е нужно толкова много

И още по-значимият въпрос: за какво ни е нужно " толкоз доста " време, когато вършим секс Учените към този момент имат „ прецизен “ отговор на този въпрос. Или най-малко е статистически прецизен и е получен вследствие на строго научни проучвания. Попадали ли сте в компания, където диалогът незабелязано се концентрира върху половата тема и стартират да се изсипват едни детайлности за многочасови секс маратони? Доколко вярвате на такива разкази е ваш избор, само че по принцип, допустимо ли е сходно нещо? И въобще, каква е „ естествената “ дълготрайност на „ елементарен “ секс? И един по-значим въпрос: за какво ни е нужно " толкоз доста време ", когато вършим секс? (сериозно запитване е, не е шега) Ето какво настояват научни проучвания, чиято съществена цел е публично да бъде открит отговор на този въпрос. И по този начин: какъв брой е междинната дълготрайност на един сексуален акт? Мнозина са проучванията, които търсят отговор на този въпрос. В средите на експертите за най-меродавно се приема проучване от 2005 година, в което вземат участие доброволци – 500 двойки от пет разнообразни страни по света: Нидерландия, Англия, Испания, Турция и Съединени американски щати. Участниците в опита са помолени да отговорят на единствено един въпрос: Колко беше продължителността на последния ви полов акт? Мъжете и дамите в една двойка, както и другите двойки дават доста разминаващи се отговори (да не повярва човек, че чувството за време у всеки е друго!). Някои споделят за 30-секунден акт, други впечатляват учените с разкази за секс в продължение на часове. „ Тези резултати не ни правят работа “, вземат решение откривателите и не престават с търсенето на по-добри способи за осъществяване на научния опит. В продължение на 4 седмици същите двойки са помолени да водят полови дневници и когато вършат секс, да го вършат с хронометър в ръка (буквално!). След един месец учените обобщават данните, събрани от участниците в изследването и в последна сметка получават отговор на „ безконечния въпрос “ – какъв брой е продължителността на „ естествения “ секс. Отговорът: 5 минути и 24 секунди. Уточнение: След като простите отговори на единствения въпрос не им свършват работа, учените вземат решение, че ще търсят времето, за което се доближава до еякулация. Прекалено комплицирано е да се сложи начална точка на отчитането, тъй като нещата стартират с целуване, обятия, петинг и така нататък Затова вземат решение да опростят изискванията, като измерват периода от проникването до еякулацията. Двойките, участващи в проучването, безусловно с хронометър в ръка засичат какъв брой време е изтекло от въвеждането на пениса във вагината до „ свършването “ на мъжа. Данните демонстрират, че при другите двойки този интервал фрапантно се разминава. Най-бързите се „ регистрират “ за 33 секунди, до момента в който най-продължителният акт, засечен в проучването, е с времетраене от 44 минути и 6 секунди. Казано по различен метод, понятието „ естествена дълготрайност на полов акт “ е мъчно да се дефинира. Средностатистически (ако би трябвало да сме прецизни – медианата) всред всички 500 двойки, взели участие в проучването, индикаторът е упоменатите 5 минути и 24 секунди. Или, в случай че си визиите, че въпросните 500 двойки са подредени в една линия съгласно времевите им достижения - от най-бързо приключващите до „ маратонците “ – в средата ще се намират двойките, които съвсем всякога вършат секс, който от проникването до еякулацията трае 5 минути +/- 20-тина секунди. Изследването дава и някои забавни „ странични “ резултати. Например, става известно, че потреблението на презерватив не повлиява значително на времетраенето на половия акт. Същото, с едно изключение – Турция, важи и за разликата сред обрязани и необрязани мъже. При обрязаните мъже, без тези от южната ни съседка, междинното време от проникването до еякулацията е с няколко секунди по-дълго, в сравнение с при необрязаните, което учените одобряват за несъществена разлика.  