На любовта ….с любов
"И най-после остават единствено тези три: религия, вяра и обич, и най-голямата от тях е любовта " (1 Кор. 13:13)
Любов. Една дума, пет букви, а съдържа цяла галактика в себе си! Няма човек, който да остане апатичен към нея, даже когато настойчиво отхвърля съществуването и… А в действителност тайничко се надява да бъде опроверган.
Дори най-големите скептици са подвластни на сеизмичната и природа, тъй като тя идва без покана и предизвестие, превзема безшумно или връхлита стихийно, само че сигурно по-късно светът в нас и към нас не са същите.
Любовта е началото на началата, тъй като в нея е закодиран живота. Шифър, който всеки се пробва да разгадае, без рекламация за меродавен прочит, по тази причина и тълкуванията са милиони… и всички до едно са правилни. Защото са претърпяни.
„ Всичко е любов” е заглавие от нашата кино класика, само че за всеки един от нас филмът е друг. И тъкмо това е най-красивото в любовта-нейната неповторимост и уникалност.
За един е сбъдната приказка, за различен – душевна мъка, за трети е орис, за четвърти- наложителност, табиет, привързаност, обвързване, благосклонност, примирение, посвещение…
Любовта има доста лица, само че същността и е константа – да осмисля, да приобщава, да събира, да прости, да въодушевява и изцелява. Не се пробвам да рамкирам любовта, тъй като това би било и неуместно, и невероятно, и излишно.
Любовта е божественото изражение в нас. Обичайки, ние непринудено даваме власт на различен над нас, постоянно с вярата, че няма да бъде злоупотребено с нея.
Което не е обезпечено на никого, и все пак, човек се стреми изначално, неистово към положението на пристрастеност и обичливост, тъй като то ни дава чувството за комплектност. Колкото и разочарования да е срещнал човек по пътя си, вярата в любовта, в „ ние” остава ненакърнима. Не би могло и да бъде друго.
Thinkstock
Любовта има хиляди проявления - да погалиш цветята в къщи, да кажеш добра дума на чужд, да се усмихнеш на света на инат, да прегърнеш децата си, да изплачеш сълзата на непосредствен човек, да ликуваш за триумфа на другар, да се откажеш от нещо скъпо поради другия, да подариш себе си на обичания като време и внимание, да простиш и да помилваш...
Когато обичаш, променяш света към себе си, въпреки и с един микрон, с една концепция той става по-добро място за обитаване… Любовта е нашата вълшебна пръчица.
Любовта е магия, друга паралелна действителност, в която всеки мечтае да живее, само че не всеки има кураж да влезе. Защото тя е и болежка, и рана, и неприемане, и отменяне, и горчивина… Тя не е заричане, не е предвидима, не е разумна. Но на кого му пука от това?
Thinkstock
Човек се влюбва от време на време срещу волята си, ненадейно, „ зад ъгъла на тротоара” и се открива като „ невероятно твой/твоя”. И тъкмо тогава претърпява допустимо най- красивата, същинска, зашеметяваща обич! Затова обич не се отхвърля, не се подминава, не се пренебрегва- тя не е онлайн поръчка, която можеш да върнеш или да замениш!
Хората, които имат вяра в любовта - в онази покоряващата, дълбоката, същинската, необятната, дейната и изменящата хора и ориси, евентуално за мизантропите са наивници, а за мен са най- себеосъществените, осъзнати мъдреци.
Thinkstock
Защото са разбрали, че тази религия съдържа изначалния смисъл, придава сладостен мирис на живота ни, кара ни да се разсънваме с вяра и любознание, изпълва ни с очакване и боязън, въодушевява и освежава духа ни, тъй като любовта e нашата персонална, авторска приказка с отворен край, всеки има отговорността и привилегията да напише самичък.
To be continued...
Автор: Климентина Пенева
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката " Из edna@ ".
Любов. Една дума, пет букви, а съдържа цяла галактика в себе си! Няма човек, който да остане апатичен към нея, даже когато настойчиво отхвърля съществуването и… А в действителност тайничко се надява да бъде опроверган.
Дори най-големите скептици са подвластни на сеизмичната и природа, тъй като тя идва без покана и предизвестие, превзема безшумно или връхлита стихийно, само че сигурно по-късно светът в нас и към нас не са същите.
Любовта е началото на началата, тъй като в нея е закодиран живота. Шифър, който всеки се пробва да разгадае, без рекламация за меродавен прочит, по тази причина и тълкуванията са милиони… и всички до едно са правилни. Защото са претърпяни.
„ Всичко е любов” е заглавие от нашата кино класика, само че за всеки един от нас филмът е друг. И тъкмо това е най-красивото в любовта-нейната неповторимост и уникалност.
За един е сбъдната приказка, за различен – душевна мъка, за трети е орис, за четвърти- наложителност, табиет, привързаност, обвързване, благосклонност, примирение, посвещение…
Любовта има доста лица, само че същността и е константа – да осмисля, да приобщава, да събира, да прости, да въодушевява и изцелява. Не се пробвам да рамкирам любовта, тъй като това би било и неуместно, и невероятно, и излишно.
Любовта е божественото изражение в нас. Обичайки, ние непринудено даваме власт на различен над нас, постоянно с вярата, че няма да бъде злоупотребено с нея.
Което не е обезпечено на никого, и все пак, човек се стреми изначално, неистово към положението на пристрастеност и обичливост, тъй като то ни дава чувството за комплектност. Колкото и разочарования да е срещнал човек по пътя си, вярата в любовта, в „ ние” остава ненакърнима. Не би могло и да бъде друго.
Thinkstock Любовта има хиляди проявления - да погалиш цветята в къщи, да кажеш добра дума на чужд, да се усмихнеш на света на инат, да прегърнеш децата си, да изплачеш сълзата на непосредствен човек, да ликуваш за триумфа на другар, да се откажеш от нещо скъпо поради другия, да подариш себе си на обичания като време и внимание, да простиш и да помилваш...
Когато обичаш, променяш света към себе си, въпреки и с един микрон, с една концепция той става по-добро място за обитаване… Любовта е нашата вълшебна пръчица.
Любовта е магия, друга паралелна действителност, в която всеки мечтае да живее, само че не всеки има кураж да влезе. Защото тя е и болежка, и рана, и неприемане, и отменяне, и горчивина… Тя не е заричане, не е предвидима, не е разумна. Но на кого му пука от това?
Thinkstock Човек се влюбва от време на време срещу волята си, ненадейно, „ зад ъгъла на тротоара” и се открива като „ невероятно твой/твоя”. И тъкмо тогава претърпява допустимо най- красивата, същинска, зашеметяваща обич! Затова обич не се отхвърля, не се подминава, не се пренебрегва- тя не е онлайн поръчка, която можеш да върнеш или да замениш!
Хората, които имат вяра в любовта - в онази покоряващата, дълбоката, същинската, необятната, дейната и изменящата хора и ориси, евентуално за мизантропите са наивници, а за мен са най- себеосъществените, осъзнати мъдреци.
Thinkstock Защото са разбрали, че тази религия съдържа изначалния смисъл, придава сладостен мирис на живота ни, кара ни да се разсънваме с вяра и любознание, изпълва ни с очакване и боязън, въодушевява и освежава духа ни, тъй като любовта e нашата персонална, авторска приказка с отворен край, всеки има отговорността и привилегията да напише самичък.
To be continued...
Автор: Климентина Пенева
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката " Из edna@ ".
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