Двата извода слагат под подозрение някои стандартни схващания, касаещи връзката сред чувствителността на пениса и наличието/липсата на „ естествения му тип “. Освен това, учените са открили, че няма никаква директна взаимозависимост сред продължителността на половия акт и националната принадлежност. Все отново, от двойките, взели участие в проучването, най-ниска междинна стойност на „ продължителността “ на полов акт е регистрирана при участниците от Турция - 3 минути и 42 секунди. И още един неочакван извод от проучването: при по-възрастните двойки актът е по-краткотраен, в сравнение с при младежите. При младите двойки медианата е 6 минути и 30 секунди, до момента в който при двойките с мъже над 51-годишна възраст индикаторът спада до 4 минути и 20 секунди. Това също е в контраст на преобладаващото разбиране, че с възрастта мъжете стават „ по-държеливи “ и не са толкоз припрени като младоците (най-вероятно възрастни мъже популяризират тази мълвата за издръжливостта). Обаче има и по-съществен въпрос, който следва да си задаваме: за какво въобще толкоз време ни лишава „ правенето “ на секс? От позиция на науката, и по-специално – еволюционната доктрина – всичко, което е нужно при един сексуален акт, е, да се доставят сперматозоидите на подобаващото място, където да срещнат яйцеклетка. Защо е нужно цялото това подтикване и боричкане? Защо природата не ни води към елементарното слагане на пениса във вагината и вместо стотиците пъти „ вътре-вън “, незабавно семето да се излива, а по-късно да прескочим до кухнята за чаша лимонада и да продължим с другите си занимания? Не бързайте да казвате „ тъй като е ужасно удоволствие това навътре-навън! “. Помнете, че еволюцията не се интересува дали нещо е прелестно – тя нормално „ проектира “ нещата да се случват и по по-приятни способи, в случай че това ще ни помогне да предаваме гените си на бъдещите генерации. Например, освен сексът, само че и храненето ни доставя голямо наслаждение. Дъвчем ли всяка хапка „ приблизително “ по 5 минути и 24 секунди, единствено с цел да удължим удоволствието от яденето? Не, нали? Това би било неефективно занятие и в хода на еволюцията ни като тип сме се научили по-бързо да се храним, с цел да имаме още едно предимство пред останалите скотски типове, които по през целия ден би трябвало да си търсят храна. Ако се върнем на въпроса за какво толкоз време хабим в правенето на секс, ще установим, че и тук достигането до прецизен и явен отговор е сложна задача, само че въпреки всичко имаме „ жокер “, оставен ни от природата - присъщата форма на пениса. През 2003 година учени организират опит, в който употребяват изкуствени вагини, пениси и сперма (заместват я с царевичен сироп) и снимат целия „ развой “ с помощта рентгени, високоскоростни камери и  томография. Изследването демонстрира, че „ кожената качулка “, която покрива главата на пениса, на процедура играе ролята на „ помпа “, която да изведе от влагалището към този момент „ излят сироп “ в него. Това допуска, че многократните възвратно-постъпателни придвижвания, които правим по време на секс, може да са „ проектирани “ за да бъде изместена вероятно намиращата се във вагината спермата от други мъже, преди личната еякулация да посее новото семе. Така мъжът си подсигурява повече сигурност, че неговите „ плувци “ ще финишират първи при задачата – яйцеклетката. Между другото, това би могло да даде индиректно пояснение и на „ омекването “ на мъжете след еякулацията – в случай че продължат с тласъците, рискуват да изпомпят и личните си преносители на генетична информация, които преди малко са доставили на точното място. Вече знаете какъв брой е продължителността на „ естествен “ полов акт, за какво въобще е толкоз нескончаем и… защо може да ви послужи тази информация? За каквото решите: може просто да я игнорирате и забравите. По-важно е, до момента в който сте участници в процеса по облекчаване на пристрастеностите, въобще да не ви занимават научните обстоятелства и изводи – за тях може да мислите през останалото време.